С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 26 мар 2010, 16:59, 3808 прочитания

CO2 за продан

Държавата изработи схема за продажбата на емисиите си по Киото

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Преди резето да падне

Български компании продадоха и изнесоха въглеродните си квоти, преди да загубят правото да търгуват с тях

2 юли 2010

К`ви ти квоти

България за пореден път бе извадена от търговията с емисии по Киото

14 май 2010

Най-сетне

И българските компании вече могат да търгуват с СО2 квотите си

30 апр 2010

Борислав Иванов: Повечето български предприятия ще спечелят от търговията с емисии

Директорът на представителството на Deutsche Bank в България пред в. "Капитал"

5 мар 2010

Нисковъглеродно предизвикателство

Независимо от решенията в Копенхаген, България трябва да инвестира в по-чиста икономика

18 дек 2009

Най-важната среща на света

Или защо Копенхаген 2009 и Мексико 2010 ще са двете стъпки към нова икономическа и социална революция

18 дек 2009
Въглеродният диоксид отдавна не е само парников газ. Той струва пари. Колкото по-голямо е количеството, толкова по-много са парите. Затова логично продажбата на СО2 емисии влезе в антикризисните мерки на правителството. Но не като средство за запушване на бюджетната дупка, а като финансов механизъм за инвестиране в по-зелена и енергоефективна икономика.

България може да спечели грубо между 1.8 и 2.2 млрд. евро, ако успее да продаде всичките си 200 млн. тона излишен въглероден диоксид, с който разполага по Протокола от Киото (40 млн. тона на година за 5-годишен период). Излишъкът е в резултат на значителното свиване на индустрията на страната от подписването на протокола досега. Сумата зависи от цената на тон (9 - 11 евро), за която страната успее да се договори с друга държава или чужда компания, нуждаеща се от количества CO2.

Такъв интерес не липсва и е заявен от Япония и Испания и техни компании. Двете държави са били готови да платят за български въглероден диоксид още по времето на кабинета "Станишев". Предходното правителство обаче така и не успя да изработи механизъм за продажби поради желанието на редица институции да получат контрол върху управлението и разпределянето на средствата, споделят запознати с процеса. Така, за разлика от редица държави от Централна и Източна Европа, които успяха да реализират продажби и да акумулират финансов ресурс за "позеленяването" на икономиките си, до момента България остана извън тази търговия.

Дупката в бюджета, заявеният интерес от страна на купувачите и ангажиментите на страната към Европейския съюз за повишаване на енергийната ефективност и дела на възобновяемите енергийни източници обаче накараха новото правителство и ресорните министерства да ускорят създаването на механизъм, по които тези средства да бъдат изразходвани впоследствие. Т.нар. схема за зелени инвестиции беше включена в проекта за промени в Закона за опазване на околната среда. Поправките бяха одобрени от Министерския съвет и предстои да бъдат разгледани и от парламента.

Зелената схема
Според нея средствата от реализираните продажби на СО2-емисиите по Киото ще се акумулират в извънбюджетна сметка към Министерството на финансите. Оттам те ще бъдат насочвани към Националния доверителен екофонд, който ще се занимава с подбора и оценката на зелените проекти за финансиране. Националният доверителен екофонд е структура към Министерството на околната среда и водите, създадена през 1995 г. в резултат на суапово споразумение "дълг срещу околна среда" с Швейцария. Фондът е разполагал с 23.5 млн. швейцарски франка и е реализирал 100 проекта, от които 2-3 по-големи. Последните проекти са одобрени през 2008 г. и към момента той реално не работи поради изчерпване на донорския ресурс. Отношенията на фонда и Конфедерация Швейцария обаче не са преустановени и се очаква стартирането на нова съвместна програма за техническа помощ. "Работата по управлението на средства по различни програми няма да бъде проблем", обяснява Димитър Ненков, изп. директор на фонда. "Работили сме така и преди", продължава той.



До момента фондът е работил основно с общини и публични обекти, а частните проекти са били по-скоро изключение. "Сега ще бъде по-скоро обратното", заяви Ненков. Повечето проекти до момента са безвъзмездно субсидирани. "В публичния сектор няма интерес към кредитиране, а и фондът няма право на доходи от лихви." Сега обаче се обсъждат варианти фондът да може да отпуска и кредити - стандартни, безлихвени или със субсидирана лихва. Средствата до момента се изплащат на траншове - 10% аванс, междинни плащания и последно плащане от 10%, което се отпуска след получаването на разрешението за ползване.

Парите на фонда
Ако Схемата за зелени инвестиции премине успешно през парламента, предстои да бъдат разработени критерии и начини за точкуване на новите проекти по схемата. "Критериите в голяма степен зависят от тези, които дават средствата", обясни Ненков. По време на швейцарското донорство например приоритетни са инвестициите със значим екологичен ефект, като икономическият се поставя на второ място.Такива са проектите за смяна на горивната база например. По схемата за зелени инвестиции принципът е подобен. "Например ако купувач е Япония, предпочитани ще са екопроектите, при които се използват японски технологии", заяви Евдокия Манева, зам.-министър на екологията. Испания пък има голямо производство на соларни панели и логично би акцентирала върху финансирането на проекти, които ще осигурят пазар за тях. За да направят българските емисии по-атрактивни, се предвижда страната купувач да има представител в Консултативния съвет на фонда (една от трите му структури). До момента Консултативният съвет се състои от един представител - този на Конфедерация Швейцария.

Подборът и оценката на проектите се прави от изпълнително бюро. В най-силните години на фонда в това звено работят максимум 12 човека. След това проектите се одобряват от Управителния съвет, който заседава 4 пъти в годината. Той се състои от 7 члена - трима зам.-министри, представител на общините, неправителствения сектор и БАН. Седмият - председателят се избира от МС и има изискване да не е член на партия и да е не е в държавната администрация. Дългогодишен председател на фонда беше Валентин Босевски, министър на екологията по време на правителството на Беров.

Идеята парите да бъдат поверени на фонда срещна и известно недоволство. Според Българската стопанска камара например централизацията не е добро решение. "Средствата могат да отиват за дофинансиране на някои от проектите по Оперативните програми, към ПУДООС, към Българската банка за развитие", коментира Димитър Бранков, зам.-председател на камарата. Според министерството на екологията обаче трябва да има една институция, която да бъде отговорна за целевото изразходване на средствата.

Последният влак
"Реалистично през тази година могат да бъдат продадени около 30 млн. тона въглероден диоксид. Максимумът е 50 млн. тона, но това е възможно най-оптимистичното", обясни Манева. Продажбите най-вероятно ще се реализират на принципа на директното договаряне. "В момента има повишено предлагане на такива емисии и продажбите на търг не работят", коментира Манева.

Пазарът на емисии в момента не е особено благоприятен за продажба - предлагането от страни от Централна и Източна Европа е голямо, а цените падат. Пазарните анализатори обаче не очакват тренд нагоре, липсата на ново глобално споразумение, наследник на Киото, създава допълнителна несигурност. Не е ясно дали количествата от периода 2008 - 2012 г. ще могат да бъдат прехвърлени за следващия (т.нар. банкиране). Ако не се стигне до желаното от ЕС банкиране (по настояване на страните от Централна и Източна Европа), цената на тези квоти ще започне да спада още повече поради това, че ще бъдат неизползваеми след 2012 г.
Затова България не трябва да изпуска възможностите да направи сделки, които, макар и да не са толкова изгодни, колкото щяха да бъдат преди година и половина например, все пак ще вкарат свежи пари в страната и ще подпомогнат развитието на зелени бизнеси като изграждането на възобновяеми източници на енергия, санирането на сгради и използването на енергоефективни технологии.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Кабинетът жертва Ралица Агайн заради "Олимпик", спорно назначение начело на Търговския регистър Вечерни новини: Кабинетът жертва Ралица Агайн заради "Олимпик", спорно назначение начело на Търговския регистър

И още: Почти 240 млн. лв. ще струват новите документи за самоличност; Венецуела премахна пет нули от валутата си; Зала "Универсиада" се продава пак

20 авг 2018, 202 прочитания

София вече предлага тридневна туристическа карта София вече предлага тридневна туристическа карта

Срещу 20 лв. гостите на града могат да ползват Sofia Pass в целия градски транспорт, получават и отстъпки в музеи и други атракции

20 авг 2018, 680 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
За няколко милиарда долара повече*

Капиталовите пазари като вариант за повече приходи в бюджета

Опасното шофиране на Илън Мъск

Предприемачът отдавна има проблеми с анализаторите и спекулантите на капиталовия пазар

Технологични съвети за родители

Има различни решения и приложения, за да бъде интернет по-приятно, безопасно и полезно място за малчуганите

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

За хората и костенурките

"Геа Челониа" – единственият център за опазване на сухоземните костенурки в България, учи на грижа към природата и хуманност

20 въпроса: Ирена Иванова (Рене Карабаш)

Възможно е да я познавате в различни превъплъщения и под различни имена

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 18.08.2018 Прочетете
Капитал PRO, Най-важните въпроси и отговори за фалиралата "Олимпик", "Мидалидаре" инвестира 7 млн. лв. в нова винарна, топ 10 в машиностроенето

Емисия

DAILY @7AM // 20.08.2018 Прочетете