Зона на бавно изцеление
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Зона на бавно изцеление

Shutterstock

Зона на бавно изцеление

Дълговата криза вещае мудно възстановяване на икономиката на еврозоната

Велизар Великов
3276 прочитания

Shutterstock

© Капитал


Излизаме от кризата през юни. Това е последната прогноза на финансовия министър Симеон Дянков. Според него тогава трябва да започне цялостен ръст на бюджетните приходи, което ще бъде и сериозният знак за икономическо възстановяване.

Сигналите за такава вероятност вече не са един и два. Очаквано, първите започнаха да идват по линия на външната търговия. Крушението в публичните финанси и напълно пресъхналите чужди инвестиции обаче подсказаха, че икономиката ни няма бързо да се оттласне от дъното. На този фон единственият катализатор на процеса може да бъде само скоростно възстановяване в Европа. След избуялата дългова криза обаче това е все по-малко реалистично да се случи.

Икономиката на еврозоната вече не е в стагнацията, в която се намираше през последното тримесечие на 2009, и тя отбеляза ръст от 0.2%. Предвид подобряващата се световна търговия очакванията са Европа да продължи да расте през следващата четвърт на годината, освен ако дълговата криза не избухне с нова сила. Въпреки спасителния план за Гърция и останалите членове от южната част на еврозоната все още не е отминала изцяло опасността от преструктуриране на държавни дългове. Това би нанесло сериозен удар върху европейските банки (на първо място немските и френските). Кредитирането на бизнеса и домакинствата отново ще намалее, тласкайки еврозоната в нова рецесия.

За да избегнат този сценарий, правителствата на Испания, Гърция, Португалия и Италия вече обявиха действия за свиване на разходите. В зависимост от строгостта на мерките, принудени да предприемат, икономиките им са изправени пред период на по-мудно възстановяване или продължаващата рецесия. Дългосрочно това би следвало да се отрази и на останалите членки в еврозоната, като забави техния растеж. А страните, които разчитат на експорта, за да растат, като Германия ще се окажат все по-зависими от пазарите на САЩ и Китай.

През седмицата излязоха и данни в подкрепа на подобно развитие на нещата. Проучване на настроенията в промишлеността на изследователския институт Markit Economics показа забавяне на индустриалния растеж в еврозоната. Данните на "Евростат" показаха, че безработицата в еврозоната продължава да расте и достигна 10.1% през април. Това е най-високото й равнище за последните 12 години. Изненадващо продажбите на дребно също отбелязаха намаление от 1.2% на месечна база през април. Това е най-големият им месечен спад от октомври 2008.

"Като цяло все още е рано да се каже, че дълговата кризата заличава възстановяването. Ако не друго, слабостта на еврото ще продължи да подкрепя промишлеността", коментира пред Тhe New York Times Кристел Аранда-Хасел, анализатор в Credit Suisse в Лондон. Това, което показват данните обаче, е, че икономиките на северноевропейските страни се представят все по-добре от затъналите в дългове южни членки на еврозоната.

Сред страните, които успешно се възползват от започналото глобално възстановяване, е Германия, най-голямата икономика в еврозоната. Възползвайки се от ниските лихви и спада на европейската валута, немската икономика продължава да набира скорост, за което говорят серията силни данни за безработицата, потребителските разходи и промишлеността.

През май броят на безработните в Германия намаля с 45 000 души, което е спад, почти два пъти по-голям от очаквания. Това намали нивото на безработица в страната до 7.7%, което е най-ниското от декември 2008. Тези данни ярко контрастират със ситуацията в Испания, където всеки пети е безработен. Като се четат добрите данни за немската безработица, трябва да се има предвид и правителствената програма за субсидирана заетост. За да предотврати освобождаване на хора в кризата, правителството пое част от заплатата и осигуровките на работещите. Според оценките това е помогнало на около 500 хил. души да запазят работата си. В момент, когато световната търговия се възстановява, този много критикуван навремето като хазартен ход започва да се изплаща. Немските износители имат достатъчно персонал и експертиза, за да отговорят на растящото търсене.

"JPMorgan Chase очакват БВП на Германия да порасне с 3% през това тримесечие, но прогнозата може да бъде ревизирана нагоре в светлината на последните данни", отбеляза икономистът на банката Грег Фузеси пред Wall Street Journal. Той дори смята, че солидното представяне на немската икономика ще допринесе и за цялостния ръст на еврозоната до около 3% през това тримесечие.

На другия полюс

се намира Испания – четвъртата най-голяма икономика в еврозоната. Миналата седмица Fitch намали кредитния рейтинг на Испания в петък, само ден след като страната трудно прие в парламента мерки за орязване на разходи в размер на 15 млрд. евро. Въпреки че това действие бе очаквано, пазарите по света бяха залети от вълна от разпродажби. Месец преди това Standard & Poor's също свали рейтинга на страната. Икономиката на Испания е около четири пъти по-голяма като размери в сравнение с Гърция, за чието спасение бяха необходими 110 млрд. евро.

В годините преди кризата Испания растеше благодарение на жилищния пазар и евтиния кредит. Със спукването на имотния балон и влизането в рецесия стана ясно, че са необходими и дълбоки структурни изменения в икономиката, за да се върне страната към растеж. Освен намаляването на дупката в бюджета правителството трябва да направи и реформа на пазара на труда, за да се справи високото ниво на безработица, което е два пъти над средното за еврозоната. Финансовата система на страната също се нуждае от преструктуриране, след като заради експозициите си към имотния пазар много малки спестовни банки са изправени пред опасността да фалират. Испанската икономика излезе от рецесията през първото тримесечие на 2010 благодарение на подобряващия се износ, но се очаква още следващото тримесечие да започне да се свива отново още следващите три месеца. Миналата седмица правителството ревизира надолу очакванията си за растежа през следващите три години, запазвайки очакването си за спад от 0.3% за тази година.

Страната има плащания на стойност от 20 млрд. евро по дълга си през следващия месец и въпросът дали страната е я състояние да ги посрещне започва да тревожи пазарите. Това се отрази и на премията, която инвеститорите искат, за да притежават испански ДЦК. Спредът в доходността между десетгодишните испански и немски книжа започна да пълзи нагоре и достигна рекордните 189 пункта.

Само времето ще покаже дали северните страни ще могат да задържат растежа на еврозоната, или южните членки ще се провалят в опитите си да овладеят публичните си финанси, завличайки всички надолу. Единственото, което е ясно отсега обаче, е, че няма да има бързо излизане от кризата нито за еврозоната, нито за България.

Преглед на оригинала

Излизаме от кризата през юни. Това е последната прогноза на финансовия министър Симеон Дянков. Според него тогава трябва да започне цялостен ръст на бюджетните приходи, което ще бъде и сериозният знак за икономическо възстановяване.

Сигналите за такава вероятност вече не са един и два. Очаквано, първите започнаха да идват по линия на външната търговия. Крушението в публичните финанси и напълно пресъхналите чужди инвестиции обаче подсказаха, че икономиката ни няма бързо да се оттласне от дъното. На този фон единственият катализатор на процеса може да бъде само скоростно възстановяване в Европа. След избуялата дългова криза обаче това е все по-малко реалистично да се случи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    t_ avatar :-|
    t_

    Амиииии, да за Германия е вярно - намалява безработицата. Да бяхте се разровили да прочетете малко обаче за програмата за временна заетост - щяхте да ни напишете, че заетите по тази програма са намелели няколко пъти и изобщо не са 500 000.
    Еми за Испаня е вярно - строителството е зле. Испания обаче отбеляза ръст за първата четвърт на годината.
    За дълговата криза - ще се види. След като някои страни забраниха някои видове продажби - такава може и да не се случи. Европейският фонд утре уж ще го завършат.

  • 2
    mumi avatar :-|
    mumi

    Икономическата система наподобява на един биологичен организъм - има си сърце - банките и борсата, клетки - хората и бизнеса, има си вени - транспортна система, кръв - парите, глава - правителствата.
    Знаем, че биологичният организъм е предопределен от два основни фактора - гените и условията на живот. Икономическата система също си има гени - технологиите. По същия начин, по който гените дават инструкции на клетките какво да правят, така и технологиите ни дават иструкции на нас клетките на икономическата система какво да правим - например да гледаме телевизия, да ходим на почивка на екзотични места накрай света, да караме коли, да живеем в големи мегаполиси, или да се придвижваме с каруци, да си лягаме с кокошките, да се храним, обработвайки земята с примитивни сечива, да живеем в малки патриархални селски общности. Всичко това го предопределят тихнологиите, с които разполагаме. Условията на живот разбира се също оказват влияние - например капиталитическата и комунистическата система разполагаха с едни и същи гени - технологии, но комунистическата система загина по-рано, защото живееше при други условия на живот, при които най-общо казано потискаше естествените инстинкти на клетките и те линееха.
    Гените не са нищо повече от програма - програма, която казва под въздействието на определени условия на живот колко ще порасне даден организъм, а след като организмът достигне програмирания от гените растеж, той започва да старее и умира. Същото се получава и с икономическата система - технологиите програмират нейния растеж, а след това и нейната смърт. Масивното надуването в последните години на балони на имотите, ценните книги и много други стоки показва, че икономическата система е минала предела на програмирания от технологиите, с които разполага, растеж и вече наподобява на затлъстял и оплешивял възрастен човек. Той иска да върне младостта и растежа, но вместо да расте на височина, расте на широчина и трупа сланини. Килограмите са му натежали и той е прекарал микроинфарт. Какво ли го чака занапред?

  • 3
    agrotuz avatar :-P
    тимирут'

    А ние все още сме ни риба, ни рак. На север работят и се изправят на крака. На юг мързелуват и пробват да се скатаят. Ясно е кой е добре. Ние, т.е. страната на министър Не-в-Дянков, не работим и не пробваме да се скатаем, защото явно и това не умеем. Само дето има една разлика от закъсалия юг на ЕС. Те се скатават, разкриват ги, правят се на разсеяни, плясват ги през муцуните - и изведнъж разбират, че са в грешка. Показват на хората от севера, че опитват да се оправят и от там им подават ръка, за да се види, че ЕС е справедлив и солидарен.
    Как сме ние? Зле сме и от никъде надежда взора не види. Сега ще си изхарчим спестяванията (резерва в БНБ), ще си протегнем ръката да просим милостиня (заеми), но няма да се престрашим да си подложим бузата да ни пляснат за назидание. Там обаче хората усещат фалша. Вместо помощ ще ни хвърлят пояса когато потънем окончателно заедно със спасител като Ан МакГърк. Няма да се удавим, но след като закриха валутната политика, ще закрият и финансовата такава с друг тип борд. Май това е единствения ни шанс... Дано да греша!?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK