С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 6 авг 2010, 15:23, 4537 прочитания

Без маска и без грим

Идеите за реформа в държавното финансиране на културата показаха как дълги години парите са изтичали без никакъв резултат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


През лятото по принцип театрите почиват, но този сезон на техните сцени има уникална премиера. Тя се играе зад кулисите и в директорските кабинети из цялата страна, режисьор е Министерството на културата, а името й е "Реформа". Целта й е да направи структурите в сферата на културата по-ефективни (дори и на фона на по-малка държавна издръжка), да припомни на публиката пътя до театъра, галерията или концертната зала и да изгради стимули за успешните сценични състави. Така най-после може би ще се задвижи колелото на една от най-нереформираните системи в България, а парите на данъкоплатците за култура имат шанс да се превърнат в смислена инвестиция.

Въпреки светкавичните негативни реакции от представители на гилдията (основно заради идеите за преструктуриране и сливане на някои културни институции) промяната все пак трябваше да тръгне отнякъде. Бърз прочит на сега действащия модел на финансиране на театрите и музикалните сцени е достатъчно убедителен в това. В момента приходите от продажбата на билети на културните институти не се управляват от самите тях, а отиват в бюджета по Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА). На базата на финансовите отчети в края на всяка година Министерството на културата тегли чертата и дофинансира институтите, които са на загуба, с част от приходите на успешните театри, опери и филхармонии. С абсурдната система изчезва всякакъв стимул за сценичните и музикалните институти да се стремят да спечелят интереса на публиката, спонсорите и дарителите и с това да увеличат и приходите си. Именно заради това идеята финансирането на театрите, оперите и филхармониите да се обвърже с качеството на продукцията им и с броя на публиката им, като тези с повече публика да бъдат поощрявани финансово, е стъпка в правилната посока.


Плановете на Министерството на културата, приети миналата седмица от Министерския съвет, предвиждат в бъдеще културните институти да управляват сами както приходите си, така и държавната субсидия, която получават, а директорите да определят заплатите и числеността на трупите и оркестрите. Това вече се доближава до истинското мениджърско управление, което културните институти в България досега не са имали. Важен момент е и идеята институтите да могат да кандидатстват на конкурсен принцип по проекти на министерството. Заедно със смислените предложения обаче в проекта присъстват и недотам аргументирани мерки. Като механичното сливане и преструктуриране на театри, опери и филхармонии, което може би ще въведе малко ред в системата, но носи риск за някои състави - особено в по-малките градове, да престанат да съществуват, освен ако не се намесят други източници на финансиране, като например общините.

Когато падне завесата

След като дълги години никой не посмя да реформира сектора на културата, икономическата криза накрая извади дефектите на модела на финансиране на показ. От отчетите на Министерството на културата се вижда, че за държавата съвсем не е рентабилно да поддържа някои от културните ни институции. Средната цена на театралния билет през 2009 г. е 5.95 лв. за сметка на себестойността на един зрител, която според данните на министерството достига 25 лв. При операта и филхармониите ситуацията е още по-абсурдна - билетът средно струва 7.44 лв., а себестойността на зрител – 88.39 лв. Според самите артисти тази цена е още по-висока, като невъзможността (и нерядко и нежеланието) на хората да плащат директно такива цени за култура я прехвърля на грижите на държавата. "Бюджетът реално финансира зрителите. Държавата дава възможност на гражданите си да гледат театър", коментира Бина Харалампиева, директор на общинския Малък градски театър "Зад канала".



В момента всички държавни театри в страната средно осигуряват около една четвърт от разходите си от продажби. При оперите и оперно-филхармоничните дружества продажбите покриват едва една дванайста от разходите (приходи от 1.7 млн. лв. при 21 млн. разходи). Останалото се плаща от държавата, като основните разходи са за работни заплати, поддръжка на сградите и за дейност. При финансирането държавата дава т. нар. лимити, в които директорите на театрите трябва да се вместят. "От 2005 г. насам винаги е имало излишък в бюджета и се отпускаше нещо, за да изпълним на 100 процента фонд "Работна заплата" и да запълним "дупките" в театрите, в които има преразход", обяснява Митко Тодоров, зам.-министър на културата и директор на театър "Българска армия". Още от пролетта на миналата година обаче започват трудностите, за да се стигне до 4 млн. задълженията на сценичните изкуства за тази година, останали още от 2009 г. Така сега редица театри из страната са с неплатени сметки основно за режийни разходи и хонорари на външни артисти. "Ако собствените средства не бъдат освободени, в края на октомври – ноември ще бъдем приключили с дейността", казва Атанас Попдимитров, директор на театъра във Враца.

Режисура: Министерство на културата

Затова и предложението културните институции най-накрая да минат на делегирани бюджети срещна всеобщото одобрение на бранша. Това ще даде възможност приходите от билети да не отиват по СЕБРА, а да останат в театрите. Към момента в общия кюп - СЕБРА, влизат дори и парите от спонсорство, като изключение са единствено даренията. Това не стимулира нито успешните театри да продължат да привличат зрители, нито тези, които не се справят, да се стараят повече. Заплатите са еднакви, без значение дали играеш 20 или 2 представления на месец или дали салонът се пълни на дадена постановка, или зрителите се броят на пръсти. Резултатът е, че държавата дотира най-много театрите, които имат най-малко посетители. "Повечето театри имат абсолютното основание нищо да не правят", обобщи картината Маргарита Младенова от Театрална работилница "Сфумато".

В момента по схемата за делегираните бюджети работят само четирите общински театъра в София. Резултатите им обаче показват, че автономността във финансирането дава положителен ефект. "Първата година след реформата приходите ни се удвоиха. В последните две години вече са 2-3 пъти повече спрямо това, което бяха преди промяната в модела, като общината не е увеличавала субсидията си", коментира Бина Харалампиева от Малък градски театър "Зад канала", 40% от средствата на който се печелят вече от билети. Част от собствените приходи на театъра могат да отиват за допълнително материално стимулиране на актьорите или за по-скъпи продукции. Важното е, че "имаш свободата да определяш приоритетите си – количествени и качествени", смята Харалампиева.

За да се контролира продуктът на изхода, новите промени предвиждат да се фиксира процент от общата субсидия на театъра, който да се набира от собствени приходи от билети или от спонсорство. Засега се планира той да е 15%. "Всяка година ще има отчет и бюджетът на институциите, които не са го изпълнили, ще бъде намален за следващата година", обяснява Митко Тодоров. Министерството в момента изработва разходните стандарти за театрите, на базата на които ще стане ясно и колко средства ще трябва да изкарва всеки театър от собствени приходи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: МК реформа театър

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Рекордно предлагане на ток понижи рязко борсовата му цена Рекордно предлагане на ток понижи рязко борсовата му цена

Цената за сряда е наполовина на тази от предишния ден. Причината - държавата започна да продава повече количества

22 яну 2019, 456 прочитания

Вечерни новини: За какво говори Давос, край на българското гражданство срещу инвестиции Вечерни новини: За какво говори Давос, край на българското гражданство срещу инвестиции

И още: Работодателите искат данъчна и енергийна реформа; Брюксел глоби Mastercard с 570 млн. евро; Кои са номинираните за оскари 2019

22 яну 2019, 365 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Мила ми Винетко!

По-скъпите или изцяло фалшиви стикери са по-малко от преди, но все още ги има

Какво се променя при обжалване на данъчни актове

Доскоро това ставаше само в пет административни съдилища. Сега са включени всички 28 в страната

Краят на "Булгартабак"

За седем години контролираният от Делян Пеевски холдинг затвори всички производства, а държавата не вижда проблем

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Аз (вече) не пия

Как и защо се променя отношението към алкохола по света и у нас

Льо Корбюзие, който живее на покрива

Домът-ателие на френско-швейцарския архитект Льо Корбюзие в Париж отваря за посетители след двегодишна реставрация

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 19.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: За какво говори Давос, край на българското гражданство срещу инвестиции

Емисия

DAILY @7PM // 22.01.2019 Прочетете