Търговската десетка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Търговската десетка

Shutterstock

Търговската десетка

България изнася към близките пазари, и то предимно стоки с ниска добавена стойност

Велизар Великов
5580 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Износът ще върне ръста в българската икономика. Това изречение се превърна в мантра, повтаряна толкова дълго и от толкова много хора, че заприлича на друга тема, но отпреди кризата - високия дефицит по текущата сметка. За да сме наясно откъде тръгваме, погледнахме назад, за да видим къде и какво изнесохме през кризисната 2009 г.

Кризата се отрази пагубно на вътрешното потребление и инвестициите - основните движещи сили на икономиката в предходните години. Днес никой не очаква те бързо да се възстановяват до познатите нива. Само доброто развитие на външнотърговския баланс кара правителството да очаква реален ръст на брутния вътрешен продукт от 1% през настоящата година след свиването от 5%, отбелязано през 2009 г.

От същото, но по-малко

Съживяването в експорта през последните два месеца на миналата година дойде в отговор на стабилизирането на основните търговски партньори в Европа, но не беше достатъчно да компенсира сериозния срив отпреди това. За цялата 2009 износът се сви с близо 23% до 23 млрд. лева.

Кризата не успя значително да промени и експортния профил на страната. С други думи, изнасяхме същите неща, но за по-малко пари. Върхът на класацията на най-изнасяни по стойност продукти отново е окупиран от бензина, нефта и медта, които освен това през 2009 г. се изнасяха и на по-ниски цени. Това допълнително натисна и стойността на износа на тези продукти надолу.

Приятната изненада

е скокът в експорта на електроника и електротехника, където увеличението е почти двойно. Това нарежда тази група, в която изпъкват изолирани електрически проводници и телевизори, на трето място сред най-изнасяните стоки. Зад тези изнесени стоки вероятно стоят няколкото нови завода за авточасти в страната - например производителите на кабели "Язаки", "СЕ Борднетце - България" и др. Въпреки спада от близо 15% в стойността на експорта на машини и оборудване тази група запазва четвъртото си място в подреждането, като най-значими продукти тук са хладилниците и фризерите.

.

Текстилът отстъпва назад и тенденцията е той все повече да губи позиции на чуждите пазари заради силната конкуренция на Китай. Секторът е в групата на нискотехнологичните производства, което предопределя неговата отслабваща роля както в износа, така и като цяло в икономиката на България. Заради свиването в износа в другите групи за пръв път в челната десетка успяват да се наредят фармацевтичните продукти.

Близки и важни

Сред водещите експортни дестинации също няма изненади. Германия, най-голямата икономика в Европейския съюз, измества от върха изпитващата сериозни трудности Гърция. Статистиката за пореден път подчертава и мястото на останалите водещи европейски икономики и съседни страни като основни търговски партньори за България. Износът за първите десет страни в класацията по износ е в размер на 14.7 млрд. лв. през 2009 г., което е близо две трети от общият износ за годината.

Бързият преглед на основните стоки, които изнасяме към десетте най-значими за нас пазара, чертаят обаче образ, характерен не за страна износител от XXI век, а по-скоро от XIX век. Сред стоките освен споменатите бензин, нафта и мед най-често срещаните са облекла, желязо, пшеница и царевица. На очи се набива присъствието на Македония сред десетте най-важни външни пазара за България. За там изнасяме основно електрическа енергия.

От пет години насам няма никаква промяна в първите две места на страните износителки за България. Те отново са заети от Русия и Германия (в тази последователност). От Руската федерация традиционно внасяме най-много нефт, газ и въглища. От Германия се купуват машини и оборудване, необходими за модернизацията на икономиката ни. Страните, от които внасяме, са основно и тези, за които изнасяме. Единственото по-любопитно присъствие сред страните износителки е това на Украйна, от която купуваме нефт, въглища и желязо.

Автор: Антония Тилева

Износът ще върне ръста в българската икономика. Това изречение се превърна в мантра, повтаряна толкова дълго и от толкова много хора, че заприлича на друга тема, но отпреди кризата - високия дефицит по текущата сметка. За да сме наясно откъде тръгваме, погледнахме назад, за да видим къде и какво изнесохме през кризисната 2009 г.

Кризата се отрази пагубно на вътрешното потребление и инвестициите - основните движещи сили на икономиката в предходните години. Днес никой не очаква те бързо да се възстановяват до познатите нива. Само доброто развитие на външнотърговския баланс кара правителството да очаква реален ръст на брутния вътрешен продукт от 1% през настоящата година след свиването от 5%, отбелязано през 2009 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    agrotuz avatar :-|
    тимирут'

    Малко развити държави могат да се сравняват с нас - "тигъра" на ЕС, Швейцария на Балканите...
    Реалността е тъжна. Изнасяме суровини, непраработени земеделски продукти и стоки с малко добавена стойност. Това е отражение на цялата ни икономика. На практика нямаме развито промишлено производство. Затова и кризата ни удари със закъснение, но за сметка на това ще е за дълго. Едвам дишат строителството и туризма, които преди даваха измамната представа за ръст. Няма пари в населението и бизнеса, за да процъфтяват услугите. Транспортът е що-годе добре с намалели поръчки и цени, но повече заради експорта и транзита, а какво да говорим за вътрешния...

  • 2
    sparti avatar :-|
    sparti

    "Бързият преглед на основните стоки, които изнасяме към десетте най-значими за нас пазара, чертаят обаче образ, характерен не за страна износител от XXI век, а по-скоро от XIX век. Сред стоките освен споменатите бензин, нафта и мед най-често срещаните са облекла, желязо, пшеница и царевица."

    Е малко сте се престарали - в 19 век нафтата,бензина, че дори и ел енергията не са били никак важни.
    Що се отнася до селскостопанската продукция - какво да направим че сме страна с добър климат и сравнително плодородна почва - някои държави биха дали немалко само и само да ги притежават ;)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK