Попитайте произволен банкер накъде ще вървят лихвите и наблюдавайте как по лицето му се изписва желание да е някъде много, ама много далеч. Първо, защото всеки го пита това. Второ, защото отговорът, който му се иска да ви даде, и този, който вие искате, са коренно противоположни. И трето, защото най-правилният отговор е не особено ясното "зависи".
На теория нещата изглеждат много прости – банките привличат депозити и дават кредити, като трябва да реализират и печалба от това. Тоест логично е да се предположи, че когато лихвите по депозитите растат, може да се очаква увеличаване и на тези по кредитите. Както и обратното. Точно тук обаче в уравнението се намесват и един куп други фактори като инфлацията, безработицата, делът на просрочените кредити в общия обем на банковите портфейли, кредитният рейтинг на страната, достъпът до световните финансови пазари и цената на ресурса и още много.
Мисли глобално
Всъщност банкерите вече няколко месеца усилено обясняват, че една от основните предпоставки за намаляването на лихвите по заемите ще е нормализирането на икономическата обстановка. Именно в този дух бяха и предложените от браншовата асоциация на правителството мерки, изготвени в отговор на призива на кабинета за намаляване на цената на кредитите. Тогава финансовият министър Симеон Дянков обеща да разгледа и оцени внимателно идеите на сектора.
Половин година по-късно обаче напредъкът по тях изглежда твърде незначителен. Предложението за емитиране на еврооблигации, което според банкерите би могло да доведе до вливане на по-евтин ресурс, например намери по-сериозно място в дневния ред на правителството едва през този месец. Сега обаче международните дългови пазари не са приветливо място и сигурно решението ще почака още. Изплащането на задълженията на държавата към бизнеса също засега върви бавно, а и немалка част от компаниите не могат да се възползват от нея, защото не отговарят на условията. Така на практика вливането на свеж ресурс в икономиката, който да даде тласък на възстановянето, продължава да се бави. Идеите за промени в нормативната уредба, с които да се постигне повишаване на ефективността при събиране на неизплатени вземания, включително например чрез понижаване на съдебните разноски при събиране на вземания, също не видяха бял свят.
Междувременно обаче управляващите се заеха да поправят новия Закон за потребителските кредити с аргумента, че по този начин ще се повиши защитата на клиентите на банките. Което всъщност не е лоша стъпка и би могла да има положителен ефект, стига да се прави с разбиране на материята, която се регулира. А точно това някак не се видя при обсъждането на предложените промени от депутатите в икономическата комисия в парламента, когато представителите на финансовия сектор трябваше за пореден път да обясняват, че формирането на лихвите зависи от множество фактори и че на практика при всеки заемополучател рискът за банката е различен (виж тук).
Според зависи
Именно тази съвкупност от фактори, които в момента се движат в различни посоки, обяснява и факта, че докато от август 2009 г. насам статистиката на БНБ отчита трайно намаляване на лихвите по депозитите, при заемите нещата не изглеждат толкова еднозначни. Прогнозите на представителите на финансовия сектор също засега остават доста предпазливи. Като цяло банкерите посочват, че намеренията им са да работят в посока плавно намаляване на лихвите и по спестовните продукти, и по кредитите. Разбира се, с уговорката, че всичко зависи от икономическата обстановка.
Според последното издание на изготвяния от централната банка тримесечен "Икономически преглед" също може да се очаква лихвите по кредитите да намаляват много бавно. Това обаче ще зависи от запазването на низходящата тенденция при депозитните лихви, за която не се очаква да променя посоката си в следващите месеци. Анализът на БНБ обаче е само до края на март и на практика не дава пълно отражение на разразилата се през април и май глобална паника за бъдещето на еврозоната. Още в началото на главоломния спад на еврото обаче в неофициални разговори банкерите коментираха, че ефектът от обезценяването на общата европейска валута ще се изрази в поскъпване на евровите заеми.
Този висок, висок риск
Рязкото увеличаване на просрочените заеми е примерът, с който банкерите илюстрират най-често един от основните фактори за задържането на високите лихвени нива – рискът. От своя страна ръстът на необслужваните кредити също е в пряка връзка с икономическата обстановка – в ситуация на спадащи доходи и растяща безработица беше естествено да се очаква, че домакинствата ще срещат все повече затруднения пред редовното погасяване на задълженията си. Още повече че по време на кредитния бум, когато буквално се надпреварваха да увеличават пазарния си дял, банките бяха позанижили рисковите си критерии в името на привличането на повече клиенти.
Сега обаче положението изглежда доста различно. И макар че статистиката на Агенцията по заетостта отчита намаляване на безработицата вече трети пореден месец, икономистите все още не бързат с оптимистичните прогнози и са по-скоро склонни да отдават подобряването на този показател на сезонната заетост в туризма и селското стопанство.
А междувременно макар и да забавят темповете на нарастване, проблемните кредити в системата продължават да се увеличават. Според паричната статистика на БНБ към края на май 2010 г. обемът им вече достига 5.67 млрд. лв., при положение че година по-рано числото беше 1.78 млрд. лв. Само за последния месец в графата "лоши и преструктурирани" са добавени заеми за над 370 млн. лв.
"Ако продължава да се увеличава неспособността на населението да изплаща задълженията си, т.е. ако продължават да се увеличават лошите кредити, неизбежно ще продължават да се увеличават и лихвите по кредитите", изтъква Мартин Заимов, член на надзорния съвет на "Сосиете женерал Експресбанк". И напомня, че причината за това е, че в крайна сметка банките отпускат заеми със средствата, които са привлекли под формата на депозити, и основната им задача е да защитят парите на вложителите си.
Плахо размразяване
Въпреки рязкото увеличаване на лошите заеми и свързаното с него стопяване на печалбите все пак през последните месеци се наблюдава и постепенно размразяване на кредитната дейност на банките. Обяснението е просто – финансовите институции имат нужда да реализират привлечения през 2009 г. ликвиден ресурс. Така още от първите месеци на тази година на пазара постепенно се появяват промоционални предложения за кредитни продукти. Засега фокусът е главно върху ипотечните кредити, като представителите на сектора обясняват това с факта, че те все пак се приемат като малко по-сигурни.
"При потребителските заеми рискът все още е много по-голям – много повече влияние оказват например равнището на заетост, а освен това са и необезпечени", обобщава изпълнителният директор на Инвестбанк Цанко Коловски.
Обяснението му се потвърждава и от статистиката – според данните на БНБ към края на май банковият портфейл от ипотечни заеми за домакинства отчита ръст на месечна база с 0.18%, докато при потребителските е регистрирано свиване с 0.02% спрямо април.
Лекото размразяване на ипотечното кредитиране и свързаните с него промоции дадоха отражение и цената на този тип заеми, което също намира израз в статистиката. Осреднените данни към края на май например показват леко намаляване на лихвените равнища по заемите за домакинства спрямо април (виж графиката). Движенията спрямо вида на кредита, валутата и срока му обаче остават разнопосочни, каквито бяха и през предходните месеци, което едва ли може да се приеме като ясен сигнал за оформяне на тенденция към поскъпване или поевтиняване. А междувременно представителите на пазара отчитат, че през последните седмици се наблюдава известно задържане на моментните равнища.
"Лихвите, поне по ипотечните кредити, от началото на годината плавно се движат надолу", посочва изпълнителният директор на финансовия консултант "Кредит център" Тихомир Тошев. "От януари до май всеки месец поне по една банка пуска някакво предложение, като само за юни поне засега няма такива промоции, така че се наблюдава и известно стабилизиране на лихвените равнища", допълва той.
"Евентуално през есента може отново да се наблюдават известни понижения на лихвите, особено ако се запази този оптимизъм, който внасят напоследък финансовият министър и други анализатори, както и ако не се увеличи допълнително нивото на проблемните кредити, което не смятам, че ще се случи", прогнозира Тошев.
Очакванията му се споделят и от Иван Стойков от "Моите пари", който също вижда известно задържане на лихвените равнища и очаква това да се запази като тенденция и през следващите няколко месеца.
И все пак, ще има ли промяна през есента и в каква посока, господин банкер? Ами, зависи.
Попитайте произволен банкер накъде ще вървят лихвите и наблюдавайте как по лицето му се изписва желание да е някъде много, ама много далеч. Първо, защото всеки го пита това. Второ, защото отговорът, който му се иска да ви даде, и този, който вие искате, са коренно противоположни. И трето, защото най-правилният отговор е не особено ясното "зависи".
На теория нещата изглеждат много прости – банките привличат депозити и дават кредити, като трябва да реализират и печалба от това. Тоест логично е да се предположи, че когато лихвите по депозитите растат, може да се очаква увеличаване и на тези по кредитите. Както и обратното. Точно тук обаче в уравнението се намесват и един куп други фактори като инфлацията, безработицата, делът на просрочените кредити в общия обем на банковите портфейли, кредитният рейтинг на страната, достъпът до световните финансови пазари и цената на ресурса и още много.
12 коментара
и ние няма да теглим,кредити и да видим,те как ще оцелеят....
май по вероятно е ние да не оцелеем отколкото банките!
Чудесен текст - просветлява много неща, които непрофесиионалистите не знаем. С удоволствие го прочетох и с полза, надявам се!
Знае ли някой каде мога да намеря някакав обзор на лихвите по кредитите в БГ (като изкл. БНБ)?
Ааааа, ок видях ги ;)
Това, че банките имат лоши кредити, не означава, че трябва да товарят добрите си платци с по-високи лихви, особено да искат да имат и печалба. Трябва да има закон: банките да могат да вдигат лихвите по кредите заради лоши крдити само ако нямат печалба.
Здравейте,
Уважавам вашия вестник, мисля че Капитал и Дневник са един от малкото примери за компетентна журналистика. Именно поради това и бях отвратен от начина, по който сте представили проблема с лихвите. В конкретния случай за вас самите с пълна сила важи коментара на Димитър Пеев от стр. 6 на таз седмичния брой на Капитал за copy-paste тактиката на колегите ви от Труд и 24часа. Във всички ваши статии по повод лихвената политика на българските банки липсва каквато и да е критичност или опит за самостоятелен анализ.
1. Вие изцяло измествате центъра на дебата, който би следвало да бъде не как ще се развиват лихвените проценти по кредитите и факторите, които ги определят, а до кога ще се толерира неспазването на поетите от банките договорни отношения. Огромна част от вече отпуснатите кредити са с плаващ лихвен процент формиран от общодостъпен базов лихвен индекс (SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR и. др.) + фиксирана надбавка. Тъй като всички тези индекси са на исторически ниски нива, с оглед на огромната ликвидност в банковата система, лихвите по вече отпуснатите кредити би трябвало да спаднат автоматично. Следователно, основният фокус би следвало да бъде защо банките не спазват поетите вече от тях договорни задължения и какво влияние би имало понижаването на лихвените проценти върху доходността на банковата система с оглед на влошаващото се качество на кредитния й портфейл. Също, кой би следвало да заплати за икономическата криза и неизгодните договори, подписани от банковите институции? Защо цената трябва да бъде прехвърлена върху кредитополучателите дори и с цената на арогантно и безцеремонно погазване на законите?
2. Аргументите, които сте цитирали, че на българския междубанков пазар нямало ликвидност и затова той не бил представителен за реалното развитие на тенденциите са меко казано абсурдни. Достатъчно е да направите една графика със SOFIBOR и EURIBOR, LIBOR, EONIA или който и да е друг междубанков лихвен индекс и ще видите, че корелацията, така както българският пазар не е развит, е задоволително голяма. Освен това, вие забравяте, че лихвите по кредитите в евро не са фиксирани към СОФИБОР, а най често към EURIBOR – и на междубанковия пазар в еврозоната ли няма ликвидност и затова и той не е представителен? Лихвите по кредитите в долари пък най-често се определят от LIBOR +надбавка – действително на английския междубанков пазар няма почти никаква ликвидност, по-зле са и от нас горките.
3. Ако приемем, че лихвите по вече отпуснатите кредити биха били нереално ниски, ако договорите за кредит се спазваха и следователно трябва да се мисли за друг вариант при определянето на лихвените проценти за в бъдеще, стигаме до най-голямата небивалица в поредицата ваши статии. Аргументите, че рискът за всеки отделен кредитополучател е различен и затова не можело да се публикува формула за пресмятане на базовия лихвен индекс са смехотворни. Рискът за индивидуалния кредитополучател се отразява от фиксираната надбавка, а не от променливата лихвена компонента. Единствено се чудя защо банките така ревностно бранят методологията за пресмятане на новите си „по-добри“ и „по-актуални“ базови лихвени индекси. Така или иначе, ако се окаже, че методологията не им е изгодна, могат просто да не я спазват, нищо ново, какво им пречи?
Според мен в основата е политическия риск, а не икономиката. Това държи лихвите високи. Аз имам някакъв лев на 3-месечен депозит, скоро ходих да го подновявам и от 8.75% лихва станала 7.5% - пред мен една баба се оплаква - ама защо я били свалили, ама в еди-коя си банка давали повече.
Е като на мен ми дават 8% лихва за депозита, банката ако не сложи горница 2-3% отгоре, та да ви го даде на други като кредит, то тя наистина трябва да фалира. Откъде да вземе пари, та да кредитира евтино - от Европа може би? Ама в Европа като чуят за нас и за мъдрите ни лидери, нещо не се натискат да дават. Даже каквото бяха дали, си го изтеглиха. Аз също няма да си дам парите в тази банка, ако ще ми дава само 2-3% лихва - ще ги изкарам в чужбина, там поне е по-сигурно.
Така че това е положението - политическия риск е висок, значи и лихвите ще са високи. В Русия са 11-12% за ипотеки, ето една скорошна статия от Бизнес Уийк: http://www.businessweek.com/magazine/content/10_27
Доста разумно ми се струва мнението на читателя в коментар #8. Така е, политическият риск е много висок тук и на Балканите изобщо. После банките не са нищо повече от един магазин за пари. Каква е разликата между банката, която печели от разликата между лихвите по привлечените средства и по кредитите, и кварталната бакалия, където купуват черешите по 0,70 и ги продават по 2,10. Няма разлика, защото всяка дейност е насочена да печели, и ако бакалинът може, защо банкерът да не може всеки ден да сменя цената на стоката си? Нима ако се развалят 10 % от черешите, това няма да е за сметка на печалбата, а на другия ден цената да се вдигне с нови 0,10 примерно? Същото е и ако завали - вероятността да няма плодове е като вероятността да се влоши банковия портфейл при икономическа криза. Значи цената се вдига на общо основание.
Опитах се да го кажа по най-елементарния начин, за да е ясно, че нещата са прости, но трябва да се разбират изначално. И ако се случва нещо, то е много обяснимо, и тук няма никакви импровизации...
до: тимирут
Разликата между банката и кварталната бакалия е, че с втората нямаш договор за дългосрочна услуга и ако не ти харесва повишението на цената на стоките, никой не те задължава да купуваш. В случая с банката цената се повишава след като вече си купил. Затова, тимирут, обърни внимание на коментар #7.