БНТ за мечтатели
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

БНТ за мечтатели

Вяра Анкова ще управлява БНТ през следващите три години

БНТ за мечтатели

Вяра Анкова ще има нелеката задача да започне реформата в телевизията и да я направи обществена

9260 прочитания

Вяра Анкова ще управлява БНТ през следващите три години

© Надежда Чипева


Тя обеща!

Съветът за електронни медии избра Вяра Анкова за генерален директор на БНТ с пълно единодушие. Досега тя беше директорка на дирекция "Информация". След обявяването на избора Анкова каза, че очаква оставките на всички директори в телевизията, за да има свободата да изгради собствен екип. Тя обеща, че всички грешки, били те корупционни практики или нецелесъобразни решения, ще бъдат премахнати. Анкова смята още, че в БНТ трябва да бъде въведен продуцентски принцип на работа, който ще направи работата по-прозрачна. По време на презентацията си тя каза, че са необходими промени в медийния закон, които да позволят продуктовата реклама в БНТ, както и възможността за сключване на публично-частни партньорства.

Добрите намерения на Анкова обаче могат да останат нереализирани, ако новият медиен закон реши да обедини БНТ и БНР и да промени формата на управление на медиите. В сектора вече започнаха коментари доколко законът, който се очаква да бъде готов до есента, може да прекрати предсрочно мандата на новия генерален директор. Категоричен отговор в момента няма.

Цялата й концепция за развитието на БНТ можете да прочетете на

БНТ" target="_blank">www.capital.bgБНТ има нов генерален директор - Вяра Анкова. Но Вяра Анкова няма нова телевизия. Напротив.

Тя заема директорското място в една телевизия, която е обществена само на хартия, нереформирана, с огромен дълг към БТК и частично подготвена за предстоящата цифровизация.

В началото на мандата на новия генерален директор решихме да обърнем внимание на трите основни проблема, които за 20 години не бяха решени.

Държавата - и баща, и майка

С няколко редки изключения БНТ никога не е хапела ръката, която я храни. Мизерното състояние на БНТ днес се дължи на начина, по който е регламентирана работата на медията. Тя е на директна държавна издръжка, изборът на генерален директор често става под политическо влияние, а поколения ръководства в телевизията могат да се похвалят само с грижливо запазване на статуквото.

Огромната част от финансирането на БНТ идва от държавния бюджет, останалата - от продажба на рекламно време, спонсорства и други. Всяка година генералният директор изготвя примерна сметка, която първо се обсъжда и одобрява от медийната комисия в парламента, а след това и от Министерството на финансите. Сумата на субсидията се определя на базата на утвърден от правителството "норматив за час телевизионна програма". За 2010 г. държавната субсидия е малко над 60 млн. лева. Това годишно поклонение пред властимащите, което е принуден да прави генералният директор на независимата (теоретично) медия, е най-голямата пречка пред съществуването на БНТ като истинска критична обществена телевизия. Назначението на шефа на телевизията също е до голяма степен политическо. Изборът на генерален директор се прави от Съвета за електронни медии, чиито членове се избират от мнозинството в парламента или се назначават от президента. Това ги прави податливи на политически натиск.

Промяната, която би направила БНТ по-независима от властимащите, е да бъде приета такса или данък, чрез който да се финансира БНТ. В Гърция например подобна такса се събира със сметката за ток. В други държави тя се плаща с данъците. Така лостът за влияние, който има държавата върху медията, няма да изчезне, но поне ще бъде намален значително. Недостатък на този вариант е, че правителството може по всяко време да реши, че таксата е прекалено висока или дори излишна и така отново да контролира финансирането на медията. Подобен механизъм беше заложен и в сегашния медиен закон, но нито една администрация от 1999 г. насам не посмя да го задейства.

Проблемите не идват само от сбъркания модел на финансиране и политическия избор на генерален директор. Освен това липсва и независим обществен контрол върху управлението и програмната политика на телевизията. Това принципно е задача на СЕМ, но досега съветът не успява да предизвика някаква промяна за добро. Работата му се свежда предимно до формален контрол за спазването на закона.

В работата на държавната телевизия прозрачността не е много напред в списъка на приоритетите. Например за разлика от ВВС финансовият отчет на БНТ е много, ама много трудно откриваем, ако искате да видите програмните лицензи на БНТ това също е трудно занимание и за целта трябва да се изиска от Съвета за електронни медии по Закона за достъп до информация.

Финансови възли

Друг проблем на БНТ е не просто в количеството пари, с които разполага, а как и за какво ги изразходва (виж графиката). Само един пример - през 2009 г. в телевизията са работили 1424 души според отчета на БНТ. От тях през 2010 г. са съкратени само 38 човека.

Последният доклад на Сметната палата за БНТ показа, че няма приети единни правила и критерии, които да регламентират принципите, реда и начина за определяне на норматива за час програма: на каква база и на кои разходи формират неговата стойност, дали при определянето му се отчита структурата на телевизионната програма (собствена, чужда и повторения). "В резултат на това нормативът за час телевизионна програма не може да се приеме като реален измерител за оценка на управлението на средствата по бюджета на БНТ", пише в доклада.

Макар и доста хора да смятат, че независимата обществена медия не трябва да продава рекламно време, смесеният модел се използва в много страни. Оплакванията на БНТ за ограниченията, които медийният закон налага върху количеството реклама, което тя може да продава, също са неуместни - обществените медии по света, които се финансират от рекламния пазар, трябва да спазват строги правила.

И въпреки ограниченията БНТ периодично отчита неизпълнение на заложените собствени приходи от реклама и спонсорства. Причината е в непродаденото рекламно време. Според одит на Сметната палата през 2007 г. изпълнението на заложените приходи от реклама е било 63%. За 2008 г. е още по-малко - при заложени приходи от реклама 12.3 млн. лева реално са събрани 3.6 млн. лева (29.3%). За одиторите причина за неизпълнението са и огромните бартерни договори, които БНТ сключва и които винаги са били смятани за един от механизмите за източване на телевизията, тъй като не попадат в рамките на Закона за обществените поръчки, а се одобряват единствено от управителния съвет. През 2008 г. бартерните договори са достигнали стойност от 10.9 млн. лева.

През 2009 г. БНТ предприе мерки в тази посока и смени директора на дирекция "Маркетинг и реклама". Новият шеф Димитринка Кирова предложи сериозни реформи в рекламната политика на медията и препоръча БНТ да се въздържа от бартери, освен ако не са крайно наложителни. "Бартерите реално пречат на гъвкавата политика на продажби на рекламно време. БНТ има нужда от чисти приходи заради ограниченията в рекламното си време. Препоръчах бартерите да се избягват", коментира пред "Капитал" сегашната шефка на рекламата.

Вяра Анкова поема управлението на БНТ при доста тежка финансова диагноза. Най-сериозното задължение на медията е таксата за разпространение на сигнала, която дължи на поделението на БТК НУРТС. Заедно с лихвите задължението вече е над 12.4 млн. лв. НУРТС преди време беше обособено като отделна компания, като 50% от нея се притежава от регистрираната в Кипър компания Mancelord Limited, представлявана в България от основния акционер в Корпоративна търговска банка Цветан Василев.

Един от конкурентите на Анкова за поста, юристът Радомир Чолаков, определи този дефицит като "екзистенциална заплаха за медията". "Ще ви кажа само, че с един съдия изпълнител това задължение лесно може да се трансформира в собственост", каза Чолаков.

Програмиране

Големият удар по претенциите на БНТ за повече пари от държавата и от рекламния пазар е качеството на програмите, които медията произвежда. Рейтингите й са ниски, а голяма част от предаванията й изглеждат така, сякаш все още сме в 1986 г. например.

В момента БНТ е в омагьосан кръг. За да има качествени предавания, телевизията трябва да може да привлича талантливи хора. За да привлича талантливи хора, трябват пари. А за да има пари, трябват качествени предавания.

Все пак през последните една-две години най-старата телевизия имаше своите проблясъци. Проекти като "БНТ Такси", "Голямото четене", "Големият избор", "Българските събития на ХХ век" и вечерното политическо токшоу "Референдум" поизлъскаха имиджа на БНТ, но остават сред много малкото, които заслужават внимание.

Отчетът на БНТ (който изглежда повече като литературно произведение) за периода 1 април - 30 септември 2009 г. е изключително показателен, когато става въпрос за програмата на телевизията. Докато основно задължение и генератор на рейтинги за развитите обществени телевизии са разследващите предавания, българската телевизия имаше две такива - "Открито" на Валя Ахчиева и "Частен случай".  В отчета четем: "Покрай изборите предаванията за разследваща журналистика... отстъпиха на заден план. Това, както и спирането на студио "Частен случай", стана повод да започне дискусия за бъдещото развитие на разследващите предавания на БНТ... Общият извод е, че са необходими нови форми и нови пътища..." И така вече почти година. А в последния отчет на БНТ за периода октомври 2009 г. - май 2010 г. въпросът отсъства. В малко повече от 100 страници на нито едно място не се споменава за разследваща журналистика.

Предаванията за малцинствата - друга задача на обществената телевизия, също са по-скоро само проформа. Новините на турски повече дразнят националистите, отколкото да са реално в услуга на турското малцинство. Същото е и с ромите.

Единственият по-сигурен плюс за БНТ през последните години е качеството на новините. Те (с малки уговорки за отразяването на Георги Първанов) успяват да запазят високите стандарти, които обществената телевизия трябва да поставя.

Очевидно поне в следващата една година обществената телевизия ще продължи да изглежда като мечта. Като с всеки нов директор засега надеждите за реформа са насочени към Вяра Анкова. Само усилията на един човек обаче никак няма да са достатъчни. Пътят към истинската обществена телевизия минава през сериозни промени в механизма на финансиране и контрол над БНТ. Другото е само шум в ефира.

По темата работиха

Весислава Антонова, Иван Михалев, Борислав Кандов

Автор: Капитал

Тя обеща!

Съветът за електронни медии избра Вяра Анкова за генерален директор на БНТ с пълно единодушие. Досега тя беше директорка на дирекция "Информация". След обявяването на избора Анкова каза, че очаква оставките на всички директори в телевизията, за да има свободата да изгради собствен екип. Тя обеща, че всички грешки, били те корупционни практики или нецелесъобразни решения, ще бъдат премахнати. Анкова смята още, че в БНТ трябва да бъде въведен продуцентски принцип на работа, който ще направи работата по-прозрачна. По време на презентацията си тя каза, че са необходими промени в медийния закон, които да позволят продуктовата реклама в БНТ, както и възможността за сключване на публично-частни партньорства.

Добрите намерения на Анкова обаче могат да останат нереализирани, ако новият медиен закон реши да обедини БНТ и БНР и да промени формата на управление на медиите. В сектора вече започнаха коментари доколко законът, който се очаква да бъде готов до есента, може да прекрати предсрочно мандата на новия генерален директор. Категоричен отговор в момента няма.

Цялата й концепция за развитието на БНТ можете да прочетете на

БНТ" target="_blank">www.capital.bgБНТ има нов генерален директор - Вяра Анкова. Но Вяра Анкова няма нова телевизия. Напротив.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 2
    marriela avatar :-|
    Marriela

    "Проекти като "БНТ Такси", "Голямото четене", "Големият избор", "Българските събития на ХХ век" и вечерното политическо токшоу "Референдум" поизлъскаха имиджа на БНТ, но остават сред много малкото, които заслужават внимание."

    Не мисля, че сте обективни!
    Проект като "Българските събития на ХХ век" бил поизлъскал имиджа на БНТ? Това е несериозно, според мен. Това е проект, с който БНТ би трябвало да се срамува. Всички факти го доказват. Предаванията бяха излъчвани на живо, в праймтама, но гледаемостта беше много ниска, въпреки това. Форумите бяха пълни с много негативни коментари как може БНТ да реализира такъв манипулативен проект. Тази кампания беше наистина много манипулативна - много важни събития липсваха, други неважни такива присъстваха, само и само да се нагоди бройката от по 10 събития във всяка една от десетте категории. И историческите събития коректно ли е да бъдат оценявани с изпращане на смс-и?! Или чрез изпращане на имейли, или пък чрез обаждане на един от редакционните телефони - това БНТ ли е, или малка провинциална кабелна телевизия?! Водещият беше отблъскващ; а нивото на разговорите в студиото, с малки изключения - също отблъскващо. Писах много за недостатъците на тази кампания под статиите за нея във в. "Дневник" - не ми се иска да се повтарям с подробности отново. За съжаление тази кампания имаше само недостатъци - и заради замисъла, и заради реализацията, заради водещия, нивото на разговорите, абсурдните начини на гласуване, манипулацията, гаврата с исторически събития ("Информационното затъмнения за Чернобил" беше обявено като най-големия български куриоз на ХХ век - и това ако не е гавра, не знам какво е!), цензурата на критични мнения на официалната им фейсбук страница (и напразните опити да получиш обяснение за това), лъжата за регламента на официалния им сайт - беше скрит факта, че всички събития в различните категории се номинират от 17-членна селекционна комисия от хора, работещи в БНТ - редактори, шефове на редакции и т.н.; заради не добре изглеждащия им и недобре поддържан сайт, непубликуването на резултатите от споменатото социологическо проучване, липсата на форум и т.н. и т.н., и да се споменава като проект, който е излъскал имиджа на БНТ, е абсурдно - фактите и аргументите го потвърждават! При това този проект беше БАРТЕРНА СДЕЛКА!!!

    "Голямото четене" също имаше не малко недостатъци, въпреки че на мен като цяло ми хареса. Сайтът им беше много зле поддържан; умишлено или не не беше открита навреме грешка при гласуването на сайта им, заради която вероятно не малко гласове не бяха отчетени - умът ми не побира факта как е възможно след като официално беше обявено, че официалният им сайт е 4etene.bnt.bg - постоянно беше посочван при многото анонси за кампанията по БНТ - как така някои от екипа тихомълком създадоха неофициален адрес - chetene.bnt.bg, така че при изписване на голямото четене в Гугъл първите няколко линка да бъдат с този неофициален адрес, а и кликвайки върху логото на ГЧ, което стоеше на централно място на сайта bnt.bg, се показваше пак този адрес - с латиницата, а не с маймуницата. И това се прави при все че на този сайт се извършва електронно гласуване?! Какъв беше смисълът на този неофициален адрес? И що за специалисти са хората от БНТ да създават в движение, в хода на гласуването, такъв неофициален адрес, и да пропуснат да направят съответните настройки, така че системата за гласуване да разпознава и този адрес. В крайна сметка какво стана? На колко хора, които, решавайки да гласуват във втората фаза и изписвайки голямото четене в Гугъл, и показвайки им се chetene.bnt.bg, гласовете не им се отчетоха:
    http://chetene.bnt.bg/forum/viewtopic.php?f=4&t=329&sid=a58698384eb22919656b1cc9162d8fc0&;start=100#p17676
    http://chetene.bnt.bg/forum/viewtopic.php?f=4&t=329&sid=a58698384eb22919656b1cc9162d8fc0&;start=110#p18277
    Този проблем беше открит едва броени дни преди края на финалното гласуване, и то от една форумка от Варна, програмист по професия, и въпреки че темата за техническия проблем при гласуването беше открита в началото на м. януари, веднага след малкия финал!
    Неделните ревюта на ГЧ бяха много слаби - заради водещия, неумението му да задава интересни въпроси и да води разговора в студиото, заради бутафорния декор (бутафорна библиотека, а не истинска), лошия монтаж - от който си личеше, че предаването е на запис и разговорът с някой от гостите не преминаваше плавно към разговора с друг от гостите, а накъсано; само анимационните филмчета бяха интересни. Нито едно от предаванията - особено малкия и големия финал - не попаднаха в Топ 50 на най-гледаните предавания. За зле поддържания сайт вече споменах - тази кампания не трябваше ли да бъде насочена към младите, да провокира интереса към четенето им?! Ами тези млади хора са в интернет, от екипа не се ли сетиха, че трябва да направят един много по-добър (във всяко отношение) сайт - и като дизайн, и като организация, и като информация и т.н. На този техен сайт нямаше почти нищо, много от важната информация се публикуваше със закъснение; моите усилия, и на други форумци, да накараме от екипа да си качат на сайта повечето материали - и класацията от 101 до 200 място (така както са направили от БиБиСи при тяхната кампания); всички рекламни видеоклипчета, 12-те филмчета, репортажите от Пътуващата библиотека, списъка с 2000 книги, за които беше гласувано, снимките от фотоконкурса (с много упоритост от наша страна, те бяха качени на сайта три месеца след края на този конкурс); липсата на сайта на спечелилия видеоклип от конкурса за видеоклип по избран роман и т.н. и т.н. От екипа непълно нехаеха за мнението на зрителите, изразено във форума на сайта на кампанията. Беше демонстрирано от тяхна страна надменност и темерутщина, само не разбирам защо? Лъжите и лицемерието относно съдбата на така прехваления от екипа форум - ще го има или няма да го има? Кому беше нужно това? Каква беше целта? Е, форумът и до ден днешен си съществува, но останаха само една малка шепа хора! Защо от екипа с безобразното си поведение допуснаха това? А какъв беше смисълът от Пътуващата библиотека - безспорно интересна инициатива, но трябваше ли останалите 3000 книги да се дадат само на Столична библиотека - колко удобно само, при все че това е една от най-добре заредените библиотеки, предполагам! Тази кампания също беше БАРТЕРНА СДЕЛКА, според публикации - на стойност 1 милион лв. Това са много пари и при добро желание и уважение към зрителите можеше да бъде изпипана толкова добре, че не само екипът да е доволен, но и повечето зрители. Сигурно има доволни зрители, но не заради това, че според тях тя е добре реализирана, предполагам, която пак повтарям имаше много слабости, а заради сравненията с многото реалити формати по другите телевизии.

    Уважаеми журналисти на "Капитал", вие бяхте медиен партньор на ГЧ, а колегите ви от "Дневник" - и на "ГЧ", и на "Българските събития на ХХ век", донякъде разбирам безкритичността ви към тези проекти, но предвид факта, че говорим за БНТ - с потенциалните й зрители, ресурси, спонсори - тези два проекта можеха наистина да бъдат реализирани много по-добре, най-вече с по-голяма уважение към зрителите, а не с това, как една шепа хора от БНТ да усвояват пари и на шуробаджанашки принцип да се избират хора от екипа, без оглед на това имат или не необходимите качества. А след това от екипа да се надяват на медийните партньори, на приятелите си в различни медии, на ПР-ските методи да придават успешна форма на тези проекти, въпреки не голямата гледаемост и многото недостатъци!

    Извинявам се, че за пореден път повтарям мнението си за тези две кампании, но ми писна от това затваряне на очите от страна на журналистите за многото недостатъци на тези кампании, особено пък "Българските събития на ХХ век"! И мисля, че вината за тези слабости са най-вече на хора като Милко Лазаров, Невена Андонова и Седва Шишманова. Хора като Димитър Стоянович и Лъчезар Аврамов са доказали, че при подходящ продуцент - като Владимир Люцканов например - могат да правят страхотни предавания, като "Пътеводител на историческия стопаджия" например!

  • 3
    marriela avatar :-|
    Marriela

    Пропуснали сте, умишлено или не, да споменете проекта "Великите българи", който също е по лиценз на БиБиСи, като "Голямото четене". Лично за мен, кампанията "Великите българи" е пример за една добре реализирана кампания (независимо колко ми допада идеята) и от БиБиСи са я бяха определили като най-успешен формат от всички други, реализирани в други страни - това написа в една от темите изпълнителният продуцент на "Голямото четене" във форума: http://chetene.bnt.bg/forum/viewtopic.php?f=4&t=7&sid=08b401b13c82e19934fa561e92c3cbf5&start=0#p72
    Може би този формат беше добре реализиран, въпреки недоволството на няколко интелектуалеца (които странно защо си замълчаха за "Българските събития на ХХ век", а имаше повече основание да се възмущават, според мен), защото не беше БАРТЕРНА СДЕЛКА (доколкото ми е известно), и защото само рекламните клипчета и 10-те филма бяха реализирани от Милко Лазаров и неговите приятели, а предаванията бяха правени от екип на БНТ!

  • 4
    tub avatar :-|
    tub

    Не вярвайте на "Данайците", дори когато носят дарове! БНТ има многогодишен опитв обслужването на чужди интереси, но за сефте гръцки! Що ли не и сменят името, например на НТ...и без това почти нищо българско не остана там, освен мерака да се облажиш от общото, ей така, без мяра.

  • 5
    jj avatar :-|
    J.J.

    Никога не могат да ме накарат да плащам заплатата на Цонев или на Петър Василев, например. За мен с допълнителен данък, БНТ няма да стане по-обективна, нито по-интересна. Просто някои хора ще лапат още пари...

  • 6
    girl avatar :-?
    Irina

    Браво на екипа написал статията! Точно в този стил;-ясно , конкретно и реалистично, трябваше да бъде презентацията на новоназначеният генерален директор! Как стана така,че колегите ѝ видяха ситуацията от всички страни ,а тя не пожела или игнорира фактите....Наивност? Много въпроси се въртят в главата ми, но ги оставям на бъдещето и съвсем доброжелателно ѝ пожелавам ГОЛЯМ КЪСМЕТ !

  • 7
    shwarzspeht avatar :-|
    Клюводървец

    Уляна Пръмова=Вяра Анкова.Доще време видим ще.

  • 8
    1951 avatar :-?
    1951

    Аз телевизия не гледам.
    Гледам само новините записани в интернет и това, мога да коментирам. Обикновено редувам БНТ, бТВ и Нова. В последните месеци обаче се усещам, че гледам все по-често БНТ и все по-рядко бТВ.
    бТВ ми дотягат с малките семейни и лични драми които умират да отразяват, със загрижения тон на Ани Салич, с безкрайното повтаряне на това, какво видяхте, какво ще видите, абе въобще жълти новини за простолюдието.
    Нова за съжаление често се опитват да пунтират Гергов ТВ, просто защото гонят рейтинг.
    От своя страна БНТ винаги имат точни, ясни и стегнати новини. Нещата по същество, важните неща. Често се усещам, че гледам цялата вечерна емисия (40 - 45 минути), просто защото ми е интересно, въпреки че цял ден чета новини в нета.
    Така, че съм ужасно доволен от новините по БНТ, а за останалата им програма няма какво да кажа, защото телевизия не гледам :)

  • 9
    marriela avatar :-|
    Marriela

    В бързината съм пропуснала да си довърша изречението (в коментар под №2) :-((:
    "На този техен сайт няма почти нищо, много от важната информация се публикуваше със закъснение; моите усилия (и на други форумци) да накараме от екипа да си качат на сайта повечето материали - и класацията от 101 до 200 място (така както са направили от БиБиСи при тяхната кампания); всички рекламни видеоклипчета, 12-те филмчета, репортажите от Пътуващата библиотека, списъка с 2000 книги, за които беше гласувано, завършиха с неуспех."

  • 10
    aexndr avatar :-?
    ae

    Как да се сдобия с долклада на Сметната палата? На тяхната страница все още го няма?!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK