Загубени
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Загубени

Част от спрените проекти са за системи за предупреждение и предотвратяване на наводнения по река Дунав

Загубени

България не успя да открие няколко милиона, за да започне проекти със съседите по две европрограми

Огнян Георгиев, Яна Бодурова
13168 прочитания

Част от спрените проекти са за системи за предупреждение и предотвратяване на наводнения по река Дунав

© Надежда Чипева


Те са много. Наистина много. Толкова много, че колкото и да внимавате, винаги ще пропуснете някоя. Европейските програми за финансиране би трябвало да се сипят над страните членки като рог на изобилието. Вместо това на родна почва често се превръщат в кутия на Пандора и повод за скандали.

Последният беше разпален от лидера на СДС Мартин Димитров. Той обяви, че община Свищов е спечелила проект по програма "Трансгранично сътрудничество", но кметът на града Станислав Благов не може да ползва парите по него, защото България не е платила вноската си в програмата. Скандал безспорно има, както разбра "Капитал", но преди да стигнем до него, се налага първо да обясним за какво става въпрос, тъй като европрограмите не са лесна за разбиране тема.

Добри съседи...

Програмите за трансгранично сътрудничество са една от онези (както изглежда) безкрайно много възможности, които ЕС дава на страните за развитието им. Те са доста по-малки в сравнение с големите оперативни програми като "Транспорт" или "Околна среда" и имат за цел да развиват граничните области както между държавите в ЕС, така и между тях и страните извън съюза. България има две такива вътре в ЕС - с Румъния и Гърция, и три извън - със Сърбия, Македония и Турция.

Въпреки че повечето от мерките в тези програми са "меки" - например социални, граждански и образователни инициативи, които нямат инвестиционен характер, те имат друга важна цел - подобряват живота на хората в граничните региони. С Румъния например България може да ползва европейски пари, за да изгражда съвместни системи за предупреждение и предотвратяване на наводненията по поречието на Дунав - проблем, който ясно видяхме до какво води през последните години.

Подобно на всички други еврофондове и тези изискват от страната да участва с някакъв процент съфинансиране, който да "отключи" достъпа до европейското финансиране. За България процентът е 13. Чак след превеждането на тези пари в бюджета на ЕС спечелилите могат да работят по проектите си. В момента по тази програма има 134 български партньори с проекти на обща стойност 48.1 млн. евро, което значи, че страната трябва да плати 6.25 млн. евро (от които през 2010 г. 5 млн. - виж графиката). Което ни води до вече споменатия проблем.

Автор: Ася Колева
Преглед на оригинала

...и лоши сметки

Оказва се, че пари за тези програми няма. България не е платила вноската и никой от трансграничните проекти не може да стартира. "Капитал" упорито се опита да открие причината за този пропуск, но ситуацията е изключително неясна. Регионалното министерство, което е отговорник по програмите, твърди, че няма пари, с които да покрие вноските. Министър Росен Плевнелиев обясни, че проблемът е възникнал заради стари плащания. "С ограничения си бюджет за 2010 г. трябваше да изчистим задължения от предходни години. Приоритизирахме проектите и плащанията и към момента сме платили непредвидени 55 млн. за стари задължения."

От друга страна, това са средства, които трябва да бъдат "резервирани" в общ бюджет, отпускан от финансовото министерство, а пожелал анонимност източник се усъмни, че тези пари са били предвидени. Министърът по еврофондовете Томислав Дончев също вдига рамене. "Не мога да кажа каква е причината. Дали е лошо планиране, дали заради стари задължения, които се опитват по график да изчистят. Беше поставен въпросът, има доклад в МС от министрите Младенов и Плевнелиев." Финансовото министерство отговаря, че нови средства ще бъдат отпуснати най-рано след актуализацията на бюджета, което значи, че България няма как да се разпише под проекти като този на кмета на община Свищов и под другите над 130 още поне месец-два.

Източник от дирекцията за регионално развитие в Европейската комисия коментира за "Капитал", че са наясно с проблема и имат "известни притеснения", но случаят не е уникален за България, тъй като подобни казуси е имало в Гърция, Естония и Полша. По-големите притеснения в случая са две.

Очаквайте продължение

Първата е свързана с пострадалата за пореден път репутация на България в ЕС. Румънските власти и посланикът в София вече са изразили ясно недоволството си от факта, че заради българската неразбория общите проекти се бавят. Още по-драматично е положението в друга такава програма - транснационалната, в която влизат 11 държави и където организации чак от Австрия роптаят срещу забавянето на международни проекти заради невнасянето на пари от България. Това сигурно е причината сред вносителите на доклада в МС да е и външният министър.

Второто притеснение е, че този случай далеч няма да е изолиран. "Предвид процедурата за свръхдефицит срещу България и тенденцията към спадащи приходи в бюджета мога да предположа, че през есента проблемът ще е още по-сериозен и за повече програми", смята представителят на комисията. Министър Дончев казва, че иска такива проблеми да бъдат "хващани", преди да са се явили по начина, по който излезе този. Според него следващият ще бъде т.нар. gap funding - в някои от големите проекти ще има нужда от допълнително държавно финансиране извън първоначалното, а за това в момента няма механизъм. "Това ще стане въпрос до края на годината в програмите "Околна среда" и "Транспорт", а вероятно и в "Регионално развитие", казва Дончев и дава пример с проекта за обновяване на жп линиите. А в регионалното министерство вече зрее нов проблем - пари за програмата "Транзитни пътища", изглежда, също няма достатъчно.

Още един проблем

"Абсурд." Така лаконично коментира случващото се с проектите по "Транзитни пътища" изпълнителният директор на Камарата на строителите Иван Бойков. По думите му част от компаниите от строителния бранш изпълняват проекти по програмата, без да получават плащания от месеци.  Дори и тези, които още не са започнали изпълнение на поръчки, страдат. От тях се иска банкова гаранция, която са принудени да обслужват, съответно да плащат дължимите лихви, без да знаят кога и дали изграждането ще започне.  От МРРБ признават, че има проблем и той се задълбочава.

Те са много. Наистина много. Толкова много, че колкото и да внимавате, винаги ще пропуснете някоя. Европейските програми за финансиране би трябвало да се сипят над страните членки като рог на изобилието. Вместо това на родна почва често се превръщат в кутия на Пандора и повод за скандали.

Последният беше разпален от лидера на СДС Мартин Димитров. Той обяви, че община Свищов е спечелила проект по програма "Трансгранично сътрудничество", но кметът на града Станислав Благов не може да ползва парите по него, защото България не е платила вноската си в програмата. Скандал безспорно има, както разбра "Капитал", но преди да стигнем до него, се налага първо да обясним за какво става въпрос, тъй като европрограмите не са лесна за разбиране тема.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    goblenka avatar :-|
    goblenka

    Това потвърждава мнението ми, че не сме в състояние да бъдем част от ЕС. Твърде бедни сме, твърде различно устроена е икономиката ни, твърде различна е ценностната ни система. Затова непрекъснато губим пари, критикуват ни, санкционират ни... Ние сме станали нарицателно, за неуспешно присъединяване. В същото време, не е добре и да излезем от ЕС. Твърде много сме се отдалечили от познатия модел. Остава, да се стегнем и да не се правим на тарикати, а да попълним пропуските си! Т.е. да си поправим двойките! Ако мислите, че сега е зор, почакайте да започнем "поправките"! И, ако не започнем веднага, ще ни лепнат още двойки и ще ни изгонят!

  • 2
    aha avatar :-|
    aha

    До коментар [#1] от "goblenka":

    България определено не е бедна държава! С какво желание и устременост се харчат пари за безумия, просто не е истина. Но определено е далеч в социалното си развитие от ЕС и напомня по-скоро феодална средновековна държава. ЕС няа да ни изгонят, защото за тях е по-добре да сме такива каквито сме сега, поне за компаниите които имат най-голям глас в политиката на съюза. винаги ще има място за територия където да си продадеш боклуците, да отровиш земята и въздуха или да ти работят за без пари във трудоемки или опасни производства. За последното вземаш полуфабриката в компанията майка и му праскаш печат на световно известна фирма. Токлова е лесно, че чак е смешно.

  • 3
    goblenka avatar :-|
    goblenka

    До коментар [#2] от "aha":

    Много лошо! Така е! Няма да ни изгонят! Ще ни довършат икономически с наше активно участие. Написах първия пост, с надежда да убедя някого, че трябва да поемем нещата в свои ръце. Иначе, това, което пишеш ще бъде крайната ни дестинация! Почти сме стигнали!А, за крадене винаги ще се намери! Брашнян чувал! Докато има живи ЕГН ета, ще има и за крадене.

  • 4
    pavelvarbanov avatar :-P
    Pavel Varbanov

    Аз не разбрах....за всички ли трансгранични програми няма финансиране, или само за две от тях (тези с Румъния и Гърция)? Капитал, айде като пишете нещо - бъдете по-информирани и конкретни, нищо че е в онлайн изданието.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK