С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 21 май 2010, 12:48, 4152 прочитания

И държавата има нужда от риск мениджър

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Трябва да се създадат механизми, които да управляват конфликтите на интереси и да гарантират, че държавните предприятия развиват с държавни банки, други финансови институции или други държавни предприятия отношения, базирани изцяло на пазарна основа." Това е една от препоръките за добро корпоративно управление на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

В българския случай нищо от горното не е спазено. Министерствата, които са принципали на търговски дружества, едновременно регулират съответните пазари и имат "свои играчи на тях" - конфликт на интереси. А справката за депозитите на държавните фирми показва, че отношенията им с банките не са пазарни. Ако пазарът, тоест частният бизнес, е отредил 6% дял на Корпоративна банка, ведомствените фирми концентрират там 48%. И трето, няма правила как всичко да се случва по друг начин.


След излизането на данните министър Симеон Дянков обяви, че до месец ще има единни правила за банково обслужване на държавните дружества. 

Какви правила?

Отговорът не е лесен. Бъдещата регулация трябва да въведе ред, но и да не е прекалено рестриктивна, за да не ограничи нормалната дейност на дружествата. "Няма твърда рецепта. Банките предлагат финансова услуга и тя трябва да е качествена. Но всяко дружество или ведомство има нужда от различни услуги", обяснява сложността Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк.
Добра отправна точка за формулирането на критериите е начинът, по който частните фирми избират с коя банка да работят - цена, риск, удобство. Независимо дали с обществена поръчка или по друг начин, водещият критерий би трябвало да е цената - това включва както лихвите по депозитите (или кредитите), така и таксите за обслужване.



Друг ключов елемент при избора на обслужваща банка е и сигурността. БНБ прави оценки на стабилността на отделните банки, но те са конфиденциални. Така че за целта може да се ползват рейтинги от международни агенции или набор от финансови показатели. Основното е, че за да могат да се състезават по цена, банките трябва да са в една рискова група.

Спорно е дали изборът на финансова институция е удачно да става с обществени поръчки. Най-големият им недостатък е, че процедурата е тромава и често се забавя допълнително от обжалване. Каквито и правила да се напишат обаче, ако няма воля да не се злоупотребява, злоупотребите ще продължат. Затова най-важно е да има технически ограничения, за да не се допуска концентрация и прозрачност, данните за това къде фирмите си държат парите да се публикуват всеки месец.

Освен Министерството на финансите да събира и публикува редовно справка къде са парите на държавните фирми, те могат да бъдат задължени да разкриват редовно информация подобно на публичните компании. Все пак макар и под друга форма и в друг смисъл на думата те също са публични - с известни условности всеки български гражданин е собственик на около 284 акции от Българския енергиен холдинг, както и на пропорционална микроскопична частица от всяко държавно дружество. "Това са търговски компании, но са все пак държавни, така че за тях трябва да се прилагат по-строги правила, защото нямат частен собственик, който да ги контролира", каза  Георги Ангелов от "Отворено общество".

Първи стъпки в управлението на риска


"Държавата е най-големият кредитор на банковата система и трябва да провежда политика на управление на риска, която съответства на този факт", смята риск мениджърът на една от големите банки в София. В момента експозицията на държавата към Корпоративна банка е 136% от нейния собствен капитал. "За да няма прекомерна концентрация, трябва да се въведат ограничения както за максимална част (примерно 20 или 25%) от свободния ресурс на едно предприятие към една банка, така и общата експозиция на всички държавни предприятия към една банка, да не надхвърля определен процент от нейния собствен капитал (примерно 50%)", каза още той. Друг важен критерий е какъв процент са държавните пари спрямо всички привлечени средства, това показва колко зависима е банката от държавата.

БНБ публично се дистанцира от темата, но подобна концентрация на държавни пари в една банка е проблем и на банковия надзор, защото политическият риск при смяна на управлението на страната за банката е много висок.

Като цяло звучи логично и държавата да си има риск мениджър, който да следи за управлението на публичните ресурси в банковата система.

Кой да следи централизирано

Още в предизборната си програма ГЕРБ обеща да разтовари министрите от задачата да контролират подопечните им дружествата, като обедини собствеността им в отделна агенция. Това не се е случило засега, но е едно от възможните решения.

Независимо каква структура ще бъде избрана, Министерството на финансите трябва да играе по-голяма роля в процеса на управление на риска на държавните пари. Според банкер, пожелал да не бъде назоваван, може да се стигне по-далеч - да се създаде нещо като диспечерски център, който да управлява свободните средства на компаниите и банките да се конкурират за тях. "Тези огромни средства трябва да се отнемат от бордовете на компаниите. Навсякъде има политически назначения, които са там за по един мандат. Шансът да не се корумпират е малък", казва банкерът.
До каквото и решение да стигне работната група на финансовия министър, след случая "Корпоративна" то трябва по убедителен начин да гарантира прозрачност и контрол. Българската държава досега не се справя добре с последното, а бордовете на компаниите й са се превърнали в синоним на политически назначения и корупция. Резултатът е, че вместо като разумен инвеститор да избягва да слага "всички яйца в една кошница" (и то на разплащателна сметка), държавата прави обратното.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Още държави в Европа с коронавирус, Нено Димов остава в ареста окончателно 1 Вечерни новини: Още държави в Европа с коронавирус, Нено Димов остава в ареста окончателно

И още: Проф. Петко Салчев ще управлява здравната каса; Нови предложения за свиване на рекламата на хазарта; Предсрочните избори в Румъния стават по-малко вероятни

25 фев 2020, 4553 прочитания

Данните за вноса се оказаха непълни, предстои ревизия 1 Данните за вноса се оказаха непълни, предстои ревизия

Причината е нов начин на отчитане на някои видове борсови стоки, твърдят от НСИ и митниците

25 фев 2020, 2164 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Акция "Митница"

Защо да си тръгне генерал Танов? Не се справя или обратното?

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10