Прозрачна кас(т)а
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Прозрачна кас(т)а

Прозрачна кас(т)а

Социолози, политолози и икономисти предлагат нов модел за финансиране на партии

Елена Старидолска
4635 прочитания

© Антония Тилева


Тази седмица, без много подробности, стана ясно, че премиерът Бойко Борисов и вицето му Цветан Цветанов са заличили ипотеката си от 440 000 лв. в полза на ГЕРБ, която направиха преди година. С какви пари - не е посочено в декларациите им за доходите, предполага се от държавната субсидия за партията, защото е станало по-малко от месец след първия транш от бюджета.

Схемата "Борисов - Цветанов" е елегантен вариант за първоначално натрупване на капитал за една сравнително млада партия. Законът за политическите партии не казва изрично нищо по въпроса за ипотеките, но пък е строг за даренията - физическите лица не могат да дават на формация безвъзмездно повече от 10 000 лв. за една година . Изключени са и спонсорства от фирми. Дори и на ръба, действието на тандема е находка, защото е едно от малкото "легални", което може да  осигури достатъчно финанси за предизборната кампания на партията, до тогава непредставена в Народното събрание.

След като ГЕРБ влезе в парламента, мина в друга категория и има право на около 20.143 млн. лв. годишно* от държавния бюджет до края на мандата през 2013 г. (как се изчислява, вижте в карето, в схемата субсидията е под "други приходи")

Възходътна подобни нововъзникнали партии, както и НДСВ през 2001 няма да е толкова лесен, ако станат законодателен факт предложенията на експертна група, сформирана от Центъра за либерални стратегии и "Отворено общество" (директорът на центъра Даниел Смилов, Милена Паунова от Центъра за правни инициативи, социологът Живко Георгиев, политологът Димитър Димитров, Георги Ангелов от "Отворено общество", икономистът Георги Ганев).

Идеята им е чрез държавното финансиране (вижте схемата) да се стабилизира политическата система и да се сложи по-гъста цедка за случайни играчи. Или както коментира зам.-председателят на ДСБ Даниел Митов "ясните правила за финансиране на партии са желание не само да се предотврати субсидирането им с пари със съмнителен произход, а и за да направят политическата система предвидима. Да се прекрати постоянното раждане на партии с неясно финансиране и идеи".

Първоначалното натрупване на "политически" капитал

обаче остава в мъгла. Преди някоя формация да се "добере" до държавно финансиране, трябва да намери пари за достатъчно убедителна кампания.  Ако мерките бъдат въведени сега в избирателния кодекс  ще запазят статуквото - бюджетът ще продължи да плаща на партиите, които и досега получават средства, но по-фокусирано. Според модела на експертите държавата ще добавя в партийните каси по левче за всеки лев от членски внос или дарение до 500 лв. Ще се стимулират с допълнителни средства фондации и институти, които организират обучения на партийни кадри, семинари или пък разработват политически платформи. По този начин ще се укрепят партиите, в които има реален живот - членове, идеология, политика. В изборни години ще се дават допълнително пари за кампанията. Предлага се и по-гъвкав таван за частни дарения - за физически лица процент от платения данък върху доходите, а за фирмите - върху данък печалба. Все пак максимумът да не превишава най-високата годишна сума, която държавата отпуска на най-голямата партия.  

Бившият министър на образованието Даниел Вълчев обаче не е оптимист. Според него, докато не бъдат "запушени" големите канали за бързи печалби като контрабандата на цигари, алкохол и горива, както и измамите с ДДС, в България ще циркулира изключително голямо количество неясни пари. А според него през финансирането на партии се търси политическо влияние, за да се умножат въпросните средства. Затова контролът върху произхода им, а и за какво се изразходват, също трябва да се усъвършенства. Извън текстовете на законите например е финансирането от т.нар. трети лица - тези, които плащат коктейлите или концертите с предизборна цел, които дават автомобили или пък подаряват рекламна площ върху билбордове.

Контролът, контролът...

засега се осъществява от Сметната палата. Председателят й проф. Валери Димитров обаче смята, че санкции на практика няма, а те трябва да се налагат от съда. "В идеите му има смисъл, може да се обсъдят", коментира съпредседателят на парламентарната група на ГЕРБ Тодор Димитров. Той е раздал становището на експертите на част от депутатите от управляващото мнозинство и очаква мнението им. Не крие обаче, че в комисията по подготовката на избирателния кодекс обсъждат само да се увеличи таванът на парите, които партиите могат да харчат за предизборна агитация - до 4 млн. лв. за една формация. По тази тема експертната група също има коментар, макар че нейните членове не можаха да постигнат съгласие. "Голяма част от държавната субсидия "изтича" директно за реклама в радио и телевизия. От това не следва задължително по-високо качество на политическия дебат", коментира Даниел Смилов. Според него така някои от партиите се превръщат в център за разпределяне на финансов ресурс към подизпълнители. Една от идеите на експертите е да се забрани на партиите да купуват ефирно време за политическа реклама. Или пък да не могат да платят за нея повече от 10-20% от най-голямата бюджетната субсидия за партия (в случая - до 4 млн. лв.). Или пък държавата да купува медиен пакет, който да разпределя между формациите, отново за не повече от 10-20 % от общата бюджетна субсидия (или максимум 10 млн. лв.). Уговорката обаче, за която експертите не спорят, е, че ако има регулация, тя трябва да се изработи от самите медии. По-краен е само Даниел Митов, който твърди, че и "без наличието на съществена подкрепа, някои неща трябва да станат, защото в предизборни кампании медиите загърбват журналистиката, а който политик не плати, просто не съществува".

Нови моменти и за частното финансиране

-
гъвкав таван на даренията от физически лица - процент от платения данък общ доход, например максимум 10%, но не повече от 30 000 лв.

- отпадане на забраната за дарения от фирми - да са процент от платения данък печалба за предходната година

- въвеждане на абсолютен таван на частни дарения - годишно да не надхвърлят най-голямата годишна държавна субсидия за партия

- публичен и лесно достъпен регистър на дарителите, общите правила за данъчна и търговска тайна да бъдат премахнати за тях

- специален финансов контролен орган към постоянна изборна администрация. 

*С решение на Народното събрание държавната субсидия за партиите, получили над 1% от гласовете на изборите през 2009 г., беше намалена с 15%, но само за 2010 г., като антикризисна мярка 

По темата работи и Юлиан Арнаудов

Автор: Антония Тилева

Тази седмица, без много подробности, стана ясно, че премиерът Бойко Борисов и вицето му Цветан Цветанов са заличили ипотеката си от 440 000 лв. в полза на ГЕРБ, която направиха преди година. С какви пари - не е посочено в декларациите им за доходите, предполага се от държавната субсидия за партията, защото е станало по-малко от месец след първия транш от бюджета.

Схемата "Борисов - Цветанов" е елегантен вариант за първоначално натрупване на капитал за една сравнително млада партия. Законът за политическите партии не казва изрично нищо по въпроса за ипотеките, но пък е строг за даренията - физическите лица не могат да дават на формация безвъзмездно повече от 10 000 лв. за една година . Изключени са и спонсорства от фирми. Дори и на ръба, действието на тандема е находка, защото е едно от малкото "легални", което може да  осигури достатъчно финанси за предизборната кампания на партията, до тогава непредставена в Народното събрание.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    b.davidkov avatar :-|
    masay

    От неясното финансиране на партиите води началото си политическата корупция. "Ипотечното" финансиране на ГЕРБ и погасяването на ипотеката с държавни пари пост фактум е използване на празнота в законодателството, но хитреенето в политиката винаги се връща като бумеранг.
    Апропо - слушахте ли новия химн на МВР? Да им е честит - това заслужават. Клипът трябва да е на фона на маршруващи партизански колони на 9 септ. 1944 г...

  • 2
    raev avatar :-|
    raev

    "... защото в предизборни кампании медиите загърбват журналистиката, а който политик не плати, просто не съществува".

    Колко вярно казано! Медиите са един голям длъжник на българската демокрация.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK