Спартакиада по смачкване на дела

Когато Борис Велчев беше избран за главен прокурор през зимата на 2006 г., една от първите му задачи беше пълната ревизия на Върховната касационна прокуратура - най-висшата инстанция на държавното обвинение и пристан за преторианската гвардия на неговия предшественик - скандалния Никола Филчев.

Дългият 30 страници доклад, в който се описваха мракобесията на прокурорите от най-близкото обкръжение на Филчев, в крайна сметка доведе до отстраняването на трима от тях. На 11 страница от въпросния документ четем една кратка и поучителна история, в която главно действащо лице е висшият прокурор Спартак Дочев. От нея разбираме как през 1992 г. добрички митничар е задържан по обвинение за корупция. До 1999 г. делото така и не влиза в съда. Прокурор Спартак Дочев го изисква и в неделята след Коледата на 1999 г. го прекратява. Постановлението за това е подписано в качеството му на "зав. сектор Инспекторат", какъвто според проверяващите той не е бил. След като го прекратява, делото остава при него седем години. Констатациите не водят до каквито и да е било последици и днес Спартак Дочев е все така прокурор от Върховната касационна прокуратура, отдел "Инстанционен контрол" (проверява работата на всички прокурори в страната) и както ще разберете от кратката история, която следва, не е променил много методите си. И по-страшното - има достойни последователи в прокуратурата.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Чешкото убийство

През есента на 2008 г. в изкуствено езеро между софийските села Бистрица и Железница полицията открива тялото на чешкия бизнесмен Либор Мировски с четири куршума в гърба. През януари следващата година в дома му е задържан Никола Молчан. Повдигнато му е обвинение за убийство. Той е отведен в ареста жив и здрав. Три дни по-късно, когато е закаран в Софисйкия градски съд, който е трябвало да прецени дали да го задържи под стража, Молчан изглежда толкова бит, че съдията прекъсва заседанието и назначава съдебно-медицинска експертиза. Лекарите установяват множество травми по цялото тяло на Молчан и дори... рана с формата на подметка по гърба.

Никола Молчан първо е задържан, но впоследствие е освободен от Софийския апелативен съд, като магистратите не му налагат дори и най-леката мярка за неотклонение - подписка. Те приемат, че по никакъв начин не може да се направи предположението, че е извършител на убийството.



Източници, запознати с разследването на смъртта на Мировски, коментираха, че действително има улики срещу Молчан, но по-голямата част от доказателствата били косвени (например, че по разпечатка на клетките на GSM на двамата се вижда, че те са били заедно на лобното място). Други от фактите оборвали защитната му версия. Така например Молчан се опитал да въведе, чрез полицаи, информация в системата на граничния пункт на "Летище София", за това че съдружникът му е "напуснал" България след датата на убийството.

Директните доказателства, уличаващи Молчан, като човекът дръпнал спусъка, обаче били скромни. Ето защо за полицаите от СДВР самопризнанията на чеха били от ключово значение. Но дори да е бил съпричастен към убийството, изтръгването на каквото и да било със сила от него в никакъв случай не може да бъде оправдано. И е чисто престъпление.

Разследване в разследването

След жалба на Никола Молчан Софийската районна прокуратура започва разследване за нанесения му побой. Случаят е разпределен на прокурор Николай Христов, който го възлага на Столичната следствена служба (ССлС). Молчан е разпитан - той дава подробни обяснения за това как (с бухалка, с електрошокова палка, с чувал на главата и т.н.) и кога е бит. Също така описва и от кого. По делото е приложена справка от СДВР, в която се казва, че вътрешна проверка не е установила нарушения.

Водещият разследването прокурор Николай Христов постъпва, както във всеки подобен случай - назначава разпознаване - действие, което познаваме от криминалните филми. В случая е трябвало да участват всички служители на сектор "Убийства" в СДВР, които са имали контакт с Молчан.

От този момент нататък с разследването започват да се случват странни неща. Като за начало, прокурорът Димитър Димитров от Софийската градска прокуратура, който работи по делото за убийството, отменя постановлението на своя колега Николай Христов, с което е назначено разпознаването. Това е най-малкото странно, защото прокурор Димитров е пряко заинтересован служителите на МВР, с които разследва убийството, да не бъдат тормозени.

Точка на абсурда слага зам.-апелативният прокурор на София Галина Стоянова, която отменя постановлението на Димитър Димитров, отстранява го от разследването и разпорежда да се проведе разпознаване. Точката обаче се оказва запетая...

В продължение на повече от половин година столичната полиция не съумява да осигури служителите за процедурата. Във всеки друг случай подобен отказ би завършил с арест, принудително довеждане и тежка глоба. Прокурор Николай Христов, който иначе е набеден за "предубеден и заинтересован", е благосклонен към полицаите и до принудително довеждане не се стига. След тоталния отказ за съдействие разпознаването става по снимки, като Молчан посочва двама от служителите на СДВР. Те са привлечени под наказателна отговорност. Малко след това адвокатът на единия от тях прави искане до СГП прокурор Николай Христов да бъде отстранен от разследването.

Въпреки че в софийската градска прокуратура има 60 прокурори и действа случаен принцип на разпределение на делата, то се пада на... наблюдаващия разследването за убийството на Либор Мировски - прокурор Първолета Никова. Тя отстранява прокурор Христов, като не посочва нито правното основание за това, нито мотиви за решението си.

Зам.-апелативният прокурор Галина Стоянова отменя и това постановление, защото е немотивирано. Точката обаче отново се оказва запетая.

Спартак в действие

И докато прокурор Николай Христов си  мисли, че разследването е на път да приключи, делото попада на героя от началото на тази статия - прокурорът от ВКП Спартак Дочев. Той решава спора по начин, който би изумил със своята креативност всеки младши магистрат. А именно - прави отвод на цялата Софийска районна прокуратура и възлага делото на Окръжната прокуратура София. Мотивът му е, че казусът е "конфликтен" (вероятно за разлика от всяко друго наказателно производство, където пострадал, извършител, прокурор и полицай работят в хармония и разбирателство).

Изводът на Спартак Дочев е абсолютно неверен (делото за побоя се наблюдава от СРП, а това за убийството - от СГП; първото се разследва от следователи, а другото - от служители на МВР). Това е по-малката беля. Заключението на Спартак Дочев, което изразява волята на ВКП - прокуратурата, която трябва да единица мярка за законност, морал и професионализъм (поне по закон), в пряк текст означава, че никога и по никакъв повод софийските градски и районни прокурори не могат да разследват софийски полицаи или пък престъпления, по които същите тези полицаи са пострадали. Което е абсурдно само по себе си - всеки прокурор по закон е независим и взима решенията си на базата на вътрешно си убеждение, а ако е имало някаква форма на предубеденост, то тя може да бъде коригирана от съда, който в крайна сметка има крайната дума за това кой е виновен и кой не.

След като няма законово обяснение, заключението на Спартак Дочев води до друг извод - че е опит делото да бъде изпратено, с извинение за израза, в девета глуха. По скалата на държавното обвинение това явно е Районна прокуратура - Елин Пелин, защото разследването в момента е там и е разпределено на прокурор Николай Александров. Той коментира: "Преписката е от миналата седмица при мен, има четири тома, още не съм се запознал детайлно. Има още много работа."

Източници на "Капитал" от държавното обвинение коментираха, че през последната година и половина върху прокурор Николай Христов е оказван натиск - както от колеги от горестоящи прокуратури, така и от полицаи.

Спартак Дочев не беше открит на служебния му телефон през седмицата. От пресцентъра на ВКП така и не успяха да намерят постановлението му или дори да потвърдят, че той се е произнасял по делото, а дадоха само кратка справка за движението на преписката.

Апелативният прокурор Галина Стоянова, каза, че позицията й е отразена в постановленията, които е написала, които ни показа и които отразяваме в този текст.

Прокурор Николай Христов отказа коментар с мотива, че делото не е вече при него и той има законова забрана да прави изявления по чужди дела. Със същия мотив той нито отрече, нито потвърди дали му е оказван натиск. Разбираме го. Кой би искал да ходи на спартакиада.