Президентската камбанария

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Антония Тилева Смаляване

Когато президентът Георги Първанов в началото на февруари върна част от промените в закона за отбраната, гласувани от ГЕРБ, в "Синята коалиция" настъпи конфуз. Иван Костов поиска да се даде отпор на желанието на държавния глава началникът на отбраната и в бъдеще да е на негово подчинение, защото е главнокомандващ. Не се получи - по-опитните депутати в десницата напомниха на Командира, че това положение, което сега защитава Първанов, беше въведено именно по времето на управлението на ОДС, когато президент беше Петър Стоянов.

Заради подобни персонални сметки и лобизъм през годините някои от правомощията на държавния глава, които конституцията дава, останаха без съдържание за сметка на други, които президентите придобиха, но са несвойствени за тях. Премиерът Бойко Борисов намери най-точното обяснение за причините за сложните отношения между властите. "Мнението ми винаги е било, че не трябва да се ограничават правомощия по време на мандата. В рамките на шегата ще кажа - не се знае, утре може да имаме ние президентската институция, така че не бива да се орязват правомощията", каза той, когато Първанов върна закона за отбраната в парламента.  

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Подобни калкулации дразнят хора като Бриго Аспарухов например. Бившият шеф на разузнаването опита безуспешно в ролята си на депутат от БСП през 2001 г. да прокара закон за Националната разузнавателна служба (НРС). Тя заедно с Националната служба за охрана (НСО) е с неизяснен статут още от първите години на демокрацията. Двете служби минават за "президентски", но в годините оперативните им задачи се възлагат или от Министерския съвет, или от президентството. В отговор на въпрос защо 20 години нито едно мнозинство не приема закони, които да регламентират работата на разузнаването и охраната, Аспарухов коментира: "Всяко правителство, когато дойде на власт, влиза в нездравословни разбирателства с президента."

Бягството от темата си личи и в справката от президенството за правомощията на Георги Първанов, където НРС и НСО дори не са споменати. Предполага се, че влизат в частта за назначенията на "висшия команден състав на въоръжените сили" (вижте инфографиката).

В същото време, въпреки че в конституцията пише, че президентът има право да сключва международни договори, след съгласуване с правителството, такъв случай няма в годините след демократичните промени. Като цяло "неофициалната" власт на държавния глава в службите, комбинирана с подробно разписаните му права на главнокомандващ създават на президента образ на играч преди всичко в сектора на сигурността. 



Ограничените си правомощия в другите сфери той компенсира с текст от конституцията, който му позволява да назначава държавни служители, ако това за това има съответен закон. Логиката на квотите на Народно събрание, президентство, правителство в различни органи е да се избегне политизирането им, тъй като те би трябвало да са независими, например Съветът за електронни медии (СЕМ), Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за защита от дискриминацията и т.н.

Възприемането на президента като неутрална институция е странно, тъй като няма забрана той да е партиен член, въпреки че в конституцията пише, че олицетворява единството на нацията.

Показателен за начина, по който се гледа на "Дондуков" 2 е фактът, че още преди да бъде приета конституцията през 1991 г., според закона за Агенцията за чуждестранна помощ (АЧП) от 1990 г. председателят (президент) на България имаше право да назначава  всички членове на управителния съвет на агенцията, като трима от тях посочваше лично. По времето на Жан Виденов правомощията на президента Желю Желев се орязаха - той вече назначаваше само двама в управата на АЧП, а през 2007 г. агенцията направо беше закрита и с това правата на Георги Първанов в тази област бяха напълно отнети.

В друга посока през годините се променя кадруването в СЕМ обаче. "След Петър Стоянов не е ясно по какви критерии се назначават хората от президентската квота в съвета, голяма част от които са непознати за колегията", коментира медийният експерт Светлана Божилова. Още първият медиен закон през 1998 г. даде право на президента да определя четирима души в надзорния орган, тогава Национален съвет за радио и телевизия (НСРТ). Когато държавен глава беше Петър Стоянов имаше принципна договорка част от тях да са посочени от граждански организации, но след 2001 г. тя вече не важи.

"Не можем да обвиняваме президента, че Народното събрание приема закони, които му дават допълнителни компетенции", защитава институцията бившият конституционен съдия и кандидат за президент Неделчо Беронов. Той смята, че държавният глава трябва да има повече правомощия, но в законодателството и за свикване на референдуми. Юристът проф. Александър Джеров е на същата позиция, защото държавният глава все пак "гледа от друга камбанария". И двамата аргументират позициите си с начина, по който президентът се избира - пряко от всички българи. Промени в тази посока не може да има без Велико Народно събрание.

Мажоритарният вот, ако не друго, дава на Георги Първанов най-силното алиби, за да има самочувствие да се намесва в политиката на управляващите. "Моето място тук е решено от 2 млн. избиратели, впрочем може би доста повече, отколкото цялото това мнозинство, взети заедно", каза той по време на последната си пресконференция по адрес на ГЕРБ, които започнаха процедура за отстраняването му. Между другото точно това негово твърдение е част от мотивите за импийчмънт. Юристите на мнозинството тълкуват думите му като опит да се състезава с парламента и кабинета, "както е в един полупрезидентски или президентски режим".

Двойнствена политика Велина Господинова Скандалът между Георги Първанов и Симеон Дянков започна с шоу (по Нова телевизия) и ... завърши с още по-голямо шоу в парламента. След като президентът привидя себе си като "милиардер" в думите на вицепремиера,, атакува по крайно съмнителен начин Дянков, като публикува стенограмата от разговора между двамата, логично ГЕРБ поиска отстраняването на Първанов от поста. Изглеждаше, че целта е постижима, особено след като мнозинството събра 162 подписа, достатъчни за придвиждане на процедурата към Конституционния съд. В последния момент обаче от РЗС не гласуваха, както бяха обещали с подписите си. Така управляващите от ГЕРБ не успяха да съберат в парламента необходимото квалифицирано мнозинство от 161 народни представители. Едва ли някой сериозно си е мислил, че държавният глава може да бъде отстранен от поста с мотиви, които се базираха най-вече на морални принципи. Текстът в конституцията е пределно ясен - импийчмънт на президента може да има в два случая - при държавна измяна или при нарушаване на основния закон. Първият изглежда абсурден в ситуацията, а за втория се изискват далеч по-сериозни аргументи, за да могат конституционните съдии да гласуват в полза на прекратяването на пълномощията на президента. От тази гледна точка дори и искането за импийчмът да беше минало през парламента, вероятно нямаше да бъде потвърдено и от КС. Още повече че там има четирима съдии, назначени от самия Първанов.           Цялата сага около войната между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2 (по Бойко Борисов) имаше други цели и те съвсем не са юридически. Искането за отстраняване на Първанов преди всичко трябваше да покаже двойствените стандарти на политиката му. За деветте години откакто е на поста държавният глава нито веднъж не критикува правителствата на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев. Нямаше и никаква реакция от негова страна по скандални решения на предишните кабинети или персонални гафове на министри. В последните няколко месеца Първанов първо разкритикува антикризисните мерки на кабинета "Борисов", а след това поиска и оставката на финансовия министър Симеон Дянков. Нито веднъж досега президентът не посвети специална пресконференция на предишните управляващи, каквато набързо даде, след като ГЕРБ защити вицепремиера. И не на последно място - скрит зад президентската институция, Първанов се опита да систематизира някакво опозиционно говорене, зад което прозират и лични мотиви. В случая с Дянков например поводът не са само думите му в шоуто, но и предишни изказвания на вицепремиера като това, в което определи като малоумни идеите за данъчни реформи в доклада на президента от септември миналата година. По подобен начин Първанов постъпи при обявяването на сътрудничеството си с бившата държавна сигурност. През 2006 г. той използва организирания от президентството форум за националната отбрана, за да обяви, че няма досие от бившите комунистически тайни служби, а само папка "Гоце". И за да стане картината съвсем нелепа, искането за отстраняване на Първанов не мина в парламента благодарение на двойственото поведение на един друг политик - лидерът на РЗС Яне Янев. Осемте независими депутати от формацията първо подписаха мотивите с искането за отстраняване на президента. После Янев поиска от Борисов да отиде на крака в партийната му централа и да поиска подкрепа. Което не се случи. Депутати от "Синята коалиция" заподозряха Янев, че се опитва да рекетира мнозинството да премахне от  парламентарния правилник текста, според който независимите депутати не могат да се присъединяват към други групи. От ГЕРБ обаче имаха друго обяснение. "Тук можете да направите една връзка  – "президентът - тайните служби - Яне Янев - Алексей Петров - ДАНС. Може би там някъде се крие разковничето защо Янев го няма днес", заяви съпредседателят на ГЕРБ Красимир Велчев.