И държавата има нужда от риск мениджър
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

И държавата има нужда от риск мениджър

И държавата има нужда от риск мениджър

4263 прочитания

"Трябва да се създадат механизми, които да управляват конфликтите на интереси и да гарантират, че държавните предприятия развиват с държавни банки, други финансови институции или други държавни предприятия отношения, базирани изцяло на пазарна основа." Това е една от препоръките за добро корпоративно управление на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

В българския случай нищо от горното не е спазено. Министерствата, които са принципали на търговски дружества, едновременно регулират съответните пазари и имат "свои играчи на тях" - конфликт на интереси. А справката за депозитите на държавните фирми показва, че отношенията им с банките не са пазарни. Ако пазарът, тоест частният бизнес, е отредил 6% дял на Корпоративна банка, ведомствените фирми концентрират там 48%. И трето, няма правила как всичко да се случва по друг начин.

След излизането на данните министър Симеон Дянков обяви, че до месец ще има единни правила за банково обслужване на държавните дружества. 

Какви правила?

Отговорът не е лесен. Бъдещата регулация трябва да въведе ред, но и да не е прекалено рестриктивна, за да не ограничи нормалната дейност на дружествата. "Няма твърда рецепта. Банките предлагат финансова услуга и тя трябва да е качествена. Но всяко дружество или ведомство има нужда от различни услуги", обяснява сложността Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк.

Добра отправна точка за формулирането на критериите е начинът, по който частните фирми избират с коя банка да работят - цена, риск, удобство. Независимо дали с обществена поръчка или по друг начин, водещият критерий би трябвало да е цената - това включва както лихвите по депозитите (или кредитите), така и таксите за обслужване.

Друг ключов елемент при избора на обслужваща банка е и сигурността. БНБ прави оценки на стабилността на отделните банки, но те са конфиденциални. Така че за целта може да се ползват рейтинги от международни агенции или набор от финансови показатели. Основното е, че за да могат да се състезават по цена, банките трябва да са в една рискова група.

Спорно е дали изборът на финансова институция е удачно да става с обществени поръчки. Най-големият им недостатък е, че процедурата е тромава и често се забавя допълнително от обжалване. Каквито и правила да се напишат обаче, ако няма воля да не се злоупотребява, злоупотребите ще продължат. Затова най-важно е да има технически ограничения, за да не се допуска концентрация и прозрачност, данните за това къде фирмите си държат парите да се публикуват всеки месец.

Освен Министерството на финансите да събира и публикува редовно справка къде са парите на държавните фирми, те могат да бъдат задължени да разкриват редовно информация подобно на публичните компании. Все пак макар и под друга форма и в друг смисъл на думата те също са публични - с известни условности всеки български гражданин е собственик на около 284 акции от Българския енергиен холдинг, както и на пропорционална микроскопична частица от всяко държавно дружество. "Това са търговски компании, но са все пак държавни, така че за тях трябва да се прилагат по-строги правила, защото нямат частен собственик, който да ги контролира", каза  Георги Ангелов от "Отворено общество".

Първи стъпки в управлението на риска

"Държавата е най-големият кредитор на банковата система и трябва да провежда политика на управление на риска, която съответства на този факт", смята риск мениджърът на една от големите банки в София. В момента експозицията на държавата към Корпоративна банка е 136% от нейния собствен капитал. "За да няма прекомерна концентрация, трябва да се въведат ограничения както за максимална част (примерно 20 или 25%) от свободния ресурс на едно предприятие към една банка, така и общата експозиция на всички държавни предприятия към една банка, да не надхвърля определен процент от нейния собствен капитал (примерно 50%)", каза още той. Друг важен критерий е какъв процент са държавните пари спрямо всички привлечени средства, това показва колко зависима е банката от държавата.

БНБ публично се дистанцира от темата, но подобна концентрация на държавни пари в една банка е проблем и на банковия надзор, защото политическият риск при смяна на управлението на страната за банката е много висок.

Като цяло звучи логично и държавата да си има риск мениджър, който да следи за управлението на публичните ресурси в банковата система.

Кой да следи централизирано

До каквото и решение да стигне работната група на финансовия министър, след случая "Корпоративна" то трябва по убедителен начин да гарантира прозрачност и контрол. Българската държава досега не се справя добре с последното, а бордовете на компаниите й са се превърнали в синоним на политически назначения и корупция. Резултатът е, че вместо като разумен инвеститор да избягва да слага "всички яйца в една кошница" (и то на разплащателна сметка), държавата прави обратното.

"Трябва да се създадат механизми, които да управляват конфликтите на интереси и да гарантират, че държавните предприятия развиват с държавни банки, други финансови институции или други държавни предприятия отношения, базирани изцяло на пазарна основа." Това е една от препоръките за добро корпоративно управление на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

В българския случай нищо от горното не е спазено. Министерствата, които са принципали на търговски дружества, едновременно регулират съответните пазари и имат "свои играчи на тях" - конфликт на интереси. А справката за депозитите на държавните фирми показва, че отношенията им с банките не са пазарни. Ако пазарът, тоест частният бизнес, е отредил 6% дял на Корпоративна банка, ведомствените фирми концентрират там 48%. И трето, няма правила как всичко да се случва по друг начин.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    girl avatar :-|
    Irina

    Какъв е тоя риск за банката,при смяна на правителството? може би при комунистическа революция,имате предвид????И е ясно, че въпросният анонимен банкер е доста разтроен от факта ,че Корп. банка е грабнала по -голямото парче от баницата! А кой ще управлява диспечерския център за разпределяне на свободните средства? Всеки разумен инвеститор слага парите си там където е ; 1)най сигурно и 2) най-изгодно.Голям трън в очите е тази Корпоративна банка,ей !

  • 2
    demonio avatar :-|
    demonio

    До № 1 "Какъв е рискът за банката при смяна на правителството" - Ти сериозно ли? Ами рискът се заключава в товар че всеки (нов) премиер може да нареди на икономическия министър - до края на деня или седмицата/месеца - всички депозити или авоари на държавните дружества да са в банака Х. И така, ако до момента тези депозити са били в банка Y и те са представлявали 136% от капитала и, то след изпълнение на това разпореждане банка У вече няма да я има.

  • 3
    girl avatar :-|
    Irina

    На теория-да, но на практика-не.Това означава правителсттвото да си направи финансово харакири,тъй като сриването на една банка повлича и други, + паника.Обикновенно правителството печата пари за да предотврати банкрута на дадена банка или/и/ друга банка купува фалиралата.Доколкото разбрах Коп.банка е единственната българска банка /другите са дъщерни на чуждестранни банки/ и вероятно за да се спаси изтичане на българския капитал в чужбина...Правителството има сметка парите да се въртят и да носят печалба като същевременно да са му под ръка .

  • 4
    kamendc avatar :-|
    Камен

    до горния - много плитко! хич не е българска КТБ, а е на емира на оман (забравих дали 30% или 50%) и другите на доган. и каква печалба носят парите, държани там - 0.5% лихва по разплащателен влог?
    ако мога да добавя към статията на капитал - сред критериите за цена, освен колко изгодни са таксите на дадена банка за принципала, нека да гледат и колко са изгодни за гражданите. щото сега, в кат например, за да внесеш 2 лева такса за нещо си, СИБанк ти събират 1 лев такса.
    и са измислили едни йезуитски номера - общо таксите например за регистриране на автомобил са 75 лева, но са по 4-5 различни пера: 12 лева за нещо си, 25 лева за друго нещо, и т.н. и познайте какво - за всяка вноска се събира отделна такса! така е май и с вноските към НОИ. и с всичко останало - въобще, източване до дупка!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK