Без маска и без грим

Идеите за реформа в държавното финансиране на културата показаха как дълги години парите са изтичали без никакъв резултат

През лятото по принцип театрите почиват, но този сезон на техните сцени има уникална премиера. Тя се играе зад кулисите и в директорските кабинети из цялата страна, режисьор е Министерството на културата, а името й е "Реформа". Целта й е да направи структурите в сферата на културата по-ефективни (дори и на фона на по-малка държавна издръжка), да припомни на публиката пътя до театъра, галерията или концертната зала и да изгради стимули за успешните сценични състави. Така най-после може би ще се задвижи колелото на една от най-нереформираните системи в България, а парите на данъкоплатците за култура имат шанс да се превърнат в смислена инвестиция.

Въпреки светкавичните негативни реакции от представители на гилдията (основно заради идеите за преструктуриране и сливане на някои културни институции) промяната все пак трябваше да тръгне отнякъде. Бърз прочит на сега действащия модел на финансиране на театрите и музикалните сцени е достатъчно убедителен в това. В момента приходите от продажбата на билети на културните институти не се управляват от самите тях, а отиват в бюджета по Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА). На базата на финансовите отчети в края на всяка година Министерството на културата тегли чертата и дофинансира институтите, които са на загуба, с част от приходите на успешните театри, опери и филхармонии. С абсурдната система изчезва всякакъв стимул за сценичните и музикалните институти да се стремят да спечелят интереса на публиката, спонсорите и дарителите и с това да увеличат и приходите си. Именно заради това идеята финансирането на театрите, оперите и филхармониите да се обвърже с качеството на продукцията им и с броя на публиката им, като тези с повече публика да бъдат поощрявани финансово, е стъпка в правилната посока.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
12 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • J.J.
    • - 9
    • + 2

    Лелеее ужас! Веднага бих им спрял парите на всички! Не може така. Давам субсидия по 5-10 лева на зрител и това е. Повече няма никакъв смисъл. Като няма кой да ги гледа, какъв е смисълът на тези представления?!?

    Нередност?
  • 4
    fredman avatar :-|
    Деян Христакиев
    • - 2
    • + 8

    Не трябва да се прекалшва с този пазарен радикализъм. Колияеството публика не може да е е критерий за казчеството на дадено представление. Ако оставим вскичко на публиката рискуваме да превърнем театрите в поп-културни иснтитуции, които за да оцелеят траябва да се харесат на един компромисен зрителски вкус.
    Положението също така е много различно за София и страната.

    Нередност?
  • Мартин
    • - 7
    • + 6

    Оперите, филхармониите и театрите не са ДЪРЖАВНИ ДЮНЕРДЖИЙНИЦИ, които имат право да съществуват, само ако са на печалба.

    Толкова ли му е трудно на автора да проумее това?!

    Имам предвид, че следното не е показателно за никакъв "абсурд":

    "В момента всички държавни театри в страната средно осигуряват около една четвърт от разходите си от продажби. При оперите и оперно-филхармоничните дружества продажбите покриват едва една дванайста от разходите (приходи от 1.7 млн. лв. при 21 млн. разходи). Останалото се плаща от държавата, като основните разходи са за работни заплати, поддръжка на сградите и за дейност. "

    Нередност?
  • 6
    davidov09 avatar :-P
    Starec
    • - 4
    • + 6

    До коментар [#5] от "Мартин":

    Имам питане към Мартин: защо и Мартин, и аз, гражданина на (да кажем) Перник сега доплащаме по 80 лв. на гражданина на Русе, за да може той да ходи на симфоничен концерт. Не е ли редно:
    - който иска да ходи на концерт (театър, опера) да си плаща една по-значителна част от цената - както е и по света?
    - ако някоя община иска да има в нея театър (филхармония, опера) да си ги финансира от местните данъци, респ. да ги повиши. Така населението на общината ще си плаща за културната придобивка, а не цялата страна
    - след като някои артисти са извънредно талантливи (Камен Донев, Т. Лолова и много, много други) пълнят салоните, печелят и нямат нужда от субсидии, все повече артисти да се стремят да станат такива - виж Театър 199, Сълза и смях, Сатирата и пр.

    Нередност?
  • 8
    ossikovski avatar :-|
    Мартин
    • - 5
    • + 5

    До коментар [#6] от "Starec":

    Принципното ми убеждение е, че превръщането на сценичните изкуства в пазарен продукт е жестока грешка. За държави като България това може да има само пагубни последствия.

    В този смисъл и по първия Ви въпрос: ако тези, които "искат да ходят на симфонични концерти", си плащат "една по-значителна част от цената", българската музикална сцена просто ще умре. Високата култура е като здравето - за нея всички трябва да плащат, макар не всички винаги да имат нужда от нея по едно и също време.

    Донякъде съм съгласен със забележката за общините. Доколкото ми е известно обаче, нещо такова би могло да се случи само след пълна промяна на модела за финансирането на общините в България.

    Нередност?
  • Nixon
    • - 2
    • + 7

    Дейците на културата не искат да разберат основната си задача- да забавляват хората .Но когато публиката може и иска да се забавлява - тях никакви ги няма. Например м.г. трегерите на културата изчезнаха на 23 декември и до 4 януари - никакви ги нямаше.Всяка неделя освен детския театър всички почиват. Така че , трябва да се започне от там -когато зрителите имат свободно време - те трябва да са на сцената, а не да се крият по празниците и да плачат ,че нямали зрители.

    Нередност?
  • R.L.
    • + 3

    Съгласен с Мартин, че културата и като здравето:) А сега малко по-"гневно":

    Извън контекста ще задам риторичен въпрос, "А само с това ли се занимава Мин на културата"? Защото от човек може да придобие усещане, че тази институция от години насам само по темата с театрите работи. А къде е имиджа на страната ни пред света? Ами запазването и популяризирането на историческите ни материални и нематериални ценности - в бита, масмедиите, на улицата и на учебното поприще? Ами развитието и запазването на културата на този народ в буквалния и преносен смисъл на всички съществуващи нива? И т.н.
    Къде ти! Това Министерство винаги ми е било трън в очите, дори съм имал не-удоволствието да работя с някои от отделите им преди години по едни проекти, та последните ми впечатления са отпреди 3, а не 25 години... Но ситуацията там е същата - разруха, най вече културна.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал