Даниел Грос: Важните промени в България дори не са започнали
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Даниел Грос: Важните промени в България дори не са започнали

Даниел Грос: Важните промени в България дори не са започнали

Директорът на Centre for European Policy Studies пред "Капитал"

Светломира Гюрова
8254 прочитания

© Красимир Юскеселиев


Профил

Даниел Грос е директор на Centre for European Policy Studies. Роден е в Германия, учил е икономика в Италия и САЩ. Започва кариерата си в Международния валутен фонд, бил е икономически съветник към Европейската комисия, Европейския парламент и др. Преподавал е в редица европейски университети. Много от изследванията му са фокусирани върху Централна и Източна Европа.

След спасителния план за 750 млрд. евро, могат ли лидерите на ЕС да си отдъхнат, че проблемът в еврозоната е решен?

Не, те си купиха време, но основният проблем не е решен. Той е, че в еврозоната има страни, които са заплашени от неплатежоспособност. И никой в момента не може да предвиди дали те ще могат да покриват дълговете си или не. Еврозоната трябва да стане достатъчно силна, за да може да устои на неплатежоспособността на някоя от своите страни членки.

В случая с Гърция много анализатори предричат, че ситуацията е неспасяема и в някой момент тя ще трябва преструктурира дълга си или да фалира.

Много е вероятно, но не е сигурно. Основният въпрос е политически - можем ли да мислим за ситуация, в която една страна от еврозоната изпадне в неплатежоспособност, въпреки че сме съюз, джентълменски клуб, в който не е възможно някой от членовете да не се справя и да му бъде позволено да фалира. Едната гледна точка, бих я нарекъл френска или латинска, е следната - членовете правят грешки, не се държат добре, но въпреки това банкрутът изобщо не е вариант. Другата школа, северната, смята, че правилата трябва да се спазват и ако има страни, които не се справят, трябва да си тръгнат. В момента тези разлики не са толкова важни, защото днес не можем да оставим Гърция да фалира. Но фундаменталният въпрос, който още няма отговор, е дали утре трябва да се подготвим за ситуация, в която Гърция може да бъде оставена да фалира. 

Създава ли този план дългосрочни рискове и усещането, че всеки провинил се ще бъде спасен вместо наказан?

Не мисля, че планът създава лош прецедент и морален риск. Испания и Португалия явно се изплашиха и взеха мерки. Много по-рисковано и противоречиво е това, което направи Европейската централна банка с директната си намеса и изкупуването на облигации, и то на определени държави. Ако е само за няколко дни заради извънредната ситуация, няма проблем. Но ако продължи, може да е много опасно.

Какви дефекти на еврозоната разкри сегашната криза и как могат те да бъдат поправени?

В еврозоната има две правила, които бяха нарушени - принципът да не се спасяват закъсали държави и Пактът за стабилност и растеж (който трябваше да дисциплинира страните да държат дълговете и бюджетния си дефицит под контрол). Нещо се обърка и принципите бяха изхвърлени през прозореца. Правилото да не се спасява беше наивно, но така или иначе беше въведено. Сега въпросът е искаме ли да го възстановим или не.

След като правилата бяха нарушени, ще има ли нови и какви ще бъдат те? И какво очаква еврозоната - повече интеграция или дезинтеграция?

Честно казано, не знам какви ще бъдат новите правила. Имаме позицията на Европейската комисия, която е, че страните трябва да се държат добре, и ако не го правят, ще им кажем да го правят. ОК, но ако те все пак не го направят? Задаваме ли този въпрос и искаме ли да контролираме отговора му? Комисията и много държави, включително Франция, казват "не". Други, северните страни начело с Германия, казват "да, трябва да го контролираме". Това е битката и тя не е свършила, а сега започва. И е трудно да се каже какъв ще е изходът. Ако Франция и Германия, които представляват двете противоположни мнения, успеят да се споразумеят, всички останали ще приемат техния компромис. Но не е ясно дали ще успеят.

А за изхвърлянето на държави от валутния съюз - това го говорят само второкласни германски политици. Основното е, че когато една страна е неплатежоспособна, тя на практика е извън еврозоната и е най-добре сама да напусне. Не е нужно да бъде изключвана.

Ако сега имаше правна възможност Гърция да напусне еврозоната, мислите ли, че щеше да го направи?

Не днес. Но си представете, че е денят след фалита на Гърция. Денят след като е казала на кредиторите си - няма да плащам. И си мислите - дали ако Гърция има нова драхма и тя се обезцени, страната няма да стане много по-конкурентоспособна. Сега не е в интерес на Гърция да въвежда нова валута, защото външният й дълг е в евро. Но ако вече е във фалит и въведе нова драхма, може да каже на кредиторите си "съжаляваме, момчета, може би в евро щяхме да ви върнем половината, но сега с драхмата ще ви върнем една четвърт".

На фона на гръцката драма какви са шансовете на България за еврозоната?

Ако имате съюз, където на никого не му е позволено да фалира, и това означава, че накрая всеки трябва да спасява всеки, ще бъдете изключително внимателни с допускането на нови членове. Ако имате клуб, който може да се справи с банкрут, може да сте по-щедри и да кажете "ок, възможно е в някой момент България да има проблеми, но ние имаме процедура да се предпазим". Нагласите в момента са, че никой не иска да допуска вътре други потенциално опасни партньори и Естония е последната страна, която влиза в клуба за доста дълго време напред. След това ще държат вратите плътно затворени.
А и България все още има висок дефицит по текущата сметка. Наистина той падна от двуцифрени стойности до около 6-7%. Преди Гърция това ниво щеше да е приемливо и добро от икономическа гледна точка. Но след нея просто вече не е достатъчно от политическа гледна точка, тъй като сега се знае, ако една страна има проблеми, потенциалната финансова отговорност за останалите е на практика безкрайна. И в момента е ясно, че ако френската визия за еврозоната надделее, България няма да влезе през следващите 20 години.

Прибалтийските страни например в момента имат големи вътрешни спестявания и малък дефицит по текущата сметка и могат и без външно финансиране. България, от друга страна, все още има нужда от значим обем чужди капитали. А сега знаем, че те понякога пресъхват и тогава имате проблем като в Гърция. При настоящия политически климат в еврозоната България трябва да бъде независима от външни капитали за известно време.

Каква трябва да е българската стратегия сега?

За да може една страна да направи голям скок и да настигне другите преди нея, има два вида реформи. Първите можете да направите с една дузина хора – премиер, гуверньор на централната банка и т.н. Това са макрореформите – разумна фискална политика, валутен борд, изчистване на дълга. В България това е направено. След това са другият вид реформи, за които трябват 10 000 човека. И тези 10 000 още не са намерени в България. Това са много по-дълбоките реформи – не толкова да има нови закони, а да се направи ефективна администрация и всичко да започне да работи. В България тези неща дори не са започнали.

Ако бяхте премиер или финансов министър, какво щяхте да направите?

Щях държа фискалната политика под контрол дори още повече, отколкото ако да имах силна администрация зад себе си, щях да съм още по-предпазлив. Но бих могъл да направя само толкова. Ключовият проблем обаче не е толкова фискалната политика, а че всичко останало още не е започнало никой няма интерес да го започне. Големите неща бяха направени и след това - нищо при последните правителства от 2001 г. насам. Най-добрата антикризисна политика е да направите втория вид реформи.

Сега има идеи за намаляване на фискалния резерв. Какво мислите за това?

Видяхме, че страни, които нямат резерв, са в много опасна ситуация. Тъй като България зависи от финансовите пазари за дефицита по текущата сметка и има гръцки банки, аз бих държал всяка стотинка в резерва.

Има ли риск от гръцките банки в България?

Ясно е, че ако имате банки с гръцка собственост, трябва да ги продадете на по-силни финансови институции. Гръцките банки са стабилни в момента, но нямат перспектива, капиталовата им база е замръзнала и не могат да се развиват. Помислете за няколко години напред - ако Гърция фалира, тези банки няма да имат никаква ликвидност. Ако България имаше достатъчно капитали и вътрешни спестявания, това нямаше да е проблем. Но сега е най-добре поделенията на гръцки банки в България да бъдат продадени.

Как виждате България след пет години?

Като днес. Помислете какъв напредък има страната в последните пет години? Икономическият растеж беше кух - потребление, строителство... Това е лесно, но при фундаменталните неща в организацията на обществото като образование, здравеопазване, администрация, няма никакво движение напред. А организацията е много важна, защото дори да имате качествени хора - къде ще отидат те? Това е разликата между България и прибалтийските страни, където успяха да изградят фундамента и имат нова обществена организация.

Когато цялата система е корумпирана, е много трудно да се справите с корумпираните, защото всички са такива. Как да изчистите българската администрация, като всеки е правил нещо нередно и няма как да хванете само лошите момчета. Ако имате чисто общество, е много по-лесно да се справите с тези, които не са чисти. Системата е застинала в равновесно положение - или е корумпирана, или е чиста. И е много трудно да се мине от единия баланс в другия. Прибалтийските страни успяха, защото там социалната кохезия е много по-голяма.

Профил

Даниел Грос е директор на Centre for European Policy Studies. Роден е в Германия, учил е икономика в Италия и САЩ. Започва кариерата си в Международния валутен фонд, бил е икономически съветник към Европейската комисия, Европейския парламент и др. Преподавал е в редица европейски университети. Много от изследванията му са фокусирани върху Централна и Източна Европа.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

56 коментара
  • 1
    043 avatar :-|
    043

    един милирад лева инвестирани сега в европейски стипендии на студенти които ще се върнат да работят в България ще резултират не в 10 а в 20 хиляди души със сменен чип след 4-5 години. С тях ще дойдат и националното достойнство и "социалната кохезия" Правили сме го вече - справка, Възраждането. Правят го и други - Китай, Индия, Бразилия, Чили...

  • 2
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    "..другият вид реформи са тези, за които трябват 10 000 човека. И тези 10 000 още не са намерени в България. Това са много по-дълбоките реформи – не толкова да има нови закони, а да се направи ефективна администрация и всичко да започне да работи. В България тези неща дори не са започнали."

    За първи път виждам чужденец, които само в три изречения прави пълна диагноза на всичките ни проблеми като общество. Пророчески звучи и прогнозата му:

    "Как виждате България след пет години?

    Като днес. Помислете какъв напредък има страната в последните пет години? Икономическият растеж беше кух - потребление, строителство... Това е лесно, но при фундаменталните неща в организацията на обществото като образование, здравеопазване, администрация, няма никакво движение напред. "

    От 2000-ма насам България живее в някакво безвремие. Никой не се опитва да решава тези по-сериозни проблеми. Не съм оптимист и за следващите 10 години.

  • 3
    z82 avatar :-|
    z82

    Какво излиза? Според Бойко Борисов всички му пречат да оправи държавата. А част от най-големият проблем на държавата - администрацията, зависи точно от него.

  • 4
    rage_against avatar :-|
    Rage Against

    До коментар [#3] от "z82":

    колкото и да ми е неприятно да го призная, Бойко Борисов е прав.
    всички му пречат да оправи държавата. в това число и държавната администрация, която не иска да сдаде облагите, които ползва в момента...

    ако има 10000, които с постоянство, упоритост, спазване на законите искат нещата да се променят, след 10 години ще имаме фундамента...

    иначе пак виждам стария Сергейчо, вече завършен гейтак, пак да яхне коня на ДПС след около 7-8 години да управлява за пореден път нашата мила опоскана корумпирана татковина...

  • 5
    skydiver avatar :-|
    Skydiver

    "Големите неща бяха направени и след това - нищо при последните правителства от 2001 г. насам."

    Това сините от доста време го повтарят сякаш, ама кой да чуе.
    Гледаме на политиката като на Биг брадър - тоя лош, няма да го слушаме. Тоя наш човек, пич е, да прави с държавата каквото ще.

  • 6
    pesheff avatar :-P
    Пешката

    дошъл да ни дава лекций човека! като са толкова добри тия убавци- защо половината държави в еврозоната са пред фалит!
    Това евро е чумаво - не ни трябва- ало шшшшш!!!

  • 7
    bohrmottelson avatar :-|
    BohrMottelson

    Брутално точен и ясен анализ. Изтръпнах като го прочетох.

  • 8
    dobrich avatar :-P
    dobrich

    "ако френската визия за еврозоната надделее, България няма да влезе през следващите 20 години".....А ако не надделее?

  • 9
    dimobe avatar :-|
    dimobe

    Даниел Грос неслучайно е наясно с нашия хал - все пак е женен за българка.

  • 10
    renegade avatar :-|
    renegat

    България е целенасочено, морално развращавана от БЕЗВЕРИЕТО НА САМИТЕ КОМУНИСТИ ОТ ПАРТИЗАНСКАТА БРИГАДА "чавдар", ТЕ докараха нагаждачеството, подмазването, задкулисните интриги , мнението "след мен и потоп", да гледат "те да се уредят", "другите да му мислят" егоизма и недоверието в другя до теб, зависта и злобата, свиването в собствената черупка и несъстоятелното държание и разрушената връзка между поколенията, липсата и подържането на каквито и да пило състоятелни и общочовешки традиции тяхната замяна с традиции в простащината и безхаберието. И възприемането на живота като някакъв паноптикум от кукли в циркаджийски вариант, липсата на каквото и да било състоятелно ценностно образование, и накрая ЛИПСАТА НА ДОСТАТЪчНО СИЛНА ПОЛИТИчЕСКА ВОЛЯ ЗА ПРОМЕНИ ДОКАРАХА БЪЛГАРИЯ ДА СЕ ТЪТРИ НА ОПАшКАТА НА НАЙ-БЕДНАТА И НЕКОНКУРЕНТНА СТРАНА В ЕВРОПА. Перспективите за такава нагласа в мисленето на голяма част от хората И В УПРАВЛЕНСКИЯ АПАРАТ, ХОРА БЕЗ КУЛТУРА И ПЕРСПЕКТИВНО МИСЛЕНЕ - шансовее за страната за следващите 20 години са нищожни, независимо от решенията на Европейският съюз, защото Брюксел не е Москва...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK