Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Без маска и без грим

Идеите за реформа в държавното финансиране на културата показаха как дълги години парите са изтичали без никакъв резултат

Калина Горанова
4793 прочитания

© Надежда Чипева


През лятото по принцип театрите почиват, но този сезон на техните сцени има уникална премиера. Тя се играе зад кулисите и в директорските кабинети из цялата страна, режисьор е Министерството на културата, а името й е "Реформа". Целта й е да направи структурите в сферата на културата по-ефективни (дори и на фона на по-малка държавна издръжка), да припомни на публиката пътя до театъра, галерията или концертната зала и да изгради стимули за успешните сценични състави. Така най-после може би ще се задвижи колелото на една от най-нереформираните системи в България, а парите на данъкоплатците за култура имат шанс да се превърнат в смислена инвестиция.

Въпреки светкавичните негативни реакции от представители на гилдията (основно заради идеите за преструктуриране и сливане на някои културни институции) промяната все пак трябваше да тръгне отнякъде. Бърз прочит на сега действащия модел на финансиране на театрите и музикалните сцени е достатъчно убедителен в това. В момента приходите от продажбата на билети на културните институти не се управляват от самите тях, а отиват в бюджета по Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА). На базата на финансовите отчети в края на всяка година Министерството на културата тегли чертата и дофинансира институтите, които са на загуба, с част от приходите на успешните театри, опери и филхармонии. С абсурдната система изчезва всякакъв стимул за сценичните и музикалните институти да се стремят да спечелят интереса на публиката, спонсорите и дарителите и с това да увеличат и приходите си. Именно заради това идеята финансирането на театрите, оперите и филхармониите да се обвърже с качеството на продукцията им и с броя на публиката им, като тези с повече публика да бъдат поощрявани финансово, е стъпка в правилната посока.

Плановете на Министерството на културата, приети миналата седмица от Министерския съвет, предвиждат в бъдеще културните институти да управляват сами както приходите си, така и държавната субсидия, която получават, а директорите да определят заплатите и числеността на трупите и оркестрите. Това вече се доближава до истинското мениджърско управление, което културните институти в България досега не са имали. Важен момент е и идеята институтите да могат да кандидатстват на конкурсен принцип по проекти на министерството. Заедно със смислените предложения обаче в проекта присъстват и недотам аргументирани мерки. Като механичното сливане и преструктуриране на театри, опери и филхармонии, което може би ще въведе малко ред в системата, но носи риск за някои състави - особено в по-малките градове, да престанат да съществуват, освен ако не се намесят други източници на финансиране, като например общините.

Когато падне завесата

След като дълги години никой не посмя да реформира сектора на културата, икономическата криза накрая извади дефектите на модела на финансиране на показ. От отчетите на Министерството на културата се вижда, че за държавата съвсем не е рентабилно да поддържа някои от културните ни институции. Средната цена на театралния билет през 2009 г. е 5.95 лв. за сметка на себестойността на един зрител, която според данните на министерството достига 25 лв. При операта и филхармониите ситуацията е още по-абсурдна - билетът средно струва 7.44 лв., а себестойността на зрител – 88.39 лв. Според самите артисти тази цена е още по-висока, като невъзможността (и нерядко и нежеланието) на хората да плащат директно такива цени за култура я прехвърля на грижите на държавата. "Бюджетът реално финансира зрителите. Държавата дава възможност на гражданите си да гледат театър", коментира Бина Харалампиева, директор на общинския Малък градски театър "Зад канала".

В момента всички държавни театри в страната средно осигуряват около една четвърт от разходите си от продажби. При оперите и оперно-филхармоничните дружества продажбите покриват едва една дванайста от разходите (приходи от 1.7 млн. лв. при 21 млн. разходи). Останалото се плаща от държавата, като основните разходи са за работни заплати, поддръжка на сградите и за дейност. При финансирането държавата дава т. нар. лимити, в които директорите на театрите трябва да се вместят. "От 2005 г. насам винаги е имало излишък в бюджета и се отпускаше нещо, за да изпълним на 100 процента фонд "Работна заплата" и да запълним "дупките" в театрите, в които има преразход", обяснява Митко Тодоров, зам.-министър на културата и директор на театър "Българска армия". Още от пролетта на миналата година обаче започват трудностите, за да се стигне до 4 млн. задълженията на сценичните изкуства за тази година, останали още от 2009 г. Така сега редица театри из страната са с неплатени сметки основно за режийни разходи и хонорари на външни артисти. "Ако собствените средства не бъдат освободени, в края на октомври – ноември ще бъдем приключили с дейността", казва Атанас Попдимитров, директор на театъра във Враца.

Режисура: Министерство на културата

Затова и предложението културните институции най-накрая да минат на делегирани бюджети срещна всеобщото одобрение на бранша. Това ще даде възможност приходите от билети да не отиват по СЕБРА, а да останат в театрите. Към момента в общия кюп - СЕБРА, влизат дори и парите от спонсорство, като изключение са единствено даренията. Това не стимулира нито успешните театри да продължат да привличат зрители, нито тези, които не се справят, да се стараят повече. Заплатите са еднакви, без значение дали играеш 20 или 2 представления на месец или дали салонът се пълни на дадена постановка, или зрителите се броят на пръсти. Резултатът е, че държавата дотира най-много театрите, които имат най-малко посетители. "Повечето театри имат абсолютното основание нищо да не правят", обобщи картината Маргарита Младенова от Театрална работилница "Сфумато".

В момента по схемата за делегираните бюджети работят само четирите общински театъра в София. Резултатите им обаче показват, че автономността във финансирането дава положителен ефект. "Първата година след реформата приходите ни се удвоиха. В последните две години вече са 2-3 пъти повече спрямо това, което бяха преди промяната в модела, като общината не е увеличавала субсидията си", коментира Бина Харалампиева от Малък градски театър "Зад канала", 40% от средствата на който се печелят вече от билети. Част от собствените приходи на театъра могат да отиват за допълнително материално стимулиране на актьорите или за по-скъпи продукции. Важното е, че "имаш свободата да определяш приоритетите си – количествени и качествени", смята Харалампиева.

За да се контролира продуктът на изхода, новите промени предвиждат да се фиксира процент от общата субсидия на театъра, който да се набира от собствени приходи от билети или от спонсорство. Засега се планира той да е 15%. "Всяка година ще има отчет и бюджетът на институциите, които не са го изпълнили, ще бъде намален за следващата година", обяснява Митко Тодоров. Министерството в момента изработва разходните стандарти за театрите, на базата на които ще стане ясно и колко средства ще трябва да изкарва всеки театър от собствени приходи.

Театралният афиш

Други промени, които се подготвят, е яснотo разграничаване между различните типове театър, като например дали е репертоарен с трупа, приемаща сцена или продуциращ център. Опит за подобно разделение е правен още преди години, но резултатите към момента не са много успешни. "Всички театри много си приличат. Има само един модел на правене на театър", коментира Маргарита Младенова от "Сфумато". Според нея ключово важно е да се насърчават творческото многообразие и различните формули на финансиране. Разширяването на театралния спектър би следвало да обхване по-широк кръг от публика и да генерира повече приходи (от турнета в чужбина например). Ясното профилиране на театрите би създало и повече предпоставки за сътрудничеството и акумулиране на конкурентните предимства на театрите.

Важен, но все още неизяснен въпрос е дали реформата има за цел само да спести средства, или да намери механизми как спестеното да бъде инвестирано в театъра и да повиши интереса към него, коментира Десислава Гаврилова, основател и директор на Центъра за култура и дебат "Червената къща". Тя дава пример с инвестициите в разпространението на най-добрите спектакли из страната, което би било по-печелившо за всички. "Проблем е, че няма равномерно предлагане на културата. Затова по-смислено би било да се инвестира в гостувания на успешни спектакли из страната, отколкото да се поддържат безброй състави", смята още Гаврилова.

Територията на експеримента

В периферията на настоящата реформа остава и свободният театър. "Преди време изчислихме, че са реализирани 160 проекта, като средният им бюджет е 3800 лв.", обяснява Веселин Димов, управител на алтернативна компания МОМО, член на Асоциацията за свободен театър. Това обаче е звеното, което има най-богат опит с намирането на своето собствено финансиране и пространство за изява.

За постановката си "Блус под земята" Димов успява да намери средства от три различни източника. Намирането на финансиране от различни места обаче е голяма рядкост, обяснява той. След спирането на програмите "Сорос" и швейцарската културна програма "Про Хелвеция" алтернативният театър в рамките на България започва да разчита основно на средствата от фонд "Култура" и програмата на Столичната община. За сумите се състезават всички, като средствата на фонда са скромни и обикновено покриват от 15 до 30% от исканите суми. Липсата на различни конкурсни фондове и неработещият закон за меценатството допълнително затрудняват разнообразяването на театралната картина. Най-показателно от всичко обаче е недостатъчно развитото частно присъствие на пазара. Частният театър със собствена сграда е само един - "Модерен театър" на гръцкия бизнесмен Димитриос Арванитис.

Въпреки настоящия мрак в театралния салон все пак на редица места из София към 7 без нещо вечерта могат да се видят тълпи от хора, чакащи да влязат да гледат поредната театрална постановка. По-голямата финансова независимост би следвало да развърже в известна степен ръцете на българския театър, включително и на съставите извън столицата. А ако той успее да спре да търси романтиката в това да бъдеш неразбран и привлече повече зрители в салоните, театралното колело може и да се завърти. И което е не по-малко важно - парите на данъкоплатците да спрат да изтичат в ситния пясък на размитата отговорност. Да произвеждат качествена култура, а не просто да издържат няколко десетки сгради и персонала към тях.

По темата работи и Люба Йорданова


12 коментара
  • 1
    jj avatar :-@
    J.J.

    Лелеее ужас! Веднага бих им спрял парите на всички! Не може така. Давам субсидия по 5-10 лева на зрител и това е. Повече няма никакъв смисъл. Като няма кой да ги гледа, какъв е смисълът на тези представления?!?

  • 4
    fredman avatar :-|
    Деян Христакиев

    Не трябва да се прекалшва с този пазарен радикализъм. Колияеството публика не може да е е критерий за казчеството на дадено представление. Ако оставим вскичко на публиката рискуваме да превърнем театрите в поп-културни иснтитуции, които за да оцелеят траябва да се харесат на един компромисен зрителски вкус.
    Положението също така е много различно за София и страната.

  • 5
    ossikovski avatar :-@
    Мартин

    Оперите, филхармониите и театрите не са ДЪРЖАВНИ ДЮНЕРДЖИЙНИЦИ, които имат право да съществуват, само ако са на печалба.

    Толкова ли му е трудно на автора да проумее това?!

    Имам предвид, че следното не е показателно за никакъв "абсурд":

    "В момента всички държавни театри в страната средно осигуряват около една четвърт от разходите си от продажби. При оперите и оперно-филхармоничните дружества продажбите покриват едва една дванайста от разходите (приходи от 1.7 млн. лв. при 21 млн. разходи). Останалото се плаща от държавата, като основните разходи са за работни заплати, поддръжка на сградите и за дейност. "

  • 6
    davidov09 avatar :-P
    Starec

    До коментар [#5] от "Мартин":

    Имам питане към Мартин: защо и Мартин, и аз, гражданина на (да кажем) Перник сега доплащаме по 80 лв. на гражданина на Русе, за да може той да ходи на симфоничен концерт. Не е ли редно:
    - който иска да ходи на концерт (театър, опера) да си плаща една по-значителна част от цената - както е и по света?
    - ако някоя община иска да има в нея театър (филхармония, опера) да си ги финансира от местните данъци, респ. да ги повиши. Така населението на общината ще си плаща за културната придобивка, а не цялата страна
    - след като някои артисти са извънредно талантливи (Камен Донев, Т. Лолова и много, много други) пълнят салоните, печелят и нямат нужда от субсидии, все повече артисти да се стремят да станат такива - виж Театър 199, Сълза и смях, Сатирата и пр.

  • 8
    ossikovski avatar :-|
    Мартин

    До коментар [#6] от "Starec":

    Принципното ми убеждение е, че превръщането на сценичните изкуства в пазарен продукт е жестока грешка. За държави като България това може да има само пагубни последствия.

    В този смисъл и по първия Ви въпрос: ако тези, които "искат да ходят на симфонични концерти", си плащат "една по-значителна част от цената", българската музикална сцена просто ще умре. Високата култура е като здравето - за нея всички трябва да плащат, макар не всички винаги да имат нужда от нея по едно и също време.

    Донякъде съм съгласен със забележката за общините. Доколкото ми е известно обаче, нещо такова би могло да се случи само след пълна промяна на модела за финансирането на общините в България.

  • 9
    nixon12 avatar :-@
    Nixon

    Дейците на културата не искат да разберат основната си задача- да забавляват хората .Но когато публиката може и иска да се забавлява - тях никакви ги няма. Например м.г. трегерите на културата изчезнаха на 23 декември и до 4 януари - никакви ги нямаше.Всяка неделя освен детския театър всички почиват. Така че , трябва да се започне от там -когато зрителите имат свободно време - те трябва да са на сцената, а не да се крият по празниците и да плачат ,че нямали зрители.

  • 10
    lazarev avatar :-@
    R.L.

    Съгласен с Мартин, че културата и като здравето:) А сега малко по-"гневно":

    Извън контекста ще задам риторичен въпрос, "А само с това ли се занимава Мин на културата"? Защото от човек може да придобие усещане, че тази институция от години насам само по темата с театрите работи. А къде е имиджа на страната ни пред света? Ами запазването и популяризирането на историческите ни материални и нематериални ценности - в бита, масмедиите, на улицата и на учебното поприще? Ами развитието и запазването на културата на този народ в буквалния и преносен смисъл на всички съществуващи нива? И т.н.
    Къде ти! Това Министерство винаги ми е било трън в очите, дори съм имал не-удоволствието да работя с някои от отделите им преди години по едни проекти, та последните ми впечатления са отпреди 3, а не 25 години... Но ситуацията там е същата - разруха, най вече културна.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK