По другия начин

По другия начин

Идеята на управляващите да прочистят съдебната система през проверка за достъп до класифицирана информация е опасно начинание.

4799 прочитания

© Надежда Чипева


Поредният нездрав опит на управляващото мнозинство да постави на колене съдебната система е факт. Тази седмица - при представянето на проекта за изменение на Закона за съдебната власт стана ясно, че правителството планира да подложи на проверка за надеждност за достъп до класифицирана информация членовете на ВСС. В същото време в интервю пред столичен всекидневник председателят на парламентарната правна комисия Искра Фидосова добави, че подобна проверка се предвижда и за магистратите на ръководни постове.

На пръв поглед предложението изглежда примамливо - показва законодателна воля за прочистване на съдебната система. Истината обаче е, че промяната противоречи на конституцията, по същество е изключително опасна и създава предпоставка за груба намеса в независимостта й и подчиняването й на тайните служби.

Ако идеята и съдебните шефове да бъдат проверявани от службите бъде приета, тя практически ще позволи на управляващите да пренаредят върховете на системата, но това ще стане задкулисно и съмненията, че слагат удобни и послушни съдии и прокурори ще останат.

Къде е проблемът

Т.нар. допуск до класифицирана информация е разрешение, което дава право на притежателя му да борави с данни, чието разпространяване може да застраши националната сигурност.

Желаещите да получат право на това са подложени на щателна проверка от ДАНС, която от своя страна взима решение дали да предостави или не допуск. Отказът не се мотивира и може да се обжалва пред Държавната комисия за сигурността на информацията (ДКСИ), но не и пред съда. И ДАНС, и ДКСИ са структури в изпълнителната власт.

Такъв допуск е необходим най-често за полицаи, военни, държавни служители, които боравят с данъчна и банкова тайна, специални разузнавателни средства или информация пряко относима към сигурността на страната.

Магистратите - съдии и прокурори нямат нужда от такова разрешение. Подобно на народните представители, те имат право да получат информация на принципа "необходимо да се знае", т.е. за конкретния казус (дело, проверка и т.н.), който разглеждат. И това е логично - цялата процедура по проверка за класифицирана информация е в "двора" на изпълнителната власт. С решението си да дадат или не допуск службите могат да кадруват (при това в условията на пълна непрозрачност, на базата на непроверима оперативна информация) в независимата (по конституция) съдебна власт.

Което по думите на Атанас Славов, доктор и преподавател по конституционно право, противоречи на конституцията: "Когато дейността на съдебната власт зависи от друга власт, в случая изпълнителната, е налице нарушение на принципа на разделение на властите. В тази посока има практика и на Конституционния съд."

Ако се върнем назад в най-новата история на службите, можем да открием примери за това как процедурата за отказване на допуск до класифицирана информация се използва за отстраняване на неудобните във властта. Такъв беше казусът с бившия директор на НАП Мария Мургина. В началото на 2009 г. ДАНС отказа да й поднови разрешението, което стана причина тя да бъде отстранена от длъжност. Тогава никой не разбра защо прокуратурата не се възползва от посочената в Наказателнопроцесуалния кодекс процедура за отстраняване от длъжност, при която решението се взима от съда в явен процес и на базата на конкретни доказателства.

Чак впоследствие ще стане ясно, че Мария Мургина инициирала проверка срещу съветника в ДАНС и бивша барета Алексей Петров, днес задържан по операцията "Октопод"...

Каква всъщност е целта

В началото на седмицата Министерството на правосъдието качи на страницата си проекта за промени в Закона за съдебната власт, от които става ясно, че се предвижда избраните за членове на Висшия съдебен съвет "в тримесечен срок от встъпването им в длъжност" да "предприемат необходимите действия за получаване на достъп до класифицирана информация".

Ако членовете на съвета не получат подобно разрешение, те няма да могат да участват в заседанията, в които се обсъждат секретни данни.

Защо авторите на предложението не са предвидили проверката за надеждност да става предварително (преди юристите да бъдат избрани за членове на съвета) не е аргументирано. Ясно е обаче, че съвсем лесно изпълнителната власт (т.е. ДАНС и ДКСИ) могат да поставят в зависимост вече избраните от съда, прокуратурата или парламента членове на ВСС, което е вредно, опасно и противоречи на закона.

По-лошото е, че има още една идея - през процедура за  допуск да преминават и административните ръководители на съдилищата. За разлика от членовете на ВСС, които се сблъскват с подобна информация инцидентно, те ползват секретни данни всеки ден. По закон разписват разрешенията за подслушване и следене и ако службите решат да ги оставят без допуск до класифицирана информация, няма да могат да изпълняват задълженията си и трябва да бъдат сменени. Тогава не ВСС, а ДАНС и ДКСИ ще са тези, които реално ще кадруват ръководните постове в съдебната система. Или казано по друг начин - ако утре някой ръководител в съдебната система се изправи срещу правителството, то той лесно може да бъде сменен - при това без конкретни мотиви и доказателства.

Кой иска да събира тайни

След скандала "Красьо", непредвидимите назначения на ВСС на хора със съмнителна репутация по върховете на Темида и усещането, че компрометирани магистрати са бетонирани в системата, няма абсолютно никакво съмнение, че това трябва да се промени.

До момента няма анализ, който да показва, че съществуващите структури и законови механизми обаче са пречка за преследването на корумпираните в системата.

Проблемът е съвсем друг - в капацитета и волята на ръководителите на антикорупционните звена в самата система (инспекторатите към Върховната касационна прокуратура и Висшия съдебен съвет, както и комисията по Професионална етика към света) и тези извън нея (ДАНС и ГДБОП) да имат желание и воля да приложат правомощията си.

По същество проверката на службите за допуск до класифицирана информация не е нищо повече от справка за наличие на компрометираща информация в... същите тези служби.

Няма никаква законова пречка например, когато ДАНС или прокуратурата имат информация за някой магистрат, те да я подадат към Висшия съдебен съвет. Това обаче се случва рядко...

Така например преди няколко месеца, зам. главният прокурор Валери Първанов цитира конкретни данни за висящи дела срещу магистрати из цялата страна. Вътрешният министър Цветан Цветанов също многократно спомена за конкретни случаи на корупция сред магистратите. Днес, няколко месеца след откровенията на Първанов и Цветанов, ние виждаме, че тази информация не е довела до конкретни действия срещу визираните от тях магистрати. До ден днешен те продължават да правораздават, решават човешки съдби или да ръководят системата.

Тайното колекциониране от ДАНС, МВР и прокуратурата на данни за корупционно поведение от страна на съдии и прокурори може да има една-единствена законна цел, и то е да се стигне до публичен резултат - наказателно или поне дисциплинарно производство. Когато обаче тези тайни се трупат и събират, остава усещането, че някой иска да търгува с тях - да създава зависимости и да управлява системата задкулисно. Нещо, което процедурата за допуск няма как да промени.

Поредният нездрав опит на управляващото мнозинство да постави на колене съдебната система е факт. Тази седмица - при представянето на проекта за изменение на Закона за съдебната власт стана ясно, че правителството планира да подложи на проверка за надеждност за достъп до класифицирана информация членовете на ВСС. В същото време в интервю пред столичен всекидневник председателят на парламентарната правна комисия Искра Фидосова добави, че подобна проверка се предвижда и за магистратите на ръководни постове.

На пръв поглед предложението изглежда примамливо - показва законодателна воля за прочистване на съдебната система. Истината обаче е, че промяната противоречи на конституцията, по същество е изключително опасна и създава предпоставка за груба намеса в независимостта й и подчиняването й на тайните служби.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


14 коментара
  • 1
    taub avatar :-|
    TAU

    Предварително се извинявам за дългия коментар. Който не му се чете, да прескача.

    Трябва да се намери форма, която да решава следното противоречие: Съдията трябва да притежава голяма, ПЪЛНА власт в съдебната зала и никой да не може да влияе с извънлегитимни средства върху вземаното от него решение. И заедно с това върху неговата дейност трябва да се упражнява изключително СТРОГ КОНТРОЛ. При наличието САМО на един от двата момента, без значение кой, и при ОТСЪСТВИЕТО на другия, процесът се деформира и не се стига до качественото и ефективно производство на справедливост.

    Преди няколко месеца Гейзо заплаши почти директно съдията, който се „осмели” да го остави в ареста, казвайки му: „Ще дойде и вашият ред”. А съдията наблюдаваше безмълвно и само дето не му се извини. Ама прокурорът в залата трябвало да се самосезира и да поиска наказание, ама това, ама онова. В това отношение съм привърженик на американския подход: „Това е моят съд. Тук аз съм господарят, тук аз съм вашият бог.” Проявяваш неуважение към съда, заплашваш съда (съдията), лъжесвидетелстваш, не се явяваш по уважителни причини като свидетел или адвокат, изопачаваш/фалшифицираш експертизата като вещо лице – съдията НА МОМЕНТА наказва всеки, който не спазва правилата на съдебния процес – от глоби, през директно издаване на присъди до отнемане на права на непочтени адвокати или корумпирани вещи лица. Т.е. първото условие за качествен съдебен процес е съдията да има ВЛАСТ (имунитет, независимост), за да може да си върши работата, да управлява ефективно процеса, който произвежда справедливост. Допълвам, че държавата трябва да стои зад гърба на добросъвестния съдия и да стоварва безкомпромисно цялата си мощ върху всеки, който се опитва да влияе с непозволени средства върху решението на съдията – чрез натиск, заплахи, подкупи и пр.

    От друга страна ако властта му е безконтролна, ако той не носи отговорност за качеството на своята дейност, за начина, по който си върши работата, се стига до съдебен произвол и до силно деформиране на правораздаването. В момента сме свидетели именно на това. Независимостта на съдиите се изроди в свободия безотчетност и ако един съдия реши да кривне от правия (професионален и етичен) път, никой почти нищо не може да му направи или след голямо ходене по мъките може да си изкара някое порицание. А междувременно деформациите на съдебната система се превръщат в прикрита, но реално действаща обществена норма.

    Ето затова трябва да има единство на власт и отговорност. И те трябва да се съчетаят така, че да не си пречат, а обратно, да се стимулират взаимно. Т.е. контролът не трябва да ограничава властта на съдията, а да я подхранва, да стимулира неговата свобода и независимост в процеса на правораздаването. И обратно, свободата, властта на съдията не трябва да пречат на строгия контрол върху неговата дейност, а напротив, да бъдат предпоставка за пълнокръвното му реализиране. Големият въпрос е как да стане това?

    Ето един възможен вариант:
    Професионалният статус и кариерата на служителите в Инспектората на съдебната власт трябва да зависят от броя на хванатите и отстранени от тях корумпирани, нечестни и пр. съдии. Качеството на тяхната работа да се измерва с броя на пресечените опити за нечестно правораздаване, с броя на заведените преписки, дела и пр. срещу лошите съдии. Това по отношение на положителната мотивация. По отношение на отрицателната мотивация (наказанията) – всеки от тях, който проспи случай на „развален” съдия, не реагира на сигнали или съмнения за нечестно правораздаване, да бъде наказван – понижаван в длъжност, намаляване на заплатата, отстраняване от служба и пр. Подобно на съдиите, инспекторите трябва да имат големи пълномощия и да носят голяма отговорност за начина, по който ги прилагат или НЕ ГИ ПРИЛАГАТ
    Дейността на Инспектората може да се съчетае с още една форма на контрол - всички съдии да минават периодично на полиграф за проверка дали играят по правилата, дали отсъждат единствено на основата на представените доказателства и вътрешното си убеждение или в техните отсъждания влияние оказват и други, нелигитимни фактори. И всеки, който не издържи проверката, автоматично губи правата си на съдия, става обект на по-обстойна проверка, а евентуално и клиент на прокуратурата. Това ще има силен дисциплиниращ и превантивен ефект. Всеки съдия, който работи по правилата, може да упражнява голямата си власт в съдебната зала и да не се притеснява от нищо. А съдиите с мръсни ръце ще се замислят сериозно за начина, по който работят. По-лекият вариант на тази форма на контрол е на проверка с детектор на лъжата да се подлагат само онези съдии, за които има сигнали или съмнения, че са кривнали от пътя.

    Образно казано „висшата” цел на Инспектората е да хване всички съдии в крачка и да ги отстрани от системата. „Висшата” цел на съдиите е със своята безупречна работа да го „сложат” на пичовете от съдебното гестапо и да ги оставят без работа. И това противоборство между тях ще позволи на системата да работи като добре смазан механизъм.

  • 3
    blag009 avatar :-|
    blag009

    Е, след като за ДВАДЕСЕТ години под влажният и МОРЕН поглед на правосъдната система разграбиха БЪЛГАРИЯ, кво да искам ПОВЕЧЕ!!!
    Кибик Блаже

  • 4
    demokrat avatar :-|
    Demokrat


    Първо, съгласен съм с изводите в статията.
    Дериозният поглед над фактите не може да не доведе, по пътя на нормалната логика, до извода, че "Когато обаче тези тайни се трупат и събират, остава усещането, че някой иска да търгува с тях - да създава зависимости и да управлява системата задкулисно."

    Второ - като цяло съм съгласен с мнението на TAU.

    Остава последното - каква е разумната гражданска позиция.
    Гражданкото общество трябва да се противопостави категорично на опитите съдебната ситема да бъде подчинена на изпълнителната власт.
    А, че такъв стермеж има е добре обосновано в настоящата статия.

    Гражданите трябва да настояват да се приемат ясни критерии за оценка на професионалната пригидност и моралните качества на всеки магистрат.

    НС може още сега, без да променя конституцията да запише, примерно че упражняването на прокурорска професия е несъвместимо притежаването на хотел/и включително и от близки на магистрата. Искаш да си прокурор - зет ти не може да има хотел. Зет ти има хотел - не може да си прокурор. Просто е, нали?

    Да се приеме система за оценка резултатността на работата на магистратите - тия с върнати / преразгледани дела да получават реална санкция за грешките и/или незнанието си.
    Теоретично, ако по-горна инстанция връща 30% от делата на даден съдия той минава на препитване. Ако връща 50% се освобождава - просто не знае!

    Изобщо, да се открива топлата водя е ненужно. Има от къде да се вземе опит и готови решения.
    Все пак сме в ЕС.

    В тоя ред на мисли, не ми е известно съдиите по дела, за които в Стразбург е отсъдено против Бълагрия, да получават някаква санкция. А би било редно поне част от глобите, ако не целите, да се удържат от 13-14 заплата на конкретните съдии.

    Фактът, че ГЕРБ не предлагат простите решения, действително води до извода, че "политическата им воля" не е насочена към истинското решаване на проблемите.

  • 5
    thepirineagle avatar :-|
    thepirineagle

    Овой е проблемот момци! ГЕРБ просто не могат да надскочат милиционерско-борческите си идейни корени , те ще се спрат едва когато елиминират или контролират всички свои идейни и икономически съперници...Това им е в дс-днк -то ,те не могат по друг начин,дори да искат."Независима и работеща съдебна система " е последното ,което бойковци биха желали/ както и всички техни предшественици ,за съжаление/

  • 6
    t avatar :-|
    т

    А ще проверяват ли дали са "зависими от друга сексуална ориентанциа" (по Цветанов). Това малко намирисва на полицейски произвол.

  • 7
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Проблемът е сериозен - съдебната система се е капсулирала и е станала държава в държавата. Това са съдии и прокурори . Когато искат работят, работят и то както те си искат, на черното бяло казват без проблем, да не говорим, че са буквояди отвсякъде. И както се вижда няма начин да бъде разбито статуквото. Конституцията го защитава, Конституционният съд и те. Та правителството в момента се чуди как да изхвърли доказалите се нагли съдии - ножът е опрял до кокала, и всяко решение което свърши работата е добро.

    Ето съдиите за няколко години от една заплата спестиха и си построиха по няколко хотела, в същото време децата им социално слаби и малоимотни - та за без пари си взеха по едни парцелчета на първа линия на морето - всеки струващ 50-100 хил евро.

  • 8
    b.davidkov avatar :-|
    masay

    Капацитетът на герберите е много нисък.
    Има двама вождове - ББ и ЦЦ, чиито думи са като скрижалите на Мойсей за по-долните чинове. Никой не се осмелява дори да подлага на съмнение смисълът на изказванията им, а те самите не могат да надскочат битовото ниво на комуникацията.
    Отношението и подходите на двамата към проблемите в държавата затова са на това ниво - милиционерско и неподлежащо на коментар.
    Апропо - чували ли сте, че монтанската нотариуска Фидосова (горе на снимката) я спрягали за председател на Върховния административен съд след К. Пенчев? Та кой какво щял да променя?

  • 9
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Ще прочистят ама друг път, по прочистването майстори бяха комунягите, болшевиките, фашагите, нацистите, а тези за чеп на каца не стават, даже не са ги "канили" да роботят в ДС, поне като "явочник".....
    -----------------------------------
    Или както казват по нашият край, няма пишка за мишка, но ще клеца котка щото била по кротка........ вярно че са кротки, ама до време...

  • 10
    zanzibarhero avatar :-|
    ZanzibarHero

    Цитат от публикацията: "Поредният нездрав опит на управляващото мнозинство да постави на колене съдебната система"

    Тъй като това е първото изречение от публикацията, приемам че е лично мнение на автора. Бих желал да открия и публикация на противоположното становище.

    Цитат от коментар на mick: "Проблемът е сериозен - съдебната система се е капсулирала и е станала държава в държавата. "

    Ако това е така няма начин системата да се само-реформира. И тъй като сме модерна държава, няма начин да бъде реформирана, чрез изграждане на паралелна структура извън съдебната система. Тъжно ...

    Остава единствено да се увеличават законово правата на системите, контролирани от изпълнителната власт, което и настоящето правителство се опитва да прави, май ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход