Ако работи, не го поправяй
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ако работи, не го поправяй

Ако работи, не го поправяй

Идеята Търговският регистър да бъде платен ще ограничи публичността, но няма да реши проблема с кражбите на фирми

5068 прочитания

© Shutterstock


Иван Иванов, наричаме го така условно, е собственик на строителна фирма, която преди време купува голям парцел с идеята да го застрои. Съвсем рутинно през няколко седмици има навика да проверява досието на фирмата си през сайта на Търговския регистър. Преди няколко месеца с изненада открива, че заедно със съдружника си е провел общо събрание, на което е взел решение да смени управителя на дружеството с 25-годишен човек, когото никога не е познавал. Подписите под протокола на общото събрание не са негови. Това, което не знае, е, че от няколко дни "назначеният" от него и съдружникът му  управител се опитва да намери купувач за имота, който фирмата продължава да иска да застрои.

Тази класическа форма на фирмена измама съществува от повече от десет години. Благодарение на Търговския регистър, който е реална цифрова алтернатива на хартиените архиви в съда, Иван Иванов успява своевременно да разбере, че е станал жертва на престъпление.

Именно подобни измами мотивираха Министерството на правосъдието да подготви проект за изменение на Търговския регистър, който предвижда въвеждането на контролиран и платен достъп до данните в него, както и скриване на голяма част от достъпната иначе информация.  Вместо обаче да решат проблема с "кражбата на фирми", промените ще ограничат значително публичността, а оттам възможността за журналистически разследвания; ще натоварят финансово бизнеса и гражданите...

Кое налага промените

Търговският регистър заработи в началото на 2008 г. и въпреки затрудненията в първите няколко месеца днес той позволява по-бърза регистрация на нови дружества и промените в тях.  До края на тази година изтича срокът, в който всички фирми в България трябва да бъдат пререгистрирани в електронния регистър, защото в противeн случай подлежат на служебна ликвидация.

В началото на юни управляващите представиха няколко свои идеи за реформа в регистъра - част от предложенията бяха смислени и решаваха както текущи, така и ключови проблеми (като служебната ликвидация например - виж карето). Тогава депутатът от ГЕРБ Емил Радев лансира идеята си за въвеждането на контролиран достъп до Търговския регистър.

Тази седмица Министерството на правосъдието представи проекта си, от който става ясно, че информацията ще бъде разделена на две - такава, която е свободна и безплатна (вписаните, заличени и обявени в Търговския регистър обстоятелства относно дата на регистрация, фирма, седалище, адрес на управление и списък на обявените актове, както и копия от някои документи); в същото време се създава платен и регистриран достъп, през който може да се стига до "електронния образ на заявленията, документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията, както и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрираните търговци и постановените откази".

По думите на директора на Агенцията по вписванията Анастас Георгиев: "Няма спор, че в случая има конкуриращи се интереси - на лесния и бърз достъп от страна на бизнеса и гражданите до вписаните обстоятелства и защитата на личните данни, опасността от измами." Той коментира, че проектът е качен на страницата на Министерството на правосъдието именно за да бъде обсъден и намерен "оптималният баланс". По думите му идеята на платеният достъп е да има контрол кой проверява дадена информация, а не за да се генерират средства: "Това е просто една идея. Дискусията продължава."

Противниците

Прокурори, работещи по дела с кражба на фирми, коментираха, че подобни схеми е имало винаги и Търговският регистър по-скоро позволява превенция: "Такива схеми са невъзможни без участието на нотариус, ако там проблемът не бъде решен, колкото и да е ограничен достъпът до регистъра, проблемът няма да бъде решен."

Цитиран от в. "Дневник", адвокат Александър Кашъмов - ръководител на правния екип на "Програма достъп до информация", определи предложенията като опит за ограничаване на публичността: "

Публичните фигури са длъжни да търпят по-голяма публичност, а търговците са публични фигури по отношение на дейността, с която се занимават. Всеки, който иска да печели, е длъжен да огласява тази информация заради сигурността на кредиторите си. Това е особено важно в страна, в която

измамите изобилстват." Според него промените ще създадат административни пречки: "Като се иска електронен подпис или кредитна карта, а който ги няма, като повечето от хората, ще трябва да ходи лично до Агенцията по вписванията." Трети проблем, който адвокат Кашъмов маркира, е създаването на възможност да се проследи кой е проверявал данните.

Срещу идеята за платен достъп застанаха и 73% от членовете на Българската търговско-промишлена палата, показа анкета, проведена от самото сдружение.

Интересното в случая е, че промените, които предлага Министерството на правосъдието, противоречат на създадените преди месец от самото него неотложни мерки за изпълнение на препоръките на ЕК. В тях е записано, че трябва да се предвидят промени в Търговския закон и Закона за Търговския регистър, които да осигурят публичност и прозрачност на собствениците на акции и дялове в търговските дружества - нещо, за което ЕК напомня в трети пореден доклад.

Иван Иванов, наричаме го така условно, е собственик на строителна фирма, която преди време купува голям парцел с идеята да го застрои. Съвсем рутинно през няколко седмици има навика да проверява досието на фирмата си през сайта на Търговския регистър. Преди няколко месеца с изненада открива, че заедно със съдружника си е провел общо събрание, на което е взел решение да смени управителя на дружеството с 25-годишен човек, когото никога не е познавал. Подписите под протокола на общото събрание не са негови. Това, което не знае, е, че от няколко дни "назначеният" от него и съдружникът му  управител се опитва да намери купувач за имота, който фирмата продължава да иска да застрои.

Тази класическа форма на фирмена измама съществува от повече от десет години. Благодарение на Търговския регистър, който е реална цифрова алтернатива на хартиените архиви в съда, Иван Иванов успява своевременно да разбере, че е станал жертва на престъпление.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Идеите за промени са изключително ретроградни. С безплатните опции на гугъл всеки може да ти види градината на длан и това е безплатна услуга, а в нашия търговски регистър услугите щели да бъдат платени? Допусне ли се това, значи 10-те години мъки по създаването на този регистър отиват на боклука

  • 2
    dreamer79 avatar :-|
    атанас

    Страх ги е от лесната възможност за проследяване на собствеността. Да, наличието на лични данни за свободен достъп не е приятно и е добре да се измисли как да се ограничи(Да се махнат данните за личните карти, може би да се скрие част от ЕГН, но с остатък, който да стига за идентифициране на лицето...), но е по-добре да има публичен и свободен регистър. Чрез него са хващани куп измами, а и реално сегашният е най-добрата защита срещу измамници, ако се ползва. Как нотариус би заверил фалшиво прехвърляне на фирма, ако има достъп до спесимен от подпис на управителя и собствениците, техните лични карти, а му идва съвсем различно лице в кантората? Просто да се сложи наказателна отговорност на нотариуса и се решава този проблем. Вече ползите са огромни от регистъра- виждаш с кой работиш, какви са му отчетите, т.е. доколко е стабилен, гражданският сектор може да следи за собствеността на фирмите и т.н. Колко фирми на политици и държавни служители бяха открити така? Последно четох за поръчки за книги за историята на градовете по южното черноморие, които се печелят от Божидар Димитров и се печатат от фирма на дъщеря му, като цената на книга стига до 60лв за Бургас. Без този регистър как щеше да се проследи чие е издателството? Как щеше да се върже нишка за прибиране на пари от човек във властта? Без данни за управлението как да се проследи схема като Батко-Братко в пътищата? Ректорът на Свищов беше пускал разни системи за финансов контрол на училища през фирма на своя служителка в академията, като така е продавал реално предишен свой проект за общини и ВУЗове- СФУК, ама то и може да се проследи изобщо как е лобирано да се вкара СФУК... В договорите е фирма Х, но разследващият стига само до това без връзката с брат на шефа на държавна агенция, свързани с някой лица(Без ЕГН или друга сигурна връзка винаги може да се каже, че лицето Иван Драганов не може еднозначно да се свърже с търсения, а и ще се съберат и данните за всички Иван Драгановци, без търсене по ЕГН няма как да откриеш всички фирми на дадено лице...). При това сегашната борба има и друга тъпа цел- платените справочници като АПИС и Сиела при 100% свободен регистър не могат да си продават продуктите и явно си търсят лоби да ги защити. Иначе какво пречи при платена регистрация измамниците да ползват карта на името на Асан от Факултето и да платят, а после да се търси Асан като престъпник? Така какво точно се пресича като практика? Какво ще се промени в цялата система с цел по-добрата защита от измами, което е основния мотив?
    В момента имаме три тези за мотивите, като и и трите са възможни, но са против обществения интерес:
    - Някой отчита, че се правят еди колко си справки в регистъра, съответно се смята колко ще са приходите в бюджета от това. Това противоречи на правилото административна услуга да струва, колкото са преките разходи за извършването й.
    - Някой се бои от публичността и търси механизъм да се предпази от нея най-малкото със събиране на информация кога го разследват.
    - Платените системи за правна информация се боят от спад на продажбите си в частта на фирмен регистър и лобират държавната услуга да е по-скъпа от тяхната(300лв на година да са по-изгодни от единична справка за 5лв).
    Другото са празни приказки за баламосване на народонаселението.

  • 3
    inn avatar :-|
    inn

    Ако правителството беше искрено в лансираната идея "да се спрат измамите", то трябваше да се предложат именно адекватните юридически средства в тази посока. Но се предлага нещо съвсем друго.

    Най-грубо казано системата на фирмените регистрации функционира така: самите търговци създават документите, въз основа на които регистърът трябва да впише определени обстоятелства за фирмата - съдружници, капитал, управител и т.н. Следователно решението на проблема с фалшификациите трябва да се търси в посока "гаранции за автентичност на документите, които се представят за вписване", а не в посока "контролиран достъп до данните в регистъра". В статията е даден пример за вписване на управител-измамник. Това можеше да не се случи, ако напр. протоколът на Общото събрание на съдружниците за избор на нов управител трябва да е нотариално заверен. Открай време напр. продажбата на дяловете на съдружник трябва да е с нотариално заверен договор. Нотариусът гарантира, че подписите са истински, т.е. такова нещо действитено се е случило. Тези неща се постигат с промени в ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН, а не в ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР. Какво общо има тук идеята на правителството за "контролиран и платен достъп до данните в регистъра". Въобще - "мижи, да те лажем". Под предлог да се защити нещо, не се предлага реално решение на проблема, а ограничения в публичността. Точно в последния случай измамите са много по-лесни. Дори и по Указ № 56 (т.е. в НРБ) фирмените дела са общодостъпни...

  • 4
    zakilitsa avatar :-|
    Закилица

    Аз подозирам адвокатското лоби в тези намерения за платен достъп. Сега всеки по-грамотен човек може да види какви документи и с какво съдържание са необходими за да си регистрира фирма. И онези с обявите "регистрирам фирми срещу _ _ _ _ лева" остават на сухо.

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Е да котета, ама живеем при капитализЪма и всяко любопитство трябва да се праща.....
    Щото и системата за кириз по регистъра иска поддръжка, хора, кАмпЮтрета, мрежи....
    То и на Преси играчките да видиш от близо се иска да си купиш поне билетче за шоуто ........ иначе с какво ще ги поддържа лъскави....

  • 6
    reveal avatar :-|
    Reveal

    Няма как за слугите тези специално овластени лица да е безплатно, а за мен данъкоплатеца, избирателя, гражданина да е с пари. Няма как за краля да е с пари, а за васалите без. Няма начин и затова всеки път се споменава в доклада от ЕК.

  • 7
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#6] от "Reveal":за тебе "данъкоплатеца, избирателя, гражданина " винаги ще е с пари по определение, щото ти си този дето правиш паретата, държавните чиновници парета в марксическия капиталистически смисъл не правят, те преразпределят.....
    А ти сега вместо да бачкаш и да правиш принадена стойност (по Маркс или по който класик на икономиката си харесаш), любопитстваш кой плаща на Евгения тоалетите, с което амортизираш мрежата и не правиш продукта, за който говорихме, това води до по-малко данъци, такси, акцизи, мита към дъравните чиновници за преразпределение, поради което, ти ЛЮБОПИТКО ПИТКО най- резонно трябва да "ВЪЗСТАНОВИШ", НЕМЕДЛЕННО......
    ..............................
    Ясен ли съм, искаме кириз ... веднага мангиз да дрънне в касичката на държавата....

  • 8
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    НЕ ПО ТЕМАТА НО НЯМА КАК, много актуално: аде сиренцето става 100% по скъпо ама ще е по стандарта (казаха по радиота), аде наздраве, и не наблягайте на мезето, чухте мезето 50% .....

  • 9
    agrotuz avatar :-|
    тимирут'

    Явно е, в тая държава никой не мисли нормално...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK