Дискретният чар на офшорните капитали

Както европейските директиви, така и българското законодателство изрично описват какви критерии да следват финансовите регулатори, когато проверяват собствеността. На практика установяването на действителните акционери невинаги е лесно. Но това е работата на регулаторите. Източници от КФН (където е и застрахователният надзор) разказаха пред "Капитал", че когато стигнат до регистрация в офшорна зона, оставят проверката до това ниво. Тоест максимумът информация, който получават, е за директорите на анонимните дружества, но не и за действителните акционери.

При банките законът задължава БНБ да събира информация за "действителния собственик", но нямаме информация дали това наистина се случва. През седмицата зададохме писмени въпроси на БНБ и получихме писмени отговори само на част от тях. "В рамките на съответните производства БНБ събира подробни данни относно лицата, които придобиват акционерно участие в банката, включително за средствата, с които се придобива съответното участие, като в производството по лицензиране на банка се представя информация за всички лица с 3 и над 3 на сто от акциите на банката, а в случаите на придобиване на дялово участие – за лицата, които придобиват 10, 20, 33, 50 на сто от акциите", се казва в писмото от централната банка. От БНБ обаче са подминали с мълчание въпросите как процедират, когато собствеността е в офшорна зона, и защо информацията за крайните собственици не е публична.

Ако регулаторите не са наясно кои са акционерите на банките и застрахователните дружества, това означава, че те проверяват истински произхода на средствата им. Освен това по-трудно могат на контролират финансовата стабилност на институциите. При банките например има ограничения за това колко кредити могат да се отпускат на свързани с акционерите фирми. Но ако БНБ не знае кои са акционерите, няма как да установи свързаност и тази норма се обезсмисля.

Разговорът за качеството на финансовите регулатори не е воден по същество от въвеждането на валутния борд насам. Тогава след масовите банкови фалити законодателството беше пренаписано и дълго време се смяташе, че всички проблеми са решени. Случаите с Корпоративна и "Лев инс" обаче потвърдиха обществената тайна, че регулаторите не достигат до някои кътчета от финансовата система и са готови да правят необясними компромиси. Специално в банковия сектор, който е доминиран от чужди капитали, най-големите неясноти са при т.нар. български институции, което говори лошо за неутралността и качеството на надзора.

През седмицата приключи процесът, който започна след разкритията около "Лев инс" - парламентът прие законодателни промени с цел изясняване собствеността на небанковите финансови институции. Новите изисквания практически ще доведат до

Прелизцензиране

на дружествата, които през следващите три месеца наново ще трябва да покажат акционерите и произхода на парите им - този път до краен, бенефициарен собственик. Всички поднадзорни лица на КФН без публичните компании ще бъдат задължени да представят в комисията информация за тези, които пряко или непряко притежават над 5% от правата на глас в общото събрание или от капитала на дружество. Това означава, че всички застрахователи, пенсионни дружества, инвестиционни посредници и управляващи дружества ще трябва да разкрият кой реално ги контролира. В противен случай следват глоби и дори евентуално от немане на лицензи.

Според информация на "Капитал" между първо и второ четене на законопроекта управляващите са опитала да включат подобен текст и за банките, но той е срещнал отпор от БНБ и идеята е отпаднала. "В законопроекта за КФН споделях тезата, че трябва да има прозрачност за всички акционери, независимо дали притежават 1 или 100% от капитала на една небанкова институция. Подобна логика би могла да бъде приложена и към банковите, но не искам да правя спекулации в настоящия момент поради чувствителността на темата, а и това е нещо, което трябва да бъде координирано с БНБ", обясни пред "Дневник" депутатът от ГЕРБ Стоян Мавродиев, който беше сред вносителите на поправките.

Дали тези мерки ще са достатъчни, за да се разкрие реалната собственост? "Определено да! Между първо и второ четене направихме промени, които да направят възможна процедурата да се разкрие действителният собственик", каза Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в парламента.

Представители на финансовия надзор не са толкова сигурни. Част от критиките са, че прагът от 5% оставя възможност да се раздроби капиталът на по малки части между множество акционери и така да се запази анонимност. От друга страна, свалянето на прага ще направи невъзможна борсовата търговия с акциите на публични банки, застрахователи и т.н. Така че за КФН ще остане задължението да търси свързаност между отделните акционери - което е трудна задача, ако те са офшорни компании.

Според служител на надзора нищо няма да се промени реално, защото ще бъдат обявени формални акционери на офшорните фирми. "Има хора, които са професионални собственици с по хиляди фирми на тяхно име. Ще трябва регулаторът да проверява дали имат доходи с помощта на местните власти, но тези хора си имат добри счетоводители и при тях обикновено всичко е изрядно", обясни той. Според друг служител в надзора обаче успехът зависи от желанието на тези, които търсят.

Ръководството на КНФ ще бъде подменено след влизането в сила на новия закон и дали целите му ще бъдат постигнати ще зависи от качеството на избраните хора и свободата, която ще получат, за да работят.