Не много далеч от дървото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не много далеч от дървото

Не много далеч от дървото

Производителите на череши ще печелят само ако развият търговски умения

Калина Горанова
18177 прочитания

© Ася Колева


За разлика от останалите тази история няма да започне от овошките край Кюстендил, а от столичния квартал "Дружба 1". На тържището за плодове и зеленчуци, сред камионите, бусовете и прекупвачите, монах от с. Копиловци, Кюстендилско, продава череши собствено производство за 1.50 лв. Спечеленото отива за довършването на тамошния манастир.

За разлика от кюстендилските фермери монасите са успели да прескочат няколко нива на черешовата верига, стигнали са по-близо до крайния потребител и съответно могат по-успешно да реализират продукцията си.

Тъй като на пазара за прясна консумация отиват едва 20% от произведените череши в Кюстендил, производителите могат да бъдат в печеливша позиция единствено ако предлагат качество в комбинация с инициативност да се търсят алтернативни пазари. Липсата на второто освобождава празна ниша, която към момента успешно се заема от прекупвачи и италиански фамилии, държащи пазара на череши. Резултатът е производители, работещи под себестойност, прогресивна демотивация и в крайна сметка намаляващо производство на череши, което към момента генерира приходи под 10 млн. лв.

Само две праскови посях и две череши

След връщането на земите през 90-те години се появиха много на брой малки производители. Редица от тях оставиха масивите си пустеещи и обемът на плододайната земя драстично намаля. Друга голяма част малки стопани просто притежават черешите си, като не полагат грижи за качеството им. През лятото обират продукцията и я продават на цената, която им бъде предложена. Добрата новина за почитателите на този плод е, че все пак има и една трета група, които инвестират във всеки декар, увеличават масивите си и предлагат качествен продукт на пазара.

Голямата първоначална инвестиция и бавната и несигурна възвращаемост е основната причина за малкото нови насаждения. Настоящите черешовите насаждения са основно наследени. Ако решиш да развиваш масив от нулата, трябва да вложиш поне 2 хил. лв. на декар. За да бъде производството ефективно, са необходими поне 50 декара, тоест първоначалния капитал е около 100 хил. лв. Производството на череши има и друга важна подробност – трябва да чакаш от 5 до 10 години, докато дръвчетата пораснат.

Земеделската субсидия на декар овошки покрива пренебрежимо малък дял от разходите. Тя е приравнена към тази на зърнопроизводителите, които обаче имат по-малки разходи на декар и повече площи. "Субсидиите, които получават овощарите, не са адекватни на разходите", обяснява Красимир Кумчев, земеделски производител от Пловдив с 80 декара черешови насаждения. "При тях субсидията покрива 30%, докато за овощарите представлява 2% от разходите", продължава той. Разходите на година на декар са от порядъка на 800 - 900 лв. Брането е основно перо (по 25-30 ст. на килограм). После идват препаратите и торовете, механичната обработка на почвата и резитбата. За добър добив се приема около тон череши на декар. За да покрият разходите си, производителите на череши трябва да продават цялата си продукцията си на цена от 1.20-1.50 лв.

С картела лошо, без картела още по-лошо

Цената на черешите зависи от качеството им и съответно от това за какво могат да бъдат използвани – за сурова консумация или за производствени цели. Черешовите кампании винаги са придружени с всевъзможни спекулации около цените от типа "изкупува се на 55 ст., а се продава на пазар на 3.50 лв.". Всъщност това, което се изкупува на място на 55 ст. (цената на ранната череша за тази година), никога не стига до сергиите. То не е с достатъчно добро качество за пресния пазар, а отива за производство на полуфабрикат - т.нар. черешов пулп.

Пулпът се получава, като набраните череши се слагат в бидони от 220 литра и се заливат със сериста киселина, в която престояват 45 дни. Разтворът спира ферментацията и консервира черешите. В края на този процес черешите губят напълно своя цвят и вкус. В този вид те вече са годни за обработка, която включва почистване на дръжките и костилките, калибриране по размер и сортиране. Преработените череши се изнасят цели или нарязани на половинки в чужбина, където се захаросват и оцветяват. Освен като коктейлни череши готовият продукт може да се използва и в сладкарската индустрия - за бонбони, сладоледи, конфитюри и като плънки за торти. Твърди се, че кюстендилски череши се продават дори в далечна Япония и Латинска Америка, но под чужд етикет.

Един от големите потребител на черешовия полуфабрикат от Кюстендил е италианският концерн Ferrero. Фирмите, които изкупуват череши за концерна, за втора поредна година държат еднакви цени и сред местните производители се заговори за картел. За това намеква и кметът на Кюстендил Петър Паунов (виж на стр. 8). Изкупвачите обясняват обявената ниска цена на ранната череша с лошото качество. "Цената от 55 ст., по която изкупуваме ранните череши, реално ни излиза 1.10-1.15 на килограм, тъй като от 2 килограма имаме 1 килограм брак", коментира Велин Беляков, собственик на "Авиус 2003" с фабрика за черешов пулп в пловдивското с. Царацово. Цената на късните череши, които ще отидат за пулп в Кюстендилско и ще се изкупуват от картела, ще бъде по-висока, но отново ще бъде под себестойността.

Проблемът за производителите е, че за череши, годни само за пулп, няма алтернативни купувачи, тъй като единствено италианците развиват този бизнес. Едновременно с това производителите не биха могли да отглеждат само късни по-хубави череши или череши само от един сорт, тъй като различните насаждения са необходими за взаимното си опрашване. Стига се до омагьосан черешов кръг, в който, ако цената не те устройва, можеш единствено да спреш да береш. "Ранната череша в момента не се бере – има бойкот, така да се каже", коментира Валери Йовев, производител от Кюстендилско.

Така основната възможност за добра цена на килограм череши остава ограниченият пазар на пресни череши, където има конкуренция от страна на търговците, както и продажбите на преработватели на плодове, които произвеждат сладка, компоти, сушени плодове и т.н.

На черешата и на борсата едновременно

Това са трудни, но не непреодолими предизвикателства. Красимир Кумчев например работи директно с търговската верига "Кауфланд". Миналата година пък група производители от Кюстендилско успяват да продадат черешите си в Солун за 3 евро на килограм. Така доброто качество и самоинициативата остават единственият вариант за добра черешова и финансова реколта.

За разлика от останалите тази история няма да започне от овошките край Кюстендил, а от столичния квартал "Дружба 1". На тържището за плодове и зеленчуци, сред камионите, бусовете и прекупвачите, монах от с. Копиловци, Кюстендилско, продава череши собствено производство за 1.50 лв. Спечеленото отива за довършването на тамошния манастир.

За разлика от кюстендилските фермери монасите са успели да прескочат няколко нива на черешовата верига, стигнали са по-близо до крайния потребител и съответно могат по-успешно да реализират продукцията си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    е не, производителите на череши, ще печелят и без да "развиват" търговски умения, достатъчно е да има власт, пъдари просто казано, която да озаптява "ефективно" крадльовците ..... т.е. да направи ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ свещенна и неприкосновена..... както си е било от времето на султаните... и както е било преди Девети.....
    --------------------------------
    по време на прибиране на реколтата в Плевенско всяка седмица са докарвали в Държавната болница за формалната аутопсия, по двама трима крадльовци убити от пъдарите в околията съвсем "законно" в чуждите имоти, без дълги съдебни баталии и плякане във форумите ...
    и хората са печелили и без "търговски" умения, имало си е търговци......
    ама всеки началник гара, общински служител, пощаджия, секретар бирник, за полицая не говоря, си е имал поне як револвер (правете разлика от пистолет) като "основно средство на труда", не химикалка.... и в чужд имот на къра не са смеели да се изпикаят (мъжете), камо ли да влязат......
    -------------------------------
    Частната собстевонст иска уваение, господа демократи, ако искате да ви направи богати....

  • 2
    agrotuz avatar :-|
    тимирут'

    До коментар [#1] от "boby1945":
    Този път сбърка, бате... Личи си че си лаик. Земеделието не е като плямпането по форумите. Иска си книжки да се четат...

  • 3
    agrotuz avatar :-|
    тимирут'

    Търговията със земеделски продукти си е сериозен бизнес. Питайте Ал. Тасев как го е правил. Мутренски изпълнения, според мълвата.
    Иначе си иска и познания, и пазари, и познанства, и логистика, и късмет... Сложна работа. Но понеже тук всеки може всичко, затова сме я докарали до това дередже. Има си нормални европейски практики, които никак не се покриват с "италианците" в кюстендилско. Който е чел повече, знае как е в Италия, Франция, Испания, Германия, Холандия...
    Субсидиите никога няма да са достатъчни. Никак няма да покрият някакви си ефимерни разходи на едни самозвани земеделци. Колкото до другите с новите градини - ами тях не ги жалете. Повечето са само едни перачи на парички с неясен произход. Другите са хора, които и без субсидиите пак ще спечелят, защото имат ясен бизнесплан. Имат технологията за отглеждане, имат и пазарите с предварителни договори.
    Изкупвачи с неясен профил винаги имало. Но има и сериозни фирми с дългосрочни намерения. След време всичко ще е както трябва, търпение да изтече мътната вода.
    Земеделието е бизнес, както всеки друг. Защо не се сещам за някой чукундур, който да си е похарчил парите за фабрика, но има много чукундури, които са се заловили с "агробизнес".

  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    тимирут, до 1948-50 родът ми беше на едри земевладелци и търговци на жито, включително и производители на месо (свинско), жито, фуражи, вино и ракия включително и захарно цвекло (последното познай защо).
    Книжки са чели, агрономи са наемали, измекяри са наемали, ходили са по света да гледат как става, ама не книжките са ги направили хора, а РЕДА в капиталистическа България от преди 1944, който описвам по горе- между впрочем и при Тато късаха ушета за крадене от кооперативната собственост, по лабаво но късаха...
    --------------------------------
    Така че ако не искате да ви крадят продукцията и да ви изнудват купувайте револвери (не бъркайте с пистолети) и въвеждайте ред по "место работа".... останалото само ще се образува......
    А книжки четете като си свършите работа, на село тя никога не свършва, така че книжките ги оставете на децата .....

  • 5
    agrotuz avatar :-?
    тимирут'

    До коментар [#4] от "boby1945":

    Какво съвпадение. По ирония на съдбата и моя род е бил богат земевладелски. Даже на една стара порта, която ползвахме за сушене на мамули (царевица за тези от Добруджа) в детските ми години, беше издълбано "кулак". Нали се сещаш колко трудно беше на дядо ми (мир на праха му!) да ми обясни какво значи това. И всички сме страдали от произхода си, защото на никого не са писали в характеристиката "произхожда от бедно селско семейство". Но времената много се измениха, сега не е лошо да си богат на село...
    Аз атакувам черешарите, които с малки изключения не са фермери, а най-примитивни рентиери. Нямат елементарно познание за дейността, с която искат да се изхранват.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ще съмне ли след НОЩ?

Ще съмне ли след НОЩ?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.