Дискретният чар на офшорните капитали

Един от важните моменти покрай разкритията за парите на държавните дружества в Корпоративна търговска банка беше, когато въпреки твърденията на БНБ се оказа, че 30% от собствеността във финансовата институция са анонимни. Няколко месеца по-рано полицейската акция "Октопод" и арестът на бившата барета Алексей Петров осветиха друг факт - че Петров има властта на истински собственик в застрахователя "Лев инс", а не формалните израелски акционери.

Двата случая не са свързани, но чертаят интересна тенденция - на чужди инвеститори със завидна незаинтересуваност към собствеността си. На последното общо събрание на контролираната от Цветан Василев Корпоративна банка липсваше представител на Bulgarian Acquisition Company II S.a.r.L - люксембургското дружеството, което купи 30% от кредитната институция за 185 млн. лв. и за което се смята, че се контролира от Държавния гаранционен фонд на Оман. Двата чужди собственика в "Лев инс" са стигнали дори по-далеч в доверието си към българските партньори - разписали са генерални пълномощни на приятелката на Алексей Петров, които й дават право да се разпорежда както намери добре с акциите им.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Налагат се два извода. Първо, че зад част от финансовия сектор стоят анонимни собственици. И второ, че в БНБ и Комисията за финансов надзор (КФН) или не знаят кои са действителните акционери, или не искат да ги кажат на публиката. 

В търсене на действителния собственик

Критериите на регулаторите За какво трябва да внимават регулаторите при навлизането на нови акционери в банки и финансови компании е уредено в европейската директива за придобиванията във финансовия сектор. Те са пренесени почти едно към едно и в българското законодателство в Закона за кредитните институции (за банките) и Закона за Комисията за финансов надзор (за небанковия финансов сектор). Изискванията са да се направи оценка на: - репутацията на купувача - репутацията и опита на тези които ще управляват бизнеса - финансовата стабилност на купувача - съответствие с надзорните изисквания, възможност за контрол, разкриване на информация и др. - отсъствие на подозрение за пране на пари и финансиране на тероризъм

Както европейските директиви, така и българското законодателство изрично описват какви критерии да следват финансовите регулатори, когато проверяват собствеността. На практика установяването на действителните акционери невинаги е лесно. Но това е работата на регулаторите. Източници от КФН (където е и застрахователният надзор) разказаха пред "Капитал", че когато стигнат до регистрация в офшорна зона, оставят проверката до това ниво. Тоест максимумът информация, който получават, е за директорите на анонимните дружества, но не и за действителните акционери.
 
При банките законът задължава БНБ да събира информация за "действителния собственик", но нямаме информация дали това наистина се случва. През седмицата зададохме писмени въпроси на БНБ и получихме писмени отговори само на част от тях. "В рамките на съответните производства БНБ събира подробни данни относно лицата, които придобиват акционерно участие в банката, включително за средствата, с които се придобива съответното участие, като в производството по лицензиране на банка се представя информация за всички лица с 3 и над 3 на сто от акциите на банката, а в случаите на придобиване на дялово участие – за лицата, които придобиват 10, 20, 33, 50 на сто от акциите", се казва в писмото от централната банка. От БНБ обаче са подминали с мълчание въпросите как процедират, когато собствеността е в офшорна зона, и защо информацията за крайните собственици не е публична.

Ако регулаторите не са наясно кои са акционерите на банките и застрахователните дружества, това означава, че те проверяват истински произхода на средствата им. Освен това по-трудно могат на контролират финансовата стабилност на институциите. При банките например има ограничения за това колко кредити могат да се отпускат на свързани с акционерите фирми. Но ако БНБ не знае кои са акционерите, няма как да установи свързаност и тази норма се обезсмисля.



Разговорът за качеството на финансовите регулатори не е воден по същество от въвеждането на валутния борд насам. Тогава след масовите банкови фалити законодателството беше пренаписано и дълго време се смяташе, че всички проблеми са решени. Случаите с Корпоративна и "Лев инс" обаче потвърдиха обществената тайна, че регулаторите не достигат до някои кътчета от финансовата система и са готови да правят необясними компромиси. Специално в банковия сектор, който е доминиран от чужди капитали, най-големите неясноти са при т.нар. български институции, което говори лошо за неутралността и качеството на надзора.

През седмицата приключи процесът, който започна след разкритията около "Лев инс" - парламентът прие законодателни промени с цел изясняване собствеността на небанковите финансови институции. Новите изисквания практически ще доведат до

Прелизцензиране

на дружествата, които през следващите три месеца наново ще трябва да покажат акционерите и произхода на парите им - този път до краен, бенефициарен собственик. Всички поднадзорни лица на КФН без публичните компании ще бъдат задължени да представят в комисията информация за тези, които пряко или непряко притежават над 5% от правата на глас в общото събрание или от капитала на дружество. Това означава, че всички застрахователи, пенсионни дружества, инвестиционни посредници и управляващи дружества ще трябва да разкрият кой реално ги контролира. В противен случай следват глоби и дори евентуално от немане на лицензи.
Според информация на "Капитал" между първо и второ четене на законопроекта управляващите са опитала да включат подобен текст и за банките, но той е срещнал отпор от БНБ и идеята е отпаднала. "В законопроекта за КФН споделях тезата, че трябва да има прозрачност за всички акционери, независимо дали притежават 1 или 100% от капитала на една небанкова институция. Подобна логика би могла да бъде приложена и към банковите, но не искам да правя спекулации в настоящия момент поради чувствителността на темата, а и това е нещо, което трябва да бъде координирано с БНБ", обясни пред "Дневник" депутатът от ГЕРБ Стоян Мавродиев, който беше сред вносителите на поправките.

Дали тези мерки ще са достатъчни, за да се разкрие реалната собственост? "Определено да! Между първо и второ четене направихме промени, които да направят възможна процедурата да се разкрие действителният собственик", каза Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в парламента.

Представители на финансовия надзор не са толкова сигурни. Част от критиките са, че прагът от 5% оставя възможност да се раздроби капиталът на по малки части между множество акционери и така да се запази анонимност. От друга страна, свалянето на прага ще направи невъзможна борсовата търговия с акциите на публични банки, застрахователи и т.н. Така че за КФН ще остане задължението да търси свързаност между отделните акционери - което е трудна задача, ако те са офшорни компании.

Според служител на надзора нищо няма да се промени реално, защото ще бъдат обявени формални акционери на офшорните фирми. "Има хора, които са професионални собственици с по хиляди фирми на тяхно име. Ще трябва регулаторът да проверява дали имат доходи с помощта на местните власти, но тези хора си имат добри счетоводители и при тях обикновено всичко е изрядно", обясни той. Според друг служител в надзора обаче успехът зависи от желанието на тези, които търсят.

Ръководството на КНФ ще бъде подменено след влизането в сила на новия закон и дали целите му ще бъдат постигнати ще зависи от качеството на избраните хора и свободата, която ще получат, за да работят.
 

Новият надзор С приетите през седмицата промени в закона за КФН, освен изсветляването на собствеността ще бъде постигната и друга цел на управляващите - да сменят ръководството на регулатора. То беше избрано в последните работни дни на предишния парламент от тогавашното мнозинство на тройната коалиция. От ГЕРБ нееднократно критикуваха това решение, но мандатът на членовете на КФН по закон е шест години и те могат да бъдат сменени само при сериозни нарушения. Тези ограничения по принцип са заложени, за да се избегне политическо влияние над регулатора. Ефективно обаче в България почти няма регулатор, който да е доказал независимостта си от политиците, в някои случаи дори и от корпоративни интереси. Случаят "Лев инс" е показателен. С промените в закона броя на членовете в ръководството на КФН се намалява от седем на пет, като те трябва да бъдат избрани от парламента до две седмици от влизането в сила на закона.