Йоханес Хан: България трябва да подготвя повече проекти, за да има успех с еврофондовете
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Йоханес Хан: България трябва да подготвя повече проекти, за да има успех с еврофондовете

Йоханес Хан: България трябва да подготвя повече проекти, за да има успех с еврофондовете

Еврокомисарят по регионалното развитие пред "Капитал"

Ирина Новакова
3386 прочитания

© Европейска комисия


Профил

Преди да поеме ресора "Регионално развитие" във втората комисия "Барозу", австриецът Йоханес Хан е бил министър на науката и изследователската дейност (януари 2007 г. - януари 2010 г.), а преди това и на правосъдието (декември 2008 г. - януари 2009 г.). Той е представител на австрийската Народна партия (която е член на дясната Европейска народна партия). Еврокомисар Йоханес Хан беше в Русе на 10 май, за да представи новата Дунавска стратегия на ЕС.

Според последния доклад за управлението на еврофондовете България в момента реализира проекти за 20.2% от достъпните й структурни фондове. Как оценявате този резултат и какво пречи той да е по-добър?

Данните на Европейската комисия сочат, че България е сключила договори за 25% от структурните фондове, но реалното им изразходване е под 2% от достъпния бюджет. Комисията се тревожи за способността на България да изпълни целите си във важни сектори като пътищата и железопътната инфраструктура, където готовите проекти са твърде малко. Механизмът за бюджетна дисциплина за структурните фондове изисква много по-висока степен на изпълнение, тъй като достъпът до част от средствата ще изтича в края на всяка година след 2011 г.

Как бихте сравнили усвояването на еврофондовете в България с това в други страни?

За жалост България не е сред страните с висока степен на усвояване. Достъпът до европейски средства се увеличи значително с присъединяването към ЕС. Докато предприсъединителната програма ИСПА ви даваше до 100 млн. евро годишно, в бюджета на кохезионната политика има около милиард годишно. Нужно е сериозно усилие, за да се използват такива големи суми. Затова еврокомисията продължава да настоява пред българското правителство да ускори организирането на конкурси и обществени поръчки.

Същинските плащания по оперативните програми започнаха в България едва през февруари. Предвид това забавяне какви са шансовете на страната да извлече максимална полза от еврофондовете, достъпни от европейския бюджет до 2013 г.?

Еврокомисията не можа да започне същинските плащания по-рано, защото ни трябваха гаранции за системите за управление и контрол на парите. Но само по себе си това не забави достъпа до програмите. Точно обратното, България получи значителни авансови плащания, за да започне да реализира проектите - 528 млн. евро, за да сме точни. Така че страната не е страдала от липса на пари за целите на кохезионната политика.

Кохезионната политика има потенциал да стимулира значително българската икономика - предимство, което не бива да се пренебрегва в тези трудни времена. България трябва да разкрива повече тръжни процедури, да подготвя конкурси за обществени поръчки, да набира достатъчно проекти, за да бъдат използвани тези 6.9 млрд. евро от структурните фондове. Усвояването им ще се ускори, ако се намали бюрокрацията, ако се опростят административните правила и се разшири достъпът на бенефициентите до авансови плащания. За това трябва силна администрация, управляваща структурните фондове.

Особено местната администрация все още се учи как да подготвя, управлява и реализира проекти по европейските правила. Какви са възможностите да се ускори този процес на научаване?

Министър Томислав Дончев разглежда възможностите за това. Общините са ключови бенефициенти от проекти за регионалното развитие и екологията, към която са насочени почти половината от европейските средства. В самите фондове са заложени пари за техническа помощ за обучение и подобряване на способността на местите власти да развиват качествени проекти.

Българското правителство обяви инвестициите в пътна инфраструктура за основен приоритет по структурните фондове. Наскоро обаче вие казахте, че би било грешка да се залага на пътища за сметка на други приоритети. Защо?

Комисията е наясно, че на България спешно й трябват повече и по-добри пътища и магистрали. Но и други сектори се нуждаят от неотложно развитие и това е записано в Националната стратегическа референтна рамка, подготвена от българското правителство. Тези нужди не са изчезнали. Пътищата вече са главен приоритет, за тях са заделени 1.3 милиарда евро, или 28% от еврофондовете. Въпреки това повечето пътни проекти все още са в подготвителна фаза, чакат конкурси или сключване на договори. Ако още повече пари се пренасочат към пътища, това трябва да бъде обосновано с напредък на сегашните пътни проекти. Освен това Кохезионният фонд е резервиран само за пътища от трансевропейската мрежа. Така че първият приоритет трябва да бъде ускоряване на изграждането на вече планирани пътища и магистрали и да се потърсят други напреднали проекти от трансевропейските транспортни коридори. Когато това се случи, можем да преценим заедно с правителството дали в този програмен период е нужно допълнително пътно финансиране от европейския бюджет.

България отскоро има министър за еврофондовете. Смятате ли, че този пост допринася за по-доброто и прозрачно управление на средствата от ЕС?

Министър Дончев се е доказал в координирането на средства от европейския бюджет. Като бивш кмет на Габрово той постигна успех в започването на проекти, финансирани от ЕС. Моят предшественик, еврокомисарят Самецки, посети Габрово миналия октомври и беше впечатлен от проектите там, финансирани от структурните фондове. Министърът е в добра позиция да посрещне практическите предизвикателства в използването на европейските фондове. Но ще му трябва безусловна подкрепа и сътрудничество от всички министерства, свързани с кохезионната политика.

Всички страни в ЕС използват структурните фондове, но с различен успех. Защо е така и кои са примерите за успешни практики?

Европейското финансиране е историческа възможност за трансформация на България предвид предизвикателствата в една все по-конкурентна и нестабилна глобална икономика. То е значителна част от инвестиционния портфейл, с който страната разполага днес. Добрите примери са много и всяка страна има различен подход към кохезионната политика. Най-добрите резултати постигат там, където има национален консенсус за целите на фондовете и усещане, че те са собственост на всички и където администрацията чувства отговорност за успеха на тази политика.

Бяхте в Русе, за да представите Дунавската стратегия. Какви са целите и ползите от тази инициатива и каква е ролята на България в нея?

Като австриец съм естествено чувствителен към развитието на потенциала на регионите от дунавския басейн. Той е особено важен след присъединяването на Румъния и България. Крайната цел на стратегията е да подобри всекидневието на гражданите. Част от стъпките вече се правят, особено в транспорта (например регионални инициативи за подобряване на навигацията) и екологията (третиране на отпадни води). Трябва да се засилят връзките между дунавските страни, за да се подобри икономическата и екологичната ситуация в региона. Стратегията цели и да улесни търговията, да подобри качеството на речните води, да намали рисковете от наводнения и да стимулира обмена на студенти. Българските власти разбират, че Дунавската стратегия е ключова за по-дълбоката интеграция на България в ЕС.

Ползите от стратегията зависят от проактивността на местните власти. Някои дунавски страни са по-опитни с европроекти и имат по-силни лобита, което ще им позволи да извлекат максимална полза. При такава конкуренция какво да направи България, за да не пропусне възможностите от тази инициатива?

Дунавската стратегия няма да ползва допълнително финансиране от европейския бюджет освен вече заделеното. Ще се правят само инвестиции, от които да спечели целият регион, не само една или друга страна. Така че няма нужда от конкуренция. България допринесе с доста конструктивни идеи и предложения. Определено ще ги имаме предвид.

Профил

Преди да поеме ресора "Регионално развитие" във втората комисия "Барозу", австриецът Йоханес Хан е бил министър на науката и изследователската дейност (януари 2007 г. - януари 2010 г.), а преди това и на правосъдието (декември 2008 г. - януари 2009 г.). Той е представител на австрийската Народна партия (която е член на дясната Европейска народна партия). Еврокомисар Йоханес Хан беше в Русе на 10 май, за да представи новата Дунавска стратегия на ЕС.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK