Грубите нарушения при обществените поръчки трябва да се криминализират
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Грубите нарушения при обществените поръчки трябва да се криминализират

Грубите нарушения при обществените поръчки трябва да се криминализират

Депутатът от ГЕРБ Емил Радев пред "Капитал"

Велина Господинова
7575 прочитания

© Надежда Чипева


Профил

Емил Радев е депутат от групата на ГЕРБ от Варна. Член е на парламентарната правна комисия. Той беше в рботната група, която подготви промените в Закона за обществените поръчки, приети от Народното събрание в началото на месец юли. Заедно с експерти от Министерството на икономиката и АОП е в екипа, който работи по подготовката на изцяло новия законопроект за обществените поръчки. Завършил е право и публична администрация.

Разговор между двама бизнесмени. "Занимавам се със строителство. А ти", казва единият. "Работя обществени поръчки", отговаря вторият. Звучи като виц, но не е, а е истински диалог.

Наистина има компании, чийто бизнес е основно свързан с печелене на такива конкурси. Няма как да е другояче, след като например само за миналата година общата сума, на която възлизат обявените процедури за обществени поръчки, е над 10 млрд. лв. според годишния доклад на Агенцията за обществени поръчки (АОП). Като от общо 8-те хиляди поръчки за миналата година само 1494 са на възложители от частни дружества, свързани главно с водоснабдяването, електроснабдяването и транспорта. Останалите средства са от бюджета, което прави държавата и общините най-големия инвеститор. Това е и причината за жестоката битка между фирмите за спечелването на дадена поръчка, както и за  нарушенията при провеждането на конкурсите за възлагане на обществени поръчки.

Проблемите около процедурите по поръчките се знаят от години, но каквито и промени досега да се правеха в Закона за обществените поръчки, съмненията за корупция при провеждането на конкурсите остават.     

За пръв път те бяха обект на критика и в

Последния доклад на ЕК

В него се казва, че има сериозни слабости при прилагането на законодателството за обществените поръчки, като при проверката на компетентните органи са установени нередности в проведените търгове в 60% от случаите, за които е имало сигнали за нарушения. Констатираните нередности пък при големите инфраструктурни проекти е почти 100%. В документа се акцентира още и върху невъзможността да се спре конфликтът на интереси и корупцията при обществените поръчки, както и върху слабия контрол и наказания при нарушаването на процедурите и липсата на координация между органите, които организират и следят обществените поръчки.

"С последните промени в Закона за обществените поръчки от началото на юли направихме крачка напред във връзка с предварителния контрол на обществените поръчки и с процедурите на обжалване. За пръв път в нашето законодателство въведохме санкции за възложителя, в случай че бъде некоректен. Въведохме и задължителен контрол на АОП за всички обществени поръчки, които са със средства от европейски фондове на стойност над 1 млн. лв. Освен това законът вече спира сключването на договор, ако има жалба срещу избора на изпълнител", казва депутатът от ГЕРБ и член на правната комисия в парламента Емил Радев. Той участваше в работната група, която подготви последните промени в закона преди месец, а в момента заедно с експерти от Министерството на икономиката и АОП работят по изцяло новия законопроект, който според екшън плана на правителството трябва да е готов до края на тази година. По думите му повечето препоръки в доклада на ЕК не отчитат последните промени, защото мониторинговата комисия за доклада на ЕК е била в България през юни, а измененията са влезли в сила през юли. А те по думите му засягат точно препоръките в доклада.

Според Радев

Една от най-важните поправки

е свързана със задължението, ако конкурсът за изпълнител на обществена поръчка се обжалва, това да спира сключването на договор със спечелилата фирма. "Какво се получаваше досега - избираше се изпълнител, другите участници обжалваха и докато процедурата във Върховния административен съд се проточваше с месеци, възложителят сключваше договор с избрания изпълнител. Когато поръчката е за еднократна услуга или доставка, тя се изпълняваше, възложителят заплащаше съответната сума. Така КЗК или ВАС обявяват процедурата за незаконосъобразна, но тя вече е изпълнена", обяснява Радев.  И добавя, че в такива случаи на участника, който обжалва, не му остава нищо друго, освен да се опита да обяви този договор за нищожен по граждански ред пред съдилищата. Воденето на такова дело обаче е безсмислено, защото двуинстационното производство се проточва 3-4 години. "Сега тази вратичка в закона вече е затворена", добавя Радев. Сключване на договор преди произнасянето на КЗК и ВАС по дадена жалба се допуска единствено в случаите, когато поръчката касае живота и здравето на гражданите, но и тук е предвиден механизъм за наказание, в случай че се установят недостатъци в провеждането на обществената поръчка - санкциите за възложителя са от 3 до 10% от стойността й.  

Според Емил Радев обаче приетите през юли промени са недостатъчни, за да спрат нарушенията при процедурите при провеждане на обществените поръчки. Признава, че поправките са направени спешно, за да се предотврати започването на наказателна процедура срещу България в Брюксел, заради неприемането в срок на директивата на ЕК, свързана с реда на обжалването и последващия контрол на обществените поръчки, както и със санкциите на възложителите. Признава и още нещо - трябва да се приеме изцяло

Нов закон със съвсем нова философия

"За мен самата структура и основа на сегашния Закон за обществените поръчки е направена така, че да допуска нарушения", смята Радев. "Сега въведохме един модел при първоначалния подбор на участниците в конкурса да се дава срок, ако са пропуснали дадена заверка на документи. Той е петдневен и в него могат да изправят нередности по документите. Така на практика сведохме до минимум възможността даден участник да бъде дисквалифициран по този формален принцип, както често се случваше досега. Досега имаше немалко случаи, при които за неправилно полагане на подпис например фирмата се спираше от участие в конкурса. Всичко това в новия закон ще се доразвие", казва Емил Радев.

"Трябва да има и превантивни дисциплиниращи мерки за възложителите", казва депутатът от ГЕРБ. По думите му освен глоби трябва да се помисли и за специални текстове в Наказателния кодекс за груби нарушения, водещи до големи загуби за държавния и общинските бюджети. Такова нарушение по думите му би могло да бъде примерно, ако някой кмет си позволи да сключи договор за обществена поръчка и да го изпълни в случай на обжалване на конкурса. "Сега глобата в такива случаи е само 2000 лв. при поръчки за милиони", добавя Радев.

Другият проблем, който трябва да се реши с новия закон, е въпросът с анексите. Радев е категоричен, че процедурите за сключването на допълнителен договор трябва да бъдат разписани подробно, така че да не дават възможност на възложителя да ги тълкува по свой начин, както се случва сега. "Анексите трябва да бъдат разрешени само в конкретни случаи и то само по отношение на сроковете, когато има непредвидени обстоятелства. Едно такова обстоятелство е примерно, ако при строеж да даден обект излязат разкопки и те трябва да се консервират", казва депутатът.  

"Трябва да се реши въпросът и с бързината на протичане на обжалванията на конкурсите за обществени поръчки", смята Радев. "Защото в момента КЗК се произнася в по-кратки срокове, но за ВАС те са препоръчителни. Съдът трябва да се разтовари от гледането на някои дела примерно от връщането на земеделски земи. В новите промени ние сме сложили едномесечен срок за произнасяне, защото това е важно и с оглед на усвояването на средствата от еврофондовете. Там за усвояването на средствата има краен срок и колкото по-бързо приключи обществената поръчка, толкова по-бързо може да се пристъпи и към усвояването", добавя той.

Другият въпрос, който трябва да реши новият закон, е свързан с последващия контрол върху изпълнението на обществените поръчки. "Този контрол в момента е оставен на възложителя, защото той сключва договора и той следи за изпълнението му. Възложителят трябва на практика да упражни контрола и да изисква спазване на гаранционните срокове и да си иска неустойките, в случай че имаме некачествено или некоректно изпълнение. Но всичко това трябва да се наблюдава и от компетентните държавни органи", допълва той. Като пример посочва случаите, когато възложителят е сключил договор в конфликт на интереси и на практика да не упражнява достатъчно контрол върху изпълнителя на поръчката.

Според депутата новият законопроект за обществените поръчки може да бъде изготвен в рамките на шест месеца. "Материята е трудна и много тежка", казва Радев. По думите му първо АОП трябва да извърши мониторинг на прилагането на законодателството за обществените поръчки. Целта му е да се обобщят всички проблеми, които възникват по отношение на закона, за да могат да бъдат избегнати при изработването на новия законопроект. Радев обаче е категоричен, че каквито и законодателни промени да се направят, ако възложителят е недобросъвестен, нарушенията ще продължават. "Защото и сега има много случаи на нарушения от страна на  възложителите въпреки нормите в закона", заключава той.

Автор: капитал

Профил

Емил Радев е депутат от групата на ГЕРБ от Варна. Член е на парламентарната правна комисия. Той беше в рботната група, която подготви промените в Закона за обществените поръчки, приети от Народното събрание в началото на месец юли. Заедно с експерти от Министерството на икономиката и АОП е в екипа, който работи по подготовката на изцяло новия законопроект за обществените поръчки. Завършил е право и публична администрация.

Разговор между двама бизнесмени. "Занимавам се със строителство. А ти", казва единият. "Работя обществени поръчки", отговаря вторият. Звучи като виц, но не е, а е истински диалог.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Защо не се погледне как са реализирани обществените поръчки в САЩ? Там има максимален процент печалба май към 16%, и се доказват разходи. При нас всичко е с главата надолу - печалбите се измерват в хиляди проценти. Разходи не се доказват. Да не говорим - за изпълнението.. то не е важно, важното е парите да се вземат.

    Добавете, при обществените поръчки да се доказват разходи, както доказват разходи и монополистите. Пак има вратички за далавери, но са по-малко.

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#1] от "mick": защото и в САЩ се краде много яко от "обществените" поръчки, спомни си Дик Чейни и аферата Халибъртън в Ирак а и маса други.....
    За цирковете на Пентагона с "обществени поръчки" за въоръжение и оборудване са изписани реки от мастило.........
    -------------------------
    И въобще "обществената поръчка" е една възможност да се направи нещо скъпо, бавно и некачествено ..... но няма как без тях..... засега

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    За да намали краденето, бавенето и оскъпяването при "обществените поръчки" Стамболийски беше измислил "Трудова повинност", ама демосратите- рестипути, пострадали от кАмунизЪма, побързаха да я премахнат .... поради лоши спомени навярно.... пък и шансовете да пооткраднат, както и "масата чиновници", силно намаляват при наличие на трудова повинност.......

  • 4
    agrotuz avatar :-|
    тимирут'

    И според мен обществените поръчки са необходимо зло. Обратният случай е съвсем неприемлив - чрез пряко договаряне няма да остане никаква прозрачност при договарянето и финансирането на обществено значини услуги, доставките за администрацията ще са винаги на непостижими за пазара цени. Това е само още един принцип как в България и най-добрата световна практика може да бъде изкористена и омацана в черни нюанси. Излиза, че едно време Дедо е бил много прав с неговата реплика за чипа на българското народо-население.
    Дълбоко съм скептичен, че нещо може радикално да се поправи дори с нов закон. Да, има такива случаи на злоупотреби и в САЩ, и в Япония, и във всяка от страните на ЕС. Но се случват и жестоки санкции, след които са приключвали преждевременно не една кариера, понякога комбинирано с глоба и с престой "на топло". Приложено на наша почва договарянето на обществена поръчка става пореден пример за далавера. И става причина за изписване на страници по вестнците, за доклади и т.н. А в основата стои само един недобросъвестен и крадлив държавен или общински служител, който иска с един подпис да подреди живота на 2-3 поколения напред. Срещу него седи един не по-малко крадлив "бизнесмен", който с лекота разпределя проценти от общественото благо. Докато двамата се виждат, нищо позитивно няма да се случи, колкото и да се променя закона. Искам да кажа, че дори едната страна (държавата, общината - чрез своя служител) да се "оправи", то винаги насреща ще има един "честен частник", който знае какво ще завлече от поръчката и не би се замислил да финансира някой "извънреден разход" на отсрещната страна. Както и обратното - вероятността някой честен (тук без ирония) бизнесмен да попадне на корумпиран служител е огромна, което ще го вкара в коловоза на лошите практики, ако иска да види договор.
    Възможността нещо да мръдне напред е само в промяна на процедурите. С една промяна в закона може да се въведе обработката на офертите по електронен път - примерно набиране на оферти през интернет в един ограничен прозорец, после отваряне на офертие в интерактивна среда. Липсата на пряк контакт между заинтересованите страни ще огранич корупционния потенциал до минимум. И втори текст, с който се забранява прякото договаряне е нужен. Вместо него се прави нещо като търг, но с падащи ценови оферти, и пак в интернет-среда. Това може да доведе и до още един позитивен ефект - ще спре упреците в непрозрачност...

  • 5
    znayko84 avatar :-?
    znayko84

    Много смислен и полезен коментар. Най-важното е да се намали възможността за контакт между заинтересованите страни. Тук трябва да има и забрана за ползването на т.нар. "консултанти". Последните са именно посредниците във веригата и трябва да бъдеат изключени априори от процеса.

  • 6
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    А какъв е проблемът при директното договаряне? Особено ако се доказват разходи и фирмата се съгласи на 20% печалба не повече.

    Всъщност и при обществените поръчки трябва да има доказване на разходите и печалба не повече от 20%. Все пак това са гарантирани приходи.

  • 7
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Като доказването на разходите да става с изискването за 3 оферти, като поне една от тях трябва да е на фирма с голям пазарен дял в дадената дейност. Като там също трябва да се иска не повече от 20% печалба. Или директно договаряне с доказване на разходите и печалба не повече от 20%.

  • 8
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Слабото място на Обществените поръчки е че се управлявляват от бедни хора (чиновници), които не харчат свои пари а чужди по измислени критерии, като например минимална цена, местно участие и т.н.
    ------------------------------------
    Решението е просто, управлението се дава на специализирана банка (както прави ЕБРД например), кой по-добре от банка може да управлява чужди пари? Не че няма далавера, но е минимална и контролируема ....
    ------------------------------------
    Само че какво ще правят чиновниците в такъв случай??? и те душа носят...

  • 9
    osho avatar :-|
    osho

    Аз не мога да разбера защо че при положение, че се искат една камара подписи на чиновници, за да се задейства една държавна поръчка, после никой от тези подписващи се не носи отговорност, когато нещата не са наред и има злоупотреби?
    Кому са нужни тези подписи тогава и тази бюрокрация, след като никой не отговаря за последствията. И няма отявлена практика на търсене на материална отговорност, наказания и прочие..

  • 10
    kamendc avatar :-|
    Камен

    дето се вика, най-ефективно е, когато човек харчи своите пари за себе си.
    когато харчиш чужди пари за себе си, или свои пари за чужди хора, е средно положение.
    ама най-зле е когато чужд човек харчи чужди пари за чужди хора (чиновник прави обществена поръчка). не очаквай ефективност.

    аз съм си имал работа (в предишната си фирма) с 2-3 обществени поръчки - отказахме се повече въобще да подаваме оферти. то вместо възложителя да гледа кой ще му свърши работа и ще му вземе по-малко, той гледа да бие печати и да чете параграфи, и да бърза да ходи да си пие кафето. а шефа му какво гледа, е ясно, макар че с него не съм се срещал. явно конкурентите обаче са, защото те спечелиха.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK