Пролетен clearance*

Илюстрация Увеличаване Автор: Михаил Вълканов Смаляване

Един на пръв поглед не особено важен въпрос противопоставя вече втора седмица тесен кръг магистрати, от една страна и вътрешният министър и главният прокурор, от друга.  "Имат ли нужда членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) от допуск до класифицирана информация, за да четат секретна информация" е проблем от ключово значение за разделението на властите и показателен как, вместо да инициират реформи за прочистване на корумпираните и неморални съдии и прокурори, управляващите създават условия за кадруване под масата в съдебната система, измисляйки формални законови основания.

Има двама корумпирани съдии, ама няма да ви кажа кои

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

След няколко месеца критики към съдебната система, изпразнени от конкретика и имена, вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов най-накрая изпълни обещанието си да посети ВСС. Този четвъртък той проведе двучасова "конструктивна" среща, на която съобщи на членовете на съвета за два конкретни случая, в които съдии са били засечени от службите да контактуват с обвиняеми, което се е отразило впоследствие на делата срещу тях - или са били оправдани, или освободени от ареста.

Въпреки че Цветан Цветанов разказа сюжета, той отказа да спомене имената на съдиите, защото това било класифицирана информация, а членовете на ВСС нямали разрешение за достъп до такива данни. Така единствените по закон, които са упълномощени да предприемат конкретни действия срещу въпросните съдии, като ги лишат от правото да решават човешки съдби, няма да могат да го направят. И още - абсолютно възможно е членовете на ВСС утре да наградят тези двама съдии или да ги направят началници, защото просто не знаят нищо за тях. Хитро, нали?

Полуисторията за двамата съдии, полуразказана от министъра, силно прилича на една друга от миналата седмица. Тогава главният прокурор Борис Велчев, отказа да даде (със същото обяснение) на членовете на съвета справка относно разговора, законно подслушан в килията на съобвиняемите с Алексей Петров Николай Велков и Пламен Стоянов. Във въпросния разговор Николай Велков твърди, че е много близък с председателя на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов, бившия член на съвета Иван Димов, както и че държал "3-4 гласа" във ВСС. Тази информация била обобщена в справка, изготвена от ДАНС и изпратена до главния прокурор Борис Велчев. Той от своя страна я изпратил във ВСС, където се съхранява в... секретното деловодство, достъп до което е отказан на членовете на висшия кадрови орган на съдебната система. Практично, нали?



Умишлена формалност или непредпазливо дребнотемие

Като единствено възможно лекарство срещу "нямате право да четете тайни", първо главният прокурор Борис Велчев, после председателят на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) Цвета Маркова, а тази седмица и вътрешният министър Цветан Цветанов "предписаха" членовете на съвета да преминат процедура по проверка за надеждност и ако успеят - да получат разрешително (допуск) за класифицирана информация.

В понеделник във ВСС дори дошли служители на ДАНС, които искали да помогнат на членовете на съвета да си попълнят задължителните по закон въпросници.

По закон проверката за надеждност се прави именно от ДАНС. Практиката показва, че това може да отнеме месеци (председателят на комисията Цвета Маркова каза през уикенда, че процедурата може да се ускори). Отказът на ДАНС за издаване на подобно разрешение не се мотивира, може да се обжалва пред ДКСИ, но не подлежи на съдебен контрол.

Дали обаче членовете на ВСС въобще имат нужда от такъв достъп, за да вършат работата си - да назначават, повишават и понижават магистрати; да провеждат дисциплинарни производства; да извършват проверки и т.н.?

Законът за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) изрично изброява за кои длъжности разрешителното да имат достъп до секретна информация не е задължително - президентът, премиерът, министрите, народните представители, главният секретар на Министерския съвет (!) и т.н. В закона е посочено, че съдиите, прокурорите, адвокатите и следователите имат достъп до конкретното дело, което разглеждат.

Основен принцип, който се извежда от конституцията (Висшият съдебен съвет е уреден в главата за съдебната власт, която е независима), е, че магистрати могат да се назначават само от магистрати. Дори и да не е разписано изрично в закона, без усилие може да се тълкува, че членовете на ВСС са магистрати и съответно също имат право на достъп до класифицирана информация на принципа "необходимост да се знае".  В тази посока е и фактът, че не подлежат на проверка за достъп представители на власти, различни от изпълнителната.

Още повече - в практиката на съвета от близкото минало членовете му многократно са имали достъп до подобна информация, за да взимат решенията си.

Становището на председателя на ДКСИ, изразено след запитване на "Капитал", е, че това, което е приравнявало членовете на съвета със съдиите, прокурорите и следователите, е бил отмененият вече Правилник за дейността на ВСС, а приетият нов правилник не правил подобно приравняване (цялото становище на Цвета Маркова.)

Подобна позиция е странна най-малкото поради една причина: правилникът за дейността е подзаконов нормативен акт, който се приема от... самия ВСС, т.е. още утре съветът може да го промени и проблемът да изчезне.

Към този факт можем да прибавим и това, че в Закона за съдебната власт ясно се посочва хипотезата, че членовете на съвета могат да обсъждат класифицирана информация (и тогава заседанията са закрити).

• 1
• 2
• Следваща страница » "Обединение на властите"