Открийте нещо, в което наистина сте по-добри
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Открийте нещо, в което наистина сте по-добри

Стратегията дава фокус при ограничени ресурси, припомня Каплан.

Открийте нещо, в което наистина сте по-добри

Професорът от Harvard Business School и експерт по стратегическо планиране за България, конкурентноспособността и развитието Робърт Каплан пред в. "Капитал"

Огнян Георгиев
6941 прочитания

Стратегията дава фокус при ограничени ресурси, припомня Каплан.


Профил

Робърт Каплан е професор в едно от най-престижните висши училища за управление (Harvard Business School) и е признат световен авторитет в областта на стратегическото планиране. Неговата теория за Balanced Scorecard свързва ежедневните бизнес дейности с дългосрочните цели на компаниите и е прилагана от много големи корпорации. Каплан беше в България, за да изнесе лекция по стратегическо планиране.

Има новини и има неновини. Тази седмица произведе по една и от двете. Новина е например, че българското икономическо министерство е започнало най-накрая задълбочен анализ на икономиката на страната, който да посочи силните и слабите сектори и компании. Неновина е, че България е последна по конкурентност в ЕС и че икономическият й растеж преди кризата е бил "кух" и неустойчив. Ако се съмнявате - разгледайте графиката за добавената стойност в икономиката ни и нейния ръст в последните години. С две думи, повече от ясно е, че има нужда от нов подход.

Новата държавна стратегия, разработвана от икономическото министерство (може би първата стратегия на това правителство) трябва да замени досегашното харчене "на парче" и да определи приоритети в развитието на икономиката. Да, но

защо държавата

да поема тези функции, вместо да остави бизнеса сам да създава собствените си десетки хиляди малки стратегии? Зададохме този въпрос на проф. Робърт Каплан от Harvard Business School. Каплан е видна фигура в света на мениджъмънта - той е съавтор на една от най-известните теории за стратегическо планиране, която се използва от десетки корпорации. Освен това има личния опит от няколко компании, включително собствената си Palladium Group Inc.

"Стратегия за развитието на страна като България трябва да има", категоричен е Каплан. Управлението на една по-малка и развиваща се страна е доста подобно на това на голяма компания, казва той. "Това ти дава фокус. Ако нямаш фокус, но имаш ограничени ресурси, се появяват два проблема. Първо, правиш грешни избори между днешното потребление и инвестициите в бъдещето. Ползваш ресурсите си, за да плащаш на хората - дали с пенсии, помощи за безработни или др. Не искам да съм безсърдечен, но ако харчиш прекалено много пари там, не инвестираш достатъчно в бъдещето. Сред тези инвестиции са инфраструктурата от всякакъв вид - телекомуникации, пътища, ж.п., както и основни услуги - образование, здравеопазване, дори съдебна система, която да защитава собствеността и договорите.

Вторият проблем е да избереш кои сектори искаш да промотираш. Вие се състезавате с много други страни - Сърбия, Чехия, Румъния. Трябва да откриете нещото, в което наистина да сте по-добри - може би туризмът. Може би текстилът, или информационните технологии."

Гърция, продължава Каплан, е категоричен пример за липса на стратегия и живот за момента. Подобни примери има много. Професорът разказва като анекдот посещението си при украинския премиер Юрий Ехонуров преди няколко години, когато украинската държава точно била продала стоманения производител "Криворижстал" на "Митал груп" за почти 5 млрд. долара. "Искаха да ме запознаят с него, но там беше като ориенталски пазар. Имаше ужасно много хора, които искаха да съветват премиера какво да прави с парите. Ако Украйна имаше стратегия, от тези хора нямаше да има нужда - той щеше да знае за какво са му парите." Както и самите изследвания на Каплан показват обаче,

лесно е да се говори

за стратегия, трудно е да се изпълни. Кой например, да състави такъв пространен и валиден във времето документ? Ръководителите на компания са адекватно подготвени и с дългосрочни перспективи, но далеч невинаги успяват да създадат и изпълнят стратегията си. Тогава какъв е шансът това да се случи в държава, която на всеки 4 години сменя управлението и в която политиците не са най-подготвените хора.

Каплан има отговор и още един пример - бразилската провинция Рио Гранде до Сул, по-голяма по население и територия от България. Там ситуацията се влошава след банкрута на местното правителство, срива на износа и новите технологии и намаляването на ръста на икономиката. "Имаше масово движение сред обществото - независимо от политически пристрастия и бизнес сектори. Хората искаха да изградят консенсус, който да надхвърля границите на отделните групи и се събраха да говорят. Ако различни сектори от обществото се съгласят на някои основни неща, тогава няма толкова голямо значение кой ще спечели изборите.

"При тях имаше всички елементи на успешна стратегия за една икономика - какво искаме да постигнем в образование, здравеопазване, фискална политика. Някои от тези елементи бяха правени от бизнеса, някои - от местни училища, някои - от здравни институции, а някои - от политици. После групите дойдоха по време на дебата между двамата кандидати за губернатор и ги накараха да подпишат декларацията за съгласие със стратегията пред камерите", обяснява Каплан.

Освен публичен дебат добрата стратегия има нужда от още две неща - външно консултиране и точни данни. Първото ти дава различна гледна точка. В България тези дни например цари единомислие, че растежът ще идва от нови зелени технологии. Водещата консултантска компания "McKinsey" обаче е изследвала технологията на растежа на икономиките и заключава, че подобни сектори имат дългосрочен потенциал, но няма как да са двигател. Те са твърде малки като процент от БВП и като заетост (индийският софтуерен сектор например е един от най-развитите в света, но носи само 0,7% от БВП и 0,1% от заетостта на Индия). Така дори дейност като изолацията на сгради например е много по-полезна в краткосрочен план за пазара на труда. Развитието на новите технологии е важно за повишаването на добавената стойност, но когато става дума за работен пазар и БВП, дори малки подобрения в големите сектори - като услугите например, водят до много по-голям ефект.

Външното одитиране пък ти казва какво се случва в икономиката, независимо кой е на власт, припомня Каплан. "Така се избягват опитите на политици да крият проблеми и да ги оставят да излизат наяве при други управници." Леко закъснели съвети? Да, но толкова полезни за бъдеще.

Профил

Робърт Каплан е професор в едно от най-престижните висши училища за управление (Harvard Business School) и е признат световен авторитет в областта на стратегическото планиране. Неговата теория за Balanced Scorecard свързва ежедневните бизнес дейности с дългосрочните цели на компаниите и е прилагана от много големи корпорации. Каплан беше в България, за да изнесе лекция по стратегическо планиране.

Има новини и има неновини. Тази седмица произведе по една и от двете. Новина е например, че българското икономическо министерство е започнало най-накрая задълбочен анализ на икономиката на страната, който да посочи силните и слабите сектори и компании. Неновина е, че България е последна по конкурентност в ЕС и че икономическият й растеж преди кризата е бил "кух" и неустойчив. Ако се съмнявате - разгледайте графиката за добавената стойност в икономиката ни и нейния ръст в последните години. С две думи, повече от ясно е, че има нужда от нов подход.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    yankee avatar :-|
    Yankee

    Открили сме го вече - в кражбите, безобразията, в строенето на комунизма....

  • 2
    zanzibarhero avatar :-|
    ZanzibarHero

    "... Освен публичен дебат добрата стратегия има нужда от още две неща - външно консултиране и точни данни...."

    Нека правим нещата едно по едно. Първо публичен дебат.

    Някой знае ли какво е това? Как се прави дебат? Какви са правилата му? Какъв е смисълът да е публичен?...

    Кажет ми един вестник, който да има рубрика "Дебат", където да се излагат и обосновават, задължително противоложни мнения по един и същи въпрос...

  • 3
    nureto avatar :-|
    Mai Tai

    Дебатът няма да свърши работа в БГ, защото икономиката и капиталът са в ръцете на мутри и знайни и незнайни олигарси, оплетени с политиците и дърпащи им конците. За да има дебат, трябва да има консеснус и с мутренския бизнес, което няма как да стане. Те си живеят супер на гърба на изкуствените и естествени монополи, съдирайки кожата на народа. Приказките на американеца важат за други социални реалности, за съжаление. Тук единственото, което можем да направим, са публични протести. Но и това не е достатъчно - пример Гърция, където също от дълги години има олигархия без визия за развитието на страната. С протести гърците си вдигнаха стандарта за 1-2 десетилетия, но на гърба на ЕС.

  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Ала бала на мераклия за консултант...
    ----------------------------------------------
    Докато Андрешко дирижира общественото мнение на принципа "мразим богатите" и пожарникари оценяват инвестициите на фирми като АЕС, ЕНЕЛ, ЕоН, ЕВн, ЧЕЗ, никаква стратегия не върши работа в България ....
    ----------------------------------------------
    По стратегиите майстор беше бат Тошо, на база разни стратегии построи такава България за 35 години, която днес демосратите с помощта на "външно консултиране" не могат да продадат вече 20 години..... все продават а още има за продаване......
    включително и Капитал живее на база на стратегия за развитие на нерудните изкопаеми от средата на 50 -те.......

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    А за кандидат консултанта:
    "Открийте нещо, в което наистина сте по-добри"
    ---------------------------------------------
    Ами най-добри сме в правенето на вино и ракия (столетна практика подпомогната от Бог до преди края на първата световна война), ама европските икономисти си правят тъшак с напитките на тема акциз.....
    -------------------------------------------
    Ако не се правите на умни там на запад от Вуковар с темата мита и акцизи ще ви удавим във вино и ракия, както беше преди 1914 година.....

  • 6
    jonydi avatar :-|
    Джони Ди

    Всеки опит да се разпределят пари чрез държавата у нас свършва с тяхното присвояване. Рецептата е ниски данъци, ясни правила, малко чиновници и почтени съдии. За останалото частния бизнес си знае работата.

  • 7
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#6] от "Джони Ди": Много си прав, лошото е че и чиновниците и съдиите знаят рецептата и няма да позволят да се изпълни.... на земите на днешна България тази рецепта се е изпълнявала последно по времето на султаните, ама сега няма султан....

  • 8
    johny avatar :-|
    Johny

    Статията е добра, но също така неприложима за България!!!!
    Стратегия за развитие на фирма може да се изгради ако има поне две предпоставки за това:
    Първо. собствениците да не се лъжат и крадат помежду си!
    Второ, собствеността да не се сменя на всяка крачка по пътя на реформата обуславяща стратегията.
    За жалост при нас всички досега управлявали, без изключения, се доказаха като супер квалифицирани, интелегентни и нагли мошеници и крадци, които дори си създадоха нормативна уредба, т.е. закони за безнаказани кражби!!!
    А някои от нас си спомнят с умиление за периода до 1989г, времето за подготвка и учение на гореизброените!!!

  • 9
    kamendc avatar :-|
    Камен

    е това да открие държавата нещо, в което е по-добра от другите държави, се казва принцип на абсолютното предимство, и е бил приеман за водещ до преди 200 години. след това дейвид рикардо е въвел принципа на сравнителното предимство, според който просто трябва да сме по-малко некадърни в нещо.
    то и като си помислиш, едва ли има наистина нещо, в което сме по-добри от германците или американците, например. във всичко сме по-зле от тях. но със сигурност има сектори, където сме зле в по-слаба степен. е, тях трябва да развиваме приоритетно. така поне е според учебниците :-)

  • 10
    t_ avatar :-|
    t_

    Абе братле, имаме си моренце и достатъчно слънце за 4 - 5 месеца. Определено по - добре от германците и по - зле от турците.

    Айде стига философи и мрънкачи! Не знам дали този човек е кандидат да ни консултира, но МАЙ ИМА НЕЩО ВЯРНО В ДУМИТЕ МУ>>>


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.