Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
72 11 юни 2010, 18:30, 10054 прочитания

Без бъдеще

Данните са категорични - пенсионната система става все по-нестабилна. Решението - бързи реформи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако през 2040 г. сте средностатистически пенсионер, вероятността да сте по-беден от баба си в момента вече е толкова сериозна, че ставащото в пенсионната система няма как да не ви вълнува. Не по-розово бъдеще очаква и днешните тийнейджъри. След 30 години освен себе си и децата си чрез данъците си те ще трябва да издържат и по повече от един пенсионер. А според икономистите системата може да бъде устойчива, когато поне трима заети плащат за един човек в пенсия.

Илюстрация


Разчетите на Националния осигурителен институт (НОИ) за следващите 30 години показват колко сериозна ще е кризата, причините за която са ясни на всички - обективния демографски спад, ниската бизнес активност и сивата икономика. На този фон изненадващо, но има и по-лоша новина - липсата на реформи, която води до едно и също - в пенсионния фонд влизат все по-малко пари, а пенсиите се превръщат във все по-голяма тежест за хазната.  Експертите са единодушни, че сегашното тежко положение на осигурителната система и още по-мрачните прогнози налагат спешна спасителна операция. Засега обаче конкретните действия на правителството в тази посока се ограничават най-вече с отлагане на пенсионирането (виж графиката).

Фейслифт срещу...

В момента средствата, които се изразходват за пенсии, са над 13% от брутния вътрешен продукт на страната, или почти една трета от разходите в консолидирания бюджет. Очакванията са тези пари да не паднат съществено през следващите 30 години. Дефицитът на осигурителните фондове постоянно расте и сега е близо 2.8% от БВП. Покриват го данъците. С други думи - пенсиите се плащат от бизнеса и работещите, които така не могат да осигурят своите старини, и порочният кръг се затваря.
Изходът на теория изглежда ясен: за да се стабилизира дългосрочно системата, в нея трябва да влизат повече и да излизат по-малко пари. (Това при положение че се запази съществуващият тристълбов модел с превес на разходопокривния подход. Въпреки че има идеи за генерална промяна на системата, досега никоя политическа сила не е заявила такива намерения.)


Консултативният съвет по пенсионната реформа към социалното министерство предложи четири варианта на промени, които затрудняват достъпа до пенсия - или чрез увеличаване на осигурителния стаж, или чрез повишаване на пенсионната възраст. Идеята е повече хора да плащат осигуровки по-дълго, а броят на консуматорите да намалее. Актюерските (финансово-статистическите) анализи на най-реалистичните три варианта обаче доказват, че те са по-скоро козметика, отколкото реформа: тези промени ще засегнат сравнително малко хора и основните параметри, които определят състоянието на осигурителните фондове, няма да се променят съществено. "В баланса на фондовете се наблюдава превес на разходите над приходите за целия изследван период за всички варианти", пише в актюерския доклад. Най-добро е съотношението между приходи и разходи в периода 2025-2030 г. И преди, и след това обаче положението остава критично и дори се влошава.

Специалистите са категорични: системата не преминава теста за дългосрочна стабилност. Акумулираната норма на приходите в който и да било от разглежданите варианти е по-малка от акумулираната норма на разходите, което води до дългосрочен недостиг - от 9.27% при сегашните законови разпоредби до 6.13% при най-рестриктивния от предложените сценарии. Изводът е ясен: който и от тези варианти да бъде приет, системата няма да може да се самофинансира през следващите 30 години, ако не се вземат и други мерки.

Според прогнозите през следващите няколко десетилетия ножицата между парите за старост и заплатите ще се отваря още повече и през 2040 г. средната пенсия ще е едва 37% от средния осигурителен доход - с почти 10 пункта надолу от положението сега. За сравнение, в момента в ЕС един пенсионер получава средно 60-70% от своето работно възнаграждение. Ако до далечната 2040 г. няма икономически и финансови кризи, шанс да получават малко повече пари имат само новите пенсионери: родените след 1959 г. могат да очакват допълнителен доход от осигуровките, които в момента се отделят за тях в частни пенсионни фондове (втория капиталовопокривен стълб на системата).



...пълна промяна

Сега предложените решения в по-голямата си част са правилни, но временни. Затова трябва да се измисли една по-сериозна реформа, която да гарантира стабилност при по-малка отсега намеса на държавата.

Ако тристълбовият модел се запази, стабилност ще има само ако тежестта и значението на капиталовопокривния втори стълб значително се засилят, убедени са либералните икономисти. Впрочем в последно време и част от по-консервативно настроените експерти вече започват да подкрепят тази теза, макар и не в същата крайна степен.

Работеща формула за това как да се осигурят достойни пенсии, без да се харчат повече пари на данъкоплатците, все още не е открита никъде по света. Но е факт, че много други държави се опитват поетапно да изнесат тежестта от държавата към частните фондове. В момента в много страни 30-40% от пенсията идват от тях. В България засега разчетите сочат едноцифрен дял. Защото в момента всеки роден след 1959 г. внася в лична пенсионна сметка пренебрежимо малко - едва 5 процентни пункта от общо 28%.

Има и още една особеност на сегашния пенсионен модел. Той работи само ако населението расте. А според прогнозите в България то върви само надолу, за да стигне 6.207 млн. през 2040 г. От тях 2.377 млн. ще бъдат пенсионери, а работещите ще са едва 2.375 млн. човека. Така, ако се запази статуквото, възрастта за пенсиониране ще трябва да расте постоянно. Тъкмо затова е необходимо да се увеличи ролята на втория стълб и постепенно пенсионната система да се капитализира.

Макроикономистите не отричат, че ако такова решение се вземе, ще трябва да има преходен период от 20-30 години, в които фискът ще трябва да поеме още по-голяма част от осигурителните плащания. За целта той може да разчита на т.нар. Сребърен фонд (виж карето). Това обаче ще разтовари публичните финанси в дългосрочен план.

Напоследък се заговори и за засилване на ролята на третия стълб в пенсионната система - допълнителното доброволно осигуряване за пенсия в частен фонд. "В момента се признават за разход едва 10% от доходите, внесени в пенсионна сметка. Този процент трябва да стане 15 или дори повече", настоява Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата. Синдикатите също искат стимули за допълнително и доброволно осигуряване. Социалният министър Тотю Младенов пък лансира идеята за данъчни облекчения за работодателите, които осигуряват хората си в доброволен пенсионен фонд.

Паралелно с това, разбира се, трябва да се осигурят по-големи собствени приходи и да се ограничат течовете в разходопокривния стълб на системата (виж каретата). В противен случай неминуемо ще се стигне до вдигане на данъци и осигуровки. А по-високото облагане на труда и печалбите убива предприемаческата инициатива. То пък води до по-нисък икономически растеж и още по-ниски доходи. И спиралата отново се затваря.

Сребърният фонд

В предложенията на консултативния съвет по реформата на т.нар. Сребърен фонд са отделени точно две изречения. Странно малко, като се има предвид важната му роля за стабилизацията на пенсионната система. Фондът беше създаден през 2008 г. с цел да послужи като буфер след години, когато съотношението между работещи и пенсионери започне бързо да се влошава. В момента по неговата сметка има едва около 1.6 млрд. лв.

За да изпълнява функциите на компенсаторен механизъм, към 2025 г. в Сребърния фонд трябва да има 15-20 млрд. лв. при капиталова доходност от 7-8%, изчислиха икономисти. В правителствения материал обаче се споменава само един източник на приходи: минимум 50% от освободените средства от фискалния и валутния резерв след влизането на България в еврозоната. Дори да влязат във фонда през 2014-2015 г. обаче, тези пари няма да бъдат достатъчни. Заради състоянието на бюджета в момента едва ли може да се говори за приходи от концесии и приватизация, но в дългосрочен план тази първоначална идея отново ще стане актуална. Очаква се да се създадат доста инфраструктурни активи, които могат да се дадат на концесия и да носят доход. От КРИБ предлагат още към фонда да се прехвърлят оперативни държавни активи или части от тях - НЕК, АЕЦ, "Булгаргаз". Може също пенсионният фонд да е собственик на държавни имоти, а държавата да му плаща наем. Друг, макар и малко спорен източник, е емитирането на целеви, високодоходни и дългосрочни облигации, които да допълват Сребърния фонд. 
Повече хора, по-дълго време

Най-лесният начин приходите в пенсионния фонд да се увеличат, а разходите да намалеят е повече хора да работят и съответно да се осигуряват по-дълго.  

Точно в този смисъл са предложенията на консултативния съвет по пенсионната реформа за увеличаване на изисквания осигурителен стаж или възраст за пенсиониране. Те обаче ще имат частичен благоприятен ефект за системата, при това само за няколко години. След това положението отново ще се влоши заради застаряването и липсата на достатъчно млади хора.

В това отношение все още има неизползвани вътрешни резерви - в момента земеделските производители например са почти изцяло извън осигурителната система. В дългосрочен план работодатели виждат решението в контролиран внос на работна ръка. Икономисти очакват също след кризата България да стане привлекателна за имигранти от страни извън ЕС.

Още по-добре би било, разбира се, вноските за пенсия да се начисляват върху по-високи доходи. Това означава мерки за съживяване на пазара на труда и за справяне със сивата икономика. Синдикатите настояват дори за криминализиране на укриването на осигуровки. 
По-малко течове и привилегии

Ако искаме да съберем повече пари в пенсионния фонд, най-напред трябва да запушим течовете, единодушни са експерти и работодатели. Пенсиите за инвалидност в момента са най-голямата пробойна. От 2000 г. досега годишният брой на инвалидните пенсии поради общо заболяване се е увеличил два пъти, а този на социалните пенсии за инвалидност е скочил цели три пъти - от 145.6 хил. през 2000 г. до 484.3 хил. през 2008 г. Очевидно реформата в ТЕЛК вече не търпи отлагане.

Работодатели и синдикати отдавна настояват от системата да бъдат извадени всички плащания, които нямат осигурителен характер - например социалните пенсии.

На фонда тежат също множеството привилегии: държавата не плаща реални осигуровки за всички свои служители, а те самите са освободени от лични осигурителни вноски; военните, полицаите и магистратите се пенсионират нереалистично рано и получават пенсии абсурдно дълго време. Крайно време е да се преразгледат също категоризацията на труда и условията за ранно пенсиониране на работилите при първа и втора категория. 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Задържан зам.-министър на екологията в акция за отпадъци, още корона ограничения падат 2 Вечерни новини: Задържан зам.-министър на екологията в акция за отпадъци, още корона ограничения падат

И още: Прокуратурата няма да разследва Цветан Цветанов за апартамента от "Артекс", Китай затяга хватката над Хонконг

28 май 2020, 1357 прочитания

Прокуратурата обвинява зам.-министър, близък до Валентин Златев 1 Прокуратурата обвинява зам.-министър, близък до Валентин Златев

Според разследващите арестуваният Красимир Живков е участвал в схеми за внос и износ на отпадъци

28 май 2020, 1892 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Съдът оправда Маргините по обвинението в ръководене на престъпна група

Останалите обвиняеми по делото получиха ефективни присъди затвор

Още от Капитал
Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10