С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
22 23 юли 2010, 13:57, 11452 прочитания

Остров Бали, София

Пет години по-късно балите с боклук продължават да стоят в столицата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Ей такива плъхове има." Възрастният мъж ни показва на едната си длан големината на гризачите, които обитават площадката с балирани отпадъци в столичния район Кремиковци.

Ще го наричаме чичо Митко. Той е пазачът на площадката. В околовръст не се забелязва жива душа, ако не броим кучето пазач от неизвестна порода. Видимо е изненадан от появата на репортерския ни екип на това особено неприятно място в покрайнините на столицата.


Охранителната кабинка на чичо Митко се намира само на десетина метра от балите. "През деня малки мишлета се катерят по масата", продължава разказа си нашият събеседник. Повече му пречат обаче рояците от мухи и комари, които се опитва да разпръсква с флакон Raid.

Някога това място е било индустриалната зона на София, а сега е превърнато в бунище, където все още стоят складирани 170 000 тона отпадъци от епохата "Софиянски". Тази година има нещо като юбилей - навършват се точно пет години, откакто София започна да опакова сметта си. И въпреки че депото в Суходол после беше отворено наново, планините от балирани отпадъци продължават да стърчат край Кремиковци в грубо нарушение на европейските екологични норми.

За това време на кметския стол се смениха четири души, но избавлението на София от боклучената напаст още не е намерено. Докато беше кмет, Бойко Борисов често обвиняваше за това правителството, но година след като стъпи на "Дондуков" 1, търсенето на приют за старите софийски бали още продължава. За намиране на трайно решение не помогна дори и стартирането на наказателна процедура срещу България, по която ни заплашват тежки глоби от 30 000 до 50 000 евро на ден.



Инфографика

Новината от последните дни е, че общината преговаря с Ловеч и Карлово за приемане на общо 150 000 тона. Това би решило проблема, тъй като по договор все още има неизпълнени количества в сметищата на Силистра и Харманли (виж графиката). Дори и да се стигне до сделка обаче, няма как физически количеството стар отпадък да бъде транспортиран до края на годината.

Балите ще изкарат още една зима

в софийското поле поне. Това призна пред "Капитал" и Мария Бояджийска, заместник-кмет по екологията. "Депата в Силистра и Харманли са малки. Не са като Цалапица с голям капацитет на входа, където можем да депонираме по 900-1000 тона на ден, без да се усети. Докато при тези две депа можем до 200-300 най-много на ден. Просто са конструирани така, че да могат да влизат по-малко камиони", обясни тя. Това означава, че последната бала ще напусне софийското поле най-рано през 2011 г. 

Нежеланието на общините да приемат софийските боклуци е разбираемо. Повечето от градовете не разполагат със собствени сметища, а на други капацитетът е недостатъчен. Трети пък просто отказват заради страх от протести на населението. Така София се принуди да кара балирани отпадъци чак в Силистра, която се намира на почти 500 км от столицата. При цена от 15 стотинки на тон/километър само един курс на камион с 25-30 тона отпадък излиза на общината по 2000 лева - твърде скъп лукс дори за столицата. По тази причина София се отказа от използването на последните 5000 тона от договореното количество със Силистра.

В последните месеци се караха отпадъци единствено към сметището в Харманли, но в началото на юли и то затвори вратите си за софийските бали. Причината - заповед на кмета Михаил Лисков за спиране на депонирането от 1 юли. Оказа се, че Столичната община е бавела плащанията за ползването на депото. Освен това държавата не е изпълнила обещанията за субсидия в 12 инфраструктурни обекта. Вероятно кметът на Харманли се страхува да не последва съдбата на колегата си от Пловдив Славчо Атанасов, който още продължава да чака 26.5 млн. лева за приютяването на допълнителни 100 000 тона бали през миналата година.

Сигурно ще се зачудите защо при наличието на Суходол общината търси други депа. Причината е забраната на РИОСВ - София, която разреши повторното отваряне на сметището, при условие че в него се стоварва "свеж отпадък". С този евфемизъм чиновниците наричат ежедневните количества боклук, отделяни от столичния град. "Ние правихме подобни запитвания още през 2006 г. Категоричното становище на РИОСВ беше, че е недопустимо, защото това представлява промяна в технологията за депониране. И че ако го правим, ще трябва да се мине през нова процедура по ОВОС на цялото депо. Ние преценихме, че нямаме много време и е по-добре да приемаме новите количества боклук, а тези бали да се извозват до други депа", обясни Мария Бояджийска.

За рекордите на Гинес

В момента София е опитно поле за осъществяване на мащабен научен експеримент. Той може да бъде наречен условно "колко време издържа опакован битовият отпадък на открито". В началото се говореше, че обвивката на балите може да издържа 12 месеца. Това твърдеше Роланд Ренер, главен механик на германската фирма "Шустер инженеринг", която произвежда балиращите машини. Тогава шефове на балиращите фирми обясняваха, че "балите могат да престоят до три години, без да им стане нищо".

Това, разбира се, не е вярно. Срокът на разграждане на най-горния слой фолио от обвивката на балата е 24 месеца. След като изтекат, престава да действа защитата срещу UV лъчи. Слънцето разкъсва обвивката и в балата влиза кислород, който засилва процесите на гниене и отделяне на миризлива течност (т.нар. инфилтрат). Ето защо всяко престояване на балите след втората година е опасно.

Никой не знае колко стари са балите в Кремиковци. Вероятно възрастта им е между 3  и 5 години, тъй като балирането в София беше в периода 2005-2007 г. "Никой жив човек не може да каже откога са балите. Няма стикер на всяка бала кога е произведена. Би трябвало да са от по-новите, защото най-старите бяха на Гара Искър", коментира инж. Петър Николов, началник на отдел "Контрол по опазването на околната среда" в Столичния инспекторат.

Опитите ни да получим официално становище от РИОСВ София бяха неуспешни. От пресслужбата коментираха само, че "за годините, които стоят, състоянието на балите е добро". Целият инфилтрат от тях е изтекъл и няма опасност за почвата и водите. Единственият проблем били растенията, които никнат от балите. "Знаете, че имаше и поникнали домати в началото, така че това е нещо нормално", заявиха по телефон от пресслужбата на РИОСВ - София. По време на балирането инспекторите на екоинспекцията ходеха всяка седмица на проверки, за да следят дали се спазват изискванията за балиране. Сега инспектират само опразнените площадки, след като бъдат освободени от балите. Те проверяват дали са почистени и рекултивирани площите, но нямат обаче ангажимент да проверяват състоянието на самите бали.

Управителят на фирмата "Чистота Искър" Павел Граматиков, който отговаря за извозването на балите, също не смята, че има проблем. "Ако бяха бомби, досега да са гръмнали", коментира той.

На същото мнение е и ресорният заместник-кмет Мария Бояджийска. "Аз не мисля, че има някакви кой знае какви опасни вещества. Каквото е могло да се случи за толкова време, се е случило." Тя обаче призна, че изследвания върху почвата и въздуха не са правени: "Трудно можем да докажем какъв е ефектът, тъй като никой не е взел проби от почвата, преди да е започнало трупането на балите. Районът на Кремиковци е изключително натоварен индустриално. Там са извършвани много индустриални дейности в последните 50 години. Така че, ако беше направен през 2005 г. анализ на почвата, можехме да кажем дали има повишено замърсяване на почвата. Но ние и това не можем да кажем."

Балите струваха колкото половин завод

Решаването на проблема с натрупаните бали бръкна дълбоко в джоба на българския данъкоплатец. Сметката показва, че досега държавата е отделила 133 млн. лева допълнителни субсидии за четирите общини, които приеха да депонират софийски бали - Пловдив, Карлово, Силистра и Харманли (виж таблицата). По-голямата част от тези пари бяха отпуснати по схема "бали срещу инфраструктура". Общините се съгласяваха да вземат софийски боклук, като в замяна получаваха целева субсидия, която отиваше за строителство на улици, ремонти на сгради, канализация, рекултивация на сметища и други дейности.

Тази сметка тепърва ще продължи да нараства. Разбра се, че община Ловеч очаква 13.270 млн. лева срещу евентуалното решение да приеме 50 000 тона балиран отпадък. Те ще се изхарчат за обновяване на местното сметище, ремонт на път и канализация на кв. "Продимчец". Още не се знае колко ще струва депонирането на последните 100 000 тона в Карлово. Вероятно местните власти ще искат същата сума, колкото плати предишното правителство за подслона на 80 000 тона отпадък - 17 млн. лева. Така сметката може да надхвърли 160 млн. лева - огромна сума, която данъкоплатците ще платят за безотговорността на няколко общински екипа начело със Стефан Софиянски. Тук не включваме десетките милиони, които Столичната община похарчи за балиране, складиране, съхранение и транспортиране на балите. Само за миналата година по това перо са похарчени 16 млн. лева. За сравнение - цената на бъдещия завод за преработка на отпадъците, който София ще строи с пари от Европейския съюз, се очаква да бъде 183 млн. евро. Това означава, че пръснатите пари за разчистването на балите щяха да стигнат за половин завод.

Карлово и Ловеч спасяват София

В момента се търси депо за последните 150 000 тона бали на София. В началото на юли общинският съвет даде мандат на кмета Йорданка Фандъкова да подпие договор с община Ловеч за приютяване на първите 50 000 тона от тях. Общината е заявила съгласие при условие, че софия плаща по 23 лева на тон отпадък. За да стане сделката, държавата трябва да отпусне 13.270 млн. лева субсидия за инфраструктура на града.

В сряда се разбра, че се водят преговори за допълнителни 100 000 тона и с община Карлово. Градът вече прие 80 000 тона бали, срещу което получи 17.5 млн. лева субсидия от държавата, които отидоха в строителството на околовръстен път, спортни площадки и друга инфраструктура. Не е ясно за каква сума ще настояват този път карловските общинари. "Нашият кмет не е човек на емоциите. Той ще изчака становището на политическите групи в общинския съвет и тогава ще се произнесе по искането на София", коментираха от кабинета му пред "Капитал". Любопитното е, че кметът Найден Найденов беше избран от БСП. Преди това той беше заместник-областен управител на Пловдивска област и с негово съдействие беше платена на Карлово субсидията за предишното количество бали.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Италианският премиер подава оставка, интересът към АЕЦ "Белене" - фиктивно висок, реално нисък Вечерни новини: Италианският премиер подава оставка, интересът към АЕЦ "Белене" - фиктивно висок, реално нисък

ЕС отказа на Борис Джонсън промяна в сделката за Brexit; САЩ обмислят мерки срещу рецесията; Още спекулации около мистериозния взрив край Северодвинск

20 авг 2019, 667 прочитания

София ще реставрира античния мавзолей край Южния парк с близо 1 млн. лв. 1 София ще реставрира античния мавзолей край Южния парк с близо 1 млн. лв.

Намерението на Столичната община е той да се превърне в туристическа атракция

20 авг 2019, 1452 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Стъпка напред

Седем важни урока от последния доклад на Европейската комисия

Буреносните облаци пак се сгъстяват

Растежът на българската икономика леко се забавя до 3.3%, в синхрон с цялостната тенденция в Европа

Българската реклама в чужбина

Българските рекламни агенции все повече се ориентират към обслужването на клиент на чужди пазари

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА