Припомням, че през 2007 се направи опит да се развали законът за достъп до обществена информация уж в името на въвеждането на тази директива. Всъщност тя поднася до публичността на публичните регистри. Тя създава задължения за страните членки да осигурят общодостъпност на публичните регистри, в това число и именно търговският регистър е един от основните примери, които дори се сочат в анализите по изпълнението на директивата. В този смисъл не говорим просто за практики в другите страни. А иначе, от гледна точка на практики, е пределно ясно, че в развитите демократични страни тази информация е онлайн, тъй като България  е много назад в сравнение с тях по отношение въобще на онлайн публикуването. Това програма "Достъп до информация" го подчерта в годишния си доклад. Така че за практики изобщо не говорим, важното е, че публичността на търговския регистър се изисква от европейското законодателство.

До какво би довело ограничаването на достъпа до информация в търговския регистър?

Опитите да се ограничат достъпите до търговския регистър не се правят за пръв път. Говорим за няколко случая, за верига от такива опити в предходните години, които по мое лично мнение може би в едните случаи имаха за цел обслужването на лобистки интереси или пък възможност за възпрепятстване на разследващата журналистика. На първо място, през 2002 г., когато беше приет Законът за защита на личните данни, в неговия член 2-ри беше въведена алинея втора, която казваше, че данните на лицата, които са в управителните и контролните органи на юридическите лица, а това са именно управляващите търговски дружества, представляват лични данни по смисъла на закона и подлежат на защита. Ние, както и редица европейски експерти, тогава много остро критикувахме промените и през 2005 г. беше специално изменен законът за защита на личните данни и отпадна това изключително широко и противоречащо на европейското законодателство поле на защита. Когато през 2006 г.се обсъждаше проектът на закона за търговския регистър, ние от "Програма достъп до информация" застъпихме твърдо становище, че достъпът онлайн трябва да бъде свободен. Тогава,в текста на закона фигурираше ограничен достъп и се предвиждаше всяка справка да се плаща, което е пълен абсурд.

Аргументът, че публичността улеснява т.нар. кражби на фирми, валиден ли е или говорим за абстрактен страх?

Трябва да е ясно, че в България в продължение на 20 години, но особено през предходното десетилетие – 90-те години, беше една среда на измами. И те ставаха благодарение на непубличността и възможността да се скрива информация, да не може да бъде проверявана при сключване на сделки. Това се оказа основен източник на ограбването на хората. Достатъчно е може би да спомена, че по закон няма и до ден днешен регистър на пълномощните, които се заверяват от нотариусите. А тези пълномощни се оказаха средство за масова измама не само на български граждани, но и за чуждестранните инвеститори. 

Нека слабостите в работата на полицията и прокуратурата не се вменяват на прозрачността. Защото прозрачността всъщност е възможността на хората сами да се справят с проблема измама и да вземат мерки, без да чакат полицията и прокуратурата. Тоест е средство и за борба с неефективността на институциите.

Знаете ли за друг случай в развитите демокрации за регрес на публичността?

Регрес на публичността е възможен, разбира се, само по изключение. Такъв регрес беше отбелязан в САЩ след атаката от 11 септември 2001 г., когато заради страх от терористи бяха закрити, дори премахнати от някои интернет страници документи, които дотогава са били публични. Днес този регрес се оценява от обществените организации, от самите Съединени щати единодушно като стъпка назад. Но тук искам да вметна, че никога, никога не е имало регрес по отношение на публичността, касаеща стопанския сектор. В никоя държава търговският регистър не е направен по-малко публичен по каквато и да било причина, дори и да е терористична атака.