Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 13 авг 2010, 15:16, 3752 прочитания

Прокуратурата носи отговорността за действията на разследващите

Зам. градският прокурор на София Божидар Джамбазов пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Профил

Божидар Джамбазов е роден на 26 юни 1972 г. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски" през 1997 г. Става младши прокурор към Софийската градска прокуратура. През 2001 г. е назначен за прокурор в Софийска районна прокуратура, а през 2004 г. е повишен за прокурор в градската прокуратура. С решение на ВСС през 2006 г. той става зам. градски прокурор на София и оглавява специализираното звено. Впоследствие той става ръководител на отдела, който се занимава с измами с европейски средства. Той наблюдаваше делата срещу бившия директор на "Топлофикация - София" Валентин Димитров. В момента подготвя обвинителния акт по делото срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев, съдията от Софийския градски съд Петър Сантиров и Тенчо Попов.
Какви са основните проблеми и какви са пречките при работата ви с разследващите органи през последните години?

Аз имам поглед върху дейността на разследващите органи по отношение на прокуратура от 1999 г. Свидетел съм на това как това взаимодействие премина през различни форми. Имаше период, в който разследванията бяха изключителен приоритет на следователите. Впоследствие нещата бяха ограничени и постепенно бяха задвижени в насока да се прехвърлят все по-големи правомощия върху разследването на полицията. Лично аз съм привърженик на това полицията да разследва по-голямата част от делата. Става дума за казуси, които не изискват кой знае каква специализация и юридическа подготовка, давам пример с битовата престъпност.


Естествено там, където става въпрос за тежки икономически престъпления, тежки убийства, където се изисква доста по-голяма квалификация и специализация, считам, че е добре вече разследването да бъде водено от хора, които имат по-голям опит и стаж.

Не случайно след последните промени в Наказателния кодекс беше ограничен до голяма степен броят на разследванията, които се водят от следователи. На практика се допусна те да участват само в разследвания, които касаят тежка престъпност. Тенденцията е за сближаване на работата между прокуратурата и разследващите органи. Не случайно беше въведена изрично и фигурата на наблюдаващия прокурор, който  поема отговорността върху цялостното разследване и той е този, който носи отговорността за дейността на разследващите органи. Това е голяма отговорност за прокурорите, но в същото време аз мисля, че това има дисциплиниращ ефект върху самите прокурори, защото те, ако са господари на процеса, както обичаме да казваме, и носят цялата отговорност за разследването, биха били много по-стриктни и много по-взискателни по отношение на разследващите, които извършват отделните процесуално-следствени действия. Така че тази обвързаност за мен е добра, защото би трябвало да мотивира прокурорите.

Друг въпрос е дали на практика може да се осъществи надзор над работата на разследващите органи. Това е трудно постижимо в големите прокуратури с оглед голямата
натовареност.  Това не дава голяма възможност да контролират реално всички разследвания. Но пък има много хубави идеи в тази насока за разтоварване на прокуратурата. Например идеята за по-малка ангажираност на прокуратурата по отношение на деяния, които не са тежки престъпления и се водят като лека престъпност.



Какви са тенденциите в делата, които наблюдава ръководеното от вас звено - има ли нови схеми и престъпления?

За тенденции от гледна точка на схеми – не бих казал, че има нови неща ново. Общо взето, за икономическите престъпления се използват слабостите на всяка една икономическа система. В тези случаи най-използваният престъпен механизъм, ако мога така да се изразя, е чрез използване на документи с невярно съдържание с цел завишаване на цени и съответно получаване на по-големи субсидии.

Това е схема, която със сигурност  ще продължи да бъде използвана и по отношение на оперативните програми на ЕС и лично аз бих се радвал, ако опитът, който се е натрупал досега, се възприеме от администрацията с цел ограничаване на евентуалните възможности за такива злоупотреби, защото, познавайки механизма на престъпниците и свеждайки го до знанието на самата администрация контролните органи биха могли по-лесно да реагират.

По какъв начин се промени взаимодействието ви с ОЛАФ след създаването на специализираното звено?

Има голяма разлика във взаимодействието с ОЛАФ -  днес те на практика имат конкретен партньор в България, с който да комуникират. Все пак не трябва да се забравя, че ОЛАФ  е административен орган, който извършва административни  разследвания и взаимодействаме с тях, когато има данни за извършено престъпление.

Съгласно регламентите на ЕС след приключване на всяко разследване на ОЛАФ  при наличие на данни за престъпление те изпращат съответния доклад до държавата членка с оглед започване на наказателно разследване. Именно в тази връзка са нашите контакти с ОЛАФ  и аз лично считам, че взаимодействието ни е дотолкова полезно, доколкото ОЛАФ  има по-големи възможности при установяване на факти и обстоятелства от гледна точка на събирането на документация и установяване на факти, които после могат да ни бъдат много полезни в едно разследване. Най-грубо  казано – това е вид оперативна информация, която за нас е важна с оглед бързото събиране на доказателства. Хубавото е последното изменение на НПК , което дава вече възможност самите доказателства, които се прилагат, тоест документите, които се прилагат към докладите на ОЛАФ , да могат да бъдат използвани като доказателства. Защото веднъж събраните доказателства, трябва да се събират отново. Ако не друго, поне този проблем е решен в досъдебната  фаза с последните изменения в НПК. Ако възникне спор в съдебната фаза относно тези документи, няма никакъв проблем те да бъдат приложени чрез по-сложните процедури на международната правна помощ.

Как бихте коментирали идеята за създаването на специализиран съд и прокуратура?

Аз по-скоро бих акцентирал върху специализацията. Изхождайки от моя десетгодишен опит като прокурор, знам, че този проблем винаги е бил поставян през годините.
Тя беше предложена отново на обсъждане при смяната на главния прокурор. Но ако  трябва да бъдем честни - специализация, особено в големите прокуратури, на практика съществува. В момента в СГП има отдели, които работят на принципа на специализацията - например  икономически престъпления, престъпления срещу личността, общоопасни престъпления...

Дебатът, който се води, по-скоро е за специализация в тежките форми на организирана престъпност, специализация относно пране на пари, разследване на злоупотреби с еврофондове. Аз лично считам, че трябва да има такава специализация по простата причина, че обикновено това са тежки дела, които изискват опитност на прокурорите, и когато един прокурор е работил, има опита и знанията в дадена област, много по-лесно и бързо решава едно дело и дава  насоки  на самото разследване.
И конкретен пример с еврофондовете - ако погледнете как са устроени самите оперативни програми, ще видите, че става дума за огромен обем документация, вътрешни  правила, наредби и закони. Така че много по-лесно един прокурор би изработил едно такова дело, ако той предварително е запознат  и на базата вече на натрупания опит знае по какъв начин да подходи при разследването на едно престъпление, свързано с конкретната програма.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Всички компании ще купуват ток от борсата Всички компании ще купуват ток от борсата

Идеята е дори малки магазинчета, фризьорски салони, кафенета и адвокатски кантори да излязат на свободния пазар от 1 октомври

29 май 2020, 929 прочитания

Общини на ръба на фалита 1 Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

29 май 2020, 919 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Петилетката за половин година

С кухи фрази и преизпълнен план ДАНС се отчете за първите шест месеца на 2010 г.

Още от Капитал
Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Кино: "Пералнята"

Тайният живот на парите в черна комедия от Содърбърг

Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на романа "Опитът", съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10