Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 14 май 2010, 13:18, 5955 прочитания

Нещо свежо

Забавените реформи в образованието може най-накрая да започнат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Скоро писали ли сте мотивационно писмо на сина/дъщеря си? Най-вероятно да. Обяснявали ли сте как се формира капитализираната лихва, и че 1% на месец не е равно на 12% годишно.

И какво ли още не. И със сигурност сте се чудили на какво ги учат децата в училище, особено ако сте се зарекли да не стъпвате на родителска среща, защото ви е писнало да ви искат пари за щяло и нещяло, без да обяснят защо детето хич го няма в математиката. И как така 20 години след прословутите промени българското образование се върти в кръг около това дали да има бележки за поведение, или кой да издава учебниците. Всъщност никой не се пита как да се направи така, че учениците да излизат по-добре научени и да има стандарт за това какво всъщност означава образовано дете в модерния свят.


На този фон проектът за нов Закон за училищното образование, който Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) представи преди няколко седмици, е като полъх от свеж вятър. Повечето идеи в него поне звучат модерно, изпитани са в други страни и ако се осъществят така, както е предвидено, наистина биха раздвижили образователната  система.

Крачки в правилната посока са целодневното обучение, по-ранната предучилищна подготовка и ангажирането на психолози и възпитатели в образованието. Може би най-важната мярка – промяната на учебните програми, също е загатната в проекта, макар да се нуждае от прецизиране и най-вече от действия като например написването на нови учебници. Екипът на МОМН ще продължи външното оценяване на учениците след всеки образователен етап и ще въведе атестиране на директорите – мерки, които биха подобрили контрола над обучението и управлението в различните училища. За по-добра дисциплина пък "непослушните" деца ще прекопават градинки и ще се лишават от екскурзии. Макар тези мерки да са доста механични, ако се допълнят с работа на психолози и възпитатели с проблемните деца, може би атмосферата в училищата ще стане по-поносима.

Предложенията на министерството биха звучали още по-добре, ако следват обща визия за това за какво служи образователната система и какви качества и умения трябва да притежават завършилите ученици. Може би така образованието в България най-накрая ще погледне напред, вместо да живее в миналото.



Кои са основните идеи в проектозакона и какво още липсва

Ранна предучилищна подготовка

Още от тази година подготовката за училище на децата, навършили пет години, става задължителна. Те ще се обучават в предучилищни групи в детските градини и училищата, след края на които учителите ще оценяват личностното развитие и потенциала на всяко дете, както и неговата училищна готовност. Намаляването на възрастовата граница за предучилищното обучение е със сигурност стъпка в правилната посока. Именно между 5- и 7-годишна възраст у децата се изграждат важни езикови и математически основи, както и умения да общуват. Задължителната предучилищна подготовка е практика в много европейски страни, като в някои от тях децата тръгват дори по-рано на училище. Реформата би била успешна обаче само ако обхване наистина всички деца, особено и тези от малцинствата.

Основно образование до седми клас


Завършването на основното образование след седми клас също е стъпка, която отдавна трябваше да се предприеме, макар и да е твърде механична, за да даде някакъв ефект върху качеството на образованието. Рискът тук е за децата от малцинствата, повечето от които спират образованието си след основния етап (досега след осми клас). Анелия Андреева, председател на работната група в МОМН, която изготвя закона, смята, че това може да се предотврати донякъде с двустепенната гимназиална структура (предвижда се първият гимназиален етап да бъде до десети клас, а вторият да е профилиране в последните две години). "Трябва да работим за това да задържим децата още три години в училище", казва Андреева. Затова и основните училища, особено в малките градове, ще могат да се трансформират в такива с първа гимназиална степен.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Правитлството одобри окончателно схемата 60/40 за подпомагане на заплатите Правитлството одобри окончателно схемата 60/40 за подпомагане на заплатите

Компенсации могат да искат както бизнеси, които са спрени заради заповедта на здравния министър, така и тези, които декларират 20 % намаление на приходите

30 мар 2020, 5 прочитания

Из хаоса на забраните: С куче може, по пешеходна улица - не Из хаоса на забраните: С куче може, по пешеходна улица - не

Полицията започна да санкционира нарушители на мерките във връзка с епидемията без да има яснота какви са забраните

30 мар 2020, 55 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Най-логично е държавата да има една комуникационна мрежа

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10