Спирачките в държавната машина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Спирачките в държавната машина

Спирачките в държавната машина

Какво не стига на администрацията, за да работи за гражданите

Вера Денизова
8622 прочитания

© Капитал


"Чудите се защо човек иска да работи в държавната администрация? Когато е млад, е ентусиазиран, че може да промени нещо. Много бързо обаче фокусът на мотивацията му се променя: разбира, че получава сравнително добра заплата, а работата му е спокойна, има сигурност, че няма да я загуби. Има и обучения."

Така Мария (името е сменено), която е дългогодишен служител в ключово министерство, обяснява защо въпреки ниската мотивация желаещите да работят в администрацията не намаляват. Освен че са много (всеки 37-и работещ в България работи в администрацията), чиновниците излизат и скъпо. Разходите за тяхната издръжка през последните години варират около 2 млрд. лв. годишно, а това е около 3% от БВП. В замяна данъкоплатците получават нискокачествени услуги. Показва го и последният доклад за глобалната конкурентоспособност на икономиките на Световния икономически форум. По ефективност на институциите България се нарежда на 116-о място от 133 държави. В този показател влизат ефективност и целесъобразност на изразходването на публичните средства, корупционни практики в администрацията, бюрократична етика, независимост на съдебната система и защита правото на собственост.

Административните реформи на предходните две правителства обаче не успяха да решат проблема с раздутата и неефективна бюрокрация. Причината е, че дори и добре замислени, в крайна сметка промените се ограничаваха до рязането (в повечето случаи) на незаети щатни бройки и закриване или създаване на нови структури по политически съображения. За да има наистина добре работеща и хомогенна администрация обаче, е нужно да се бръкне малко по-дълбоко - в сърцевината на проблема. И ако щете да се разбере как мислят работещите в системата.

В началото са хората

И по-точно – подборът на кадри и умението да задържиш добрите от тях. Също както в частния сектор. Това според повечето специалисти по публична администрация е ахилесовата пета на всяко правителство. Причините са много: от политическите чистки и кадруването до заплащането и възможността за кариерно израстване.

"В държавната администрация има нужда от реформи и на по-ниско ниво. Началниците на отдели в по-голямата си част са некомпетентни и не са назначавани с конкурси. Ако досега не си имал политически гръб като експерт, практически е било невъзможно да израстваш. През последните 2-3 години напуснаха много кадърни хора по тази причина", твърди държавен служител, пожелал анонимност.

Подобно е мнението на наш читател, споделено във форума на сайта: "Най-голямата сила, както и най-голяма слабост са хората: конкурсите за подбор винаги са предварително решени; няма принцип, според който да става повишението; защо избират един или друг човек да заеме по-висока позиция - така и не разбрах; действително има хора, които нищо не правят, но са началници на отдели; заплащането е ниско; честа намеса на външни фактори - например, вместо да назначим някой младеж с желание и знание за работа, ние назначаваме пенсионерка, защото тя има познати еди-къде си...", и т.н.

Думите се потвърждават от числа - онлайн анкета, която екипът на "Капитал" проведе сред близо 500 работещи в държавната администрация (без претенции за представителност). Те посочват, че след ниското заплащане (близо 74% от отговорите) другите неща, които не харесват в работата си, са некомпетентността на някои техни колеги (близо 58% от отговорите), назначенията по партийна линия (над 50%) и бавното кариерно израстване (над 35%).

Според Антоанета Димитрова, преподавател в катедра "Публична администрация" в университета "Лайден" в Холандия, кадруването в администрацията може да се премахне, ако независима институция сертифицира и изпитва държавните служители. "С такава идея беше създаден Институтът по публична администрация, но постепенно той беше изтикан в ъгъла. Явно съществуването на подобна независима институция не се харесва на които и да било управляващи", допълва Димитрова.

Сега идеята на правителството е да се създаде "бърза писта" за кариерно израстване, както и по-голям стимул за млади и можещи хора да работят в държавния апарат. Тепърва ще става ясно как и дали тези добре звучащи намерения ще се реализират на практика. А докато не се промени начинът на мислене в администрацията, и то на най-високо политическо ниво, шуробаджанащината и партийните препоръки ще продължават да властват почти навсякъде.

Според доклад на СИГМА съвместна инициатива на Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, който отчита напредъка на реформите в седемте страни от Централна и Източна Европа, приети в ЕС през 2004 г., те по-скоро са се върнали назад, отколкото показват напредък в това отношение. Същият доклад отчита, че средно в 47% от случаите напредъкът в кариерата в държавните администрации се дължи на политически връзки. Така дори и компетенциите на този или онзи служител да са под въпрос, ако той се ползва с доверието на управляващите – работното му място ще е сигурно независимо от резултатите. И обратното: държавата четири години харчи пари да квалифицира и обучи едни хора, те тъкмо навлизат в материята, идва ново правителство... и те просто си тръгват. Така няма последователност и приемственост. А това демотивира останалите. "През последните 8 години хората, работещи на експертно равнище, бяхме набеждавани за всички проблеми на държавата. Но една голяма част от нас продължаваме да работим съвестно, с дух, с отговорност, с енергия и непрекъснато се опитваме да съхраним частица от надеждата, че промяната в позитивна насока ще се случи", коментира директор на дирекция в Министерство на образованието.

После – мотивацията...

Каквото и да си говорим – най-големият стимул да се работи повече се измерва в заплатата, която получаваш в края на месеца. В държавния сектор тя се определя по не съвсем ясна и принципна схема. От една страна, служителите във ведомствата получават възнаграждения, които се определят от Министерския съвет и зависят от позицията, която чиновникът заема. За различните длъжности преди няколко години бяха въведени рамки, в които може да варира основното възнаграждение. "Презумцията беше, че по-добрите служители трябва да взимат по-добри заплати, а оценката става с годишна атестация. Само че разликата от минимума до максимума е много малка и в повечето случаи не е работещ мотивационен фактор", разказва държавен служител от икономическото министерство. По-големият проблем обаче е другата част от парите на чиновниците, която идва по всевъзможни допълнителни канали – ДМС-та (допълнително материално стимулиране), бонуси за участия в комисии, работа по проекти, събиране на глоби, пари за облекло. Чрез тях се избягва несправедливо ниската заплата (за някои позиции и около 300 лв. на месец), но, от друга страна, вкарва неравнопоставеност в системата. Така например счетоводителят, който работи по европейски проект, получава двойно повече от този, който се занимава със счетоводството около харченето на пари от държавния бюджет. Или пък ако някой експерт по европрограмите получава двойно, неговият ИТ помощник - не. Тази среда предразполага към конфликти между самите чиновници.

Вторият проблем е, че служителите на държавната администрация не получават парите си срещу реално свършена работа и разрешен проблем. Липсва механизмът, който може да възнагради реалното им постижение. И да работят, и да не работят - пак ще имат превод по банковата си карта в края на месеца. Според доц. Милена Стефанова, преподавател по публична администрация в СУ "Св. Климент Охридски", стъпка в правилната посока е идеята на екипа на финансовия министър Симеон Дянков възнаграждението (макар и частично) да се формира на база представяне. Конкретната цел е до 2011 г. възнагражденията на служителите във ведомствата (с изключение на заетите в системата на МВР и Министерството на отбраната) да се формират от 75% постоянна част и 25% променлива част, която ще бъде обвързана с резултатите.

"Навсякъде, където се залага на такъв модел, той се обвързва със системата за атестиране. Рискът тук е при изготвянето на оценката да има голяма доза субективизъм. Затова стремежът трябва да е да има максимално обективен начин на атестиране", обяснява Стефанова. В България в момента оценяващ е прекият ръководител. Освен това оценката е на база цели, а те се формулират различно в отделните структури, т.е. липсата на единен подход отново създава предпоставки за конфликти. Начин да се минимализират тези рискове според доц. Стефанова е френският модел: атестацията е от прекия началник, от по-горно ниво мениджър. А третата част от оценката се прави от независим експерт. Така ще се избегне зависимостта на подчинените от преките ръководители. Освен това част от оценката на ръководството също трябва да е на база обратна връзка от подчинените.

Мнението на Снежана Димитрова, консултант по публична администрация, е, че освен на индивидуално атестацията трябва да се случва и на екипно ниво. В противен случай ще продължава да има реплики като: "Министърът ме накара да го подпиша."

За да се подобри обслужването на бизнеса и гражданите пък, могат да се заложат чисто количествени критерии – например брой обработени документи за час, брой подадени жалби от недоволни клиенти и т.н. Освен това може да се потърси и обратната връзка на клиентите – например достатъчно бързо и компетентно ли са били обслужени на даденото гише. Подобни практики не са нови, нито пък революционни.

… и организацията

Дори и да са малко и по-високо платени, това не гарантира добра работа на чиновниците. Според Антоанета Димитрова основният проблем на последните правителства е малкият капацитет за провеждане на политики. "Липсва връзката между политическите приоритети, заложени в управленската програма, целите, които се преследват с тях и конкретните задачи и работа на администрацията. Слабото планиране е характерно за всички източноевропейски администрации", обяснява експертът.

Допитването на "Капитал"  също дава еднозначни резултати – над 55% от заетите в администрацията посочват, че ще работят по-добре, ако управляващите имат ясна и последователна политика. Други 43% твърдят, че искат да им бъдат поставяни конкретни задачи и ясни цели.  Експертите по публична администрация също са категорични: ако има проблем, срок за неговото разрешаване и стимул, всеки би имал интереса да си свърши работата. Въвеждането на механизъм за връзката цел - изпълнение - резултат обаче е въпрос на цялостна реформа, която вече година при новата власт не се случва.

Освен стратегическото мислене липсва и координацията между различните звена и министерства. Например в момента контролът се осъществява от четири различни звена: финансов контрол, вътрешен одит, инспекторат и Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). "Всеки един от тях си действа сякаш за себе си и по един и същ проблем излизат различни доклади, в които изводите се разминават", посочва служител от финансовото министерство. Това например се случи с докладите за дейността на летище София на вътрешния инспекторат и АДФИ, които по един и същ казус имаха разнопосочни изводи.

И пак: е-правителство

За да има ефект всичко дотук, е нужна и прозрачност в работата на администрацията. Например всички нейни решения, проведени конкурси, дадени лицензи и т.н., да са качени на сайта на съответното ведомство. Такава е логиката и на онлайн услугите. Освен прозрачност те гарантират бързина на обслужване и комфорт за потребителите им. До момента обаче администрациите, които предлагат работещи електронни услуги, се броят на пръстите на едната ръка. Шампиони са Националната агенция за приходите и Агенцията по вписванията. Цялото "електронно правителство", което трябваше да разтовари ведомствата от излишна бумащина, да улесни комуникацията на хората с чиновниците и да намали предпоставките за корупция, си остава предимно на хартия. Похарчените реално пари за нуждите на е-правителство до момента обаче пък за сметка на това са около 45 млн. лева.

"Когато си намерих работа и трябваше да си прекратя регистрацията в НОИ, не особено учтиво ми заповядаха да си подпиша документите лично на място. Не може да ти ги пратят с куриер, не може по факс, не може по мейл. Опитах се да обясня, че е малоумно човек, който едвам си е намерил работа, да трябва да помоли новите си работодатели още от първия ден да отсъства, за да отиде да се подпише", споделя във форума на сайта наш читател.

Надежда, че администрацията може да работи, по-добре дават хората от системата: "Въпреки всичко това и лошото отношение на обществото към държавните служители има много умни, съзнателни и здраво работещи хора и нещо все пак се случва благодарение на тях", твърдят държавните служители. Сега на ход са управляващите - да използват енергията и ентусиазмът на тази част от своята армия служители, която е готова да работи така, че нещата да се случват добре.

Пет идеи

* да се намалят разрешителните и лицензионните режими, както и възможностите за въвеждане на нови

* повече администрации, които предлагат обслужване на едно гише

* въвеждане на мълчаливото съгласие

* въвеждане на бюджетното програмиране

* повече онлайн услуги

"Чудите се защо човек иска да работи в държавната администрация? Когато е млад, е ентусиазиран, че може да промени нещо. Много бързо обаче фокусът на мотивацията му се променя: разбира, че получава сравнително добра заплата, а работата му е спокойна, има сигурност, че няма да я загуби. Има и обучения."

Така Мария (името е сменено), която е дългогодишен служител в ключово министерство, обяснява защо въпреки ниската мотивация желаещите да работят в администрацията не намаляват. Освен че са много (всеки 37-и работещ в България работи в администрацията), чиновниците излизат и скъпо. Разходите за тяхната издръжка през последните години варират около 2 млрд. лв. годишно, а това е около 3% от БВП. В замяна данъкоплатците получават нискокачествени услуги. Показва го и последният доклад за глобалната конкурентоспособност на икономиките на Световния икономически форум. По ефективност на институциите България се нарежда на 116-о място от 133 държави. В този показател влизат ефективност и целесъобразност на изразходването на публичните средства, корупционни практики в администрацията, бюрократична етика, независимост на съдебната система и защита правото на собственост.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    igr81 avatar :-|
    antropos

    За тези проблеми се говори не от вчера и оня ден,но развтие почти никакво.Дори медийният остен не е в състояние да промени вкаменялото соц. мислене.Надявах се,че новите поколения ще бъдат по-настоятелни и креативни,но традиционната пасивност от миналото дърпа промените назад.Пък и старата система позволява шуробаджанащина - бивш премиер заяви най-безцеремонно , че всички са братовчеди!!!???С този мутренско-далавераджийски подход -промени на куково лято!

  • 3
    mastylo avatar :-|
    mastylo

    В анкетата горе не сте сложили най-важния отговор - на администрацията й липсват качествени хора, дето да я управляват. Опитите да се създаде стабилна и професионална администрацията систематично се саботират от последните три правителства. На тях им трябва/ше не работеща, а послушна администрация. За гражданите и бизнеса не се мисли, просто защото не остава време от зор да се държат юзите на властта. И не защото властта толкова се дърпа, а просто защото за тая работа си трябва акъл и опит. И когато ги нямаш доста пот си трябва за компенсация... Кога ли на българина ще му увре главата, че управлението е професия. Всеки може да подритва топката, но това още не го прави професионален футболист. Пък това, че е професионалист, още не го прави футболна легенда. Не разбирам, защо хората у нас очакват от всеки да излезе добър политик... Но да не се отплесвам.
    От настоящите опити едва ли ще излезе нещо смислено. По няколко причини - 1) тези, които правят реформата мислят, че проблемът е в правилата, а той е в липсата на качествени кадри и модерна административна култура. Последните се градят с обучение и търпение. Но не обучение по английски и компютри, а за специализирани знания и умения. Нещо, което запокитената при Министерство на образованието ИПА скоро едва ли ще може да предлага.
    2) Администрацията ще стане ефективна, само когато започнат да мислят за нея като за цялостна система, а не като за салфетка, от която можеш да режеш където и колко ти хрумне. Мит е, че нашата администрация е голяма. Справката ще ви покаже, че нашата администрация е смешно малка. Стига разбира се да внимавате да сравните числата на работещите в държавните институции, а не изобщо на онези, които получават заплатите си от бюджета. Проблемът на администрацията не е, че е многобройна, а че човешкия ресурс е разпределен неадекватно. Там, където има работа, няма хора, но пък паразитни структури колкото искаш. И още един мит - че в последните години нямало причина да се разрастват администрациите!!! Ало, явно малцина са забелязали, че станахме част от ЕС. Това значи например, непрестанно да се подготвят позиции по огромния брой актове на евро-институциите и последните да се транспонират. А някой да има идея колко са всевъзможните комитети и работни групи към тия инситуции?
    3) Администрацията трябва да е независима - работата на министъра не е да уволнява и да назначава, а да иска резултати от подчинените си. Иначе сме в безкраен порочен кръг - предишните назначаваха директори и шефове на отдели; сегашните ги уволняват, щото им нямат доверие и назначават нови, които ще си отидат след четири години... За тази цел беше създадена фигурата на главния секретар, който е най-висшия пост на професионалната държавна служба. Във всички правителства обаче министрите дават на ГС ролята на домакин и разделят задачите му между зам-министрите, за които пък политическите интереси играят на първо място.
    4) За заплатите - щеше да е прекрасно Капитал да погледне отвъд повърхността на нещата. Тъй наречените двойни заплати са пълна заблуда, заради “тайното оръжие" наречено Единен класификатор. Първо, с него правителството може незабелязано да прави промени на ръста на заплатите. Второ, ако погледнете внимателно ще видите, че за всяка длъжност има минимален и максимален ръст на заплата. Разликата на места стига почти 100%. Та тези дето уж взимат двойни заплати са назначени на минималната ставка. Така де факто в реалното възнаграждение на тези с двойните заплати и другите почти разлика няма.
    5) Искат да въвеждат измерване на резултатите?! Прекрасно. Само не се сещам кой ще ги измерва. А, да, същите тези нови директори. А целите как точно ще ги поставят, като правителство всеки ден си сменя идеята какво ще прави? Сигурно е твърде рано да му мислим. Докато му дойде времето да се прилага моделът кой знае какво още ще дойде наум на правителството.

  • 5
    durald2010 avatar :-|
    Mariana Kalcheva

    по същество отговора се състои в подходящата за случая фраза "интереса клати феса". т.е. - в началото на демокрацията, да речем 2001, хората се натискаха да работят в администрация заради относително високите заплати, сигурността (не могат да те уволнят за щяло и нещяло), допълнителни бонуси (пари за дрехи, повечко отпуска, често двойно и тройно на частния сектор), твърдо работно време.... само че бавно и полека тези "ценности" бяха изместени от други - заплатите вече не са достатъчно високи, защото започнаха да се появяват служители (при това на всякакви постове), които "поработваха" частно - къде получават рушвети, къде получават двойна заплата, защото работят "по фондове", къде пък си докарват допълнително от безбройни участия в комисии, проекти, командировки и подобни. бонусите вече станаха "маловажни". стабилност на правоотношението нямаше, защото всяко правителство къде променя закона, къде уволнява масово и после всички ние плащаме обезщетения за незаконно уловнение и оставане без работа... така неусетно дойде и необходимостта от постоянно увеличаване на щата, защото половината не работят качествено, а другите "не са от наште" и на нас ни трябват свободни щатни бройки.
    мога да продължа доста в тази посока. голяма част от нещата ги знам от първо лице. атестирането и сега е добро като процедура и система, проблема е че нищо не се прави както трябва - като дойде средата на годината сядат двамата - служител и пряк ръководител - и натъкмяват всичко, цели, въпроси, отговори... ако трябва да се уволни някой - пише му се 1-а на атестацията и .... готово. ама не бил подписал - много важно, да е.
    за да се реши проблема, трябва управляващите да се върнат назад във времето и една по една да премахнат причините, а така и последиците. и основното е да се съкрати значително администрацията дори само като бройки, дори и без анализ и каквото и да е. защото така ще се породи естествената нужда от конкуренция (дори и естесвен подбор да я наречем) и всеки ще си намери своето място. и тогава като се заговори за съкращения и намаляване на заплати всеки ще се напъне да работи по-добре, а не да чувам коментари от сорта "щом ще ми намаляват заплатата и няма да ходя до брюксел - аз напускам!" чудесно, прав ти път щом това ти е причината да работиш в държавна администрация. администрация трябва да се върне там, откъдето е тръгнало - от латински означава "да служа"

  • 6
    thetheacher avatar :-|
    The.Teacher

    И в сегашното положение може да се направи много. Примерно да се създаде звено, комисия или нещо си, където аз като обикновен гражданин, да мога да се обадя и да пусна сигнал срещу служители на администрацията и да знам, че ще се извършат проверки и ще последват наказания. Нещо като Комисията за защита на потребителите. В момента процедурите за оплаквания и сигнали срещу държавни служители са много тромави и неясни и минават по някакъв общ ред. Нека държавните служители не се чувстват безнаказани и да знаят, че ще има последствия от некоректните им действия. Това е просто и елементарно решение. Направете експеримент и създайте такава комисия - ще бъде зарината от основателни и мотивирани оплаквания, които няма да са анонимни, и в повечето случаи ще са основателни. Да се направи нещо като тел. 112 за корупция, лошо отношение, некомпетентност и конфликт на интереси в държавната администрация. Още за първите месеци ще се съберат огромен брой сигнали. Това е нещо просто, ефективно и с бързо действие. Няма нужда да се назначават нови хора, просто в някоя съществуваща комисия да се създаде такова звено.

  • 7
    ivailosavoff avatar :-|
    ivailosavoff

    ne moje da se kaje 4e nai golemia stimul e izmerva v zaplata v statia na kapital! Podhoda triabva da e globalen!

  • 8
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..

    До коментар [#6] от "The.Teacher":

    А какво мислите за ротации на длъжности?
    За разхвърляне на министерства и агенции извън София - града на греха?

  • 9
    goblenka avatar :-|
    goblenka

    Най-малкото, може да "зацепят" различните зъбни колела /звена/. Да има координация в работата им. Една и съща информация се иска от няколко канцеларии, макар да са взаимно свързани и компютъризирани. Не може ли служебно да си препращат тази информация, а не да се разтакават хората за по един документ, с известно съдържание няколко пъти? Не може ли да се изгради вътрешен информационен поток, който да позволи по-голяма яснота на задачите и координация на действията? Наистина, не е задължително всичко да е в София. Няма канцелария без компютър. Значи, щом си в служебната мрежа, може да работиш от всяка точка на страната. Важно е и кадруването, личните, и служебни зависимости, и нормативната база, която често пречи на ефективността, и уменията и броя на кадрите... Важно е! Но, първо трябва да се синхронизира работата на администрациите като цяло.

  • 10
    thetheacher avatar :-|
    The.Teacher

    Няма значение къде са министерствата и администрациите. Порочен е начинът на назначаване в тях. Няма го състезателното начало и равния старт. Определените хора знаят, че примерно ще бъдат назначени като младши експерти в някоя община още когато започват висшето си образование - или 4-5 г. преди назначението си. Там е истинския проблем. И въпросните конкурси за държавни длъжности, винаги завършват с интервю с комисия и реално няма значение какво образование имаш или как си се представил на предишните кръгове. Държавната администрация с малки изключения е една затворена общност, която се самовъзпроизвежда, а от историята на някои кралски фамилии знаем до какво води това - израждане и тежки заболявания и малформации. Това го наблюдаваме и в съда и в полицията. Това трябва да спре по някакъв начин.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK