С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 апр 2010, 8:14, 3388 прочитания

Тодор Ялъмов, Фондация Приложни изследвания и комуникации: Там, където има нужда от интернет, го има

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Г-н Ялъмов, на какъв етап е изпълнението на Стратегията за развитие на широколентовия достъп в България?
- Мисленето и приемането на стратегията беше доминирано от възможността да се усвоят едни европейски пари [първоначално 33 млн. евро от Плана за икономическо възстановяване на ЕС, които в крайна сметка ще бъдат изхарчени за възобновяеми източници и управление на водите и 20 млн. евро от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), които са предназначени за комуникационна инфраструктура по Оперативна програма "Регионално развитие", бел.авт.]. Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) не можа да се пребори с Министерството на земеделието и храните в предишното правителство и затова и не я приеха по-рано. След това Министерството на транспорта и информационните технологии и съобщенията (МТИТС) успя в преговорите с МРРБ и това направи възможна стратегията. Тя е инструмент в реализирането на заложените цели отпреди години.
Конкретно към момента са избрани три приоритетни района и няколко резервни, в които ще се изгражда междуселищна връзка до места без интернет. До края на годината се очаква да започне физическото изграждане на тази инфраструктура.

Визитка:
В края на миналата година правителството прие Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България, която дефинира целите за прокарването на бърз интернет в слабо населените райони до 2013 г. До края на тази година трябва да бъдат започнати първите процедури по ЗОП. Около 15 млн. лв. ще бъдат изразходвани, за да бъде създадена проектната основа в пилотните райони, където ще бъде прокаран широколентов достъп. Останалите 25 млн. лв., които за момента могат да бъдат използвани за развитие на бърз интернет в България, ще бъдат похарчени най-рано през 2011 г. Разговаряме по темата с експерта от Фондация Приложни изследвания и комуникации Тодор Ялъмов. Той е член на Консултативния съвет по информационни технологии и съобщения към Министерството на транспорта информационните технологии и съобщенията (МТИТС), където експерти от министерството и бизнеса обсъждат прилагането на стратегията.
Върху какъв анализ е базиран изборът на приоритетните райони? Това ли са оптималните области според вас?
- Първоначално ние (фондация "Приложни изследвания и комуникации") бяхме против да се дават милиони само за нова инфраструктура, притеснени да не се повтори лошата история на държавните иЦентрове. Започнахме едно трудоемко изследване, което имаше за цел да идентифицира предоставянето на интернет до крайни клиенти на средни за страната цени. Предоставихме междинни резултати на МТИТС, които са по-надеждни от числата на Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), цитирани в стратегията. Данните включваха и социално-икономически характеристики на тези населени места.

Решението за районирането си е на министерството на транспорта и до голяма степен беше определено от бизнес модела, който са избрали - междуселищна свързаност с последващо концесиониране. Надяваме се, че през 2011 г. ще бъде реализирана по-важната крачка, а именно публично-частно партньорство с доставчиците, така че да се повиши качеството на наличните свързаности, а където е необходимо - и свързване с отдалечени къщи. Този подход обаче изисква минаване по процедурите по правилото де минимис [разпределение на средствата на сравнително малки порции сред съществуващите оператори  - бел. авт.], за което явно сега няма време. Според мен това развитие на нещата е за предпочитане пред ситуацията, планирана при предишното правителство, при която всички пари щяха да отидат в чисто нова държавна мрежа.

Т.е. пилотните проекти ще се изпълняват по Закона за обществени поръчки (ЗОП), защото няма време за публично-частно партньорство (ПЧП)?

- То и публично-частното партньорство може да става по ЗОП, но ще бъде най-добре, ако правителството успее през 2010 да направи по-прозрачна и конкурентна процедура за ПЧП за през 2011 г. В случая мрежата ще бъде изграждана по ЗОП. Все още е открит въпросът дали ще бъде един или повече търга и как ще става концесионирането догодина. Необходима е и по-голяма интеграция с други пилотни проекти на ниво услуги (е-правителство, е-здравеопазване и т.н.), особено ако няма интерес от операторите за концесиониране (каквито опасения бяха изказани), за да не се изгуби инвестицията в инфраструктура.

Всъщност какви са моделите за подобни партньорства, които се обсъждат в Консултативния съвет за информационни технологии и съобщения към МТИТС? И какъв е шансът да се постигне консенсус относно де минимис?

- Не знам в България дали по нещо може да има консенсус скоро. И все пак изглежда приемливо да се финансират местните интернет доставчици, за да достигнат до определени все още непокрити клиенти или да постигнат определени параметри на качеството на връзката. Всъщност министерството едва ли ще избяга от принципа де минимис, защото проблемите в широколентовия достъп са изключително локални (за разлика от много други страни в ЕС и САЩ). При тези проблеми е трудно да проектираш нова мрежа, която да не наруши конкуренцията. Това оставя като варианти или ваучерни схеми, или финансиране към частния сектор през де минимис. Част от проблема с разминаването на нашите данни в сравнение с тези на КРС идва и от факта, че особено в малките населени места доставчиците не спазват напълно изискванията и съответно не отчитат присъствие в определени места, за да не им направят проверка и да не ги санкционират. В случая държавата индиректно може да подпомогне процеса на легализация на мрежите.

Т.е. може да се получи така, че през 2010 да се инвестира в изграждане на инфраструктура, а през 2011 да се дават пари на калпак за развитие на съществуващите малки интернет доставчици?

- Да. През 2010 се решава частично проблемът с междуселищната свързаност, а през 2011 - с вътрешноселищната. Изглежда възможно някой доставчик, който е териториално близко до населените места, обхванати в проектите през 2010, да влезе на техния микропазар със субсидии през 2011, както и да си обнови мрежата или повиши качеството на услугите в местата, където вече оперира. Това е хубавият сценарий.

А какъв е лошият?

- Има много рискове - като почнем от чисто процедурните, които са свързани с еврофондовете, минем през тръжната документация, която трябва да гарантира технологичен неутралитет и ниска цена на последваща поддръжка (за да има икономически смисъл след това някой да я вземе на концесия), необходимостта от активна поддръжка от страна на кметовете и общините в тези населени места и стигнем до това какво ще се потребява през тази инфраструктура. Лошият сценарий е инфраструктура, която никой не ползва, а държавата продължава да налива пари.
Възможна реакция срещу всичко това може да бъде масирано електронизиране на всичко в тези райони - от електронни услуги на общините, през електронно здравеопазване до електронно гласуване. Но това означава, че правителството трябва да има един значително по-системен подход и координация между различните министерства. Опитът на другите страни (например Испания) показва, че в райони и възрастови групи, които по принцип са "цифрово изключени", с много малко пари можеш да постигнеш чудеса. Няма да е далеч времето, когато ще може да се браузва директно през телевизора с малко по-удобни дистанционни.

Това означава, че при всички положения ще бъде необходимо разнообразие на онлайн услуги, които жителите в слабо населените райони да могат да ползват. Към момента има ли такива реално?

- Да, услугите и съдържанието са ключови за последващото развитие. Историята показва (поне в България), че инфраструктурата следва съдържанието. Засега почти всички налични услуги на електронното правителство могат да се ползват и през dial-up. Може би единствено GIS базираните услуги изискват широколентов интернет. Имаме доста условия за развиване на нови експериментални услуги, които по-късно да "изнасяме" в други страни, но се изисква много визионерство от страна на правителството, за да подпомогне именно иновативните фирми да измислят и пуснат такива услуги, включително в публично-частни партньорства с общините и държавата.

Какво показват данните от изследването "Мит или реалност – широколентов интернет в България", което завършихте наскоро?

- Широколентовият интернет (като наличност и капацитет) е реалност в България, при това на много приемлива цена. Над 90% от населението живее в населени места с възможност за широколентов достъп. Над 65% от домакинствата с деца имат домашен широколентов интернет. Въпросът с качеството (на мрежите и услугите) и реалното потребление обаче е много сериозен. От една страна, се случва да си купиш пакет (в селата) под 1 Mbs заради цената, а не заради това, че няма капацитет. Но най-общо казано: там, където има нужда от интернет, го има.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: София разпределя бизнеса с боклука, президентът наложи вето за изтребителите Вечерни новини: София разпределя бизнеса с боклука, президентът наложи вето за изтребителите

Борис Джонсън е новият британски премиер, "Атака" опитва да освободи ББР от новите правила за контрол над държавните компании

23 юли 2019, 1332 прочитания

София обяви търг за почистващи фирми за над 430 млн. лв. София обяви търг за почистващи фирми за над 430 млн. лв.

Във ваканционния август и малко преди изборите столицата ще разпредели между играчи най-скъпата си задача

23 юли 2019, 954 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Въпрос на избори

ГЕРБ трябва да търси конституционно мнозинство за някои промени в избирателните закони

Фандъкова forever

Дори кметът на София да остане на власт, ГЕРБ ще има проблем с мнозинството в общинския съвет

Нищо, следващия път

България почти сигурно загуби битката с Турция за завода на Volkswagen, но натрупа безценен опит, който може да използва за привличането на други проекти

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Ясен Згуровски

"Вярвам, че не случайно съм артист и съм тук с мисия да правя хората щастливи"

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми