Защо не падат лихвите

и ние няма да теглим,кредити и да видим,те как ще оцелеят....

Чудесен текст - просветлява много неща, които непрофесиионалистите не знаем. С удоволствие го прочетох и с полза, надявам се!

Знае ли някой каде мога да намеря някакав обзор на лихвите по кредитите в БГ (като изкл. БНБ)?

Ааааа, ок видях ги ;)

Това, че банките имат лоши кредити, не означава, че трябва да товарят добрите си платци с по-високи лихви, особено да искат да имат и печалба. Трябва да има закон: банките да могат да вдигат лихвите по кредите заради лоши крдити само ако нямат печалба.

Здравейте,
Уважавам вашия вестник, мисля че Капитал и Дневник са един от малкото примери за компетентна журналистика. Именно поради това и бях отвратен от начина, по който сте представили проблема с лихвите. В конкретния случай за вас самите с пълна сила важи коментара на Димитър Пеев от стр. 6 на таз седмичния брой на Капитал за copy-paste тактиката на колегите ви от Труд и 24часа. Във всички ваши статии по повод лихвената политика на българските банки липсва каквато и да е критичност или опит за самостоятелен анализ.
1. Вие изцяло измествате центъра на дебата, който би следвало да бъде не как ще се развиват лихвените проценти по кредитите и факторите, които ги определят, а до кога ще се толерира неспазването на поетите от банките договорни отношения. Огромна част от вече отпуснатите кредити са с плаващ лихвен процент формиран от общодостъпен базов лихвен индекс (SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR и. др.) + фиксирана надбавка. Тъй като всички тези индекси са на исторически ниски нива, с оглед на огромната ликвидност в банковата система, лихвите по вече отпуснатите кредити би трябвало да спаднат автоматично. Следователно, основният фокус би следвало да бъде защо банките не спазват поетите вече от тях договорни задължения и какво влияние би имало понижаването на лихвените проценти върху доходността на банковата система с оглед на влошаващото се качество на кредитния й портфейл. Също, кой би следвало да заплати за икономическата криза и неизгодните договори, подписани от банковите институции? Защо цената трябва да бъде прехвърлена върху кредитополучателите дори и с цената на арогантно и безцеремонно погазване на законите?
2. Аргументите, които сте цитирали, че на българския междубанков пазар нямало ликвидност и затова той не бил представителен за реалното развитие на тенденциите са меко казано абсурдни. Достатъчно е да направите една графика със SOFIBOR и EURIBOR, LIBOR, EONIA или който и да е друг междубанков лихвен индекс и ще видите, че корелацията, така както българският пазар не е развит, е задоволително голяма. Освен това, вие забравяте, че лихвите по кредитите в евро не са фиксирани към СОФИБОР, а най често към EURIBOR – и на междубанковия пазар в еврозоната ли няма ликвидност и затова и той не е представителен? Лихвите по кредитите в долари пък най-често се определят от LIBOR +надбавка – действително на английския междубанков пазар няма почти никаква ликвидност, по-зле са и от нас горките.
3. Ако приемем, че лихвите по вече отпуснатите кредити биха били нереално ниски, ако договорите за кредит се спазваха и следователно трябва да се мисли за друг вариант при определянето на лихвените проценти за в бъдеще, стигаме до най-голямата небивалица в поредицата ваши статии. Аргументите, че рискът за всеки отделен кредитополучател е различен и затова не можело да се публикува формула за пресмятане на базовия лихвен индекс са смехотворни. Рискът за индивидуалния кредитополучател се отразява от фиксираната надбавка, а не от променливата лихвена компонента. Единствено се чудя защо банките така ревностно бранят методологията за пресмятане на новите си „по-добри“ и „по-актуални“ базови лихвени индекси. Така или иначе, ако се окаже, че методологията не им е изгодна, могат просто да не я спазват, нищо ново, какво им пречи?

Според мен в основата е политическия риск, а не икономиката. Това държи лихвите високи. Аз имам някакъв лев на 3-месечен депозит, скоро ходих да го подновявам и от 8.75% лихва станала 7.5% - пред мен една баба се оплаква - ама защо я били свалили, ама в еди-коя си банка давали повече.
Е като на мен ми дават 8% лихва за депозита, банката ако не сложи горница 2-3% отгоре, та да ви го даде на други като кредит, то тя наистина трябва да фалира. Откъде да вземе пари, та да кредитира евтино - от Европа може би? Ама в Европа като чуят за нас и за мъдрите ни лидери, нещо не се натискат да дават. Даже каквото бяха дали, си го изтеглиха. Аз също няма да си дам парите в тази банка, ако ще ми дава само 2-3% лихва - ще ги изкарам в чужбина, там поне е по-сигурно.
Така че това е положението - политическия риск е висок, значи и лихвите ще са високи. В Русия са 11-12% за ипотеки, ето една скорошна статия от Бизнес Уийк: http://www.businessweek.com/magazine/content/10_27/b4185007612464.htm

Доста разумно ми се струва мнението на читателя в коментар #8. Така е, политическият риск е много висок тук и на Балканите изобщо. После банките не са нищо повече от един магазин за пари. Каква е разликата между банката, която печели от разликата между лихвите по привлечените средства и по кредитите, и кварталната бакалия, където купуват черешите по 0,70 и ги продават по 2,10. Няма разлика, защото всяка дейност е насочена да печели, и ако бакалинът може, защо банкерът да не може всеки ден да сменя цената на стоката си? Нима ако се развалят 10 % от черешите, това няма да е за сметка на печалбата, а на другия ден цената да се вдигне с нови 0,10 примерно? Същото е и ако завали - вероятността да няма плодове е като вероятността да се влоши банковия портфейл при икономическа криза. Значи цената се вдига на общо основание.
Опитах се да го кажа по най-елементарния начин, за да е ясно, че нещата са прости, но трябва да се разбират изначално. И ако се случва нещо, то е много обяснимо, и тук няма никакви импровизации...

до: тимирут
Разликата между банката и кварталната бакалия е, че с втората нямаш договор за дългосрочна услуга и ако не ти харесва повишението на цената на стоките, никой не те задължава да купуваш. В случая с банката цената се повишава след като вече си купил. Затова, тимирут, обърни внимание на коментар #7.