Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
28 1 апр 2010, 14:16, 9078 прочитания

Най-накрая

Правителството предложи 60 антикризисни мерки за 1.6 млрд. лв. Добрата новина е, че поне засега ДДС няма да се пипа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След няколкоседмичен маратон в обсъждане на стотици антикризисни мерки правителството най-накрая се спря на пакет от 60 предложения. Те по думите на премиера Бойко Борисов бяха приети след 50 часа безплатна работа на синдикати и работодатели "на кафе и вода, които Дянков плаща от неговата заплата".

Извън безпрецедентното обединение на социалните партньори (по техните думи) добрата и сериозна новина е, че поне засега ДДС остава 20%. По същество мерките са насочени основно за запушване на дупката в бюджета. Очакваният ефект от всички тях е около 1.6 млрд. лв. или почти толкова, колкото обяви, че търси финансовият министър Симеон Дянков. Останалите са за изплащане на просрочените дългове на държавата към бизнеса и за няколко идеи за подкрепа на безработни и социално слаби.
Според всички участници в преговорите около изготвянето на 60-те финални антикризисни мерки негативите от икономическата криза се разпределят равномерно между държавата, работодателите и заетите в икономиката. Големи изненади в окончателния антикризисен план няма. Въпросът сега е той да бъде изпълнен бързо, а правителството да се възползва от "революционната обстановка" и да започне отлаганите вече осем месеца структурни реформи. За част от тях управляващите вече официално дадоха дума и на социалните партньори.


Не по-малко любопитен от самия пакет мерки е механизмът, по който те в крайна сметка бяха приети. За пръв път от години правителството прехвърли процеса по обсъжданията в Съвета за тристранно сътрудничество, чийто финален проект беше одобрен почти без изменения. Резултатите са два - предварително съгласие за приетите решения и споделяне на отговорността за резултатите от тях с работодателите и синдикатите. Спорно е обаче дали този механизъм може да замести политическото лидерство тогава, когато са нужни по-кардинални ходове и визия. 

За бюджета

Въпреки че постоянното се говори за мерки срещу кризата, основната част от тях всъщност са насочени към стабилизиране на бюджета. "Цялото това договаряне през последните три седмици се опира на философията, че бюджетът е продънен и трябва да му се сложи дъно. В такъв момент могат да се правят две неща – да се увеличават приходите или да се режат разходите", казва икономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии (ЦЛС).



На пръв поглед задачата изглежда изпълнена. Общата сума, която правителството се надява да събере от одобрените мерки, е 1.6 млрд. лв., или около 2.5% от очаквания БВП за тази година. Най-вероятно целта на управляващите е да завършат бюджета с дефицит под 3% от БВП. Това е изискването на Пакта за стабилност и растеж, което се смята и за определящо при кандидатстването за еврозоната.

Трите мерки с най-голям финансов ефект са продажба на квоти въглероден диоксид по схемата за зелени инвестиции по Протокола от Киото (500 млн. лв.), орязване с 10% на текущите разходи на министерствата с изключение на тези, които са извършили планираните още миналата година съкращения (450 млн. лв.) и приватизация на миноритарни държавни дялове през борсата (250 млн). Според Георги Ганев повечето от мерките за увеличение на приходите или намаляване на разходите ще донесат очаквания ефект. Други по-дребни като данък лукс и концесии - по-скоро не.

Ганев има и друга теория - че кризата в държавния бюджет е различна от тази в реалната икономика. "През последните три месеца бюджетът влезе в криза, и то в момент, в който данните показват, че стопанската активност е стигнала дъното и леко започва да се покачва нагоре. Ако пробуждането в икономиката продължи, износът рано или късно ще генерира и съживяване в потреблението, а оттам и на вноса." Вносът генерира 17-18% от приходите от ДДС и там събираемостта е много висока. Оптимизъм за състоянието на реалната икономика неведнъж вече е споделял и министър Дянков.
"Много на количество и малко на качество." Така пък определя правителствените мерки Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Според него доста от приходите, които се очакват от приватизация и от продажба на квоти въглероден диоксид, няма да бъдат набавени достатъчно бързо. Опасения, че 60-те мерки на правителството няма да са достатъчни за покриване на бюджетната дупка, неофициално споделят и някои депутати от ГЕРБ. Затова според тях нищо чудно до няколко месеца да се наложат нови мерки, включително увеличаване на ДДС.

За подобна възможност намекна и премиерът Борисов, но той изтъква други причини: "Ако не съумеем да развалим договорите на тройната коалиция за над 2 млрд. лв., които не са били финансово обезпечени, всички на тази маса (социалните партньори – бел. ред.) да са информирани, че няма и да ги питам - отиваме и вдигаме ДДС." (Освен натрупаните и неизплатени задължения по договори на предния кабинет преди дни правителството откри, че седи на още по-голяма "бомба", след като направи проверка и установи огромни обещани суми и с анекси към тези договори.)

Повечето от участниците в изработването на мерките обаче са видимо доволни от постигнатия резултат, защото разпределя равномерно тежестта на кризата между работещи, работодатели и държава. Според работодателските организации увеличението на приходите може да е дори по-голямо и скритите резерви са в приватизацията.

За фирмите

Ефектът от мерките явно е бил достатъчен като сума и затова управляващите са приели ДДС да остане на нивото, на което е в момента – 20%. Подобно решение среща и подкрепата на фирмите и синдикатите. При първите – защото увеличаването на който и да било данък по време на криза има по-скоро задържащ развитието на икономиката ефект, а вторите – защото "поскъпването на живота" засега се отлага. За бизнеса има още една добра новина – държавата се е ангажирала да плати на компаниите част от задълженията, които задържаше с идеята бюджетът за 2009 г. да завърши с малък дефицит. "Около 550 млн. лв., които бизнесът трябва да получи, максимум до 15 дни ще ги получи през държавната банка за развитие. Вече е разработена схемата, по която ще стане разплащането", каза премиерът Бойко Борисов.

Изготвянето на регистър със задълженията на държавата към компаниите и изплащането им най-късно до края на юни е и една от мерките в пакета. Изпълнението й е важно, защото ще отпуши кредитирането и ще повиши ликвидността на частния сектор. Веднъж признати и придружени със съответния сертификат, чрез който държавата се ангажира да изплати дължимото до определен срок, фирмите ще могат да търгуват своите вземания. Схемата, на която последно са се спрели управляващите, явно е задълженията на държавата към компаниите да бъдат поети от Българската банка за развитие (ББР). Вариантите са или банката да изкупи задълженията на държавата към фирмите ( т.нар. факторинг), или да им предостави кредити, обезпечени със залог на вземането от държавата. ББР на свой ред може да набере нужния за това ресурс на чуждите пазари.

Причината да се правят подобни счетоводни еквилибристики е стремежът на държавата да се разплати бързо с бизнеса, но и да задържи фискалния резерв над законовия минимум (6.3 млрд. лв.) и да не увеличава допълнително дефицита в бюджета на касова основа.  Вливането на над милиард (тези 550 млн. лв. плюс върнато ДДС и допълнителни плащания) свежи пари в икономиката ще увеличи паричната маса в обращение, което ще стимулира икономиката. Освен това ще намали междуфирмената задлъжнялост и в крайна сметка част от тези пари ще се върнат обратно в бюджета под формата на платени данъци.

Според правителствени източници засега финансовият министър се въздържа от емитирането на външен дълг. Ако все пак се привличат пари отвън, те ще са под формата на целеви заеми от финансови институции като Световната банка или Европейската банка за възстановяване и развитие. Т.е. засега не се предвиждат механизми за допълнително вкарване на капитали, които поне частично да компенсират отлива на чуждите инвестиции и банковото кредитиране.

За хората

Мерките с най-спорен ефект са тези за подкрепа на доходите и на пазара на труда. За реализирането им ще са нужни допълнителни 240 млн. лв. от бюджета за тази година. Най-голямото перо нови разходи - 142 млн. лв., е допълнителна субсидия за бюджета на социалното министерство. Това е знак, че правителството очаква по-нататъшен ръст на безработицата. Нормално предвид факта, че дори и икономиката да започне да се възстановява, увеличаването на заетостта следва тази тенденция с лаг от няколко месеца.

В контекста на мигащия на червено бюджет обаче някои идеи са спорни. Например решението да се отпуснат допълнителни 10 млн. лв. за програми за насърчаване на заетостта. Субсидираните работни места обаче изкривяват пазара на труда. 

Мярката за увеличаване на размера на обезщетенията пък противоречи на идеята да се режат разходи. По принцип подобно решение е справедливо, защото ще има единно правило за определяне на обезщетенията за безработица и всеки ще получава според сумата, върху която се е осигурявал. To oбаче ще натовари допълнително фонд "Безработица", който завърши миналата година с много голям дефицит и в момента продължава да трупа. По план разходите на фонда за 2009 г. трябваше да бъдат около 100 млн. лв., а реално бяха с 140 млн. лв. повече.

Спорен е и предложеният механизъм за увеличаване на минималната работна заплата от 1 юли 2010 г., който да включва както икономически, така и социални параметри. В момента ръстът на минималната заплата се определя въз основа на ръста на производителността на труда. Новата формулировка означава, че минималната заплата ще изпреварва този ръст. От социална гледна точка подобно решение може да звучи добре, но от икономическа  е абсурдно, тъй като държавата ще задължи работодателите да плащат заплати, които не са изработени. Това важи за тези сектори от икономиката, в които възнагражденията следват и се определят от движението в минималната работна заплата.

И за всички

Преговорите между работодатели, синдикати и правителство ще продължат и след великденските празници. Тогава в парламента трябва да бъдат внесени и законовите промени, които са нужни за реализацията на част от 60-те предложения. Повечето от тях са по-скоро краткосрочни с цел решаване на временния проблем с дупката в бюджета. Оттук нататък обаче управляващите трябва да започнат да играят за дългосрочните ефекти - да започнат незабавно обещаните структурни реформи и да формулират програма за устойчиво развитие на икономиката. В противен случай, дори да успеят да закърпят бюджета сега, управлението на ГЕРБ ще е провал.


С най-голям фискален ефект

  • Ускорена продажба на предписани емисионни единици до 50 млн. тона чрез националната система за зeлени инвестиции (500 млн. лв.)
     
  • Ограничаване с 10% на текущите разходи на министерства и ведомства (без делегираните дейности), (450 млн. лв.)
     
  • Приватизация на миноритарни остатъчни дялове чрез БФБ (250 лв.)
     
  • Предлагане на 900 хил. дка за авансово платена дългосрочна аренда и продажба на 100 хил. дка чрез публичен търг. (146 млн. лв.)
     
  • Отлагане увеличаването на добавките към вдовишките и пенсиите за старост (142 млн. лв.)
     
Най-дебатирани мерки

  • Промяна на начина на облагане на застрахователните премии – n.a.
     
  • Въвеждане на окончателен данък върху доходите от парични и предметни печалби, получени от участие в хазартни игри (80 млн. лв.)
     
  • Въвеждане на данък лукс върху скъпи жилища, коли, яхти и самолети (35 млн. лв.)
     
  • Усилия за временно ограничаване нарастването на държавно регулираните цени на стоки и услуги от обществен интерес.
     
  • Първите два дни от болничната ваканция на работниците да се плащат от работодателя
     
Мерки с най-спорен ефект

  • Допълнителна субсидия за социалното министерство за дейностите по социално подпомагане ( -142 млн. лв.)
     
  • Премахване тавана на обезщетенията за безработица от 1 юли 2010 г. и определяне нивото на обезщетение като 60% от осигурителния доход (-45 млн. лв. )
     
  • Допълнителни средства за субсидирана заетост към Националния план за заетостта (-10 млн. лв. )
     
  • Ограничаване на достъпа до пазара на труда на работници от трети страни
     
  • Използване правото на министъра на труда да разпростира действието на браншовите колективни трудови договори.
     

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Всяка компания със спад 20% в приходите може да участва в схемата 60/40* 3 Всяка компания със спад 20% в приходите може да участва в схемата 60/40*

В неделя е последната дискусия, в понеделник се очаква приемането на постановлението

28 мар 2020, 12089 прочитания

Авиотрафикът над България ще падне с 80% в сравнение с година по-рано 2 Авиотрафикът над България ще падне с 80% в сравнение с година по-рано

Авиокомпаниите от Близкия изток спират повечето от полетите си

28 мар 2020, 1028 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Свръхдоза тамифлу

Божидар Нанев смени министерския стол с подсъдимата скамейка

Още от Капитал
Спокойно, имам авариен фонд

Поддържането на портфейл с ликвидни активи е важно при възникване на непредвидени ситуации

Битката за икономиката също е битка за живот

Какво предприемат държавите в Европа и какво може да направи България

До Азия и обратно по време на пандемия

Какво се случва по летища, в градския транспорт и туристически обекти в Тайланд, Малайзия и Сингапур в условия на разпространяващ се вирус

За маската на един лекар

Българската здравна система посреща най-сериозното си изпитание през последните десетилетия в недобра форма

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10