Защо не падат лихвите

Кредитите няма да поевтинеят, докато няма ясни сигнали, че икономиката се възстановява

Според клиентите заемите са твърде скъпи. Според банкерите икономическата ситуация го налага
Според клиентите заемите са твърде скъпи. Според банкерите икономическата ситуация го налага
Според клиентите заемите са твърде скъпи. Според банкерите икономическата ситуация го налага    ©  Красимир Юскеселиев
Според клиентите заемите са твърде скъпи. Според банкерите икономическата ситуация го налага    ©  Красимир Юскеселиев

Попитайте произволен банкер накъде ще вървят лихвите и наблюдавайте как по лицето му се изписва желание да е някъде много, ама много далеч. Първо, защото всеки го пита това. Второ, защото отговорът, който му се иска да ви даде, и този, който вие искате, са коренно противоположни. И трето, защото най-правилният отговор е не особено ясното "зависи".

На теория нещата изглеждат много прости – банките привличат депозити и дават кредити, като трябва да реализират и печалба от това. Тоест логично е да се предположи, че когато лихвите по депозитите растат, може да се очаква увеличаване и на тези по кредитите. Както и обратното. Точно тук обаче в уравнението се намесват и един куп други фактори като инфлацията, безработицата, делът на просрочените кредити в общия обем на банковите портфейли, кредитният рейтинг на страната, достъпът до световните финансови пазари и цената на ресурса и още много.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
12 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    borada avatar :-|
    Иво Бораджиев
    • + 12

    и ние няма да теглим,кредити и да видим,те как ще оцелеят....

    Нередност?
  • 2
    Vanko123 avatar :-|
    Vanko
    • - 2
    • + 14

    май по вероятно е ние да не оцелеем отколкото банките!

    Нередност?
  • 3
    cheta avatar :-|
    cheta
    • - 1
    • + 5

    Чудесен текст - просветлява много неща, които непрофесиионалистите не знаем. С удоволствие го прочетох и с полза, надявам се!

    Нередност?
  • 4
    suneco avatar :-|
    suneco

    Знае ли някой каде мога да намеря някакав обзор на лихвите по кредитите в БГ (като изкл. БНБ)?

    Нередност?
  • 5
    suneco avatar :-|
    suneco
    • - 1
    • + 2

    Ааааа, ок видях ги ;)

    Нередност?
  • 6
    mickmick avatar :-|
    mickmick
    • - 2
    • + 10

    Това, че банките имат лоши кредити, не означава, че трябва да товарят добрите си платци с по-високи лихви, особено да искат да имат и печалба. Трябва да има закон: банките да могат да вдигат лихвите по кредите заради лоши крдити само ако нямат печалба.

    Нередност?
  • 7
    kazakov avatar :-|
    kazakov
    • - 1
    • + 8

    Здравейте,
    Уважавам вашия вестник, мисля че Капитал и Дневник са един от малкото примери за компетентна журналистика. Именно поради това и бях отвратен от начина, по който сте представили проблема с лихвите. В конкретния случай за вас самите с пълна сила важи коментара на Димитър Пеев от стр. 6 на таз седмичния брой на Капитал за copy-paste тактиката на колегите ви от Труд и 24часа. Във всички ваши статии по повод лихвената политика на българските банки липсва каквато и да е критичност или опит за самостоятелен анализ.
    1. Вие изцяло измествате центъра на дебата, който би следвало да бъде не как ще се развиват лихвените проценти по кредитите и факторите, които ги определят, а до кога ще се толерира неспазването на поетите от банките договорни отношения. Огромна част от вече отпуснатите кредити са с плаващ лихвен процент формиран от общодостъпен базов лихвен индекс (SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR и. др.) + фиксирана надбавка. Тъй като всички тези индекси са на исторически ниски нива, с оглед на огромната ликвидност в банковата система, лихвите по вече отпуснатите кредити би трябвало да спаднат автоматично. Следователно, основният фокус би следвало да бъде защо банките не спазват поетите вече от тях договорни задължения и какво влияние би имало понижаването на лихвените проценти върху доходността на банковата система с оглед на влошаващото се качество на кредитния й портфейл. Също, кой би следвало да заплати за икономическата криза и неизгодните договори, подписани от банковите институции? Защо цената трябва да бъде прехвърлена върху кредитополучателите дори и с цената на арогантно и безцеремонно погазване на законите?
    2. Аргументите, които сте цитирали, че на българския междубанков пазар нямало ликвидност и затова той не бил представителен за реалното развитие на тенденциите са меко казано абсурдни. Достатъчно е да направите една графика със SOFIBOR и EURIBOR, LIBOR, EONIA или който и да е друг междубанков лихвен индекс и ще видите, че корелацията, така както българският пазар не е развит, е задоволително голяма. Освен това, вие забравяте, че лихвите по кредитите в евро не са фиксирани към СОФИБОР, а най често към EURIBOR – и на междубанковия пазар в еврозоната ли няма ликвидност и затова и той не е представителен? Лихвите по кредитите в долари пък най-често се определят от LIBOR +надбавка – действително на английския междубанков пазар няма почти никаква ликвидност, по-зле са и от нас горките.
    3. Ако приемем, че лихвите по вече отпуснатите кредити биха били нереално ниски, ако договорите за кредит се спазваха и следователно трябва да се мисли за друг вариант при определянето на лихвените проценти за в бъдеще, стигаме до най-голямата небивалица в поредицата ваши статии. Аргументите, че рискът за всеки отделен кредитополучател е различен и затова не можело да се публикува формула за пресмятане на базовия лихвен индекс са смехотворни. Рискът за индивидуалния кредитополучател се отразява от фиксираната надбавка, а не от променливата лихвена компонента. Единствено се чудя защо банките така ревностно бранят методологията за пресмятане на новите си „по-добри“ и „по-актуални“ базови лихвени индекси. Така или иначе, ако се окаже, че методологията не им е изгодна, могат просто да не я спазват, нищо ново, какво им пречи?

    Нередност?
  • 8
    kamendc avatar :-|
    Камен
    • - 1
    • + 1

    Според мен в основата е политическия риск, а не икономиката. Това държи лихвите високи. Аз имам някакъв лев на 3-месечен депозит, скоро ходих да го подновявам и от 8.75% лихва станала 7.5% - пред мен една баба се оплаква - ама защо я били свалили, ама в еди-коя си банка давали повече.
    Е като на мен ми дават 8% лихва за депозита, банката ако не сложи горница 2-3% отгоре, та да ви го даде на други като кредит, то тя наистина трябва да фалира. Откъде да вземе пари, та да кредитира евтино - от Европа може би? Ама в Европа като чуят за нас и за мъдрите ни лидери, нещо не се натискат да дават. Даже каквото бяха дали, си го изтеглиха. Аз също няма да си дам парите в тази банка, ако ще ми дава само 2-3% лихва - ще ги изкарам в чужбина, там поне е по-сигурно.
    Така че това е положението - политическия риск е висок, значи и лихвите ще са високи. В Русия са 11-12% за ипотеки, ето една скорошна статия от Бизнес Уийк: http://www.businessweek.com/magazine/content/10_27/b4185007612464.htm

    Нередност?
  • 9
    agrotuz avatar :-?
    тимирут'
    • - 1

    Доста разумно ми се струва мнението на читателя в коментар #8. Така е, политическият риск е много висок тук и на Балканите изобщо. После банките не са нищо повече от един магазин за пари. Каква е разликата между банката, която печели от разликата между лихвите по привлечените средства и по кредитите, и кварталната бакалия, където купуват черешите по 0,70 и ги продават по 2,10. Няма разлика, защото всяка дейност е насочена да печели, и ако бакалинът може, защо банкерът да не може всеки ден да сменя цената на стоката си? Нима ако се развалят 10 % от черешите, това няма да е за сметка на печалбата, а на другия ден цената да се вдигне с нови 0,10 примерно? Същото е и ако завали - вероятността да няма плодове е като вероятността да се влоши банковия портфейл при икономическа криза. Значи цената се вдига на общо основание.
    Опитах се да го кажа по най-елементарния начин, за да е ясно, че нещата са прости, но трябва да се разбират изначално. И ако се случва нещо, то е много обяснимо, и тук няма никакви импровизации...

    Нередност?
  • 10
    m4 avatar :-|
    m4
    • + 1

    до: тимирут
    Разликата между банката и кварталната бакалия е, че с втората нямаш договор за дългосрочна услуга и ако не ти харесва повишението на цената на стоките, никой не те задължава да купуваш. В случая с банката цената се повишава след като вече си купил. Затова, тимирут, обърни внимание на коментар #7.

    Нередност?
Нов коментар