С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
25 16 юли 2010, 16:16, 9058 прочитания

БНТ за мечтатели

Вяра Анкова ще има нелеката задача да започне реформата в телевизията и да я направи обществена

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Тя обеща!

Съветът за електронни медии избра Вяра Анкова за генерален директор на БНТ с пълно единодушие. Досега тя беше директорка на дирекция "Информация". След обявяването на избора Анкова каза, че очаква оставките на всички директори в телевизията, за да има свободата да изгради собствен екип. Тя обеща, че всички грешки, били те корупционни практики или нецелесъобразни решения, ще бъдат премахнати. Анкова смята още, че в БНТ трябва да бъде въведен продуцентски принцип на работа, който ще направи работата по-прозрачна. По време на презентацията си тя каза, че са необходими промени в медийния закон, които да позволят продуктовата реклама в БНТ, както и възможността за сключване на публично-частни партньорства.

Добрите намерения на Анкова обаче могат да останат нереализирани, ако новият медиен закон реши да обедини БНТ и БНР и да промени формата на управление на медиите. В сектора вече започнаха коментари доколко законът, който се очаква да бъде готов до есента, може да прекрати предсрочно мандата на новия генерален директор. Категоричен отговор в момента няма.

Цялата й концепция за развитието на БНТ можете да прочетете на www.capital.bg
БНТ има нов генерален директор - Вяра Анкова. Но Вяра Анкова няма нова телевизия. Напротив.

Тя заема директорското място в една телевизия, която е обществена само на хартия, нереформирана, с огромен дълг към БТК и частично подготвена за предстоящата цифровизация.


В началото на мандата на новия генерален директор решихме да обърнем внимание на трите основни проблема, които за 20 години не бяха решени.

Държавата - и баща, и майка


С няколко редки изключения БНТ никога не е хапела ръката, която я храни. Мизерното състояние на БНТ днес се дължи на начина, по който е регламентирана работата на медията. Тя е на директна държавна издръжка, изборът на генерален директор често става под политическо влияние, а поколения ръководства в телевизията могат да се похвалят само с грижливо запазване на статуквото.

Огромната част от финансирането на БНТ идва от държавния бюджет, останалата - от продажба на рекламно време, спонсорства и други. Всяка година генералният директор изготвя примерна сметка, която първо се обсъжда и одобрява от медийната комисия в парламента, а след това и от Министерството на финансите. Сумата на субсидията се определя на базата на утвърден от правителството "норматив за час телевизионна програма". За 2010 г. държавната субсидия е малко над 60 млн. лева. Това годишно поклонение пред властимащите, което е принуден да прави генералният директор на независимата (теоретично) медия, е най-голямата пречка пред съществуването на БНТ като истинска критична обществена телевизия. Назначението на шефа на телевизията също е до голяма степен политическо. Изборът на генерален директор се прави от Съвета за електронни медии, чиито членове се избират от мнозинството в парламента или се назначават от президента. Това ги прави податливи на политически натиск.



Промяната, която би направила БНТ по-независима от властимащите, е да бъде приета такса или данък, чрез който да се финансира БНТ. В Гърция например подобна такса се събира със сметката за ток. В други държави тя се плаща с данъците. Така лостът за влияние, който има държавата върху медията, няма да изчезне, но поне ще бъде намален значително. Недостатък на този вариант е, че правителството може по всяко време да реши, че таксата е прекалено висока или дори излишна и така отново да контролира финансирането на медията. Подобен механизъм беше заложен и в сегашния медиен закон, но нито една администрация от 1999 г. насам не посмя да го задейства.

Проблемите не идват само от сбъркания модел на финансиране и политическия избор на генерален директор. Освен това липсва и независим обществен контрол върху управлението и програмната политика на телевизията. Това принципно е задача на СЕМ, но досега съветът не успява да предизвика някаква промяна за добро. Работата му се свежда предимно до формален контрол за спазването на закона.

В работата на държавната телевизия прозрачността не е много напред в списъка на приоритетите. Например за разлика от ВВС финансовият отчет на БНТ е много, ама много трудно откриваем, ако искате да видите програмните лицензи на БНТ това също е трудно занимание и за целта трябва да се изиска от Съвета за електронни медии по Закона за достъп до информация.

Финансови възли

Друг проблем на БНТ е не просто в количеството пари, с които разполага, а как и за какво ги изразходва (виж графиката). Само един пример - през 2009 г. в телевизията са работили 1424 души според отчета на БНТ. От тях през 2010 г. са съкратени само 38 човека.

Последният доклад на Сметната палата за БНТ показа, че няма приети единни правила и критерии, които да регламентират принципите, реда и начина за определяне на норматива за час програма: на каква база и на кои разходи формират неговата стойност, дали при определянето му се отчита структурата на телевизионната програма (собствена, чужда и повторения). "В резултат на това нормативът за час телевизионна програма не може да се приеме като реален измерител за оценка на управлението на средствата по бюджета на БНТ", пише в доклада.

Макар и доста хора да смятат, че независимата обществена медия не трябва да продава рекламно време, смесеният модел се използва в много страни. Оплакванията на БНТ за ограниченията, които медийният закон налага върху количеството реклама, което тя може да продава, също са неуместни - обществените медии по света, които се финансират от рекламния пазар, трябва да спазват строги правила.

И въпреки ограниченията БНТ периодично отчита неизпълнение на заложените собствени приходи от реклама и спонсорства. Причината е в непродаденото рекламно време. Според одит на Сметната палата през 2007 г. изпълнението на заложените приходи от реклама е било 63%. За 2008 г. е още по-малко - при заложени приходи от реклама 12.3 млн. лева реално са събрани 3.6 млн. лева (29.3%). За одиторите причина за неизпълнението са и огромните бартерни договори, които БНТ сключва и които винаги са били смятани за един от механизмите за източване на телевизията, тъй като не попадат в рамките на Закона за обществените поръчки, а се одобряват единствено от управителния съвет. През 2008 г. бартерните договори са достигнали стойност от 10.9 млн. лева.

През 2009 г. БНТ предприе мерки в тази посока и смени директора на дирекция "Маркетинг и реклама". Новият шеф Димитринка Кирова предложи сериозни реформи в рекламната политика на медията и препоръча БНТ да се въздържа от бартери, освен ако не са крайно наложителни. "Бартерите реално пречат на гъвкавата политика на продажби на рекламно време. БНТ има нужда от чисти приходи заради ограниченията в рекламното си време. Препоръчах бартерите да се избягват", коментира пред "Капитал" сегашната шефка на рекламата.

Вяра Анкова поема управлението на БНТ при доста тежка финансова диагноза. Най-сериозното задължение на медията е таксата за разпространение на сигнала, която дължи на поделението на БТК НУРТС. Заедно с лихвите задължението вече е над 12.4 млн. лв. НУРТС преди време беше обособено като отделна компания, като 50% от нея се притежава от регистрираната в Кипър компания Mancelord Limited, представлявана в България от основния акционер в Корпоративна търговска банка Цветан Василев.

Един от конкурентите на Анкова за поста, юристът Радомир Чолаков, определи този дефицит като "екзистенциална заплаха за медията". "Ще ви кажа само, че с един съдия изпълнител това задължение лесно може да се трансформира в собственост", каза Чолаков.

Програмиране

Големият удар по претенциите на БНТ за повече пари от държавата и от рекламния пазар е качеството на програмите, които медията произвежда. Рейтингите й са ниски, а голяма част от предаванията й изглеждат така, сякаш все още сме в 1986 г. например.

В момента БНТ е в омагьосан кръг. За да има качествени предавания, телевизията трябва да може да привлича талантливи хора. За да привлича талантливи хора, трябват пари. А за да има пари, трябват качествени предавания.

Все пак през последните една-две години най-старата телевизия имаше своите проблясъци. Проекти като "БНТ Такси", "Голямото четене", "Големият избор", "Българските събития на ХХ век" и вечерното политическо токшоу "Референдум" поизлъскаха имиджа на БНТ, но остават сред много малкото, които заслужават внимание.

Отчетът на БНТ (който изглежда повече като литературно произведение) за периода 1 април - 30 септември 2009 г. е изключително показателен, когато става въпрос за програмата на телевизията. Докато основно задължение и генератор на рейтинги за развитите обществени телевизии са разследващите предавания, българската телевизия имаше две такива - "Открито" на Валя Ахчиева и "Частен случай".  В отчета четем: "Покрай изборите предаванията за разследваща журналистика... отстъпиха на заден план. Това, както и спирането на студио "Частен случай", стана повод да започне дискусия за бъдещото развитие на разследващите предавания на БНТ... Общият извод е, че са необходими нови форми и нови пътища..." И така вече почти година. А в последния отчет на БНТ за периода октомври 2009 г. - май 2010 г. въпросът отсъства. В малко повече от 100 страници на нито едно място не се споменава за разследваща журналистика.

Предаванията за малцинствата - друга задача на обществената телевизия, също са по-скоро само проформа. Новините на турски повече дразнят националистите, отколкото да са реално в услуга на турското малцинство. Същото е и с ромите.

Единственият по-сигурен плюс за БНТ през последните години е качеството на новините. Те (с малки уговорки за отразяването на Георги Първанов) успяват да запазят високите стандарти, които обществената телевизия трябва да поставя.

Очевидно поне в следващата една година обществената телевизия ще продължи да изглежда като мечта. Като с всеки нов директор засега надеждите за реформа са насочени към Вяра Анкова. Само усилията на един човек обаче никак няма да са достатъчни. Пътят към истинската обществена телевизия минава през сериозни промени в механизма на финансиране и контрол над БНТ. Другото е само шум в ефира.

По темата работиха
Весислава Антонова, Иван Михалев, Борислав Кандов

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Президентът е подложен на силен натиск да подпише бързо указа за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор; КС отмени законовите критерии за защита на личните данни в журналистиката; Готви се нов Закон за управление на агрохранителната верига

18 ное 2019, 290 прочитания

Цикълът на вътрешните избори в БСП започна с критики към Корнелия Нинова 1 Цикълът на вътрешните избори в БСП започна с критики към Корнелия Нинова

На пленума в неделя не се стигна до дебат за оставката на лидера въпреки раздвижването на вътрешната опозиция

17 ное 2019, 1335 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Строгосекретният проект за специализиран съд

Управляващите се твърдо решени да създадат новата институция

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10