Великият Церемониал

Терминът "Театър на абсурда" се появява за пръв път в началото на 60-те години на миналия век. Негов автор е театралният критик Мартин Енслин, който търси общ образ в творчеството на група драматурзи, сред които Олби, Жене, Пинтър, Бекет, Арабал и Йонеско. Те иронизират способите на реалистичния "буржоазен" театър (и всичко, подчинено на натурализма), за да разкажат по свой начин как възприемат доброто и злото, живота и смъртта. Всичко това става в серия от силно приличащи на водевил случки, които обаче третират екзистенциални за авторите въпроси.

Енслин умира през 2002 г. Иначе щяхме да го помолим да намери събирателен образ и за един странен низ от ситуации, в които българската съдебна система попада през последните няколко месеца - във всичко, което се случва, има както много театър, така и много абсурд.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В последното действие на трагикомедията "Октопод в съдебната система" членовете на ВСС се впуснаха в решаването на странен ребус - как да научим това, което много добре знаем. А именно: че има законно записан разговор в килията на следствения арест между обвиняемите по делото "Октопод" Николай Велков и Пламен Стоянов. От записа ставало ясно, че Велков обяснил на Стоянов, че е близък с председателя на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов, че държи 3-4 гласа във ВСС и че когато Пенгезов трябвало да бъде избиран за поста си, нещата били на кантар. Николай Велков, който е съобвиняем с Алексей Петров, споменава още и името на Иван Димов (член на ВСС до есента на 2009 г., когато подаде оставка покрай скандала "Красьо").

Споменатите от Велков в подслушаните разговори магистрати са известни на членовете на ВСС, а де факто са и обществена тайна (имената и на Пенгезов, и на Димов бяха публикувани отделно едно от друго в пресата преди повече от седмица). Въпреки това повечето от членовете на кадровия орган на Темида, размахвайки оправданието "класифицирана информация", си намериха оправдание да отложат проверката за неизвестно кога.

Това обяснение естествено е абсурдно - разминава се както със здравата логика, така и с практиката на съвета до този момент. Така сред зрителите на абсурдния театър остава впечатлението, че някой от нещо се притеснява и иска да го скрие.



Първо причастие
Всичко започва в края на миналата година, когато МВР проведе операцията "Наглите". При нея беше разбита групата за отвличания. Полицията арестува над 10 души, които съдът остави в ареста. Те са там до ден днешен, като от седмица компания дори им прави и съдията от Софийския градски съд (СГС), който беше определил ареста им през декември - Петър Сантиров. Той също бе задържан, но по друг сюжет - по обвинение за корупция, заедно с бившия военен министър Николай Цонев.

През февруари обаче идилията на МВР беше развалена. Софийският апелативен съд освободи от клетката Антон Петров-Хамстера. Решението на апелативните съдии (от което между другото си личат някои пропуски в разследването) вбеси вътрешния министър Цветан Цветанов. Оттогава той влезе в открита конфронтация със съда и без конкретика и имена разказваше за октопода, който е пуснал пипалата си и в съдебната система.

За вътрешния министър и вицепремиер чашата преля след операцията "Октопод", когато бяха арестувани Алексей Петров, Марчело Джотолов, Момчил Кръстев, братята Пламен и Йордан Стоянови, Антон Петров-Хамстера и Николай Велков. Те се сдобиха с обвинения за участие в организирана и въоръжена престъпна група. Всички бяха оставени в ареста от СГС, но впоследствие апелативният съд задържа зад решетките само Алексей Петров и Марчело Джотолов.

Това накара вътрешният министър Цветан Цветанов първо да заяви: "Дали (октопода - бел. ред.) има връзки между хора в съдебния състав или в съдебната система – аз не изключвам." Впоследствие министър Цветанов стана една идея по-конкретен: "става дума за лице, което е съпричастно към лица от операциите през последните месеци - "Наглите", "Октопод", "високопоставен магистрат", който е "много активна част от съдебната система". Истината щяла да излезе наяве "по време на съдебен процес, свързан с последните операции".

Жокерът на вътрешния министър беше достатъчен за в. "24 часа", който излезе с публикация, че "запознати" са "разпознали" именно председателя на САС Веселин Пенгезов като "приятеля на октопода". Това накара Пенгезов да даде дълга пресконференция, която разтърси съдебната система. На нея той разкри, че 20 минути преди заседанието на САС по мярката за неотклонение на Хамстера е получил обаждане от председателя на ДАНС Цветлин Йовчев, който му обяснил, че срещу магистрата има сигнал - взел е пари, за да освободи задържания. След като Хамстера бил освободен пък, съпругата на Пенгезов (назначена с връзки в агенцията, по негово признание) изведнъж напуснала агенцията. Пенгезов направил връзка между обаждането на Йовчев и мярката на близкия до Алексей Петров Хамстера, но не приел това за натиск.

Въпреки тези и други смущаващи въпроси, които пресконференцията на председателя на САС повдига, ВСС се направи, че нищо не се е случило.

На живо от килията

Развръзката на абсурдния театър дойде миналата седмица, когато СГС близо 12 часа разглеждаше мярката за неотклонение на оставените в ареста Алексей Петров и Марчело Джотолов. В началото на заседанието прокуратурата представи три тома с нови доказателства - подслушани разговори от килиите на задържаните.

Според цитираните на заседанието части от разговори в килиите, записани със специални разузнавателни средства (СРС), Николай Велков се похвалил, че държи три-четири гласа във ВСС и навремето помогнал чрез тях на поста му да бъде избран висш магистрат, като дори казал името на конкретен член на ВСС. Председателят на съдебният състав Весислава Иванова обаче цитира пасажите без имена с мотива, че може да попречи на евентуално разследване на връзките на обвиняемите в съдебната система.

Пред членове на ВСС главният прокурор Борис Велчев обаче споменал, че прокуратурата няма да разследва твърденията на Николай Велков за връзки в съдебната система. В крайна сметка председателят на етичната комисия към съвета Цони Цонев заяви, че ще изпрати запитване до главния прокурор за това кои са споменатите от Николай Велков магистрати. Борис Велчев от своя страна трябваше да се обърне към наблюдаващия делото прокурор, който да изготви справка с тази информация. Мотивът на ВСС беше, че става дума за класифицирана информация и че именно наблюдаващият прокурор може да прецени изнасянето на кои данни, няма да навредят на разследването.

Този път ще питаме ДАНС

По идентичен начин се разви и казусът "Красьо" миналата есен, когато ВСС трябваше да разследва връзките на плевенския "бизнесмен" с магистрати от цялата страна. Основният коз на членовете на съвета беше информацията от разпечатките на телефоните на плевенския лобист, които са с гриф "поверително". Информацията за това кой, колко и кога е говорил с Красьо обаче беше обобщена в справка на прокуратурата, без гриф за класифициране.

Неясно защо обаче този път главният прокурор се обръща към ДАНС, от която иска информация за връзките на обвиняемите по "Октопод" с хора в съдебната система. От ДАНС му изпращат справка, но с гриф "Поверително". Борис Велчев препраща въпросната справка в секретното деловодство на ВСС. Тук абсурдът вече става пълен: служителите в секретното деловодство на съвета отказват да дадат справката на членовете на ВСС. Обяснението: членовете на ВСС, които по закон избират и назначават магистрати из цялата страна и на всички нива, нямат допуск до класифицирана информация...

Тази трактовка скарала членовете на съвета, които половин час се разправяха при изключени микрофони преди заседанието на съвета в сряда. Мнозинството от магистратите във ВСС приели, че нямат право на достъп до класифицирана информация, въпреки че повечето от тях са съдии, прокурори и следователи и по закон нямат нужда от допуск, а получават информацията на принципа "необходимо да се знае". В крайна сметка било наложено схващането, че има две решения - или членовете да поискат от ДАНС допуск (процедурата отнема няколко месеца), или да лобират за спешни законодателни промени, които черно на бяло да им дадат право на достъп до секретна информация.

От източници, запознати с разследването, "Капитал" научи, че при разговора в килията между Николай Велков и Пламен Стоянов първият се похвалил, че е много близък с председателя на САС Веселин Пенгезов, както и с Иван Димов, член на ВСС до есента на 2009 г. (подал оставка заради скандала Красьо). Велков казал, че е помогнал да изберат Пенгезов, защото изборът му бил на кантар, но след като Иван Димов бил махнат от съвета, трябвало да се търси друг начин да стигнат до него. Николай Велков казал, че Димов му е съдружник в кантората.

Сами преценете дали тази информация звучи като държавна тайна, още повече в контекста на постоянно циркулиращи из държавата секретни справки.

При това положение е повече от необяснимо търсенето на формални извинения само и само официализирането на обществената тайна да се отложи напред във времето. Това трябва да стане възможно най-бързо, защото самата идея, че висши магистрати имат връзка с обвиняеми за организирана престъпност, е силно притеснителна.

Много съвпадения

Няма съмнение, че думите на Велков сами по себе си не означават, че казаното е вярно. Защитниците на обвиняемите допуснаха, че задържаните са знаели, че са били подслушвани. Факт са обаче и две неща: вътрешният министър явно взе на сериозно записаното в СРС-тата, след като ги споменаваше толкова често, и това, че в казаното от Велков има твърдения, които са верни. Например:

- Изборът на Пенгезов наистина беше на кантар (тримата кандидати получиха съответно 8, 7 и 8 гласа, а бившият военен магистрат беше избран на балотаж от 15 гласа)

- Иван Димов и Николай Велков действително са били заедно в управителния съвет на неправителствената организация "Алианс за правно взаимодействие" заедно с президентския съветник Сашо Пенов, прокурора Христо Манчев и др.

Потърсен за коментар, Иван Димов обяви за "Капитал", че е "жертва на октопода". Според него някой се опитва да го злепостави, слагайки името му до това на Николай Велков, с когото се запознали покрай омбудсмана Гиньо Ганев. "Въпреки че гласуването беше тайно, мога да ви кажа, че подкрепих предложението на председателя на ВКС, а не Веселин Пенгезов", каза още Димов.

Веселин Пенгезов пък не вдигаше мобилния си телефон в четвъртък. Две седмици по-рано обаче той беше заявил, че не познава нито един от т.нар. октоподи (в това число и Николай Велков).

Николай Велков отрече да познава Пенгезов и коментира: "Явно, ген. Пенгезов пречи изключително много, но на кого и как, аз не знам, може би той знае. Нямам никаква представа как е избран за председател на САС и кои са били другите обсъждани кандидати." Велков каза още, че задържаните са били с ясното "съзнание и знаехме, че в килиите, а и когато бяхме водени в съдебната палата за разглеждане на мерките задържане под стража, сме били подслушвани, даже се знаеше и се виждаше къде са поставени микрофоните." Цялото му становище можете да изтеглите тук.

Очевидно е, че както обществото, така и за вътрешния министър и всички засегнати страни - и Веселин Пенгезов, и ВСС, и Иван Димов, имат пряк интерес водевилът "Октопод в съдебната система" да придобие конкретна форма възможно най-бързо, а театърът на абсурда - да приключи преждевременно и преди антракта.

Членовете на ВСС пък би трябвало да се съобразят с основния принцип във всяко държавно управление - коя нужда и кой интерес е по-важен, за да не се обезсмисли всичко, което правят. Когато има съмнения, че магистрати са свързани с обвиняеми, чиито дела минават през същия съд, а държавата заявява, че това дело е приоритетно, е повече от абсурдно да се опъва параванът "държавна тайна". Защото тайните не би трябвало да стават причина за държавна криза. Освен в театъра, разбира се.