Точно на обратното мнение е колегата му от групата на ГЕРБ и зам.-председател на ВМРО Ангел Джамбазки. Той предлага ромите от виетнамските общежития да бъдат преместени на терени на бивши казарми край София. Общината или държавата да им осигури възможности - разрешителни, материали, проекти, а те със собствен труд да си построят жилища. Ако моделът проработи, може да се приложи и за обитателите на Баталова воденица, Захарна фабрика и др. Група от общината с представители на дирекцията по архитектура и градоустройство, отдел "Общинска собственост" и експерти вече са огледали няколко имота, с идеята е запознат в детайли и председателят на Столичния общински съвет Андрей Иванов.

Процедурата донякъде е задействана, в Министерството на отбраната вече има писмо от София със запитване дали може имотите да й бъдат прехвърлени.

Един проблем, много идеи, никакво решение

Набелязаните места се пазят в тайна, за да не се провокира излишно напрежение, обяснява Джамбазки. В последната седмица телефонът му загря от обаждания на общинари и кметове от селища край София, притеснени, че ще се сдобият с проблемни съседи. "Първо беше Суходол, после Божурище, накрая в Сливница имаше дори протест", разказва той. "Ако искате да се предпазим от всички очаквани негативни ефекти от преселването на огромно количество безработни, недохранени, неконтролируеми хора, всички жители на Сливница трябва да се обединим и да бъдем по-силни от всякога!", гласеше един от призивите за митинг, зад който застанаха БСП и "Обединението за възстановяване и развитие на Сливница". Кметът на града Георги Георгиев опита да изкопчи от Ангел Джамбазки обещание, че няма да праща ромите при тях.

"Такъв тип социално инженерство отдавна е показало, че единственият ефект, който постига, е, че с преместването на гетото от едно място на друго се пренасят и проблемите като част от хората, които са живели там, се връщат в близката околност или пък създават микрогета на други места", коментира Вили Лилков, общински съветник от ДСБ в София. Парадоксалното в случая е, че двамата с Джамбазки работеха заедно във временната комисия, която трябваше да предложи решение за разчистването на т.нар. виетнамски общежития, за което техническите експертизи показват, че е опасно за обитаване. "След множество заседания стигнахме до извода, че не сме в състояние да решим проблема и се обърнахме за помощ към държавата", каза Лилков. Той е категоричен, че това е неин ангажимент, единственото, което общината може да направи е да прецени дали един човек има право или не да получи общинско жилище.

"Някой иска да предаде металната конструкция на общежитията за скрап, сигурно има поне 1000 тона желязо, ако не и повече", реагира лидерът на ромската партия "Евророма" Цветелин Кънчев (интервю с него може да прочетете тук). Той подозира, че "приятелите на Джамбазки" имат икономически интерес да получат комисиони при продажба на земята. Според Кънчев проблемът лесно може да бъде решен, ако къщите на ромите в Баталова воденица и Захарна фабрика се узаконят. Той припомня, че е е обсъждал с Бойко Борисов (като кмет на София) да се определи един вид период на уседналост - тези от циганите, които имат повече от 15 години адресна регистрация на съответното място, да получат право да останат там. Ако някой наистина иска да инвестира, да купи парцелите от циганите. "Но в случая, знаеш ли къде е проблемът - няма да има комисиони", казва той.

Лидерът на "Евророма" има и конкретно предложение за циганите от виетнамските общежития, които само за Илия Илиев са технически изправни. Според Кънчев може да им се даде земята между "Факултета" и бившето военно-транспортно училище в "Суходол" (близо 200 дка), за да си построят къщи там.

В общината е обсъждан вариант земята, на която са построени виетнамските общежития (около 20 дка), да бъде продадена, защото по план е предназначена за смесено многофункционално строителство, което предвижда застрояване с добри показатели. При такава схема София ще получи достатъчно средства, за да построи социални жилища за част от обитателите на общежитията. "Ще решим и проблемите на българите, които живеят само на 20 метра от мястото, защото животът за тях приключва по залез слънце, в градинките им пасат коне, жилищата им са непродаваеми, колите им са на стотици метри оттам, животът им е непоносим", коментира Вили Лилков. Той не казва, но по този начин общината ще реши и въпроса с разчистването на терените. Просто новите собственици ще бъдат принудени да търсят съдействието на полицията, за да влязат във владение.

По софиянци от българите

"Искахме да си узаконим местата, да дойдат да премерят, да плащаме данъци, ама не дават", казва 30-ина годишната Нели, която живее в най-голямата къща в гетото в Захарна фабрика. "Когато бяхме в бараки, нямаше проблем, ама като почнахме да вдигаме къщи, искат да ни гонят", оплаква се тя. Твърди, че най-редовно си плащат тока и като доказателство за адресна регистрация показва личната карта на мъжа си. Там пише "ул. "Суходол" 3. "На този адрес са регистрирани всички, обяснява Димчо, който се е родил в квартала преди 36 години. Живее и до днес там с трите си деца и тримата си внуци. Мъжът има огромен грозен шев над дясната си вежда, получен според разказа му след побой от полицаи. За да го чуе на живо в сряда вечерта в най-опасното гето в Захарна фабрика (по оценките на полицаите от 3 РПУ) беше Цветелин Кънчев.

Димчо, който всъщност бил по прякор Пенчо, празнувал имен ден на 29 юни, когато в хола му (с вид на дискотека) вечерта нахлуват "поне осем маскирани барети и още толкова полицаи от 3 РПУ". Стрелят с пушки-помпи в тавана, удрят с приклада собственика, бият наред мъже и жени из гетото. Търсят Джони, племенник на собственика, за грабеж - "бил неуловим". Накрая според циганите си отворили и по една биричка. Битите, сред които и мъж с две счупени ребра, имат медицински свидетелства, а "Евророма" вече са осведомили правозащитната организация "Амнести интернешънъл". 

"Искат да ви местят, но съборят ли Баталова, виетнамските общежития и Захарна фабрика, идва ред на Факултета", казва пред хората Цветелин Кънчев. Пред "Капитал" обясни, че има изследване, което показва, че най-чистият въздух в областта е там. От общината отричат изобщо да обсъждат съдбата на квартал "Факултета", който според тях не е гето.

"Разговорът за ромите не трябва да се свежда само до това, че не си плащат тока, че сред тях има голяма престъпност, че са неграмотни", коментира Вили Лилков. Според него някои обитатели на "Факултета", които имат нотариални актове за къщите си и живеят от поколения там, са "по- софиянци от някои българи". 

Ромите - заплаха за националната сигурност

Въпреки че всички въвлечени в решаването на проблема с циганските гета имат различни предложения как това да стане, са странно и плашещо единодушни в едно - ако ромите не се интегрират, включат или консолидират в обществото, националната сигурност е застрашена. "Ако тези хора продължават да живеят в ужасните битови условия, на това ниво на културата им, ще поставят на сериозно изпитание здравната, пенсионната и социалната система, да не говорим за вътрешния ред и сигурност", прогнозира Лилков. Цветелин Кънчев не отрича, макар че се дразни от думата "интеграция". "Моите деца учат в Кеймбридж, с кого да се интегрират - с убиеца на момичето от Варна ли или с Вальо Топлото?!" Според Ангел Джамбазки, ако гетата не се разчистят и не се вземат мерки, неизбежно ще се стигне до кръвопролитие. "Аз мога да гарантирам, че никой нито от виетнамските общежития, нито от Захарна фабрика, нито от Филиповци, изобщо от всички квартали в София няма да посегне пръв. Ама кой ще гарантира от отсрещната страна", отвръща лидерът на "Евророма". На въпрос обаче какво ще каже за оплакванията на българите, че ги грабят, пребиват, а децата им изнасилват, той дава примери с пострадали циганчета и с аргумента "трябва ли заради бълхата да изгорим юргана".

Вили Лилков е по-умерен, но не по-малко притеснен. През неговите очи проблемът изглежда така - "в момента, в който до теб се настани такъв човек, имаш няколко начина да реагираш - или с насилие да го дисциплинираш, което е нонсенс, или да му плащаш за твоето спокойствие, или да си тръгнеш". Според него нямаме друг избор освен като общество да си платим, както правят в целия свят. "Трябва да извадим и приобщим готовите за интеграция, защото ако останат в гетото, ще затънат още повече, а после с тяхна помощ да помогнем и на останалите", звучи предложението на общинският съветник от ДСБ.

В микса от идеи и предложения обаче много често се загърбва политическият елемент. През 2005 г. "Атака" успя да влезе в Народното събрание и с призивите от митингите си "Циганите на Сатурн". Подробните данни на "Евророма" например сочат, че на вота през 2005 г. за Народно събрание и през 2007 г. за кмет, циганските квартали и гета в София гласуват предимно за партията на Цветелин Кънчев. През 2009 г., когато той вече е коалиционен партньор на БСП, любовта на ромите се прехвърля към кандидатите на социалистите, почти без изключения. По-различно е само отношението на циганите от Баталова воденица, които са предпочели ГЕРБ в съотношение почти три към едно спрямо "Коалиция за България", може би защото кметът Бойко Борисов спря в последния момент разчистването на гетото им. А догодина предстоят не един, а два вида избори - за местна власт и президент.