За милиони няма закони
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За милиони няма закони

Обещаните от финансовия министър Симеон Дянков промени няма да се състоят. Не и по този начин

За милиони няма закони

Държавните компании получиха насоки, а не правила за депозитите си

Николай Стоянов
7709 прочитания

Обещаните от финансовия министър Симеон Дянков промени няма да се състоят. Не и по този начин

© Надежда Чипева


Физиката и финансите си приличат не само по първата буква. И двете се управляват от правила и закони - в единия случай природни, а в другия пазарни. Независимо дали става въпрос за насочено движение на електрони (което познаваме като ток) или на милиони левове (което наричаме финансови пазари) нещата би трябвало да се наместват от само себе си. За разлика от физиката обаче пазарът много по-лесно се изкривява и парите се пренасочват в избрана посока, особено когато се озове в близост до огромния магнит от неефективност и корупция, наречен държава. Единственият измислен начин това да се ограничи е чрез ясни и точни закони, които да ограничат изкушенията за злоупотреби.

Затова и когато преди два месеца стана официално ясно, че близо половината от свободните средства на държавните дружества са концентрирани в Корпоративна търговска банка (която иначе има едва около 6% пазарен дял при фирмените депозити), подозрения не липсваха. За да ги тушира, финансовият министър Симеон Дянков обеща до месец да има изготвени единни правила за банково обслужване на държавните дружества, които да влязат в сила веднага. С малко закъснение регламентът все пак беше обявен, но се оказа, че незабавното действие се отлага с минимум шест месеца. Ако въобще започне, защото самите правила са се превърнали в общи насоки, които не са разписани в закон - нещо, което вероятно ще остави без резултат

иначе смислено звучащите мерки

Каченият на сайта на Министерството на финансите документ съветва държавните дружества и болници, когато си избират обслужваща банка, вече да избират икономически най-изгодната между минимум три оферти. Насоките са валидни както за избор на институция, където да се влагат свободните средства, така и за такива, които да осигуряват финансиране или платежни, инвестиционни и консултантски услуги. Това трябва да става на база както на количествени, така и на качествени критерии. Първите, на които се отрежда тежест 60%, включват лихвени условия (лихвен процент, такси, комисиони и други), срочност, обем, валута.

При неколичествените критерии нормално е оставена повече свобода, като основно е акцентирано върху опита на изпълнителите и кредитния им рейтинг, за който обаче няма изискване от каква агенция да е присъден.

Всъщност, ако трябва да се потърсят слабости в четирите страници насоки, те са не толкова в посоката на промените, колкото именно в липсата на детайли. Например освен изброените критерии е оставена пълна свобода на мениджърите на дружествата да добавят и допълнителни по свое усмотрение. Разбира се, финансовите услуги са безкрайно разнообразни и е трудно да се предвидят всички възможни варианти, но, от друга страна, така се оставя отново вратичка критериите да се изготвят, така че да пасват на конкретна банка.

Не е ясно и как точно трябва да бъде оформена самата процедура. Изискването да бъдат разгледани три оферти може да се изпълни и чрез покана към три конкретни банки, без да се стига до обществена поръчка или поне до публично оповестен търг. От Министерството на финансите отговориха на въпроса на "Капитал", че където се изисква от закона, изборът на обслужваща финансова институция трябва да минава през процедура по обществена поръчка. Но преценката за това зависи от конкретното дружество.

Самите насоки се очаква да влязат в сила скоро, като за целта държавните компании трябва да добавят във вътрешните си правила раздел за реда, начина и критериите за избор на изпълнители за предоставяне на финансови услуги и да се представят на министерствата принципали. Реален ефект обаче не може да се очаква скоро, тъй като се предвижда те да започнат да се прилагат, след като изтекат настоящите договори на дружествата с обслужващите ги банки, а ако договорите са безсрочни - да се даде шест месеца предизвестие. Логиката зад това е да не се предизвикват ликвидни сътресения във финансовите институции, където са концентрирани много средства на държавни компании. От финансовото министерство не коментираха дали имат актуална информация за разпределението на свободните средства на държавните дружества по банки, нито каква част от договорите са безсрочни и каква част изтичат скоро. От ведомството препратиха към съответните ресорни министерства, които разполагат със съответната статистика.

Надеждата, че нещо ще се промени

угасва не толкова заради това, което е или не е в документа, а заради неговата форма. През седмицата от финансовото министерство обясниха за "Дневник", че не се предвижда насоките да се превърнат в нещо повече от пожелателни и да залегнат в закон или друг нормативен акт. Не са предвидени и санкции за мениджърите на дружества, които не ги изпълняват. "Санкциите са от компетентността на общото събрание на дружеството или на министрите, Общото събрание има право да взема решения или да възприема вътрешни правила", обясниха от министерството за "Капитал".

Така не е ясно доколко ще има каквато и да е воля за промяна. "За да имат ефект (насоките - бел. ред.), би трябвало да са задължителни. В противен случай какъв е смисълът от съществуването им", каза директор на една от големите банки, който обясни още, че въобще не са били информирани, че насоките са готови, но го отдаде на отпускарския сезон.

Без да има законово задължение, единственият шанс за някаква промяна е чрез активен обществен натиск, но за целта е нужна пълна прозрачност. В насоките се предвижда компаниите да докладват на всяко тримесечие за изпълнението им. В документа обаче не е посочено дали тази отчети ще са публични и отново стои проблемът с липсата на санкции за неизпълнение. А ако мениджърите на държавните компании продължат да разпределят свободните средства по добрия стар начин и за това липсва информация, ще се върнем към изходната ситуация от преди да се разбере за подозрителното единомислие при избора на банка. Тогава никой не се оплакваше просто защото не знаеше от какво да се оплаче. Или ако можем да се обърнем за мъдрост злодея от "Карибски пирати": "Първо, за да се позовеш на пиратския кодекс, трябва да си пират, а ти не си. А и кодексът е по-скоро нещо като насоки, отколкото железни правила".

Физиката и финансите си приличат не само по първата буква. И двете се управляват от правила и закони - в единия случай природни, а в другия пазарни. Независимо дали става въпрос за насочено движение на електрони (което познаваме като ток) или на милиони левове (което наричаме финансови пазари) нещата би трябвало да се наместват от само себе си. За разлика от физиката обаче пазарът много по-лесно се изкривява и парите се пренасочват в избрана посока, особено когато се озове в близост до огромния магнит от неефективност и корупция, наречен държава. Единственият измислен начин това да се ограничи е чрез ясни и точни закони, които да ограничат изкушенията за злоупотреби.

Затова и когато преди два месеца стана официално ясно, че близо половината от свободните средства на държавните дружества са концентрирани в Корпоративна търговска банка (която иначе има едва около 6% пазарен дял при фирмените депозити), подозрения не липсваха. За да ги тушира, финансовият министър Симеон Дянков обеща до месец да има изготвени единни правила за банково обслужване на държавните дружества, които да влязат в сила веднага. С малко закъснение регламентът все пак беше обявен, но се оказа, че незабавното действие се отлага с минимум шест месеца. Ако въобще започне, защото самите правила са се превърнали в общи насоки, които не са разписани в закон - нещо, което вероятно ще остави без резултат


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    leshii avatar :-|
    leshii

    Ибора на обслуваща банка попада в обхвата на ЗОП.
    само да напомим ЗОП
    Чл. 127. (1) Актовете за установяване на нарушения по този закон се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит, но не по-късно от три години от извършването му.
    (2) Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица.

    Сега най-лесното е да пуснете в АДФИ списъка с търговски дружества и да поискате проверка дали са провели процедура по ЗОП за избор на обслужваща банка.

  • 2
    john_3volta avatar :-|
    john_3volta

    До коментар [#1] от "leshii":

    1. Процедурата по ЗОП може да се проведе така, че пак сметките на всяка държавна фирма да е в една банка, и то в КТБ.

    2. При разглеждането на казуса всички се хвърлиха да доказват че е вредно парите на държавните фирми да са в КТБ, а никой не се потруди да докаже че обслужващата банка обслужва лошо. А може ли да го докаже изобщо? Дори и да може, ако Пешо докаже че КТБ го обслужва лошо, значи ли това че тя обслужва така и държавните фирми?

    3. Стигна се до излишен шум, създаден от медии и читатели, които нямат никакви знания/опит и в мениджмънта и в банкирането. За кого е полезно това?

  • 3
    etrud avatar :-P
    Петър Иванов Иванов

    естествено че няма закони. дянков и цялата му администрация се заминават с това как да приберат останалите дребни стотинки от гражданите като измисля глупост след глупост.
    а иначе за държавните депозити в банката на дпс май няма движение.
    НО за сметка на това днес стана ясно че Цветан Василев станал собственик на гипсов завод. и не само това-ами дори и печели европари от европейски програми.
    http://www.etrud.tk/

  • 4
    gorskia avatar :-|
    gorskia

    "Каченият на сайта на Министерството на финансите документ съветва държавните дружества и болници, когато си избират обслужваща банка, вече да избират икономически най-изгодната между минимум три оферти."
    Това е нарушение на ЗОП и МФ трябва да го знаят, след като контролират прилагането на ЗОП. Избора на изпълнител на финансова услуга е в обхвата на ЗОП и не могат да се "препоръчват" незаконни методи или форми.
    "От Министерството на финансите отговориха на въпроса на "Капитал", че където се изисква от закона, изборът на обслужваща финансова институция трябва да минава през процедура по обществена поръчка."
    Ама, че глупост. Избора на обслужваща банка ПОПАДА в обхвата на ЗОП и закона изисква ВИНАГИ да се минава през процедура - независимо дали по ЗОП или НВМОП (съмнително е услугата за 4 години да има стойност под 15 хил.лева при едно средно голямо дружество).

  • 5
    agrotuz avatar :-|
    тимирут'

    Има една малка подробност - дружествата, регистрирани по ТЗ, независимо дали капиталът им е частен или държавен, не са задължени да прилагат ЗОП. Дори не са им нужни конкурси, нито търгове. Няма текст никъде в законодателството, който да отнема правото на директорите на предприятията сами да решават всички оперативни въпроси на мениджмънта. Значи всичко е оставено на тяхната добросъвестност и на контрола на Общите събрания. Там пък не е ясно колко са добросъвестни и компетентни държавните пълномощници... По този казус МФ са прави - няма как да изработят нещо повече от въпросните "насоки", всичко друго ги вкарва в превишаване на правата. Или трябва да се влезе в сложна схема с поправки на поне 8 закона и не знам колко наредби, което ще отнеме сигурно целия мандат...

  • 6
    leshii avatar :-|
    leshii

    до тимирут
    както се казва, да ама не. нека да си припомним ЗОП:
    Чл. 7. Възложители на обществени поръчки са:

    1. органите на държавна власт, Президентът на Република България, Българската народна банка, както и други държавни институции, създадени с нормативен акт;

    2. дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, както и постоянните представителства на Република България към международните организации;

    3. публичноправните организации;

    4. обединенията от субекти по т. 1 или 3;

    5. публичните предприятия и техни обединения, когато извършват една или няколко от дейностите по чл. 7а - 7д;

    6. търговците или други лица, които не са публични предприятия, когато въз основа на специални или изключителни права извършват една или няколко от дейностите по чл. 7а - 7д.

    и неговите ДР:

    22. "Доминиращо влияние" е налице, когато възложители по чл. 7, т. 1 или публичноправни организации:

    а) притежават над 50 на сто от капитала на предприятието, или

    б) притежават блокираща квота в капитала на предприятието, или

    в) могат да назначат повече от половината от членовете на управителните или контролните органи на предприятието.

    23. "Публично предприятие" е търговец по смисъла на Търговския закон или съгласно законодателството на държава членка, върху който възложители по чл. 7, т. 1, 3 или 4 могат да упражняват пряко или косвено доминиращо влияние.

  • 7
    agrotuz avatar :-P
    тимирут'

    До коментар [#6] от "leshii":

    Нещо не си в час. В случая или не знаеш за какво става дума, или пробваш да тълкуваш нещо без да го разбираш (щото едва ли преследваш някакъв интерес). Не те знам дали си юрист, но ако си - бързо бегай при професора си да ти изясни нещата от първо лице.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK