Великият Церемониал

Членовете на ВСС се чудят как да научат това, което много добре знаят: обвиняемият по "Октопод" Николай Велков твърди от ареста, че има връзки с съдиите Иван Димов и Веселин Пенгезов.

Терминът "Театър на абсурда" се появява за пръв път в началото на 60-те години на миналия век. Негов автор е театралният критик Мартин Енслин, който търси общ образ в творчеството на група драматурзи, сред които Олби, Жене, Пинтър, Бекет, Арабал и Йонеско. Те иронизират способите на реалистичния "буржоазен" театър (и всичко, подчинено на натурализма), за да разкажат по свой начин как възприемат доброто и злото, живота и смъртта. Всичко това става в серия от силно приличащи на водевил случки, които обаче третират екзистенциални за авторите въпроси.

Енслин умира през 2002 г. Иначе щяхме да го помолим да намери събирателен образ и за един странен низ от ситуации, в които българската съдебна система попада през последните няколко месеца - във всичко, което се случва, има както много театър, така и много абсурд.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове