Димитър Пейчев: Ами и аз си върша работата. Има европейски критерии, на които всички трябва да отговарят."

Това е част от интервю на бившия заместник земеделски министър Димитър Пейчев, публикувано във вестник "24 часа" през септември 2009 г. Името на  Пейчев отново влезе в публичното пространство, след като датската неправителствена организация Farmsubsidy разкри по-рано този месец, че дъщерята на бившия управленец е най-големият единичен бенефициент на европейски земеделелски субсидии (виж каре "Министерското семейство"). В България новината не изненада никого. Тук традиции в "усвояването" на европейски средства има отдавна. Това, което цитираното интервю показва ясно, е, че държавни служители нямат никакви угризения да използват позицията и знанията си, за да облагодетелстват себе си и роднините си, и което е още по-фрапиращо, не виждат нищо нередно в това. Следващите няколко примера обаче правят ясно още нещо не по-малко тревожно. Тези служители не само са влезли в конфликт на интереси, но са имали възможност дори да напишат правилата, за да им бъде по-лесно да го правят. Нагло, а?

Пропуски в процедурите

Конфликтът на интереси е от този тип проблеми, за които всяка държава членка трябва да има законов механизъм за разрешаване още преди да започне да усвоява средствата по европейските фондове. Тази грижа обаче е много чужда за българската администрация цели две години след приемането й в ЕС. Законодателство за предотвратяване и разкриване на конфликти на интереси беше прието едва в началото на 2009 г. (след скандала с пътния фонд и Батко, разкрит от "Капитал"). Въпреки това контролът още е слаб. Много от грешките в настоящата "Програма за развитие на селските райони" (ПРСР) например са прехвърлени, нарочно или не, от предприсъединителната програма САПАРД.

Във всички случаи на конфликт на интереси в периода 2007 -2009 г. може да се намери експертна следа. Не само това - повечето разследвани лица (виж допълнителните текстове) са били отговорни за изготвяне на процедури за земеделските програми. Димитър Пейчев например е бил председател на работна група, която е трябвало да създаде критерии за ограничаване на злоупотребите чрез свързани лица и фирми. Групата е била сформирана след спирането на парите по САПАРД, за да подобри процедурите по ПРСР. Резултатът?

"Констатациите на Брюксел за съжаление са, че грешки са прехвърлени от старата програма САПАРД в новата програма", коментира Калина Илиева, изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". "Основните грешки при усвояване на средства са заради липса на синхрон между правилата на програмата в България и регламента в европейското законодателство. Там се казва, че трябва да се правят едни проверки, а в нашата наредба, която е изготвена от Министерството на земеделието, са били изредени само част от тези проверки, а други са пропуснати." Експертите на фонда трябва да са виждали тези пропуски, защото са чели и всички актове, обяснява още тя.

В резултат вече няколко пъти в последната година избухнаха скандали за свързаност на лица и фирми в земеделието. Тази седмица одитори на Главна дирекция "Земеделие" от Европейската комисия са били на проверка във фонд "Земеделие" и искали да проверят и проектите на дъщерята на Пейчев. "Проверката ще засегне само дали те са одобрени по съответните правила, но нашите проверки доказаха вече, че са изрядни", обяснява Илиева. По думите й това е грешка не на фонда, а на държавата, защото към онзи момент законодателството е позволявало да се случват подобни неща.

Друго разследване на българската прокуратура пък е срещу Велин Велев - бивш директор на отдел "Прилагане на мерки за развитието на селските райони" във фонда. Отлично запознат източник разказа, че разследването срещу Велев и групата, с която е работил, ще бъде трудно, защото фирмите, които са консултирали проекти, са собственост на трети лица, които нямат пряка връзка с разследваните. За да се докаже злоупотреба със служебно положение, са необходими много проверки и на прокуратурата, и на данъчните. Точно както и Пейчев, групата на Велев е участвала в разработването на Програмата за развитие на селските райони и е имала възможността да заложи пропуски и дупки, чрез които да се източват средства.

Според правилата на Европейския съюз например не може един бенефициент със своя фирма да оферира оборудване на себе си, обаче в българския закон за конфликт на интереси се говори за държавни служители, а не за фирми. Във фонда дори има случай, в който фирма, регистрирана на Сейшелските острови, собственост на бенефициент по САПАРД, му оферира оборудване. Финансиране по проекта е отказано, бенефициентът е завел дело и съдът отсъжда, че по смисъла на Закона на конфликт на интереси това не е проблем. "Много е трудно в тези случаи действията на компетентните органи да бъдат обяснени на Брюксел, а дали тези пропуски в законодателството са направени нарочно, е друг въпрос", обяснява Калина Илиева.

Бизнесът на служителите

Освен на експертизата си прекрачилите линията служители разчитат и на липсата на контрол. Проверките за свързаност в земеделието са сложни. Във фонд "Земеделие" работят 1600 служители, а бенефициентите по различните програми са общо над 100 хил. Освен това Националното звено за одит на средствата няма приоритет да следи за конфликт на интереси, въпреки че извадка от бенефициентите се проверява и ако се забележат такива конфликти, се правят предложения за корекция. Този вакуум е позволил някои служители на фонда да се занимават нерегламентирано с консултантски услуги. През февруари бяха уволнени 18 души, за които има сведения, че са се злоупотребявали със служебното си положение. Бизнесът им е бил колкото нелегален, толкова и печеливш. Само договорите за проекти, по които се проверява групата служители на Велев, са за над 2 млн. лв. всеки, а обикновено за консултантски услуги са се получавали до 12% от стойността. Според информирани източници свързаните със служители фирми дори са разполагали с матриците за оценка на бизнес плановете, а проектите им са били безупречни.

Вероятно експерти са изпипали перфектно документацията по тях, така че да не могат да получат отказ за финансиране, а след това през свързаните фирми са получавали част от възнагражденията. Разследването трябва да потвърди или отхвърли тази хипотеза.

И все пак контрол

Опит за промяна има. Сега във фонда са въведени проверки на декларациите за конфликт на интереси на служители и декларираните от тях фирми. Около 10 души във вътрешния отдел за борба с измамите и противодействие на корупцията се занимават именно с това. Въведени са ограничения за получаване на по-високи от максималния размер помощи по отделните мерки чрез изкуствено разделяне на дадено юридическо лице. Тази промяна касае предприятия партньори или свързани предприятия. "Досега това изискване се прилагаше само с контролен лист в процедурите на Държавен фонд "Земеделие", но беше необходимо да се впише и в наредбите", обяснява Илиева.

Промяна в законодателството също ще има за по-високите нива. Има идея за специална комисия със санкциониращи функции, която ще има пет членове и ще започне да функционира от 1 април 2011 г.

Всичко това обаче е въпрос на регламенти - те могат да бъдат подобрени. Моралът очевидно е друга категори

Министерското семейство

Заместник министърът на земеделието, Димитър Пейчев, който отговаряше за европейските средства стана известен с това, че съпругата му Халина Малецка – Пейчева е усвоила чрез фирмата, която управлява "Тракия – РМ" над 1, 5 млн. лв. от европейските земеделски фондове, за да преструктурира лозя. Фирмата е участвала и като подизпълнител на проекти по САПАРД. Едната му дъщеря Галина Митева – Пейчева е най-големият бенефициент като физическо лице при получаването на земеделски помощи от Общата селскостопанска политика на ЕС. Средствата са в размер на 700 хил. евро. По-малката му дъщеря – Кристина също е опитвала да спечели проекти по еврофондовете, но не е била одобрена.

Освен нарушенията на бащата, грешки е допуснала и дъщерята. Галина Пейчева е надвишила лимитите за получаване на европейски средства.

Държавен фонд "Фонд Земеделие", който е одобрил и разплатил средствата на Пейчева, няколко пъти е получавал предупреждение от Брюксел, че надвишаването от дадена фирма или частно лице на максималния лимит по една мярка е нещо, което фигурира по регламент. По правило Пейчева е трябвало поне да се ориентира към друга мярка. Според изпълнителния директор на фонда Калина Илиева, отговорността й може да се търси единствено за това нарушение, а наказание за конфликт на интереси, ако се стигне до такова, ще претърпи само баща й. В момента прокуратурата работи по случая. Димитър Пейчев не отговаряше на мобилния си телефон.