Ще ги вдигаме, няма да ги вдигаме
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ще ги вдигаме, няма да ги вдигаме

Ще ги вдигаме, няма да ги вдигаме

Дебатът за пенсионната реформа се измести в опасна плоскост. На по-високите осигуровки

Вера Денизова
3964 прочитания

© Асен Тонев


Ако допреди няколко месеца се шегувахме, че ДДС е като нивото на река Дунав в сантиметри, сега актуални са осигуровките.

В продължение на няколко седмици вноските за пенсия се повишават почти всеки ден. Най-често спряганият вариант е 2 процентни пункта още от началото на следващата година. Вредния за икономиката дебат започна социалният министър Тотю Младенов.

След почти година обсъждане на десетки идеи и честа смяна на мнението на управляващите как точно да се намали огромният дефицит в пенсионната система кабинетът гласува промени в Кодекса за социално осигуряване през седмицата. Макар и крачка напред, те трудно могат да се нарекат реформа. Няма да решат и основния проблем – недостига на средства за пенсии. Най-едрите промени са увеличаването на стажа за пенсия и на осигурителния период, на базата на който се изчисляват обезщетенията за майчинство, безработица и болнични.

Сега социалният министър предлага реформаторският му страх да се плати от бизнеса и работещите – под формата на по-високи вноски за фонд "Пенсии". Подобна мярка обаче може и да не се отрази добре на дефицита в държавното обществено осигуряване. С увеличаване на осигурителната тежест намаляват стимулите за изсветляване на икономиката. По-високото облагане на труда означава изземване на разполагаем доход, по-висока безработица и в крайна сметка – по-бавно излизане от кризата и по-малко постъпления в бюджета.

Дори и да не се стигне до увеличение на вноските обаче, постоянното говорене за това създава несигурност. А тя отблъсква инвеститорите, защото показва липсата на ясен хоризонт в данъчно-осигурителната политика на правителството.

Защо е важно

Последното понижение на вноските за фонд "Пенсия" с 2 процентни пункта беше направено в началото на тази година с идеята да се даде глътка свеж въздух на бизнеса в кризата. Резултатът: най-общите сметки показват, че ако през 2009 г. работник с 1000 лв. нетна заплата е струвал (осигуровки и данъци) на работодателя си 1507 лв. на месец, сега струва 1478 лв., или с 29 лв. по-малко. Сметките са на база чист доход, тъй като е нормално човек да се вълнува най-вече от нетната заплата, която получава. Покачването на осигурителната вноска с 2 процентни пункта означава, че за да запази възнаграждението на своя работник, работодателят трябва или да увеличи разходите си за заплати, или да съкрати някого, за да подели неговото възнаграждение между останалите служители. И в двата случая има негативен ефект за икономиката – намален разполагаем доход, а оттам и потребление или по-висока безработица.

Промените

Работещите тежки професии (първа и втора категория труд) ще се пенсионират две години по-късно, а не с три години, както се предвиждаше допреди няколко дни. Това ще стане на две стъпки - с една година от 1 януари 2011 г. и с още една от 2012 г. Паралелно с това обаче срокът за ранното пенсиониране ще бъде до края на 2012 г., а до края на 2014 г., както се предвиждаше по-рано. Другата промяна в Кодекса за социално осигуряване, която гласува през седмицата правителството, естажът за пенсия да се вдигне с три години за периода 2011-2013 г., без да се повишава пенсионната възраст. Така в края на периода мъжете ще могат да се пенсионират след 40 години стаж, а жените - след 37 години. По същата схема ще се увеличи и осигурителният стаж, необходим за пенсиониране на военните, полицаите и учителите. Очакваният финансов ефект от промените е 81.8 млн. лв. през следващата година, през 2012 г. – 190.3 млн. лв., и през 2012 г. - приблизително 450 млн. лв.

Предай нататък

Цялото говорене за осигуровките до момента прилича на едно безкрайно побутване на топката между отделните институции. Условието, което министър Младенов постави, за да не се увеличават вноските, е до края на годината Националната агенция за приходите (НАП) да събере 400 млн. лв. допълнително. Това са 40% от задълженията към Националния осигурителен институт на работодатели, работници и самоосигуряващи се. Толкова се очаква да се съберат и ако вноската за фонд "Пенсии" се увеличи с 2 процентни пункта. Така социалният министър прехвърли отговорността за евентуалното повишение на осигуровките към подчинената на финансовия министър Симеон Дянков приходна агенция.

В замяна от НАП поискаха правителството да приеме няколко мерки за увеличаване на събираемостта (виж втория текст). По мнението на данъчни експерти и депутати от ГЕРБ – спорни и неефективни. И с малък шанс да бъдат приети. Ако идеите на НАП обаче се отхвърлят, данъчните също ще си имат оправдание за ниския резултат: липсват инструменти за борба с неизрядните данъкоплатци.

Изпълнителният директор на агенцията Красимир Стефанов засега намали напрежението: "От 27 юли до момента (5 август – бел. ред.) вече са събрани 124 млн. лв. и до края на годината ще бъдат събрани всички (400 млн. лв. - бел. ред.) задължения."

За повишаването на осигуровките официално се заговори още преди две седмици след срещата между синдикатите и премиера Бойко Борисов (виж графиката по дати).

"Синдикатите искат да забавят увеличението на пенсионната възраст на работещите при тежки условия на труд, защото в тези предприятия е основната им членска маса. Това обаче е вид мечешка услуга. Вдигането на вноските ще засегне всички – включително работодателите и работещите в същите тези дружества", коментира представител на частен пенсионен фонд.

Дни по-късно премиерът имаше среща и с бизнес организациите. Пред тях Борисов гарантирал друго - данъци и осигуровки да останат без промяна през следващата година. Същото е записано в бюджетната прогноза на Министерството на финансите за 2011-2013 г. Финансовият министър Симеон Дянков неведнъж е заявявал, че в период на криза не трябва да се правят резки движения при данъците и осигуровките. Източници от финансовото министерство твърдят, че увеличението им през следващата година е малко вероятно.

Уравнение с много неизвестни

Идеята за по-високите осигурителни вноски беше хвърлена в медиите без конкретни аргументи за какво са нужни 400 млн. лв. през следващата година. Както и дали те не могат да бъдат осигурени чрез други мерки. Обясненията на Тотю Младенов и управителя на НОИ Христина Митрева са до болка познатите проблеми на системата: демографската картина се влошава, дефицитите в НОИ ще продължават да растат и да тежат на бюджета, а понижението на осигурителните вноски през последните години не дава очаквания ефект. Другата теза, която се промъква като тънка червена линия, е пенсиите да се финансират само от осигуровки. "Сега вместо политиките да се формират в социалното министерство и осигурителният институт да ги изпълнява, водещи стават възможностите на държавния бюджет за финансирането на тези големи разходи за пенсии - около 7 млрд. лв. годишно", обясни Митрева в интервю за "Стандарт".

Разходно-покривната система обаче работи при постоянен ръст на населението, какъвто не се очертава в близките десетилетия за България. Така възможните ходове остават три: покачване на вноските, на пенсионната възраст или понижение на пенсиите. Последните и в момента са твърде ниски, а увеличението на стажа за пенсиониране заедно с останалите мерки на социалното министерство явно не са достатъчни. С тях обаче засега приключва и дебатът за промяна в системата.

Така единствен изход остават вноските. Изчисленията на НОИ показват, че при сегашното състояние разходите за пенсии могат да се покрият изцяло от осигуровки, ако общата осигурителна тежест стане 50% (при почти 30% в момента). "При такава осигурителна тежест ще се намалят рязко базата за облагане, събираемостта, работните места и доходите, т.е. дори 50% осигуровки не могат да балансират НОИ, но могат да дебалансират икономиката", твърди Георги Ангелов от "Отворено общество". Той пояснява, че увеличаването на облагането на труда би действало като спирачка за икономическото развитие и заетостта. "За България това е важно, защото сме най-бедната страна в ЕС и сме загубили 300 хиляди работни места от началото на кризата. Не е случаен фактът, че почти всички страни в ЕС са намалили облагането на труда през последните две години. Дори тези, които вдигат данъци, не вдигат прякото облагане", допълва Ангелов.

Освен това сметката на НОИ с почти двойните осигуровки е правена, при положение че пенсиите останат почти същите. Така че това няма да доведе до значима промяна. Оттук нататък ходовете на управляващите не са много. Ако се върви в посока усъвършенстване на сегашния модел, това може да стане в няколко посоки. Несвойствените социални плащания, които сега извършва НОИ, могат да се прехвърлят към бюджета. Ако се погледне само балансът на фонд "Пенсии", картината не е толкова страшна (виж графиките вляво). Освен това държавните служители да започнат да си плащат осигуровките, възрастта на пенсиониране да се обвърже с продължителността на живот и т.н.  Истинската реформа обаче би била промяна на пенсионния модел към капиталонатрупващ, при който размерът на пенсията зависи от личните вноски на всеки работещ. А държавната пенсия е само социална. За година правителството не излъчи сигнал, че поне малко се мисли в тази посока. Явно е избрало да кърпи финансови дупки с протяжни и безплодни преговори със синдикати и бизнес.

Старите нови мерки на НАП

Мерките, които Националната агенция за приходите (НАП) и министър Младенов лансираха за повишаване на събираемостта на осигуровките, не са нови. Много от тях бяха предлагани от предишното правителство още когато начело на агенцията беше Mария Мургина. Освен че са поизтупани от прахта, идеите на НАП още тогава срещнаха отпора на данъчните експерти. Сега против тях се обявяват дори и от управляващото мнозинство.

Предложенията, които се очаква да бъдат разгледани на следващото заседание на Министерския съвет, са четири: всички плащания над 5 хил. лв. да се правят по банков път; работниците да получават заплатите си чрез дебитни карти; да се направят промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които ще позволят на НАП да прави ревизии по аналог (да санкционира компании и техните служители за неплатени осигуровки на база данни за възнагражденията в подобни фирми от същия сектор); да се даде достъп до кредитните досиета на фирмите в банките.

Аргументите на изпълнителния директор на агенцията Красимир Стефанов са, че в много случаи компании с нулева печалба обслужват кредити, плащайки редовно значителни вноски. Ограничаването на кешовите разплащания пък ще удари ДДС измамниците, защото според данъчните фактурите са фиктивни и без реални транзакции, а сега това ще стане невъзможно. Превеждането на заплати по банковите карти пък ще накара некоректните компании да обясняват къде са касовите им наличности, ако официално превеждат едни заплати по дебитните карти и теглят от банките средства за скритата част от възнагражденията.

Тези три мерки се подлагат под съмнение най-вече заради неясния ефект от прилагането им. Според депутати от ГЕРБ, цитирани от "Дневник", има голяма възможност с влизането в сила на мерките НАП да не повиши събираемостта, тъй като една ревизия може да се обжалва с години, а проблемът с приходите в хазната е сега. Дори и да стигнат до парламента, мерките на НАП едва ли ще получат одобрение в пленарна зала, твърдят други източници от ГЕРБ.

Предложението, което събра най-много критики и взриви професионалните форуми обаче, е за ревизиите по аналог за осигуровките. Първо, в момента подобен вид ревизии за данъчни задължения се извършват по неясни методика и критерии, което предполага субективизъм при преценката. Второ, така се ограничава конкуренцията. Ако един собственик на хотел успее да наеме персонал на по-ниска цена в сравнение с друг, от НАП ще му започнат ревизия само защото плаща по-ниски заплати ли?
Автор: Капитал
Преглед на оригинала
Автор: Капитал
Преглед на оригинала
Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Ако допреди няколко месеца се шегувахме, че ДДС е като нивото на река Дунав в сантиметри, сега актуални са осигуровките.

В продължение на няколко седмици вноските за пенсия се повишават почти всеки ден. Най-често спряганият вариант е 2 процентни пункта още от началото на следващата година. Вредния за икономиката дебат започна социалният министър Тотю Младенов.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

32 коментара
  • 1
    jj avatar :-|
    J.J.

    65 години пенсиониране за всички. Това е решението в момента. Иначе системата е изключително нечестна към една част от обществото: мъжете. При по-ниска продължителност на живота, те се пенсионират по-късно. Няма никакъв смисъл. Реформа, реформа, и пак реформа. Не закърпване на положението за момента. Всички това чакаме!

  • 2
    b.davidkov avatar :-|
    masay


    Пенсионната система сега може да се самофинансира до около 60% и останалото се налива от бюджета. Тъжното е, че видимо липсват експерти, които да намерят решение. Увеличаването на вноските е първосигнално решение, когато единствената цел е да се намали дефицитът в касата. Другото - увеличаването на пенсионната възраст - физическо намаляване на потребителите, е също толкова непопулярно и самоцелно.
    Изходът е в постепенното разтоварване на държавата от част от социалните й анагажименти и навлизането на частни пенсионни фондове и при първия стълб, както и облекчаване на условията при втория и третия стълб.
    А иначе г-н Т.Младенов неусетно ще стигне до решния, които преди него са вземали господата Сталин и Хитлер, като са "облекчили" пенсионните системи на държавите си за дълги години напред...

  • 3
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    Да, има нужда от пенсионна реформа за намаляване на дефицита в НОИ. Но дори и в рамките на трите години дето се гласят да се случат промените за осигурителния стаж няма да има бял ден за дефицита.
    Даже и ББ няма да е жив, за да види този резултат, ако изобщо ще го има.
    Да, имаме нужда от всичко това, което правителството се мъчи да направи от една година насам. Но от днес за утре с удряне по масата и се детското инатене, което ни демострира по новините премиера - не. И не е лошо да позволи опозиция и в своите редици. Все пак не знае всичко, не разбира от всичко, а със сигурност има хора, които знаят правилните решения, но на вожда слънце не се опонира.

  • 4
    kony avatar :-|
    kony

    За да ни стимулират да се осигуряваме на реални доходи трябва смяна на подхода, с увеличаване на дела на индивидуалните пенсионни партиди напр. 80:20 или 70:30. Всички социални и инвалидни пенсии да се прехвърлят към социалните дейности и бюджета, т.е. бъдещите пенсии да зависят САМО от собствените вноски и трудовия ти стаж. Спешно да навлязат частни осигурителни фондове, конкуриращи се с НАП и строго контролирани как харчат събраните средства. Средствата от всичко, което е останало да бъде приватизирано (а то е вече малко), да се вкарат в Сребърния фонд. Даже и така ще трябват 20-50 години кумулиране на средства.

  • 5
    dnanev avatar :-|
    Димитър Нанев

    Решението към което се върви е просто - "обвързване на възрастта за пенсиониране с продължителността на живота"! На 100%!

    С др. думи "бачкайте докато умрете!". И понеже никой политик не смее да го изрече - говорят празни приказки, въртят се в кръг и така до края на мандата...

  • 8
    lyubozamf avatar :-|
    пепо

    Абе управляващите/сега и преди/,защо се прават на луди вече толкова години!?Как ще стигат парите при непрекъснато увеличаване на безработицата/не тази на НСИ, а реалната/ -съкращаване на работни места,унищожаване на цели отрасли/машиностроене,хим.ром.,военно производство и т.н./.
    Ами в тази посока са дългосрочните решения- нови производства и контрол над приватизираните дружества за спазване договорните задължения относно съкращаване на персонала.

  • 9
    kintiminti avatar :-@
    кинти

    Тази система е вече тотално неприложима, както е написано в статията. Елемнтарна математика на събиране и изваждане. Освен намаляващото население, влияне оказва и възможностите на работниците. Не може в икономика на бармани и сервитьорки да търсиш големи приходи за социално осигуряване .Тази система трябва си ходи незабавно. В противен случай, след някалко години ще последва катастрофа в библейски мащаби. Аз, както и моето семейство, НЯМА да плащам за това!

  • 10
    brasnarq avatar :-|
    brasnarq

    "След година обсъждане на десетки идеи..." Обсъждани са все идеи от групата на разходно-покривната с-ма, с елементи на индивидуално-капитализираата, но като втори и трети стълб, по-скоро миниатюрни стълбчета, покрай първия основен.
    Не е обсъждано никога минаване изцяло към втората с-ма. Колкото и ИПИ и Г. Ангелов да им наливат акъл в червените бюрократични профсъюзни глави.
    Трябва да се постъпи като с губещите предприятия през 97-99. Приватизираш и се разтоварваш. Щом едно нещо не се приватизира, значи има много за крадене там. Не искат да се разделят чиновниците от кацата с мед.
    Аналогичен пример е доболничната помощ. Тя си е частна, без помещенията. Къде е пречката да се дадат на търг и общините да се отърват от ДКЦтата? Срещу хубави пари от приватизацията. Защото има за влачене.
    Друг аналогичен пример, почти идентичен, е здр. осигуряване. Никой чиновник не му се чува за повече здр. каси и то частни. Камо ли за преминаване от солидарно-разпределяща, към индивидуално-капитализираа с-ма. Няма да може да се краде.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK