Защо сега и защо така?

Страхотна статия!

До коментар [#3] от "chyene":

Ами че комунистите си я написаха как няма да е пародия.

Кратка и ясна статия, браво. За съжаление обаче, сложността на темата прелита високо над главите на много сънародници.

Не знам дали референдума ще е от полза?! Знам, обаче, че Турция води много агресивна политика спрямо съседите си, използвайки икономически, религиозни, политически прийоми. Стремежът им е трайно настаняване на техния начин на живот и възприятия на всяка територия, където има техни представители, независимо кое поколение са. Незачитането на други етноси, живущи по тези места, техните интереси и чувства са характерни за турцистите и Турция. При това положение, не смятам, че тази държава има място в ЕС. Вижте, че Кипър си остана разполовен! Провокациите на турски представители у нас стават все по крайни и по-нетърпими. Претенциите им също са твърде големи. Имали наследство от Османската империя! Не били подтискали, грабили и клали в поробените земи! Търсели възмездие за морални и материални щети от възродителен процес, но не дължали нищо на българи, арменци, македонци, гърци, дори руси! Опълченците ни били главорези! Милите те! Онеправдани! Не! Не са за ЕС! Но, ще има ли референдум и ще изиграе ли той роля? Съмнявам се!

Аз съм потомък на български изселници от Източна Тракия, и мисля че Турция трябва да плати за това, което е направила на моите предци през 1913. Ако искат да влизат в ЕС, ако искат в СССР. Това не ме интересува. Важното е да взема парите за това, което моят пра-пра-дядо е оставил в Ярамашъ Чифлик, Чорленско. Никой обаче не може да му върне вече жена му, загинала по време на изселването. Хората са си оставяли децата.

Чудесна статия, наистина!

Малко допълнителен контекст: Турция е асоцииран член на ЕС и предшестващите го организации от 1963 г., а официална молба за пълноправно членство подава през 1987 г. За разлика от България, чийто прием бе прокаран сравнително набързо по политически съображения, въпреки множеството институционни, политически и икономически проблеми и пропуски в подготовката, членството на Турция все още е несигурно и отдалечено в бъдещето. За това има както обективни причини (ветото на Кипър до уреждането на спора около обединението на страната; отменяне на частите от НК, които криминализират "обидите към турщината" - вкл. разобличаването на арменския геноцид), така и много субективни пречки, сред които основната е вродената (и в наше време ирационална) фобия към турците, възпитавана векове наред в предренесансова Европа (и допълнително разпалвана на Балканите от началото на Студената война до днес).

Пътят, който Турция е изминала в желанието си да се присъедини към ЕС е впечатляващ. Някогашното политическо влияние на военните е практически елиминирано (изрично условие на ЕС), поради което военни преврати като нередките такива допреди 15 години днес са невъзможни. Правата на малцинствата са несравнимо по-уважавани днес (и докато разни нездрави мозъци у нас предлагат референдум относно 10-минутната следобедна емисия новини на турски език по БНТ, турската държавна телевизия оперира цял отделен канал на кюрдски). От края на 90-те години до днес Турция полага значими и като цяло успешни усилия за сближаване с Атина (т.нар. "земетръсна дипломация") и останалите си съседи.

След дълги години често трудни и понякога противоречиви реформи, днес турското общество е изправено пред дилемата дали да продължава да се стреми към членство в ЕС (което според много хора е илюзорно, съдейки по сигналите от Европа) или да обърне поглед към Сирия, Иран, Ирак, Йордания, Египет, Казахстан, Туркменистан и т.н. - все страни, в които Турция поне от Ататюрк насам е обект на възторг и/или завист. За все по-голям брой обезверени от Европа турци, страната им би имала по-голям интерес да се превърне в лидер на растящия и по население, и по икономика, богат на ресурси регион на юг и изток от Анкара, отколкото да бъде последната дупка на кавала в един предубеден и често двуличен ЕС, с перманентно стагнантна икономика и застаряващо население. Този аргумент за нас може да прозвучи малко крайно, но все пак не е лишен от логика.

С растящата си икономика (и БВП/глава над 2.5 пъти по-висок от българския), с модерната си инфраструктура и множество амбициозни проекти, с членството си в Г-20, с разнообразната си и богата култура (вкл. Нобелови лауреати, силно кино, оригинална музика), Турция ще бъде глас, в който все повече хора по света ще се вслушват. Дали този глас ще пее "Одата на радостта" заедно с нас или ще прави свой хор с Техеран и Дамаск в голяма степен зависи от нас, европейците.

Не знам как у някого може да има и капка съмнение, че за нас като българи една просперираща и проевропейска Турция би била само от полза. И че политическият шантаж, разпалването на вмирисани на нафталин вражди, демагогията и ксенофобията са неморални, вредни и 100% антибългарски.

WOI, мой!

Писаниятата ти са поне 95% глупости. Къде 2,5хБВП към българския, къде таз модерна инфраструктора? Някоя смотана дом. работа ли си копирал тука!? Далеко от реалноста си бро!

Турция (country comparison to the world: 98)
GDP - per capita (PPP):
$11,200 (2009 est.)
$12,100 (2008 est.)

България (country comparison to the world: 89)
GDP - per capita (PPP):
$12,600 (2009 est.)
$13,100 (2008 est.)

jambalaya моя,

По абсолютна стойност българският БВП не е и наполовина от стойността по паритет на покупателната способност (PPP). FYI.

Примери за модерна инфраструктура в Турция: високоскоростни влакове, ж.п. тунел под Босфора.

Ако имаш нещо смислено по темата (националистическите провокации, туркофобията, отношенията с Турция) да кашеш, казвай го и не ми губи времето с инфантилни лигавщини.