Пътят на черешите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пътят на черешите

Вторник, 11.10 часа: Полиция е завардила подходите към черешовите градини и проверява минаващите каруци за крадени череши

Пътят на черешите

Кюстендил обяви почти "военно положение", за да опази черешите си. Но това няма да реши проблемите на хората

Иван Михалев
23182 прочитания

Вторник, 11.10 часа: Полиция е завардила подходите към черешовите градини и проверява минаващите каруци за крадени череши

© Надежда Чипева


Кюстендил е известен с няколко неща - минералните си води, картините на Владимир Димитров-Майстора и вкусните череши, които се отглеждат там, заради които градът често е наричан "овощната градина на България".

Но Кюстендил е също родно място на братята Васил и Георги Илиеви - основателите на борческата групировка ВИС-2, която се занимаваше с кражби на коли, рекет, трафик на наркотици и проституция. Именно на тях градът дължи недотам добрата си слава, която беше затвърдена през последните години и заради черешовите войни, които съпровождат всяка изкупна кампания. Историята на тези войни е наистина мътна и понякога доста кървава. Преди три години например в София беше застрелян Александър Тасев - човекът, който в продължение на десетилетие изкупуваше почти всички череши от Кюстендил.

Решихме да ви разкажем за пътя на кюстендилските череши именно защото в него се преплитат много сюжети - политика, бизнес, истории за мутри, убийства, селски междуособици и много сив пазар. Има и един кмет, който е решил да създаде нормални пазарни условия там, където такива няма от години. Всяка година досега производителите на череши - предимно дребни собственици на по няколко декара плодни дръвчета, страдат от едни и същи проблеми. Първият от тях е, че голяма част от градините биват обирани (и в двата смисъла на думата) от организирани групи. Всички опити за справяне с кражбите до момента са абсолютно неуспешни. Вторият са ниските цени, на които се изкупуват черешите.

Тази година местните власти правят пореден опит да върнат в някакви законови рамки търговията с череши, които са почти единственият поминък за населението на селата около Кюстендил, носещи причудливите имена Шишковци, Драговищица, Раждавица, Коняво и Горна/Долна Гращица. Това вероятно ще помогне за разрешаването на първия от проблемите. То обаче едва ли ще обещае по-богато бъдеще за фермерите, които произвеждат продукт с ниска добавена стойност и са на най-ниското стъпало в производствената верига. Те така и не извличат максималната полза от суровината си и остават заложници на местни спекуланти и картелирали се предприемачи. Максималната изкупна цена на тон череши през 2008 г. е 1200 лв. а средната износна цена на пресните плодове е двойно по-голяма - малко над 2400 лв. за тон. Тази история за Кюстендил е умален модел на дефектите в българското земеделие. 

"Пъдар до всяка череша"

Миналата година цяла България научи, че бизнесът с череши не е съвсем безобиден и пострадалите не са само едрите прекупвачи. Пред очите на местните селяни се разигра кървава трагедия, в която група роми отне живота на 46-годишния пазач Пламен Мирославов и по чудо не се стигна до още две жертви. За да предотврати нови кръвопролития в черешовите градини, тази година кметът на Кюстендил Петър Паунов обяви безпрецедентни мерки за сигурност, които почти граничат с военно положение (повече за тях - виж тук). С негово решение тази година черешите ще се изкупуват само на публични борси, вместо по дворове и гаражи, до всеки от пунктовете ще стои човек от общината, който ще иска от производителя да показва скица, кочан или служебна бележка на имота, от който са набрани черешите. По пътищата на общината пък има истински КПП-та с полиция, които следят за крадени череши.

Пред "Капитал" Паунов защити драконовските мерки с уроците от миналото и добави, че стремежът е всеки стопанин да бере това, което е отгледал. "Ако никой не купува крадените череши, няма да се краде, заяви той. Основната ни задача е хората, които са садили, да си приберат реколтата."

Да живее картелът

Мерките на кюстендилския кмет вероятно ще решат проблема с кражбите, но не и по-големия проблем - ниските изкупни цени на продукцията. Тази година изкупуването започна от 55 стотинки на килограм, което едва покрива разходите за отглеждане и бране на черешите. Собствениците са принудени да плащат по 25-30 стотинки на килограм на берачите. Останалото трябва да покрие грижата за насажденията, торовете, пръскането с химикали, транспорт и хвърления човешки труд за отглеждането.

Може много да се спори защо са ниски изкупните цени на кюстендилските череши, но за хората в района причината е една - липсата на реална конкуренция между изкупвачите. След убийството на Александър Тасев-Остап бизнесът с черешите беше поет от множество дребни прекупвачи, които работят за "италианския картел". Така хората в Кюстендил наричат фирмите, собственост на италиански бизнесмени, които изкупуват черешите в региона от години (виж текста за бизнеса с череши). За съществуването на картел говори и кметът на Кюстендил. "Аз призовавам да дойдат повече търговци, които да изкупуват качествения плод. Само когато има още бизнесмени, ще се вдигне и цената, защото сега тя се диктува от трима чужденци, между които обаче има споразумение", заяви тези дни Петър Паунов в интервю за "Монитор".

Проучване на "Капитал" показа, че най-големите изкупвачи на череши в района на Кюстендил са братята Санторелли от Неапол, които имат база за преработка на череши в пловдивското село Катуница. Освен тях в изкупуването участва и техният съгражданин Микеле Мастропаскуа, който притежава единствената фабрика за преработка в района на Кюстендил. Третият играч е също италианец - Франческо Алди Авитабиле, който притежава предприятие в района на Айтос, където се преработват повечето от българските череши.

Малцина знаят, че всъщност до сергиите стигат по-малко от 20% от изкупените кюстендилски череши.Останалите 80% се използват за производство на черешов пулп - евтин полуфабрикат, който се използва в сладкарската индустрия (виж текста за бизнес цикъла). Един от големите потребители на преработената суровина е италианският концерн Ferrero. Това обяснява защо най-големите играчи в бизнеса с български череши са именно италианци.

В предишни години те се конкурираха помежду си и това водеше до нарастване на изкупните цени. Според местните хора в Кюстендил обаче миналата година се е случило нещо необичайно. Кампанията стартирала от необичайно ниска цена - 40 стотинки за килограм. След това почти нямало разлики в офертите на отделните изкупвачи. Подозрението, че търговците са се наговорили да държат еднакви цени, беше затвърдено и в началото на тази изкупна кампания, когато всички пунктове започнаха изкупуването от една и съща цена - 55 стотинки на килограм череши. Не можахме да чуем какво мислят за тези съмнения италианските бизнесмени. Проверката на "Капитал" показа, че те не обичат публичността и избягват разговорите с медиите. Получихме директен отказ за среща с представител на една от фирмите, а останалите шефове на фабрики се оказаха извън България.

К като Кюстендил, К като Казанлък

Ако погледнем по-едро на казуса "Кюстендилски череши", ще открием много от проблемите на българското земеделие като цяло - насаждения с култури, наследени от епохата на ТКЗС, които надхвърлят многократно вътрешното потребление, съчетано с липса на достатъчно разработени външни пазари, което прави производителите заложници на местни спекуланти и картелирани изкупвачи.

Допълнителен проблем е разпокъсаният модел на земеделието след разпада на текезесарския период. В района на Кюстендил повечето от черешите се добиват от хора с по 2-3 декара. Малцина притежават градини, надхвърлящи 50-60 дка, при които разходът за производство е по-нисък. Вместо да търсят форми на сдружаване, фермерите от района с години се оплакват от ниските изкупни цени, които не покриват вложенията им. При тази разпокъсаност на производството е обяснимо и защо досега никой не е решил да инвестира в технология, която да извлича полезните свойства на плодовете. Тъжната истина е, че всяка година практически цялата печалба от производството на черешите отива в прекупвачи и преработватели, докато производителите едвам покриват разходите си. Вероятно това е и сред причините произведените в България череши да намалеят с близо 40% (вижте повече тук)

Не е нужно да даваме пример с гръцките производители на маслини, обединени в кооперации, които сами добиват зехтин от събраната реколта. Добър пример може да бъде и производството на розово масло в Казанлък. Там производителите са намерили начин да извлича ценните свойства на суровината (розовия цвят) и получават краен продукт с висока добавена стойност, който има пазар в чужбина. Струва си хората в Кюстендил и местните управляващи да се замислят над това.

Казано накратко, недоверието в собствените сили, липсата на инициативност и недостига на хора с мениджърски умения, които да обединят усилията на фермерите в начинание с визия, обричат кюстендилските фермери на милостта на картелирани изкупвачи. Кметът може да разреши логистичните им и ежедневни проблеми, но няма как да помогне за пазарното им бъдеще. Това е проблем от по-високо ниво и там войната не се води само с издаване на бележки, а с идеи и предприемчивост.

А иначе другата седмица в Кюстендил отново ще има празник на черешата. На площад "Велбъжд" пак ще бъдат подредени дълги щандове с череши местно производство. Телевизионни камери ще документират традиционния конкурс за най-едра череша и най-красив щанд. Фолклорни състави ще пеят песни. Самодейци от местните читалища ще възхваляват плодородието на майката земя. Кметът Паунов ще държи празнична реч. И ще връчи голямата награда на победителя в първия футболен турнир Cherry Cup, която е... 500 килограма череши. Така, ако решат да ги обърнат в пари през изкупвателните пунктове, 11-те човека от отбора ще си поделят 275 лв...

Кюстендил е известен с няколко неща - минералните си води, картините на Владимир Димитров-Майстора и вкусните череши, които се отглеждат там, заради които градът често е наричан "овощната градина на България".

Но Кюстендил е също родно място на братята Васил и Георги Илиеви - основателите на борческата групировка ВИС-2, която се занимаваше с кражби на коли, рекет, трафик на наркотици и проституция. Именно на тях градът дължи недотам добрата си слава, която беше затвърдена през последните години и заради черешовите войни, които съпровождат всяка изкупна кампания. Историята на тези войни е наистина мътна и понякога доста кървава. Преди три години например в София беше застрелян Александър Тасев - човекът, който в продължение на десетилетие изкупуваше почти всички череши от Кюстендил.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

42 коментара
  • 1
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..

    Така е и с житото, царевицата, гроздето, кайсиите, прасковите, слънчогледа -- дребните производители / над 60% от пазара/ винаги са на губещата страна...Така е, понеже повечето са на заплата другаде и това им е втори доход - този който зависи от тях и природата. Те работят това, понеже първият доход от "работодателя" е също толкова сигурен, колкото собственото прибиране на реколтата.
    При мен 2 души са пчелари, 2 на кайсии, а петият е рентиер.
    Обичат работата си, но тя не ги издържа. Както е в останалото ЕУ.
    Аз пък съм в интернет бизнеса..

  • 2
    dgerald avatar :-|
    dgerald

    А това трябва да е най-скъпия плод!

  • 3
    rufus77 avatar :-|
    rufus77

    Благодаря за информативната и добре написана статия.. Дано някой ден се научим да печелим от това което произвеждаме..

  • 4
    geordgeo avatar :-(
    geordgeo

    Мъкаааа,Боже,колко мъка има по тази земя...

  • 5
    jwalker avatar :-|
    Кулин бан

    а има и мутри, които не допускат да излезе камион от района, който не си е платил и на тях.

  • 8
    ispor avatar :-|
    ispor

    Проблемите на производителите на череши са проблеми на цял икономически бранш .Подобни проблеми са ежедневие навсякъде в земеделието и скотовъдството.Ако някой още не знае, селското стопанство заема доста сериозен процент от реалния сектор в България,и е един от малкото,които все още са с положително търговско салдо!Ако някой си мисли,че икономиката са само соеви фючърси и форекс,значи е проспал последната криза!Това,което обичам в Капитал е че пишат конкретно за конкретни проблеми.И много мразя когато платени клакьори се опитват да опонират с общи приказки от разговорника на ДС!

  • 9
    rigukuku avatar :-|
    rigukuku

    "[...] насаждения с култури, наследени от епохата на ТКЗС, които надхвърлят многократно вътрешното потребление, съчетано с липса на достатъчно разработени външни пазари, което прави производителите заложници на местни спекуланти и картелирани изкупвачи."

    не съм особено съгласен с това мнение. бих го нарекъл най-малко спекулативно. със сигурност може да се проверят данните на НСИ (или както се е казвал тогава) от края на 80те. смятам, че ще останете приятно изненадани от постиженията на булгарплод експорт.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.