Трябва ни съд, спешно!
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Трябва ни съд, спешно!

Трябва ни съд, спешно!

Послушен трибунал и нов Висш съдебен съвет е близкото бъдеще на съдебната реформа

5440 прочитания

© Анелия Николова


Тази седмица вътрешният министър и вицепремиер Цветан Цветанов и министърът на правосъдието Маргарита Попова заеха две противоречащи си позиции.

В интервю за в. "24 часа" Цветан Цветанов каза, че е изготвен законопроект, който предвижда създаването на специализиран съд. Трибуналът, както вътрешният министър го нарече, ще разглежда дела, подбрани от специализираните екипи на прокуратурата, ДАНС и МВР, и в него "един процес може да приключи в рамките на година". От думите на Цветанов става ясно, че по проекта е работено от месеци.

В същия ден Министерството на правосъдието публикува "Стратегия за продължаване на реформата на съдебната система в условията на пълноправно членство в Европейския съюз" - манифестът, който представя вижданията на управляващите за начина, по който трябва да се промени съдебната система. От 50-страничния документ виждаме, че се предвижда "дебат за създаване на специализиран съд по области на специализация: примерно организирана престъпност, непълнолетни извършители на престъпления, несъстоятелност и др.".

Видимата липса на комуникация между две министерства, които принципно би трябвало да работят рамо до рамо, е проблем - няма съмнение, че има съществена разлика между готов проект (по Цветанов) и заявка за дебат за създаването на проект (по концепцията на Маргарита Попова).

През седмицата идеята за създаването на специализиран съд беше разкритикувана от съдии и правозащитници, които поставиха под съмнение неговата независимост, както и икономическото измерение на начинанието.

Както разбираме от небрежното разминаване между МВР и правосъдното министерство, дори и да се проведе дебат за идеята, той няма да има никакво значение, защото решението е взето, а законът - написан.

Всичко това е част от засилващата се тенденция управляващите да скъсяват дистанцията и да посягат към независимостта на съдебната система в желанието си да получават лесни присъди по многобройните полицейски акции със странни имена. Истинските проблеми на правораздаването обаче остават незасегнати. 

А когато към опитите на правителството да опитоми съдии и прокурори прибавим и желанието на президента Георги Първанов да запази контрол над ситуацията, еклектиката става пълна.

Специализирано-извънреден съд

Повече за специализирания съд ще разберем в началото на следващата седмица, когато в парламента ще бъде представен готовият законопроект. Междувременно вътрешният министър Цветан Цветанов разкри, че новата структура ще решава тези дела, които ДАНС, МВР и прокуратурата преценят; ще бъде разположен в нова сграда; процесите ще продължават максимум 12 месеца.

Георги Колев, председател на Софийския градски съд и един от авторите на проекта, цитиран от mediapool.bg, пояснява, че новите съдии и прокурори ще имат "значително по-високи заплати и специална охрана" и че основното предимство на специализирания съд ще бъде "максимално ускоряване на делата".

Дали действително специализираният съд е ключът към успеха в борбата с организираната престъпност и корупцията по висшите етажи на властта? Едва ли. Създаването на подобен съд е скъпо начинание, със съмнителен резултат и може да се превърне в причина за нови осъдителни решения срещу България в Страсбург. Няма гаранция, че в него ще попаднат най-добрите и подготвени съдии вместо послушни магистрати, които си затварят очите за грешките на разследващите и за липсата на доказателства.

Миналата година ревизия на Висшия съдебен съвет констатира, че делата най-често се отлагат поради няколко причини: злоупотреба с правото на защита, неточно призоваване, назначаване на нови експертизи и слабости "в дейността на разследващите органи". Нито един от тези проблеми няма как да бъде решен чрез създаването на специализиран съд.

За илюстрация - Георги Колев, който е сред двигателите на идеята, в момента е съдия по общо три дела (много по-малко, отколкото ще разглежда негов колега в специализирания съд). Ниската натовареност обаче по никакъв начин не помогна на Колев в процеса срещу бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев. Делото беше отложено, след като стана ясно, че съдията е наредил бившият министър по европейските въпроси Гергана Паси да бъде призована в... Министерския съвет, където тя не работи от парламентарните избори на 2009 г.

Проблем е и финансирането на инициативата. Три поредни правителства така и не успяха да намерят сграда за най-големия съд в България - Софийския районен. Там съдиите работят при мизерни условия и свръхнатовареност, което се отразява както на бързината на тяхната работа, така и на качеството й. Вместо този проблем да бъде решен, той ще бъде надграден: по време на финансова криза ресурсите ще бъдат насочени за  охрана, автомобили и нова сграда (или стара, която да бъде преоборудвана) за начинание със спорен смисъл.

Има и друго - така както беше представен, има опасност специализираният съд да противоречи на Европейската конвенция за защита правата на човека. Въвеждането на привилегии за съдиите в него (каквото без съмнение е по-високото заплащане) може да доведе до нарушаване на правото на справедлив процес. ЕС приема, че не е справедлив процесът, ако съдът се състои от магистрати, които се третират специално, поставят се в по-благоприятни условия пред други заради конкретното дело. Тогава е налице основателно притеснение, че за да заслужат привилегиите си, толерираните съдии се опитват да се пригодят към очакванията.

Ако присъдите на специализирания съд бъдат отменени от Страсбург, процесът ще трябва да започне отначало (ако не е погасен по давност) и така вместо ускоряване ще се получи забавяне.

В края на седмицата зам. главният прокурор Галина Тонева разкри още тайни около законопроекта, които повдигат други притеснения - съдиите в специализираната институция могат да бъдат назначавани само по предложение на ръководителя на съда, членове на ВСС и правосъдния министър, но няма да могат да се самопредлагат. Подобно предложение най-малкото противоречи на принципите за кариерно израстване, разписани в Европейската харта на съдиите, и нарушава правото на кариера, като ограничава възможността на някой, който иска да се развива в тази област, но поради някаква причина не е симпатичен на ръководителя на съда, на министъра на правосъдието и на членовете на ВСС (примерно защото ги критикува). Подобен начин за постъпване на работа (по покана) в момента действа само... в ДАНС.

Галина Тонева разкрива и друг факт - мотивите по присъдите ще се пишат в 15-дневен срок след пледоариите по делото. В специализирания съд ще се гледат мащабни и сложни дела, които изискват (по вносителите) специална подготовка и обучение и често вървят голям обем материали. При това положение неясно защо сроковете за обосноваване на присъдата ще са по-кратки, като мотивите по подобни казуси често са по-дълги от 100 страници.

Съвсем друг е въпросът, разбира се, ако идеята на управляващите е съдиите просто да преписват обвинителния акт.

Пред "Капитал" правозащитникът Йонко Грозев зададе логичния въпрос кой точно ще подбира съдиите, които ще отидат в този съд: "Има съмнение, че не става дума за избиране на добри съдии, а на послушни, от които ще се иска да издават осъдителни присъди, защото не можем да се справим с проблемите на разследването."

До този момент управляващото мнозинство не е направило абсолютно нищо, за да подобри процедурите, по които се назначават, повишават и наказват съдии и прокурори. Като за начало например те можеха да спазят закона и да попълнят празната от вече шест месеца парламентарна квота във Висшия съдебен съвет (ВСС) - да сложат юристи, които отговарят на техните виждания и могат да наложат концепцията им за промяна на съдебната система.

Нов ВСС, ако президентът го пусне

Управляващите никога няма да попълнят парламентарната квотата в съвета. Това беше признато от самия Цветан Цветанов. Причината е прозаична: ГЕРБ има съвсем други планове за бъдещето на органа, който назначава съдиите, а именно - да го разпусне предсрочно.

Преди да представи специализирания съд, вътрешният министър коментира многократно, че съставът на съвета (25 членове) е прекалено голям и трябва да се редуцира. Дали е голям или малък, няма как да знаем, защото до този момент няма анализ, който да показва, че съветът може да работи с по-малко членове. Свиването на състава на ВСС обаче е чудесна причина той да бъде разпуснат преждевременно и попълнен с "правилните" хора. По закон половината членове на съвета се избират от парламента с обикновено мнозинство.

Евентуален нов състав на ВСС ще позволи на ГЕРБ да направят подходящ според техните стандарти кастинг за съдии в специализирания съд, както и да избере догодина председател на Върховния административен съд. (Мандатът на сегашния - Константин Пенчев, изтича през март 2011 г.)

За да се промени числеността на висшия съдебен съвет обаче, е необходима поправка в конституцията. Нещо, за което управляващите могат и да имат ресурс в парламента, но не и в Конституционния съд, където силният човек е президентът Георги Първанов. Въпреки че според основния закон президентът назначава само трима съдии там, източници на "Капитал", запознати с работата в съда, коментираха, че Първанов има влияние над повече от половината членове в Конституционния съд.

Предвид сантимента на Първанов към съдебната власт (и главният прокурор Борис Велчев, и председателят на ВКС Лазар Груев са били негови съветници) и конфликтът му с управляващите бихме могли да предположим, че той едва ли ще остане безучастен към действията им и вероятно ще блокира промените в конституцията, а оттам - и нов състав на ВСС, създаването на специализиран съд и т.н.

Евентуален компромис от страна на управляващите за това как да изглежда реформата или кои да са членовете на съвета или на специализирания съд, или който и да било председател на ВАС може да гарантира подкрепа от страна на президента.

В началото на годината се очакваше Първанов да свика Консултативен съвет за национална сигурност, на който да бъдат обсъдени вижданията и очакванията на всички страни, но това така и не се случи.

Истинските проблеми - за друг път

Преди три седмици "Капитал" потърси позицията на правосъдния министър Маргарита Попова. Тя обаче така и не пожела да коментира предложенията на правителството.

Докато управляващите се опитват да смятат няколко хода напред и да изчисляват параметрите на задаващия се политически trade-off, съдебната система все повече затъва в проблемите си. А те далеч не са загадка - магистрати на ръководни места със съмнителна репутация, неясни критерии за израстване в системата на съдии и прокурори, неравномерна натовареност, все по-ниско ниво на професионална подготовка, нереформирана и феодализирана прокуратура, липса на прозрачност и предвидимост...

По-голямата част от тези проблеми са ключови и без да бъдат решени, е абсолютно безсмислено за пореден път да се прекроява съдебната система. Още повече ако това става на цената на сложни политически сделки.

Идеята за специализиран съд, намесата на службите в съдебната система, каквото е предложението агенцията по сигурност ДАНС да проверява магистратите, и политически мотивираното предсрочно разпускане на целия състав на ВСС (вместо да бъдат изгонени тези негови членове, които са нарушили дисциплинарните или етични норми) са толкова решение, колкото е и преписването на изпит - временно закърпване на положението, но по никакъв не помага в изпълнението на крайната цел - натрупването на знания.

В случая подобно залитане е дори опасно. Представете си например, че набързо обвинената и отстранена директорка на здравната каса Жени Начева беше също толкова набързо осъдена. При все неофициалните признания от най-високите етажи на прокуратурата, че данните, която я уличават, са несъществени. А сега си представете, че акциите на спецслужбите валят "на килограм", а специалният трибунал безрезервно изпраща среднощните арестанти в затвора. 

Тази седмица вътрешният министър и вицепремиер Цветан Цветанов и министърът на правосъдието Маргарита Попова заеха две противоречащи си позиции.

В интервю за в. "24 часа" Цветан Цветанов каза, че е изготвен законопроект, който предвижда създаването на специализиран съд. Трибуналът, както вътрешният министър го нарече, ще разглежда дела, подбрани от специализираните екипи на прокуратурата, ДАНС и МВР, и в него "един процес може да приключи в рамките на година". От думите на Цветанов става ясно, че по проекта е работено от месеци.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 2
    ngn avatar :-|
    ngn

    Истинските проблеми на правораздаването обаче остават незасегнати.
    Г-н философе, мойете ли да изброите кои са истинските проблеми и как триабжа да се решат?

  • 3
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    За съжаление истинските проблеми на правораздаването не могат да се решат лесно - иска се Велико Народно Събрание. До тогава съдът и прокуратурата остават без контрол - държави в държавата ни. Съдии които крадат като за световно после съдят хората. Справка статията за съдийката, с баща шеф в съда дето била крайно нуждаеща се. Така, че ако има начин да се направи нов съд - и това е вариант.

  • 4
    bdavidkov avatar :-|
    Борислав

    ГЕРБ досега не е провел нито една мярка срещу нищо. Какво ви дава надежда да мислите, че това ще се случи изведнъж от нищото?
    Проблемите в съда са идентични на тези в здравеопазването, държавната администрация, финансите, инфраструктурата...
    В пространството се огласяват първосигнални идеи: парите не стигат - да увеличим данъците или да си направим нов съд за престъпниците. Нали този трибунал ще съди по съществуващите закони и ще разглежда доказателства, а те не стават за нищо. Откъде ще дойде разликата?
    Или за този съд ще се напише нов закон с един член: Всеки, изправен пред този съд е виновен...

  • 6
    inn avatar :-|
    inn

    ГЕРБ спешно се нуждае от осъдителни присъди по т. нар. знакови дела. "Борбата с престъпността" е запазената марка на това правителство и май единствената нишка, на която все още се крепи някакво обществено одобрение в тази партия (доколкото в икономическата област крахът им се очертава като неминуем и единственият въпрос е колко жестока ще е цената на явната неспособност на ГЕРБ да управлява икономиката). Спасяването на рейтинга на тази партия неистово налага спешни присъди.

    Обаче трескавото бързане за присъди се натъква на един "проблем", наречен законодателна уредба. Има Конституция, НПК и най-вече Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Дори и ГЕРБ да можеше изцяло да подмени състава на ВСС, управляващите няма как да сменят всички магистрати, още по-малко има легален начин знаковите дела да се насочват към „правилните” съдии. Няма как и НПК да е такъв, че да се произнася присъда само по желание на МВР.

    Остава „по-прекият” път – чрез извънредни закони (да си припомним, че Бойко Борисов предлагаше „Закон за отвличанията”). Та така и за специалния съд „Антимафия”. Елементарният въпрос е: за какво да се плаща за този проект, след като КРБ и НПК са си едни и същи, а и в редовните съдилища може да се задели организационен ресурс за бързо приключване на особено важните дела на „мафията”? Обяснението е простичко – за да влязат в специалните съдилища „правилните” магистрати.

    В статията е казано: „Междувременно вътрешният министър Цветан Цветанов разкри, че новата структура ще решава тези дела, които ДАНС, МВР и прокуратурата ПРЕЦЕНЯТ”. Е, ако това нещо случи, в Страсбург не просто ще се хванат за главите, а направо ще им дойде да се гръмнат.

  • 8
    bdavidkov avatar :-|
    Борислав

    Пропуснах нещо съществено. Всички тези претъпници, обект на акциите на ЦЦ, които търкат наровете в арестите докато съдът ги оневини поради липса на доказателства, тутакси ще осъдят в Страсбург държавата заради незаконно задържане.
    Никой ли юрист не смее да информира министъра за тази перспектива?

  • 9
    goblenka avatar :-|
    goblenka

    Съмнява ли се някой, че има "висша престъпност"? Корупция, крупни присвоявания, търговия с власт и влияние, отвличания, престъпни мрежи за разкрояване и контрол на общественния, икономически и политически живот? Съмнява ли се някой, че и в съда, и в правителството, и в МВР - ДАНС и навсякъде другаде има хора, които трябва да бъдат осъдени? Друг е въпросът, дали отведените на съд са истинските виновни и дали съдът ще е безпристрастен и ще работи професионално и ефективно. След като е видно с просто око, че никой не работи така, не може ли да има мониторинг на работата им? Не може ли той да е директен, а не да се основава на доклади? Като начало, може това да внесе някакъв дисциплиниращ ефект. Но, мониторингът не трябва да е само от БГ, а и от външни наблюдатели.

  • 10
    mil4o avatar :-|
    милчо

    ц, цц, ццц ..


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK