Дупка до дупка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дупка до дупка

Дупка до дупка

Пътищата също станаха жертва на бюджетната стабилност

Яна Бодурова
4507 прочитания

© Надежда Чипева


През последните две седмици много от строителните компании станаха неволни участници в нещо подобно на предаването "Имате поща". Тъжните му издания.

Тези от фирмите, които са спечелили търгове за ремонт и реконструкция на първокласни, второкласни и третокласни пътища, получиха писма, с които държавата ги уведоми, че временно се спира изпълнението на техните проекти заради липсата на финансиране. Така 1650 км от пътната мрежа на страната и тази година отново ще остане осеяна с дупки. Проблемът обаче е повече от това. Наистина, в година, в която държавата е заплашена от санкцията на Брюксел заради раздутия бюджетен дефицит, да се правят нови разходи е повече от неадекватно. Така и не става ясно обаче защо управляващите са решили да си спестят точно тези пари, а не например средствата за строителството на нова спортна зала или т.нар. български Лувър.

Освен колите на данъкоплатците това решение ще засегне и местните икономики, тъй като подобни проекти осигуряват нови работни места и приходи. Това е пореден удар и за пътните компании, които имат да получават пари от държавата по договори още от миналата година.

Няма пари, действате

Ремонтите се финансират със заеми от Световната банка, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и държавния бюджет. Общата стойност на проектите, които са започнали още през 2008 г., е 850 млн. евро, от които почти 380 млн. евро са държавно съфинансиране. До момента по кредитите са усвоени над 38.5 млн. евро, показват данните на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). В същото време сроковете за усвояване на средствата изтичат съответно в края на юни 2011 г. за заема на Световната банка и в края на лятото на 2012 г. за кредита от ЕИБ.

Сега проектите се замразяват по бюджетни съображения. По данни на АПИ нужното съфинансиране, което трябва да осигури държавата за тях през тази година, е на стойност 384 млн. лв. Одобреният за тази цел бюджет през 2010 г. на агенцията обаче е 166 млн. лв. А по-голямата част от тях е била използвана за погасяване на стари задължения към фирмите още от 2009 г. Така наличните средства по програмата на агенцията в момента са едва 5.9 млн. лв., а само за извършената от началото на годината работа по проектите вече са натрупани нови задължения за над 45.8 млн. лв.

Експерти от финансовото министерство коментират, че в кризисна година като тази няма как да се осигури нужното съфинансиране от страна на държавата. Така при изготвянето на актуализацията на бюджет 2010 е решено, че приоритет са големите инфраструктурни проекти. Има и още нещо - използването на държавен заем се осчетоводява като разход, а това означава, че дефицитът в бюджета (който и без това вече е голям) ще се увеличи допълнително. А в момента България се следи изкъсо и с недоверие от Брюксел, защото втора поредна година ще финишира с бюджетен дефицит над позволения от ЕС.

"Мярката е временна и догодина ремонтите ще продължат, ако има пари в бюджета", каза пред "Дневник" вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков. Според него няма риск да загубим парите и няма да се иска удължаване на срока на кредитите. Двете банки, които осигуряват заемите, вече са предупредени, че тази година средства по договорените за проектите кредитни линии няма да бъдат усвоявани, твърдят от финансовото министерство. От Световната банка коментираха, че ясно си дават сметка за предизвикателствата, пред които е изправена България в момент на криза. "Сега целта е да се открие гъвкава схема, която да се съобрази с нуждите на страната и в същото време да се постигне резултат по изпълняваните проекти", твърдят от банката.

В писмата си до строителните компании пътното ведомство си е оставило вратичка за изход от ситуацията. Предложението към фирмите е да продължат да работят, но при условие че се съгласят да им бъде платено не по-рано от следващия април. От Браншовата камара "Пътища" обаче коментираха, че вероятността някоя от компаниите да се съгласи на този вариант клони към нула. Причината е, че макар и индиректно в писмата е казано, че през настоящата година няма да бъде платено и вече построеното.

Не е ясно кой ще поеме разходите за консервация на обектите. От строителните фирми обаче коментират, че най-вероятно се очаква тя да е за тяхна сметка, ако искат догодина те да са тези, който ще ги довършват. В писмата, които са получили, е записано, че до края на този месец фирмите трябва да изпратят в пътната агенция "максимално най-консервативната си оценка" за необходимите средства обектът им да бъде укрепен така, че да не се нанесат щети върху направеното до момента. Конкретната работа по това укрепване пък трябва да се извърши до края на юли. Според оценки на строителни фирми за някои от обектите подобни работи може да означават оскъпяване в рамките на от 5 до 10% от стойността им. Ако те не бъдат направени преди началото на зимата, ще са нужни далеч по-големи разходи за отстраняване на пораженията през пролетта. На въпроса кой и кога ще плати за допълнителната работа от пътната агенция отговарят неопределено: това тепърва ще е обект на договаряне с компаниите. Изтънелият бюджет на агенцията обаче съвсем недвусмислено показва, че поне до края на годината това няма как да е тя.

По-малкото зло

От всички проекти за ремонт на пътната мрежа тази година ще бъдат довършени само три, които са по програмата "Транзитни пътища V" и са финансирани от ЕИБ. Тъй като са почти пред приключване, ще се довършат основният ремонт на пътя през връх Шипка, както и отсечките Калофер - Казанлък и Шипка - Шейново - Дунавци (лот 10), Мъглиж - Гурково - Сливен, както и отсечката от град Баня до магистрала "Тракия".

Строителите обясняват, че по част от останалите отсечки продължават да работят, но по други компаниите изпълнителки са спрели веднага след получаване на писмата от АПИ.

"В неприятна ситуация са и компаниите, които са спечелили търгове, но в продължение на вече близо година не са поканени от агенцията да подпишат договор. Проблемът тук е, че за да участва в тръжната процедура, компанията е предоставила банкова гаранция, чийто размер обикновено варира между 5 и 10% от стойността на поръчката. Дори и след като е избрана за победител, компанията не може да спре да я обслужва, защото това значи да отпадне от търга. Така компаниите попадат в ситуацията или да се откажат от поръчката, или чинно да плащат на банката, която им е предоставила гаранцията, докато не бъде подписан договорът", обяснява изпълнителният директор на консултантската компания Mott MacDonald Юлиян Тюфекчиев. Именно натрупването на тези лихви е била една от причините консултантите да посъветват пътната агенция незабавно да предприеме мерки по прекратяване на договорите.

Спирането на тези проекти ще донесе нови ликвидни проблеми за част от строителните фирми и техните подизпълнители. Според изпълнителния директор на Камарата на строителите Иван Бойков резултатът ще е верижни фалити на по-малките компании, които работят като подизпълнители на големите. За него аргументът "нямаме средства да подсигурим съфинансирането" звучи несъстоятелен на фона на почти нулевите усилия да се намери алтернативен начин за набавянето им, като например да се предоговорят условията по самите инвестиционни заеми.

Ако обаче оставим емоциите настрана, пред строителните компании има само един разумен изход от ситуацията. Да изберат по-малкото зло, като приемат офертата на АПИ. "И ние бихме предпочели да не се налага да спираме работа, но ако от прилагането на тази мярка зависи дали страната ще продължи да получава средства от фондовете на ЕС, категорично заставаме зад нея", обяснява изпълнителният директор на "Трейс груп холд" Цветан Цонев. По думите му мярката със сигурност ще затрудни оцеляването на компаниите до пролетта, но ако бъдат стопирани много по-мащабните проекти по оперативните програми, колапсът в бранша ще бъде още по-силен.

Предизвестен финал

Истината е, че както за строителните компании, така и за АПИ развоят на събитията не е неочакван. Нещо повече - и двете страни биха спечелили, ако проточилата се във времето развръзка се беше случила по-рано. Източници на "Капитал" от министерство на регионалното развитие разказват, че още през март е станало ясно, че в бюджета на агенцията няма да има достатъчно средства за осъществяването на тези проекти. От ведомството обаче до последно са разчитали, че след преразглеждането на бюджета пари за тях ще бъдат намерени.

Несбъдналите се очаквания обаче не оправдават поведението на уплашен щраус, което управляващите и пътната агенция демонстрираха междувременно. От компаниите изпълнителки разказваха, че след като плащанията към тях са били забавени с близо шест месеца, те многократно са искали от агенцията конкретен отговор какво ще се случи с проекта и кога ще им бъде платено. Такъв обаче не са получи и съвсем логично са спрели активна работа. По договор обаче агенцията дължи лихва върху забавените във времето плащания и колкото по-дълго се отлагат те, толкова по-голяма става тя. С други думи, има реална вероятност и бюджетът на агенцията да се натовари, и дупките по пътищата да останат.

Автор: Капитал
Преглед на оригинала

През последните две седмици много от строителните компании станаха неволни участници в нещо подобно на предаването "Имате поща". Тъжните му издания.

Тези от фирмите, които са спечелили търгове за ремонт и реконструкция на първокласни, второкласни и третокласни пътища, получиха писма, с които държавата ги уведоми, че временно се спира изпълнението на техните проекти заради липсата на финансиране. Така 1650 км от пътната мрежа на страната и тази година отново ще остане осеяна с дупки. Проблемът обаче е повече от това. Наистина, в година, в която държавата е заплашена от санкцията на Брюксел заради раздутия бюджетен дефицит, да се правят нови разходи е повече от неадекватно. Така и не става ясно обаче защо управляващите са решили да си спестят точно тези пари, а не например средствата за строителството на нова спортна зала или т.нар. български Лувър.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    dreamer79 avatar :-|
    атанас

    А защо плащаме винетки, пътен данък, акциз на горивата, като няма изобщо да се подържат пътища, а от близо година всички плащания са замразени?
    Вярно, че в НАПИ адски много се е крало, но спрените плащания забиха икономиката. Някой е надписал цени, платил е комисионни на чиновници, държавата е ощетена, но след него има подизпълнители, доставчици на материали и услуги, които работят без крадене. Сега всички страдаме от спирането на плащанията. Затова и от Виена писаха, де... Да бяха тръгнали да съдят за връщане на надплатеното, да вкарат в затвора чиновници и едри бизнесмени, ок. Сега просто съсипват цялата икономика, защото всеки чака някой да му плати. И пак, защо плащаме 3 вида данъци, които са за изграждане и подръжка на пътна мрежа- акциз на горива, данък на автомобили и винетки? По определението си и трите не са за това Дянков да се бие в гърдите с бюджет, с който щял да спасява еврозоната(изказванията му от края на 2009).

  • 2
    wds23355772 avatar :-?
    wds23355772

    Кофти момент. По транзитни пътища 5 щяха да се ремонтират много и все дълги отсечки. Неприятното е, че това спиране става точно в средата на строителния сезон. Ако бяха го направили септевмри или октомври нямаше да е такъв проблем, но сега...

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Толкова могат, толкова правят....... какво очаквате повече лъчо мозъка да ви премери кръвното или какво?

  • 4
    geordgeo avatar :-|
    geordgeo

    По-добре ще е тези,дето са крали вместо в затвора да ги "командироват" по разбитите шосета да бачкат,та така поне някаква файда да има от тях.А не уж са ги хванали,уж ще ги съдят,а през това време всички данъкоплатци чинно да им плащама и порциона за престой по следствията с години...щото нали - малко са откраднали милите те...

  • 5
    agrotuz avatar :-|
    тимирут'

    Много бъркате, братя и сестри данъкоплатци. Първо, има договори между държавната агенция и фирмите. Второ, има осигурено европейско съфинансиране. Трето, има и вътрешни плащания, както споделя #1.
    Държавата е решила, че иска да се направят едни ремонти и обещава да плати за това. Фирмите играят на търгове с ясни условия и спечелилият подписва договор, в който има срок за изпълнение и цена. Ако фирмата не спази срока, плаща неустойка, която е процент от плащането. Ако не постигне определено качество на изпълнението, пак плаща неустойка и поема да извърши работата според изискванията за своя сметка. При актуване на пътя държавата е длъжна да се разплати на 100 % от договореното, а закъснението води до начисляване на лихва в полза на изпълнителя. Затова фирмите са прави да си искат парите и да си търсят лихвите. Аз лично, ако бях изпълнителен директор или прокурист на такава фирма, щах да ги спукам тия мърльовци и нямаше да им дам и стотинка отстъпка от договореното. Ако не може в България, има европейски съдилища, там решенията са бързи и категорични и винаги са в полза на фирмите, поне когато страна е България.
    Мен лично не ме касае това, че Не-В-Дянков не вдява, че бюджетът на една държава няма нищо общо с план-сметка на СБ. Толкова по-зле за него, с времето само ще става все по-очуден... Държавата да си търси пари и да си плаща акуратно, това ще кажа аз.
    Държавата има сключени договори за осигуряване на инвестиционно финансиране. По тези договори има течащи плащания, едните са лихви по получения ресурс, другите са такса на двете банки за отделяне на ресурс "на разположение". Въпросните такси са по-ниски от лихвите, но все пак са разход за бюджета. А има още една "дреболия" - изтича срока за усвояването на кредитите, което скъсява срока на работа на фирмите. Което се повтаря и при големите инфраструктурни проекти - по ИСПА и ОП "Регионално развитие" и "Транспорт". Затова Не-В-Дянков да вади пари и работата да не спира, че от неговите свинщини ще останат само разбити пътища и извънредни плащания към външните кредитори, вместо инфраструктура и нормални лихви.
    Върешните плащания за пътна инфраструктура са само винетките. Само те се отделят и се формира инвестиционен фонд на разположение на ИАПИ. Интерсно е Не-В-Дянков за какво е пренасочил тези парички, сумата е много над 600 млн. лева, по-близо до милиард... И друго - кой му го е позволил, това си е груба и нагла далавера с безлихвено финансиране на някакви разходи, вместо целево разплащане. Но те от Европейската сметна палата пак ще му разкажат играта - само да мине годината и ще има да дава неадекватни обяснения... Вече веднъж го видяхме, хем се смях, хем и аз се изчервих заради тоя некадърник.
    Иначе само за сведение, акцизите за горивата не се ползват за сроеж на пътища или за ремонти. По закон тези пари са предназначени за екология, тъй като по дефиниция акцизи се начислвяват на вредните продукти. Но нещо не съм чул Нона да се е похвалила с екопроекти, финансирани от акцизите. Явно и те е дупка в съвета на министрите. Колкото до данъците за колите, те са местен данък. Само се начисляват в консолидирания бюджет, но реално се дават на кметовете за вътрешната улична мрежа на населените места, за 3 и 4-класната пътна мрежа. Чувам, че от там се ползвали пари и за зимно почистване, което не е законно, но е измислено от М. Герджиков през времето на Бат' Бам-Бам. И явно е намерило почва и на други места. Както и да е - важен е ефекта, други да оправят дефекта...

  • 6
    pesheff avatar :-?
    Пешката

    Един въпрос - какво стана със Строителни Войски и няма ли да си решим повечето проблеми по инфраструктурата ако използваме войската за нещо подобно


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK