Наглост със стабилни основи

Как с действията и бездействията си съдебни началници, ВСС, прокуратурата и местната власт родиха казуса "Магистрати в жилищна нужда"

Строежът на Пенгезови е факт

Тази седмица стана ясно, че дъщерята на председателя на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов - Анна, ще се откаже от отстъпеното й право на строеж. Тя е получила правото през март 2004 г. и става дума за парцел във вътрешността на курорта. Информацията за решението на Пенгезова беше публикувана във в. "24 часа", където беше написано още, че няма започнат строеж. Този факт не отговаря на истината. Анна Пенгезова има строително разрешително №101 от 5 октомври 2009 г. за сграда за апартаменти за сезонно ползване, офиси и магазини - става дума за 216 кв. метра застроена площ и 1125 метра разгъната застроена площ. Проверка на "Капитал" показа, че на парцела е започнал строеж, като е излята бетонна плоча на кота нула.

Първият сезон на "Биг брадър" завършва на 17 януари 2005 г. Победител е Здравко Василев, 28-годишен младеж от Приморско, който пленява българската публика със семейните си драми. През следващите месеци милиони зрители ще се интересуват дали той ще изостави бременната си съпруга и дали ще си купи яхта с парите от наградата или не. Когато е в центъра на вниманието, Здравко иска да говори за злоупотребите в Приморско. Никой не му обръща внимание.

Две години по-късно той, вече двегодишната му дъщеря Яница и съпругата му Христина пак печелят, този път "ВИП брадър". Здравко отново разказва за Приморско - за продадените на безценица имоти; за уж крайно нуждаещите се роднини на хора от властта... Опитите му да привлече внимание отново потъват, защото въпросът е друг: ще си сложи ли силикон съпругата му или не...

След три години Здравко и неговото Приморско влязоха в новините.

Миналата седмица в "Капитал" разказахме как дъщерите на съдиите от Върховния административен съд (ВАС) Панайот Генков и Николай Урумов, майката на техния колега Андрей Икономов, дъщерята на председателя на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов и доведеният син на бившия апелативен прокурор на Бургас Йордан Иванов са се маскирали като "граждани в крайна жилищна нужда" и на безценица са получили правото да застроят имоти на привлекателни места в Приморско. Някои от тях са построили кооперации (Генков и Икономов), други са на път да го направят (Урумов), трети не са започнали (Йордан Иванов), а четвърти твърдят, че няма да строят (Пенгезов).

Ехото от безцеремонното заобикаляне на закона разтърси съдебната система и логично предизвика недоволство в обществото. Председателят на ВАС Константин Пенчев освободи съдиите Икономов, Генков и Урумов като ръководители на отделения в съда, а ВСС образува проверки срещу петимата магистрати.

И докато главните герои в грозната схема обикаляха медиите, за да обясняват курортните нужди на децата си, а тези, които посмяха да им размахат пръст, си търсеха лавров венец в подходящия размер, никой не си зададе въпроса как в държавата с над 30 контролни органа и най-много прокурори на глава от населението в ЕС, два (2) инспектората за съдебната власт, подобна схема може да остане над закона цели седем години.

Истината е, че феноменът "Магистрати в жилищна нужда" е уродлив продукт, продуциран от властите (съдебна, изпълнителна и законодателна) през последните 11 години. В него има по всичко от най-лошото - превземане на системата от силните на деня политици, безпринципни коалиции на местно ниво, послушна и неефективна прокуратура, реактивни институции. Ето как се случи всичко това:

1-ви етап: Подреди си хората

През 2001 г. НДСВ постигна почти пълна победа на парламентарните избори. Точно две години бяха необходими на премиера Симеон Сакскобургготски, за да стигне до съдебната система и да поиска да смени чипа й.

В края на 2003 г. НДСВ трябваше да попълни и парламентарната квота на Висшия съдебен съвет. Партньор в кадруването маргиналната днес партия намери в лицето на ДПС. Коалицията даде очакван резултат - ВСС беше напълнен с юристи, дарени с двете качества, определящи меритокрацията на прехода - те бяха и компрометирани, и послушни.

Снабдено с този арсенал, НДСВ започна да реди съдебната система по удобния за него начин. От парламентарната квота във ВСС влиза Панайот Генков от ВАС, а колегите му Андрей Икономов и Венета Марковска са посочени от съдиите.

През март 2004 г. депутатът от НДСВ и бивш съдия Константин Пенчев беше избран за председател на най-ключовия за изпълнителната власт съд - Върховния административен. Кандидатурата му е внесена от Александър Воденичаров, Ангел Александров, Владимир Иванчев, Даринка Станчева, Димитър Токушев и Цеко Йорданов.

През годините Пенчев изгради позитивен образ - когато искаше, говореше директно, но рядко конкретно за най-болните проблеми на съдебната система. Съдът, който ръководеше, обаче се затвърди като символ на корупцията в системата.

През 2005 г. още един депутат на НДСВ напуска парламента - Валери Димитров е избран за председател на Сметната палата - институцията, която би трябвало да следи и за имуществото на хората във властта. Ако съдим по случая с магистратите, това или не е случва, или е формално.

2-ри етап: Айде да ми направите един съд, а?

През есента на 2003 г. в страната се провеждат местни избори. Купуването на гласове е още непозната практика. И ако големите политически сили се сражават в големите градове, из морските курорти надпреварата е на друго ниво. В Приморско изборите печели Димитър Димитров - кандидат на еклектична коалиция от девет партии (от Българската социалдемократическа партия, през Зелената партия, партия РОМА и Блока на Жорж Ганчев). Очевидно е, че толкова противоречиви политически платформи няма какво да правят заедно. Освен бизнес, разбира се.

Димитър Димитров има своята визия за развитието на града - да стане център на Южното Черноморие и в него да има най-доброто от големия град - включително местен съд и прокуратура.

Година и половина след избора си той успява да омагьоса необходимия брой членове на ВСС ведно с правосъдния министър Антон Станков, който внася предложение в Приморско да бъде създаден съд. От държавния бюджет са осигурени близо 5 млн. лева, макар че инициативата няма логично обяснение: справка на съвета показва, че в приморския съд ще се гледат по-малко от пет дела на месец. Малко преди идеята да бъде гласувана, Панайот Генков предлага изборът да е таен. Под масата ВСС решава да открие съд в Приморско. В знак на благодарност общинският съвет в града отпуска на ВСС земя за почивна станция. Впоследствие обаче ВАС (по-точно съдии, встрани от героите на този сюжет) отменя решението за създаването на съда. Очаквано местната власт в града анулира решението си и ВСС остава без почивна станция.

Безразборното създаване на съдилища (и вървящите с тях районни прокуратури) беше запазена марка на предишния състав на ВСС. Случайно или не, такива структури бяха създавани на места, където местната олигархия най-много се нуждаеше от тях, защото именно достъпни и послушни местен съд и прокуратура позволяват веригата да бъде затворена.

3-ти етап: Часът на магистратите в нужда

Ледът между местната власт в Приморско и съдебната система се пропуква по съребрена линия. През периода 2004 - 2007 г. дъщерите на съдиите от Върховния административен съд (ВАС) Панайот Генков и Николай Урумов, майката на техния колега Андрей Икономов, дъщерята на председателя на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов и доведеният син на апелативния прокурор на Бургас Йордан Иванов се преобличат като хора в жилищна нужда и получават от общината (на кмета Димитър Димитров) правото да строят на атрактивни места в града. Ще бъде наивно да вярваме, че тези, от които решението е зависело, не са допускали чии роднини оземляват, или както казва в своя декларация Съюзът на съдиите от тази седмица: "Четиримата съдии... са достигнали върховете на служебната йерархия. Високото им обществено положение и приеманите за нормални според установената традиция отношения между родители и деца правят неразбираемо за обществото изпадането на толкова близки техни роднини в действителна крайна нужда."

И докато общината е дарявала роднините на Николай Урумов и неговите колеги, той и отделението му са решавали казуси, в които страна е била същата тази община.

След избухването на скандала неговият колега Панайот Генков ще разкаже: "Още през 2005 г. аз занесох всички документи около учредяването на правото на строеж на г-н Пенчев. Той поиска всички документи, той ги прочете всички документи, разгледа ги подробно и каза – благодаря ти за откровеността, че ми ги показа, аз чувах, витаеха някакви слухове, но се оказа, че наистина всичко е законно, и чак след като ги прочете 2005 г., малко след това той ме назначи за председател на отделение във Върховния съд..."

И действително през 2005 г. Константин Пенчев назначава Панайот Генков и Андрей Икономов за ръководители на отделения в съда. За да ги уволни в крайна сметка миналата седмица.

4-ти етап: Номенклатура, наречена прокуратура

През февруари 2007 г. Висшият съдебен съвет избира за главен прокурор президентския съветник Борис Велчев. Той показва воля да смени имиджа на държавното обвинение и да затвори мрачната страница на своя предшественик Никола Филчев. Започват ревизии и проверки. Във Върховната касационна прокуратура ключово значение придобива отделът "Инспекторат", за чийто ръководител Велчев посочва бившия отговорник по ДПС (детска педагогическа стая) Малена Филипова. В нейните задължения са сигналите за противозаконно поведение на всички съдии и прокурори. След няколко шумни проверки тя става медийна звезда и символ на промяната. За кратко - в системата и на прокуратурата, и на съда продължават да правораздават компрометирани и корумпирани магистрати, герои в много скандали. За тях обаче инспекторатът сякаш е сляп.

Месец след като Велчев е избран за главен прокурор, общинският съветник (а днес кмет на града) Лиляна Димова подава сигнал до прокуратурата за практиката на Димитър Димитров да оземлява хора, които само привидно имат жилищни нужди.

След проверка, която продължава година и два месеца (!), Районна прокуратура - Царево, препраща част от сигнала в по-горестоящата Окръжна прокуратура - Бургас. След седем месеца прокурорите там образуват разследване срещу неизвестен извършител, макар че хората, които са могли да извършат разследваното престъпление, са известни - един кмет и дузина общински съветници.

Бездействието на държавното обвинение вероятно има своето обяснение, и то е етаж по-нагоре. Докато подчинените на апелативния прокурор на града Йордан Иванов са разследвали местната власт в Приморско, доведеният му син Тодор е получил облага от същия този неизвестен извършител, когото те издирват.

Идентичен казус с кмета на Ахтопол (също отпускал право на строеж на уж крайно нуждаещи се) завършва с осъдителна присъда, а сделките, станали по негово време (сред които и тази със съпругата на Николай Урумов), са отменени. И едва ли точно микроклиматът в Приморско е причина за противоречивата практика на държавното обвинение.

Миналата година Йордан Иванов беше засечен да разговаря с лобиста Красьо и уволнен от прокуратурата, след като 12 години е заемал поста на апелативен прокурор. Дали моралът му е стигнал дъното само когато е вдигал телефона на Красьо, или е потупал по рамото сина си за изгодната сделка - не знаем. Според прокуратурата, нейния инспекторат и ВСС нищо особено не се е случило.

Показателно е обаче, че раздвижването от страна на държавното обвинение дойде, след като случаят придоби популярност в медиите.

Избрано от етичния кодекс на българските магистрати

-С действията и поведението си извън службата магистратът следва да защитава и утвърждава в обществото представата за независимост на съдебната власт, като не се поддава на влияния – преки или косвени, от страна на която и да е друга власт – публична, частна, външна или вътрешна за съдебната система

-Магистратът не може да получава облага от трети лица, която основателно би се възприела като резултат от компромис с неговата честност и справедливост при изпълнение на професионалните му задължения.

- В обществените и официалните си контакти магистратът няма право да се възползва от служебното си положение или да използва правомощията си с цел извличане на лична облага;

-. С личното си поведение, и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност, магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност;

-Магистратът на ръководна длъжност полага усилия да бъде информиран за всичко, което се случва в службата, която ръководи, за да може да взема правилни управленски решения и поема отговорност

Магистратът не допуска участието си в производства при наличие на конфликт на интереси. При съмнение за подобен конфликт е длъжен да обяви фактите и при необходимост да се оттегли.