Заразен бюджет

Най-важната мярка е, че не се вдигат данъци, според финансовия министър Симеон Дянков

Заразен бюджет

Ако правителството изпусне фискалната дисциплина, проблемите могат да се пренесат и догодина

Вера Денизова
4891 прочитания

Най-важната мярка е, че не се вдигат данъци, според финансовия министър Симеон Дянков

© Надежда Чипева


Само допреди няколко месеца идеята бюджетът да завърши с голям дефицит и тази година звучеше някак еретично. Сега дори и дупка от 3% от БВП вече изглежда оптимистично.

Още с поемането на властта ГЕРБ заложи на консервативната фискална политика. А след започналата процедура по свръхдефицит срещу България това беше препоръчано и от Европейския съюз. Темата е особено чувствителна в контекста на проблемите с гръцкия дълг, изнервените пазари и липсата на инвеститори, които търсят преди всичко стабилност.

Проектът за актуализация на бюджета обаче показва, че правителството е решило да играе рисково. Ще се опита да поохлади апетита на администрацията към бюджетната пица, но ще прави и нови разходи въпреки спадащите приходи. Така дупката в хазната ще достигне немислимите доскоро 4.8% от БВП. Тя ще се финансира от фискалния резерв, който пък ще падне с една трета. Уверенията на управляващите са, че по методологията на Евростат дефицитът ще е по-малък - около границата на позволените от ЕС 3%.

Ако правителството не успее да овладее държавните финанси обаче, последствията може да са ново отдалечаване на страната от еврозоната, вдигане на лихвите по кредитите, оттегляне на инвеститори, което пък ще забави темпа за излизане от кризата.

Засега успокоението е, че на фона на случващото се в Европа и очакванията средният дефицит в ЕС да е 6-7%,  България никак не е зле. Но докато в останалите страни се борят да намаляват дефицитите си, тук бяха изгубени месеци за разисквания на мерки, повечето от които впоследствие се оказаха неработещи. А други, суперважни, като например приватизацията, се бавят. Изненадващо прозвуча и изявлението на финансовия министър Симеон Дянков, че увеличаването на бюджетния дефицит няма да доведе до отлив на чужди инвеститори от страната. "Бюджетният недостиг става опасен, ако  доведе до повишаване на данъците, но в България това няма да се случи", допълни той.

Така дебатът около икономическата и финансовата политика за пореден път остави впечатлението, че правителството отново се лута за посоката в кризата. Затова опасенията на икономисти и анализатори са, че веднъж отпуснали колана, управляващите няма да успеят да го затегнат и през 2011 г. Тогава обаче резервът ще е намалял, а емитирането на заем ще е по-трудно и скъпо. Нищо чудно единственият ход за поддържане на фискална стабилност да е по-високи данъци. Последствията - вече живналата икономика отново ще се върне в кризата.

Какво се променя

Основният дефицит идва от неизпълнение на приходите с близо 2 млрд. лв. Допълнително са планирани и нови разходи в размер на около 1.1 млрд. лв. От тях половината са стари задължения на държавата към бизнеса, които рано или късно трябва да се платят, за да не се задълбочава кризата (а и защото все пак са си задължения). Останалите са субсидии за тютюнопроизводители, пари за инфраструктурни проекти и за социални програми. Рязане на разходи наистина има, а общият ефект от него ще е 900 млн. лв. Въпреки обещанието за 20% съкращения, такива ще има само на три места - в здравното и земеделското министерства и в Министерския съвет (виж графиката). В останалите съкращенията са по-малко. Ведомствата със статут "свещени крави", чиито бюджети остават непроменени, остават МВР, Министерството на отбраната и на труда. А това са и структурите с най-големи разходи и най-спорна ефективност.

Правителството очаква допълнително около 365 млн. лв. (0.5% от прогнозния БВП) дефицит в общинските хазни. Така консолидираният бюджет ще завърши на минус 3.2 млрд. лв., или 4.8% от БВП. Проектът на актуализацията дори предвижда републиканският бюджет (парите на правителството) да отчете дефицит от 3.671 млрд лв., но той ще бъде компенсиран от 400 млн. лв. излишък в бюджета на здравната каса. В опит да намали напрежението Дянков обясни, че очаква по методологията на Евростат (т.е. на начислена основа) дефицитът да е около 2 млрд. лв., което е към 3% от БВП.

За белите пари...

Начините да се финансира бюджетната дупка са дълг, приватизация или с пари от фискалния резерв. От продажба на държавни активи се залагат едва 200 млн. лв. А според Дянков: "Фискалният резерв се събира точно с тази цел - да се използва по време на криза. И за разлика от заемите не плащаме лихва, ако го използваме. Така че в следващите няколко месеца ще залагаме главно на него, докато приходите се стабилизират."

В проекта за актуализация правителството е определило нов санитарен минимум на фискалния резерв от 4.5 млрд. лв. в края на 2010 г. Това означава, че през годината нивото на резерва може да пада и под тази сума. В края на миналата година нивото на фискалния резерв беше 7.67 млрд. лв., а през април спадна до 6.6 млрд. лв. Сега правителството ще може да похарчи нови над 2 млрд. лв. от него. Фискалния резерв обаче има и още една функция - той е част от валутните резерви на страната, които гарантират стабилността на валутния борд.

Затова и предложението на финансовият министър бюджетният дефицит да се финансира по този начин беше прието със смесени чувства. Според критиците на идеята нивото му се следи от рейтинговите агенции, а те пък служат за ориентир за чуждите инвеститори. Последните в момента са особено предпазливи към целия регион. Рязкото изтегляне на пари от резерва ще увеличи рисковата премия на България, а оттам – и лихвените нива. Има и други опасения – че изтеглянето на средства от фискалния резерв в предвидения размер може да стане и за сметка на Сребърния фонд, който трябва да капитализира пенсионната система след 2019 г.

През седмицата Дянков обясни, че амбицията му е резервът да не пада на нива под 5 млрд. лв. Намеренията му бяха подкрепени от работодателските организации, но с условие да се продължат структурните реформи. "Свалянето на минималния лимит, не означава автоматично, че резервът спада. То дава само нужната гъвкавост правителството да се разплаща своевременно. Тип овърдрафт", твърди Иво Прокопиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците и съиздател на "Дневник" и "Капитал".

...и черните дни

Най-големите опасения и на анализатори, и на политици обаче са, че ако тази година се допусне толкова голям дефицит, правителството трудно ще овладее бюджета за следващата. Още повече че с наближаването на президентските избори желанието за рязане на разходи ще се изпари. А обещаните реформи в здравеопазване, пенсионна система, администрация и образование се случват бавно.

"Вярно е, че дефицитът сега се формира и заради изплащането на стари задължения. Но извън тях има дупка в размер на 2.5 млрд. лв. Ако не се вземат мерки, тя ще се мултиплицира и в следващата година. Тогава това вече няма да е еднократен непредвиден разход. Как ще го обясним на ЕС и по какъв начин ще се финансира", казва Лъчезар Богданов от Industry Watch.

Затова предложението на повечето икономисти е да се направи всичко възможно дефицитът да се овладее и при първа възможност да се емитира външен дълг в подкрепа на фискалния резерв.

Възможност за оптимизиране на разходи има. "Не виждам защо някои министерства не намалят разходите си чрез приватизация на обекти с отпаднала необходимост и аутсорсване на дейности", предлага Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара. "Например Министерството на отбраната генерира огромни разходи за поддръжка на имоти, които не се ползват. Или МВР защо не аутсорсне дейността по даване на регистрационните номера на автомобилите", допълни той. Дори и синдикатите, които са традиционни противници на тази идея, обръщат внимание, че бюджетите на Народното събрание и съдебната власт също остават непокътнати.

"Нашите предложения са за рязане или отлагане на планираните нови фискални мерки. Пълно ембарго за нови разходи. Отделно съкращаване с 20% на бюджетите на МВР, отбраната и социалното министерство, което ще спести нови около 500 млн. лв.", изчислява Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Втората мярка, за която неофициало вече се говори и в ГЕРБ, е емитирането на външен дълг от около 1 млрд. лв. Това трябва да се случи още тази година (при добра пазарна възможност), докато нивата на фискалния резерв са високи, а очакванията за дефицита – в рамките на обещаните 3% от БВП. През седмицата  правителството вече се сблъска с покачващите се лихви на вътрешния пазар и отхвърли получените поръчки на аукцион за десетгодишни ДЦК. Така че, ако ГЕРБ смята да прибягва до дълг, вероятно ще се търси подходящият момент. Но едва ли ще се отлага прекалено дълго, за да не се стигне до най-негативния сценарий през следващата година, когато инвеститорите ще гледат още по-подозрително страните, които увеличават дълга си..

Има и още един мотив държавните финанси да се държат под контрол - амбицията на управляващите да вкарат страната в ERM II (преддверието на еврозоната). От Букурещ Дянков обясни, че ситуацията в момента отлага кандидатурата на България за следващата година. Така желаното "да" обаче може отново да ни се изплъзне, ако не вземем мерки за овладяване на дупката в бюджета.

Само допреди няколко месеца идеята бюджетът да завърши с голям дефицит и тази година звучеше някак еретично. Сега дори и дупка от 3% от БВП вече изглежда оптимистично.

Още с поемането на властта ГЕРБ заложи на консервативната фискална политика. А след започналата процедура по свръхдефицит срещу България това беше препоръчано и от Европейския съюз. Темата е особено чувствителна в контекста на проблемите с гръцкия дълг, изнервените пазари и липсата на инвеститори, които търсят преди всичко стабилност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


9 коментара
  • 1
    bdavidkov avatar :-|
    Борислав

    За икономическата си политика правителството се съвещава с дебилно звучащи експерти на синдикатите и на казионните работодателски организации, вместо дебатите да са в парламента. Така се заобикаля истинския дебат. Спомнете си 60-те антикризисни точки, които бяха приети от тристранката преди месец, и които изобщо не проработиха. Икономистите на ГЕРБ, "експертите" на синдикатите и добре облечените бизнесмени ще ни завлекат по-надолу, отколкото някога сме били. Тъжното е, че на следващите избори БСП ще се върне като единствен избавител от хаоса и мизерията, в които затъваме.

  • 2
    krasi_m23 avatar :-|
    krasi_m23

    Няма страшно, догодина ще подпишем с МВФ и хрантутниците към Министерство на "отбраната" ще поотслабнат!

  • 3
    a3 avatar :-|
    аз

    това което безумно ме притеснява е, че се запушат дупки, а не се мисли как да укрепим целият бент. очевидно приоритет номер едно е създаване на нови работни места. правителството прави по-скоро затормозяващи този процес реформи (нови регулации, допълнителни изисквания към секора, неясна политика към банките).....

  • 4
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Икономиите в повечето министерства нямат кой знае какъв ефект, защото мастодонтите в бюджета - МВР, МО и МТСП (вижте графиката по-горе) са недокоснати.

    В същото време МО и МВР всяко по отделно получава три пъти по-голям бюджет от този на Мин. на Образуванието. Това са милиционерските приоритети на ГЕРБ - страната се задъхва да издържа огромна маса фуражки - бивши тройкаджии (кой иначе става полицай или професионален войник?) и трайни безработни докато образованието тъне в мизерия. МВР и МО заедно получават почти 6 пъти по-голяма сума от тази отделяна за образование и наука. Добре дошли в ченгасария.

    Така ГЕРБ осигурява гаранция за възпроизводство на простотията и ограничеността - и за ново попълнение за армията от фуражки и малограмотни избиратели.

  • 5
    birdman avatar :-|
    birdman

    Незная защо сме такива мазохисти ,че сами си клатим Борда ? Ако пазарите , инвеститорите и рейтинговите агенции в ситуация на несигурни съседи в икономичско отношение - (Румъния , Гърция МВФ даде заем и на Сърбия ) доловят ли нотка на несигурност във Валутния Борд такъв шамар ще понесем , че ще сме паднали на земята поне няколко месеца . Дянков да седне и да види функциите на Борда .Иначе помислете за спестяванията си в лева .....

  • 6
    bbc avatar :-|
    BBC

    До коментар [#4] от "Nikolay UK":
    Ами те са нужни за силиво запазване на власта след това което се задава тази зима. Няма да изкараш СУ или БАН да се бият по улиците!

    До коментар [#5] от "ямболия": А как Златев, Батков, АргоГруп,...ще си платят по друг начин заемите в безумните инвестиции?! Точат резерва, изнасят кеш в Евро, бутат борда и .. готово! НА печелившите честито. А ако дребните подизпълнители получат и стотинка, елате ми се обадете!

  • 7
    m17 avatar :-P
    m17

    До коментар [#4] от "Nikolay UK":

    Те да бяха фуражки. Проблем е че там повечето са всякакви ненужни чиновници-хрантутници. Питайте всеки служил мъж - колко процента от военните удолетворяват дори техните си нагласени критерии - вие старшина-шопар 150кг да тича можете ли да си представите ?!?
    В полицията е същото - отиваш и гледаш всички висят по коридора и пушат. Оня ден сложили 7 униформени да пазат опашката от желаещи да си сменят документите в 6МВР в София. Вътре 4 служителки + 1 касиерка кибичат и псуват системата която непрекъснато забива. Отделно като работи системата чиновничките все си намират на занимание и си ходят по стаичките и си пушкат спокойно. Началника им пък съвсем нищо не верши - крие се в една вътрешна стайчка и чака да стане 4 че да си ходи.

  • 8
    t_ avatar :-|
    t_

    Доста притиснително.

    Едно не разбрах - тази графика за какво е??? А за кога се отнася??? Не го пише. Ако знаете какво разказче мога да ви скалъпя в зависимост за кога говорим...

    Капитал, моля ви, уж сте сериозна медия.

  • 9
    t_ avatar :-|
    t_

    Можеше и по - задълбочено - пари в обращение, покритие с Евро...

    И не е ли по - добре да затегнем колана, когато имаме по - стабилен растеж, а не да го задушим в зародиш сега?

    Капитал, моля отговорете. Може би със статия по въпроса.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход