Нежелано подобрение
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нежелано подобрение

Нежелано подобрение

Кризата сви дефицита по текущата сметка, излагайки на показ други слабости на икономиката

Велизар Великов
3745 прочитания

© Цветелина Ангелова


Дефицитът по текущата сметка беше един от основните тръни в очите на чуждестранните анализатори на българската икономика и се сочеше като основния й проблем. Затова сега може и да изглежда малко странно защо последните данни за платежния баланс, които показаха минимален дефицит за първите два месеца на годината (и дори излишък само за февруари), бяха приети със смесени чувства.

Проблемът с данните е, че те представляват само едно число и не е важно колко е голямо, а какво стои зад него. Текущата сметка, която показва в каква степен една страна потребява повече или по-малко, отколкото може да си позволи, достигна нива от рекордните 26.8% през 2007 г. и 24% през следващата 2008 г. През тези години дупката бе комфортно запълвана от обилния поток на чужди инвестиции, който достигната внушителните съответно 9.1 млрд. евро и 6.7 млрд. евро. Или, погледнато от друга страна, се отваряше именно заради притока на свежи средства. Затова и сега тревогата идва от това, че зад бързото свиване на дефицита стоят драстичен спад на чуждите инвестиции (които за февруари са отрицателни) и потиснато вътрешно потребление (виж графиките).

Автор: Антония Тилева

Инвестиции от ниска проба

По времето на бурния растеж на българската икономика повечето чужди наблюдатели поставяха под съмнение качеството на инвестициите, които в голямата си част се влагаха в имоти и строителство, и предупреждаваха, че дисбаланс от подобни мащаби може да доведе до "твърдо приземяване" на българската икономиката. Най-черногледите дори виждаха как при рязко секване на чуждите инвестиции валутните резерви на България се оказват недостатъчни, за да финансират дефицита, което води до рухването на валутния борд. Дефицитът по текущата сметка неофициално се оказа и причина страната да не бъде допусната във валутния механизъм ERM II, известен като предверие за влизане в еврозоната.

От другия лагер им отвръщаха, че именно изобилните капиталови потоци, които влизаха в страната, са основната причина за зейващата дупка в текущата сметка, и веднага щом интензитетът на чуждите инвестиции отстъпи и се стабилизира на по-ниски нива, тя ще се върне в разумни размери.

Днес може да кажем, че и двете страни се оказаха прави. Глобалната криза предизвика силен спад на чуждите инвестиции в България до близо 3.2 млрд. евро през 2009, или тройно по-малко спрямо пиковата 2007. Това доведе до зрелищно намаление на дефицита по текущата сметка, който се задържа на едноцифрени нива през миналата година и финишира на 9.4% от БВП в края на 2009. Трендът продължи и през първите два месеца на тази година, когато дупка е едва 0.5% от БВП, в сравнение с 2.6% преди година.

Немощен износ

В същото време експортната мощ на България се оказа недостатъчна, за да може страната да се възползва бързо от започналото възстановяване в търговските ни партньори в Европа. Макар че българският износ расте вече четвърти месец, той остава далече от нивата си през 2008. "Приземяването" на икономиката не се оказа толкова "твърдо", както в Латвия например, но пък не се очаква и бързо излизане от кризата, както се прогнозира за Турция.

В намалението на дефицита по текущата сметка няма нищо изненадващо и ясно показва зависимостта на българската икономика от два съществени фактора – притокът на чужд капитал и износът, коментира за "Капитал" Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в Industry Watch. "Ако гледаме малко по-дългосрочно, голямата разлика между сега и 2008 са рязко свити инвестиции и по-малко износ. Всичко това води до по-ниско потребление и оттам намалява и вносът", каза той.

За първите два месеца на тази година вносът e 2.2 млрд. евро и намалява с 8.5% на годишна база, докато износът възлиза на почти 1.9 млрд. евро, като нараства с 10.4% на годишна база, показаха през седмицата данните на БНБ.

"Текущата сметка върви към безпроблемно ниво на дефицит, но това не означава, че сме цъфнали и вързали. Основното е, че намалява вносът, което е показател за потиснато вътрешно търсене, което не е добра новина", коментира икономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии (ЦЛС). "Ако имаме повишаване на вноса обаче, тогава ще видим позитивен сигнал за съживяване на вътрешното търсене", допълни той.

Данните за първите два месеца, макар и предварителни, затвърдиха тренда за спад чуждите инвестиции. За януари и февруари 2010 г. те са едва 28 млн. евро, при 555 млн. евро за сравнимия период на 2009 г. Куриозното е, за първи път от 2004 през февруари има нетно изтичане на чужди инвестиции от България в размер на 29.6 млн. евро. Основно поради факта, че изплатените вътрешнофирмени кредити на предприятия от нефинансовия сектор надвишават получените, обясняват в изданието "Платежен баланс на България" на БНБ. Преките инвестиции покриват само 18% от дефицита по текущата сметка за януари-февруари 2010 г. при 64.2% година по-рано.

За първите два месеца депозити на български граждани на стойност 285.4 млн. евро са прехвърлени чрез банките в чужбина. За същия период депозитите на чужденци в български банки намаляват с 487.8 млн. евро. Това спомага за отчитането на дефицит от близо 1.0 млрд евро по финансовата сметка за периода.

Според Богданов това показва, че в българската банкова система има ликвидност, но няма апетит за поемане на кредитен риск, понеже няма достатъчно стабилни проекти, които си заслужава да бъдат финансирани. "Тази криза не е криза на ликвидността в България. Проблемът е, че българският бизнес трябва да се адаптира към новите условия и да стартира нови проекти, които да са са устойчиви и които да носят пари сега", отбеляза той.

Приспособяването на текущата сметка при намаляващи чужди инвестиции се оказа сравнително лесен и бърз процес. Оттук нататък най-голямо предизвикателство ще бъде България да успее да създаде подходяща среда, за да продължи да привлича инвестиции, с които да успее пренастрои икономиката си за по-устойчив растеж. Пък бил той и за сметка на известни дисбаланси.

Дефицитът по текущата сметка беше един от основните тръни в очите на чуждестранните анализатори на българската икономика и се сочеше като основния й проблем. Затова сега може и да изглежда малко странно защо последните данни за платежния баланс, които показаха минимален дефицит за първите два месеца на годината (и дори излишък само за февруари), бяха приети със смесени чувства.

Проблемът с данните е, че те представляват само едно число и не е важно колко е голямо, а какво стои зад него. Текущата сметка, която показва в каква степен една страна потребява повече или по-малко, отколкото може да си позволи, достигна нива от рекордните 26.8% през 2007 г. и 24% през следващата 2008 г. През тези години дупката бе комфортно запълвана от обилния поток на чужди инвестиции, който достигната внушителните съответно 9.1 млрд. евро и 6.7 млрд. евро. Или, погледнато от друга страна, се отваряше именно заради притока на свежи средства. Затова и сега тревогата идва от това, че зад бързото свиване на дефицита стоят драстичен спад на чуждите инвестиции (които за февруари са отрицателни) и потиснато вътрешно потребление (виж графиките).

Автор: Антония Тилева

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    freakecon avatar :-|
    FvH

    "Макар че българският износ расте вече четвърти месец, той остава далече от нивата си през 2008. "

    Ах каква изненада... Можете ли да ми кажете износът на колко държави в Европа достига нивата от 2008 година??! И колко държави изобщо ще успеят да стигнат тези нива до края на годината? Направете проверка на едно такова елементарно нещо преди да пишете „Немощен износ”.

    Износът изобщо не е немощен като се има предвид общата ситуация на региона и ако се запази тенденцията може да стане основа за един по-здравословен икономически растеж. Не забравяйте, че говорим за над 50% от БВП.

  • 2
    debeliamark avatar :-|
    debeliamark

    Е - ако не гледаме само Европа - то е ясно: http://bnt.bg/bg/news/view/26602/kitaj_otchete_rekorden_ikonomicheski_rastej ... но за нещастие ние сме много по-тъпи и мързеливи от китайците, дори тях и компартия да ги управлява и все още да са Народна република ...

  • 3
    kamendc avatar :-|
    Камен

    ами то е много просто уравнението:
    има англичани да купуват апартаменти на банско -> има продадени ниви на село -> има пари за плазми от техномаркета -> има голям внос на плазми и дефицит по текущата сметка
    няма балами -> няма пари за внос -> няма дефицит


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK