Ще ги вдигаме, няма да ги вдигаме

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Ако допреди няколко месеца се шегувахме, че ДДС е като нивото на река Дунав в сантиметри, сега актуални са осигуровките.
В продължение на няколко седмици вноските за пенсия се повишават почти всеки ден. Най-често спряганият вариант е 2 процентни пункта още от началото на следващата година. Вредния за икономиката дебат започна социалният министър Тотю Младенов.

След почти година обсъждане на десетки идеи и честа смяна на мнението на управляващите как точно да се намали огромният дефицит в пенсионната система кабинетът гласува промени в Кодекса за социално осигуряване през седмицата. Макар и крачка напред, те трудно могат да се нарекат реформа. Няма да решат и основния проблем – недостига на средства за пенсии. Най-едрите промени са увеличаването на стажа за пенсия и на осигурителния период, на базата на който се изчисляват обезщетенията за майчинство, безработица и болнични.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Сега социалният министър предлага реформаторският му страх да се плати от бизнеса и работещите – под формата на по-високи вноски за фонд "Пенсии". Подобна мярка обаче може и да не се отрази добре на дефицита в държавното обществено осигуряване. С увеличаване на осигурителната тежест намаляват стимулите за изсветляване на икономиката. По-високото облагане на труда означава изземване на разполагаем доход, по-висока безработица и в крайна сметка – по-бавно излизане от кризата и по-малко постъпления в бюджета.

Дори и да не се стигне до увеличение на вноските обаче, постоянното говорене за това създава несигурност. А тя отблъсква инвеститорите, защото показва липсата на ясен хоризонт в данъчно-осигурителната политика на правителството.

Защо е важно Последното понижение на вноските за фонд "Пенсия" с 2 процентни пункта беше направено в началото на тази година с идеята да се даде глътка свеж въздух на бизнеса в кризата. Резултатът: най-общите сметки показват, че ако през 2009 г. работник с 1000 лв. нетна заплата е струвал (осигуровки и данъци) на работодателя си 1507 лв. на месец, сега струва 1478 лв., или с 29 лв. по-малко. Сметките са на база чист доход, тъй като е нормално човек да се вълнува най-вече от нетната заплата, която получава. Покачването на осигурителната вноска с 2 процентни пункта означава, че за да запази възнаграждението на своя работник, работодателят трябва или да увеличи разходите си за заплати, или да съкрати някого, за да подели неговото възнаграждение между останалите служители. И в двата случая има негативен ефект за икономиката – намален разполагаем доход, а оттам и потребление или по-висока безработица.

Промените Работещите тежки професии (първа и втора категория труд) ще се пенсионират две години по-късно, а не с три години, както се предвиждаше допреди няколко дни. Това ще стане на две стъпки - с една година от 1 януари 2011 г. и с още една от 2012 г. Паралелно с това обаче срокът за ранното пенсиониране ще бъде до края на 2012 г., а до края на 2014 г., както се предвиждаше по-рано. Другата промяна в Кодекса за социално осигуряване, която гласува през седмицата правителството, естажът за пенсия да се вдигне с три години за периода 2011-2013 г., без да се повишава пенсионната възраст. Така в края на периода мъжете ще могат да се пенсионират след 40 години стаж, а жените - след 37 години. По същата схема ще се увеличи и осигурителният стаж, необходим за пенсиониране на военните, полицаите и учителите. Очакваният финансов ефект от промените е 81.8 млн. лв. през следващата година, през 2012 г. – 190.3 млн. лв., и през 2012 г. - приблизително 450 млн. лв.

Предай нататък

Цялото говорене за осигуровките до момента прилича на едно безкрайно побутване на топката между отделните институции. Условието, което министър Младенов постави, за да не се увеличават вноските, е до края на годината Националната агенция за приходите (НАП) да събере 400 млн. лв. допълнително. Това са 40% от задълженията към Националния осигурителен институт на работодатели, работници и самоосигуряващи се. Толкова се очаква да се съберат и ако вноската за фонд "Пенсии" се увеличи с 2 процентни пункта. Така социалният министър прехвърли отговорността за евентуалното повишение на осигуровките към подчинената на финансовия министър Симеон Дянков приходна агенция.



В замяна от НАП поискаха правителството да приеме няколко мерки за увеличаване на събираемостта (виж втория текст). По мнението на данъчни експерти и депутати от ГЕРБ – спорни и неефективни. И с малък шанс да бъдат приети. Ако идеите на НАП обаче се отхвърлят, данъчните също ще си имат оправдание за ниския резултат: липсват инструменти за борба с неизрядните данъкоплатци.

Изпълнителният директор на агенцията Красимир Стефанов засега намали напрежението: "От 27 юли до момента (5 август – бел. ред.) вече са събрани 124 млн. лв. и до края на годината ще бъдат събрани всички (400 млн. лв. - бел. ред.) задължения."

За повишаването на осигуровките официално се заговори още преди две седмици след срещата между синдикатите и премиера Бойко Борисов (виж графиката по дати).

"Синдикатите искат да забавят увеличението на пенсионната възраст на работещите при тежки условия на труд, защото в тези предприятия е основната им членска маса. Това обаче е вид мечешка услуга. Вдигането на вноските ще засегне всички – включително работодателите и работещите в същите тези дружества", коментира представител на частен пенсионен фонд.

Дни по-късно премиерът имаше среща и с бизнес организациите. Пред тях Борисов гарантирал друго - данъци и осигуровки да останат без промяна през следващата година. Същото е записано в бюджетната прогноза на Министерството на финансите за 2011-2013 г. Финансовият министър Симеон Дянков неведнъж е заявявал, че в период на криза не трябва да се правят резки движения при данъците и осигуровките. Източници от финансовото министерство твърдят, че увеличението им през следващата година е малко вероятно.

Уравнение с много неизвестни

Идеята за по-високите осигурителни вноски беше хвърлена в медиите без конкретни аргументи за какво са нужни 400 млн. лв. през следващата година. Както и дали те не могат да бъдат осигурени чрез други мерки. Обясненията на Тотю Младенов и управителя на НОИ Христина Митрева са до болка познатите проблеми на системата: демографската картина се влошава, дефицитите в НОИ ще продължават да растат и да тежат на бюджета, а понижението на осигурителните вноски през последните години не дава очаквания ефект. Другата теза, която се промъква като тънка червена линия, е пенсиите да се финансират само от осигуровки. "Сега вместо политиките да се формират в социалното министерство и осигурителният институт да ги изпълнява, водещи стават възможностите на държавния бюджет за финансирането на тези големи разходи за пенсии - около 7 млрд. лв. годишно", обясни Митрева в интервю за "Стандарт".

Разходно-покривната система обаче работи при постоянен ръст на населението, какъвто не се очертава в близките десетилетия за България. Така възможните ходове остават три: покачване на вноските, на пенсионната възраст или понижение на пенсиите. Последните и в момента са твърде ниски, а увеличението на стажа за пенсиониране заедно с останалите мерки на социалното министерство явно не са достатъчни. С тях обаче засега приключва и дебатът за промяна в системата.
Така единствен изход остават вноските. Изчисленията на НОИ показват, че при сегашното състояние разходите за пенсии могат да се покрият изцяло от осигуровки, ако общата осигурителна тежест стане 50% (при почти 30% в момента). "При такава осигурителна тежест ще се намалят рязко базата за облагане, събираемостта, работните места и доходите, т.е. дори 50% осигуровки не могат да балансират НОИ, но могат да дебалансират икономиката", твърди Георги Ангелов от "Отворено общество". Той пояснява, че увеличаването на облагането на труда би действало като спирачка за икономическото развитие и заетостта. "За България това е важно, защото сме най-бедната страна в ЕС и сме загубили 300 хиляди работни места от началото на кризата. Не е случаен фактът, че почти всички страни в ЕС са намалили облагането на труда през последните две години. Дори тези, които вдигат данъци, не вдигат прякото облагане", допълва Ангелов.

Освен това сметката на НОИ с почти двойните осигуровки е правена, при положение че пенсиите останат почти същите. Така че това няма да доведе до значима промяна. Оттук нататък ходовете на управляващите не са много. Ако се върви в посока усъвършенстване на сегашния модел, това може да стане в няколко посоки. Несвойствените социални плащания, които сега извършва НОИ, могат да се прехвърлят към бюджета. Ако се погледне само балансът на фонд "Пенсии", картината не е толкова страшна (виж графиките вляво). Освен това държавните служители да започнат да си плащат осигуровките, възрастта на пенсиониране да се обвърже с продължителността на живот и т.н.  Истинската реформа обаче би била промяна на пенсионния модел към капиталонатрупващ, при който размерът на пенсията зависи от личните вноски на всеки работещ. А държавната пенсия е само социална. За година правителството не излъчи сигнал, че поне малко се мисли в тази посока. Явно е избрало да кърпи финансови дупки с протяжни и безплодни преговори със синдикати и бизнес.

Старите нови мерки на НАП Мерките, които Националната агенция за приходите (НАП) и министър Младенов лансираха за повишаване на събираемостта на осигуровките, не са нови. Много от тях бяха предлагани от предишното правителство още когато начело на агенцията беше Mария Мургина. Освен че са поизтупани от прахта, идеите на НАП още тогава срещнаха отпора на данъчните експерти. Сега против тях се обявяват дори и от управляващото мнозинство. Предложенията, които се очаква да бъдат разгледани на следващото заседание на Министерския съвет, са четири: всички плащания над 5 хил. лв. да се правят по банков път; работниците да получават заплатите си чрез дебитни карти; да се направят промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които ще позволят на НАП да прави ревизии по аналог (да санкционира компании и техните служители за неплатени осигуровки на база данни за възнагражденията в подобни фирми от същия сектор); да се даде достъп до кредитните досиета на фирмите в банките. Аргументите на изпълнителния директор на агенцията Красимир Стефанов са, че в много случаи компании с нулева печалба обслужват кредити, плащайки редовно значителни вноски. Ограничаването на кешовите разплащания пък ще удари ДДС измамниците, защото според данъчните фактурите са фиктивни и без реални транзакции, а сега това ще стане невъзможно. Превеждането на заплати по банковите карти пък ще накара некоректните компании да обясняват къде са касовите им наличности, ако официално превеждат едни заплати по дебитните карти и теглят от банките средства за скритата част от възнагражденията. Тези три мерки се подлагат под съмнение най-вече заради неясния ефект от прилагането им. Според депутати от ГЕРБ, цитирани от "Дневник", има голяма възможност с влизането в сила на мерките НАП да не повиши събираемостта, тъй като една ревизия може да се обжалва с години, а проблемът с приходите в хазната е сега. Дори и да стигнат до парламента, мерките на НАП едва ли ще получат одобрение в пленарна зала, твърдят други източници от ГЕРБ. Предложението, което събра най-много критики и взриви професионалните форуми обаче, е за ревизиите по аналог за осигуровките. Първо, в момента подобен вид ревизии за данъчни задължения се извършват по неясни методика и критерии, което предполага субективизъм при преценката. Второ, така се ограничава конкуренцията. Ако един собственик на хотел успее да наеме персонал на по-ниска цена в сравнение с друг, от НАП ще му започнат ревизия само защото плаща по-ниски заплати ли?