Платено с лихвите

Платено с лихвите

Защитата на банковите длъжници в България все още е само добро намерение

Валентина Илиева
10239 прочитания

© Shutterstock


Сложната лихва е най-великата сила във Вселената. Думите са на Алберт Айнщайн или поне така твърди градската легенда. И наистина - всеки кредитополучател вероятно е усетил по джоба си колко прав е бил великият физик.

Решихме темата на този брой да са лихвите по кредитите не просто защото такива текстове винаги се четат. Всъщност в сложната лихва няма нищо Бог знае колко сложно, което да оправдае толкова много думи. Кратка и ясна формула, която се преподава в училище. Причината да повдигнем въпроса е, че при съвременното банкиране нито гимназиалното, нито университетското образование, нито дори понякога докторската степен по финанси са достатъчни, за да разберете по какви правила банките определят лихвите по кредитите и най-вече кога, как и защо лихвите и правилата се променят. Просто за тези неща финансовите институции не разкриват информация, ако разкриват - тя е недостатъчна, а ако е достатъчна - тя е неразбираема. В такива непрозрачни условия винаги има стимул за по-силната и по-информирана страна да изкриви леко пазара в своя полза, а дори това да не се случва, подозрението остава.

Всъщност това не е темата за лихвите, а темата за защитата на потребителите на финансови услуги, на която доскоро се гледаше с леко пренебрежение. Темата обаче постепенно беше подета от икономисти и особено активно от бившия член на управителния съвет на БНБ Любомир Христов, който облече публичното недоволство с икономическа обосновка и така темата се издигна и на политическо ниво. Макар в приетите и обсъжданите законови промени вече да има стъпки в правилната посока, качеството на решенията е съмнително, а дебатът се лашка между популизма и лобизма. А индикациите до момента са, че революцията в защитата на длъжниците по-скоро няма да се състои.

Малко история

Ако активно сте следили българския банков пазар в последните години, може да минете спокойно на следващия параграф. Ако обаче сега се запознавате с темата, следващите редове ще ви помогнат да разберете кой за какво се бори и най-вече защо темата стана актуална точно сега.

В "хубавите години" за икономиката ръстът на кредитирането поддържаше високи темпове (над 50%), банките се надпреварваха да завоюват дял и намаляваха лихвите и таксите по заемите. Тогава защитата на потребителите просто не беше интересна - всеки знаеше, че лесно може да отиде в съседна банка и да рефинансира кредита си при по-изгодни условия.

Кризата обаче промени правилата на играта. Лихвите започнаха да растат - донякъде за да отразят повишения риск, но донякъде и от неясни промени на начина на образуването им, повишаване на такси и т.н. Така повечето клиенти на банките се замислиха как се определя лихвата им, може ли да расте и докъде. И изведнъж се оказа, че по отношение на прозрачността има още много какво да се желае и че щом конкуренцията не е достатъчен стимул за банките, законът би трябвало да е такъв.

Полупрозрачност

В интерес на истината за необходимостта от закон за потребителския кредит, където да се уреди защитата, се говори още от 2004 г. Той беше приет чак през 2006 г., а след това беше написан изцяло нов нормативен акт, който влезе в сила на 12 май 2010 г.. Според Министерство на икономиката и БНБ той осигурява по-добра защита на потребителите, като им гарантира по-добра информираност за това колко ще струва кредитът, как ще се връща, дали се променя лихвата и др. Законът напълно отразява изискванията на европейската директива в областта и важи за всички кредитори – банки, небанкови компании, отпускащи заеми, лизингови дружества.

Референтен лихвен процент е променливата част при образуването на лихвата за клиента.

Влизането на закона в сила обаче съвпадна с поредната вълна от публично недоволство от покачващите се лихви и механизма, по който банките ги увеличават. Така на 13 май беше внесено предложение за поправка в закона, която задължава кредиторите да казват как изчисляват лихвите по заемите. То стигна до второ четене в икономическата комисия на парламента (за приемането му виж карето). Поправката, внесена от Мартин Димитров, задължава кредиторите да обявяват на интернет страниците си референтния лихвен процент, който използват като основа за образуване на лихвата на крайния клиент, методологията за определянето му и промяната му. На теория предложението увеличава прозрачността при определяне на лихвите по потребителски и ипотечни заеми - тоест за дребните клиенти на банките. На практика обаче народните представители ще приемат текст в закона, който ще задължи банките да показват на потребителите неразбираеми за повечето от тях формули и системи от уравнения, изпълнени с дюрации, матуритети и тем подобни термини. Добрата новина е, че изискванията ще обхванат не само потребителските, а и ипотечните кредити. Лошата - няма да има механизъм, който да контролира кредиторите как, с колко и колко пъти могат да променят вече договорена лихва с клиента. Лошата за банките пък е възможността да им бъде вменено задължението да фиксират начина за изчисляване на лихвата за 25 години, което наистина е твърде дълъг срок в динамичния финансов бизнес.

Изненадата ипотеки

Част от предложението за промени в закона - това правилата да важат и за ипотечните кредити, срещна одобрението на адвокатите на потребителите. Според Асен Ягодин, член на управителния съвет на АББ и изпълнителен директор на Пощенска банка, обаче за 25 г. (какъвто е средно срокът на един ипотечен заем) може едни фактори в ценообразуването на кредитите да изчезнат, а да се появят нови. "Нали не искате заради джобовете на кредитополучателите да се застрашат интересите на вложителите, защото банките защитават преди всичко парите на депозантите", каза още Ягодин. Димитър Костов също смята, че в един период от 20-30 години винаги може да се случи сериозна промяна в условията за финансово посредничество.

Полузащита

Любомир Христов от пиедестала на инициатор на дебата смята, че гласуваното в комисията не е достатъчно да защити потребителите, особено щом са включени и ипотечните кредити. Според него трябва да се забрани именно възможността за промяна на методиката за образуване на лихвите. Като половинчата мярка определи предложената регулация и икономистът от Industry Watch Красен Йотов. "Не мисля, че тези промени ще имат голямо значение за потребителите. Едва ли някой, който не е професионалист в областта на финансите, ще има голяма полза от тези формули, защото не би ги разбрал", посочи той. Според него обаче честата промяната на лихвите е по-скоро въпрос на лоша бизнес практика, а не на регулации, които винаги могат да бъдат заобиколени и да имат обратен ефект.

Не е ясно обаче дали при степента на развитост на българския банков пазар и нивото на финансова култура на потребителя въобще може да има начин да се накарат кредиторите да не променят начина на изчисляване на лихвата за дребните си клиенти. В парламентарната икономическа комисията беше разгледано и предложение, отново на Мартин Димитров, в закона да се включи текст, който да забранява едностранната промяна на методиката за определяне на лихвата от кредитора след сключване на договора. То обаче не беше подложено на гласуване. Според Асоциацията на банките в България (АББ) и от Министерството на икономиката причината за това е, че методиката не е част от договора за кредит и не е включена и в преддоговорната информация, която кредиторът е длъжен да дава на клиента. Характеристиките и оценката на кредитополучателите и рискът им, особено при по-големите и дългосрочни заеми, каквито са ипотечните, са индивидуални и са различни за различните клиенти, посочиха от Министерството на икономиката. Така и методиката за определяне на лихвата може да е различна най-малкото на ниво видове клиенти. Според лидера на СДС Мартин Димитров, който е председател на икономическата комисия, е много важно фиксирането на методологията да се приеме, тъй като без него ползите от информираността на клиентите остават безполезни и целият смисъл от обявяването на методиката се губи. И въпреки че в крайна сметка надделя мнението, че няма как да се обявява индивидуална методология за всеки кредитополучател, с когото е подписан договор, Димитров обеща, че ще проучи как е решен въпросът в Европа и може да внесе ново предложение.

Според БНБ решението на проблема е да се задължат банките да оповестяват факторите, които влияят върху формирането на лихвите, а не методиката, по която се правят, тъй като това не е практика никъде в Европа. Това би имало някакво значение за потребителя и би отговаряло на средното ниво на финансова култура, посочи подуправителят на БНБ Димитър Костов. Според него, ако се приеме грешно изчисление, ефектите от това може да бъдат повишаване на лихвите, лимитиране на кредитирането и прехвърляне на тази дейност към банките майки - тоест кредитните институции тук ще започнат да отпускат заеми от името и за сметка на банката майка, чиято регистрация е извън България и където няма задължение за публикуване на методика.

Проблем номер 2

Дори и да се открие начин методологията на определяне на лихвата да се фиксира, остава проблемът с референтния лихвен процент, или променящата се част от формулата, по която се изчислява месечната ви вноска. Сега най-често банките използват т.нар. базов лихвен процент, който се определя еднолично от тях и само се оповестява на клиентите им. Най-голяма яснота клиентите биха имали, ако тази съставка на лихвата е вързана с конкретен показател - тоест индекс, определян от БНБ или на пазарен принцип. По този начин клиентът всеки ден сам ще може да провери каква е стойността на лихвата му, а и много по-лесно ще се правят прогнози за промяната й. Това предложение обаче среща острата съпротива както на бизнеса, така и на регулатора. Представители на централната банка и АББ бяха категорични, че при валутен борд БНБ няма инструментите да направи такъв индекс, а при неразвития междубанков пазар не може да бъде създаден реален измерител на тенденциите. Реално междубанков пазар с котировки над една нощ (overnight депозити) няма, смята Димитър Костов. Според него аналогиите с практиката на европейските пзари, където се използват индекси като EURIBOR или LIBOR не са удачни, тъй като пазарът, на който те се изчисляват, е много по-ликвиден.

Засега историята около сложността на сложната лихва остава с отворен край. Две неща обаче са прости и ясни. Първо, заемите трябва да се плащат с лихвите им. И по-важно - от повече прозрачност никой не е пострадал.

"Много е важно, за половин час ще го гласуваме"

Промените в Закона за потребителския кредит бяха втора точка от дневния ред на парламентарната икономическа комисия на 23 юни. Заседанието беше обявено за 14.00 ч. в зала "Запад" на Народното събрание, но в уречения час там бяха само подуправителят на БНБ Димитър Костов, изпълнителният директор на Пощенска банка Асен Ягодин в качеството си на представител на АББ, главният секретар на асоциацията, представители на икономическото министерство и Комисията за защита на потребителите и няколко журналисти. В крайна сметка заседанието започна в 14:30 ч. и след тричасово обсъждане на промени в Закона за енергетиката около 17.30 ч. депутатите от комисията се почувстваха изтощени от толкова напрегнати и продължителни дебати. Предложенията на председателя на комисията Мартин Димитров да отделят половин час на следващия ден не бяха приети. Тогава той смени стратегията с репликата: "Моля ви, колеги, това е важно, ще го гласуваме за половин час, нека не го отлагаме." Така важните промени все пак бяха гласувани от икономическата комисия на ръба на кворума и на фона на непрекъснати реплики на Димитров от рода: "Колеги, моля ви, внимавайте", "Какво гласувахме сега", "Гласуваме ли".

 

Сложната лихва е най-великата сила във Вселената. Думите са на Алберт Айнщайн или поне така твърди градската легенда. И наистина - всеки кредитополучател вероятно е усетил по джоба си колко прав е бил великият физик.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


34 коментара
  • 1
    nedyalko avatar :-|
    недялко неделчев

    Решението за лихвите е просто, трябва да има два вида лихви: фиксирана и плаваща (сега всички лихви са плаващи само нагоре дори и фиксираните)

    Когато лихвата е фиксирана в договора тя да си остане фиксирана от началото до края на договора без възможност да се повишава от страна на банката при неблагоприятни условия.

    При кредити с плаваща лихва в договора да се вписва твърда надбавка плюс една общоизвестна променлива (Софибор, Юрибор), като първия компонент твърдата надбавка да остане непроменена до края на договора, а само втората съставка да остане плаваща, като може на 2 пъти в годината да се преизчислява вноската за следващите 6 месеца на база текущите нива на Софибор или Юрибор. Трябва да бъде премахната практиката банките да определят надбавката на база на свои вътрешни правила и да вдигат едностранно лихвата по кредитите.

    Всичко е лесно и просто но няма желание за истински промени. Само приказки и нищо конкретно, което наистина да промени банковата система и начина на определяне на лихвите.
    Ето повече информация: http://www.ebfbusiness.tv/index.php?page=shows&;type=4&id=3857&pagenum=1
    http://nedyalko.blog.bg/biznes/2010/05/02/61-ta-antikrizisna-miarka.538379

  • 2
    a3 avatar :-|
    аз

    аз не мога да разбера какъв е проблемът с методологията. ето какво казва законът за кредотните институции:
    "Чл. 58. (1) При отпускане на кредит банката предоставя безплатно и в писмена форма на клиента своите условия по кредитите, които съдържат най-малко:
    1. данни за общите разходи по кредита (такси, комисиони и други разходи, пряко свързани с договора за кредит) и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят;
    2. лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита;
    3. допълнителните задължения, свързани с разплащанията;
    4. условията и разходите при предсрочно погасяване на кредита.
    ....."
    тази информация трябва да се предоставя по закон. това, че няма кой да прилага закона в българия е съвсем друга тема......

  • 3
    wjch avatar :-?
    wjch

    Темата е много удачна и навременна. Ще дам един пример за потребителски кредит: притежавам кредитна карта, харчовете по която погасявам всеки месец до 5-то число, за да не плащам лихва. Последният път обаче съм внесъл с 0.03 лв (три стотинки) по-малко. Естествено, очаквах да тези да 0.03 лв да бъдат олихвени със стандартната лихва 19% на годишна база, но каква беше изненада ми да установя, че лихвата ми за месец е над 23 лв., т.е. около 920'000% на годишна база.
    След около 4-часови разговори с различни служители се установи, че не се знае нито върху какво е начислена тази лихва, нито върху какъв период. Само се загатна, че при невнасяне на цялата сума, отпада гратисния период и лихва се плаща за всеки харч към момента на настъпването му (?). В договора такава точка няма, но за сметка на това е безкрайно неясен и неграмотен, може би с повече правописни грешки от горната начислена лихва.
    Тъй като продължих да настоявам, ми казаха да напиша "молба" (?), до "Банката". Аз нямам какво да моля някой, който целенасочено ме ощетява, а и да имах, не знам как се обърна до такова лице: "Банка" (Уважаема?) - нещо като до чичо Ваньо, на село.
    Така че, сега към какъв регулиращ орган мога да се обърна. Друг е въпросът дали си струва.

  • 4
    ykolevski avatar :-|
    ЯК

    Браво! Много актуална тема, наистина.
    Имах ипотечен кредит в Банка Пиреос България - при повишаване на юрибор качват лихвата незабавно; при понижаването му - си траят.
    Писах им официална молба за актуализация - отсвириха ме с общи приказци и разтягане на лукуми.
    Тълкуват си договора точно както си искат.

    Няма такава византийщина!!!

  • 5
    nor_tex avatar :-|
    DonKey Hot

    По повод фиксирана лихва имам един коментар. В началато на миналата годината някой банки въведоха нова още по добра практика на фиксиране на лихвата отдолу, т,е плащаш EURIBOR+3 но не по малко от 8% причерно така че медала с фиксираната лихва има и друга страна

  • 6
    kolevbg avatar :-|
    Боби Колев

    Темата е добра и си е постоянно актуална през последните 10 години.

    Решението на проблема, според мен, е по-сложно: то е в липсата на ефикасна съдебна система.

    Много вероятно и в липсата на адекватни закони, но преди всичко ефикасна съдебна система, която да позволи на потребителите да защитават и търсят правата си.

    За да докажа тезата си ще дам паралелен пример: защита на потребителите от договорите с големите доставчици на услуги - ток, вода, парно и особено комуникации. Насилвам се да не се отплесна в епопеята Виваком, която изживявам в момента, бидейки принуден да се моля на компанията да разтрогне договор, който по същество не изпълнява от 2 месеца по някакви си технически причини.

    И в двата случая - и в много други - липсата на адекватна съдебна система е това, което пречи на малкия човек да отстои лесно видни принципи като адекватно регулиране на плаващата лихвата в зависимост от световните пазари, или пък правото на прекъсване на вече автоматично подновен договор без санкции.

    И докато при Виваком нещата стоят донякъде равнопоставено, доколкото те могат да начисляват глоби колкото си искат, а аз - ако ми стиска - мога да не ги плащам и естествено няма, то с банките нещата наистина са малко по-трудни.

    И въпреки всичко, ще има хитреци, които ще намерят начин да ги ужилят - така, както това се случи в Америка преди 7-8 години когато вървеше кредитната експанзия.

    Честно казано, пожелавам им успех!

  • 7
    google_news avatar :-|
    google_news

    До коментар [#3] от "wjch":

    Може да изпратите Покана до банката с обратна разписка, в което я призовавате в 30-дневен срок да ви върне парите или да обоснове своите изчисления въз основа на собствените си публикувани тарифи и споменавате, че си запазвате правото да откриете процедура срещу банката пред Помирителната комисия по платежни спорове. Копие от писмото изпращате и до самата комисия.

    Разбира се, също така трябва да обмислите дали изобщо желаете да бъдете клиент на тази банка в бъдеще. Помислете дали банката ще бъде на ваша страна ако се случи измама или друг голям проблем с кредитната карта, за повече от няколко стотинки.

    Освен това, трябва ли ви изобщо кредитна карта? Алтернативни варианти, при които е доста трудно да задлъжнеете на банката са "кредитната" карта с неснижаем остатък и Visa Electron, която се приема на множество места вместо кредитна карта.

  • 8
    menteto avatar :-?
    Syuelymancho Assanoff Osmanoff

    ВСЕ повече добивам усещането , че Любомир Христов от пиедестала на инициатор на дебата просто налага лицето си , както се случи и с друга известна политическа личност-скоро преминала в хипербанкова институция.........това не са алтруисти , правнуци на Робин Худ - това са хора с корпоративни приоритети !
    -----------
    Фактите са следните:
    Банките имат значителни експозиции в имоти и ще се принудят да свалят лихвите до приемливи за плащачите-ИНАЧЕ ЩЕ ......... (и то без грам съчувствие към вложителите,нищо че твърдят обратното - тях никой не ги мисли)
    Рестартът на имотния пазар, колкото и да се отлага, отдавна чука на вратите им - трябва да се продават кредити и точно в тази връзка може да се окаже , че нови играчи,НЕучаствали досега могат да се възползват от ситуацията на банките и да започнат кредитиране при европейски нива - обвързани с ЛиБор и ЮриБор кредити , чиито лица са Любомир Христов,Меглена Кунева,Мартин Заимов....тези Банки НЯМАТ никакво участие на ипотечния пазар !
    --------
    Може да се окаже , че мисълта на Марк Твен за чадъра и банкера (стимката на мъж с чадър в публикацията е точно такава алюзия) се отнася както за клиентите , така и за самите Банки ..........всъщност ........нищо необичайно няма в това , какво толкова,нали те са го измислили ;)
    Едните ще сучат,мажат,клинчат....само и само да продължат да движат тежките си задници - да НЕ променят правилата за лихвообразуване , но ДРУГИТЕ , .........те нямат никакви инвест/пуртуфели ;) , имат много пари и желание за експанзия ........като едното нищо може да има "прибиране на чадърите"

  • 9
    mrpresident avatar :-|
    mrpresident

    До коментар [#4] от "bezposrednik":

    И аз имам ипотечен кредит в Банка Пиреос.
    Положението при мен е същото. Вдигнаха ми лихвата от 6.9% (3m EURIBOR +3.9%) на 8.65%.
    Писах им писмо, а те в общи линии ми казаха: Криза е!
    В писмото нямаше абсолютно нищо ясно написано, само безмислено бръщолевене и нищо конкретно.

  • 10
    a3 avatar :-|
    аз

    До коментар [#3] от "wjch":
    можете да се обърнете към комисията за платежни спорове към комисията за защита на потребителите (пише се жалба до комисията за защита на потребителите по местоживеене). по закон тя трябва да разгледа проблема в рамките на месец с две едномесечни отлагания, ако има по-голяма специфика.
    за съжаление моят опит от комисията е на мълчалив отказ....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход