С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 27 авг 2010, 14:21, 4717 прочитания

Еgalité, fraternité, jet privé*

Кое е спорното и безспорното в истерията "Франция гони роми"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Лишените от новини летни дни изпратиха тази седмица дузина български журналисти на летище София. Там те трябваше да посрещнат "първите български роми, изгонени от Франция". Пристигнаха 13 души, които медиите цитираха поименно. Това, което те обясняваха, е, че не са изгонени, а се връщат доброволно и че "там" са се държали добре с тях.
В същото време истерията около действията на френските власти спрямо ромските гета се превърна в международен въпрос. Информацията за случващото се предаваше като развален телефон. В джунглата "тя каза - той каза" истината остана някъде встрани, а основните проблеми, които прозират от казуса - затрупани от преекспонирания вътрешен политически дебат във Франция.
Какво се случи всъщност? Какви са опасностите и рисковете? Какво трябва да направят замесените държави в случая? Опитахме се да разделим спорното от безспорното и да дадем отговор на тези въпроси.

Как започна всичко?
В първата половина на юли група младежи, част от които от арабски произход, правят въоръжен грабеж на казино в курорта Уриаж-ле-Бан, в близост до Гренобъл. Започва преследване, което преминава в престрелка, в която един от предполагаемите извършители - Карим Будуда, е застрелян от полицаите. Случката предизвика тридневни безредици в гренобълския квартал "Вилньов", предимно населен с потомци на имигранти от Северна Африка и където е живял убитият. Няколко дни по-късно при подобен инцидент в Сен Енян беше убит 22-годишният френски циганин Луиджи Дюкюне. Отново последваха сблъсъци между жандармерията и живеещите в района френски роми.
Двата случая предизвикаха острата реакция на френския президент Никола Саркози, който обяви война на този тип поведение и в официално комюнике каза, че инцидентите "подчертават проблемите, които създава поведението на някои от ромите и пътуващите хора". Саркози обяви, че ще се вземат мерки за премахването на незаконните лагери.
Именно през кампанията срещу незаконните лагери в историята попаднаха и българските и румънските роми.
Демонстрацията на решителност на Саркози след двата инцидента идва в контекста на скандал със съвсем друг привкус - на корупция и конфликт на интереси. Това е аферата "Бетанкур". В нея беше замесена собственичката на L’Oreal Лилиян Бетанкур, както и министърът на труда Ерик Вьорт. Този скандал беше сериозен удар по Никола Саркози и рейтинга му.
Твърдият подход към проблем, който съществува от години (интеграцията на децата на емигрантите от Севрна Африка, както и лагерите на циганите), със сигурност не може да бъде решен с кампания. Действията на Саркози обаче тотално изместиха фокуса от аферата "Бетанкур". От няколко седмици медиите не се занимават с този казус, защото са заети именно с експулсирането на роми и политическия дебат покрай това.


Защо казусът придоби такава популярност?
Идеята на Саркози беше остро критикувана от представители на опозицията във Франция, както и от негови опоненти вътре в управлвящата партия (най-вече политици, близки до Доминик дьо Вилпен). Отделно от това критики имаше и от религиозната общност и организациите за защита на човешките права. Именно този дебат беше най-богато отразяван в медиите и на практика измести светлината на прожекторите от същността и мащаба на проблема.
Най-точният коментар в тази посока дойде от българския външен министър Николай Младенов, която обясни, че темата се експонира по неправилен начин и че става дума за вътрешнополитически дебат във Франция.

Има ли тенденциозност в действията на френските власти?
По-скоро не. Според полицейското аташе във Френското посолство в София Жан-Франсоа Мириге през последните години в България са били връщани между 300 и 350 души на година: "Става дума за доброволно заминаване - хора, на които плащаме билета, и експулсиране на лица, които са превишили допустимия срок за престой или работят без разрешително за работа." По думите му не би трябвало да има промяна и тази година. "Действия се предприемат само към тези лица, за които е установена нередност." Той даде пример с проверка на подобен лагер в близост до Бордо, където властите са установили 53 души, сред които 10 непълнолетни -  30 от тях са били с изрядни документи, девет са подали молба за разрешение за престой, а четирима са били просрочили допустимия срок. "Само по отношение на последните са предприети действия."

Може ли ромите да попречат на приемането на България и Румъния в Шенген?
Не. Въпросът за интеграцията на ромите като условие за членство в Шенген действително беше поставен от френския министър по европейските въпроси Пиер Люлюш. Приемането в Шенгенската зона обаче става след покриването на ясни технически критерии. "Няма обща точка между Шенген и интеграцията на ромите", категоричен беше Матю Нюман, говорител на европейския комисар по правосъдие.
След разговор с Пиер Люлюш външният министър Николай Младенов също коментира, че такава опасност не съществува. "Няма връзка между това, което ние правим, за да станем член на Шенген, и тази ситуация. Дали ще се присъединим към Шенген в срок зависи изцяло от нас", заяви Младенов.
Френски дипломат, пожелал анонимност поради естеството на темата, коментира, че темата за Шенген и ромите е част от политическия дебат: "Такава връзка според законите няма. Но тя може да се прави свободно от политиците - такъв беше случаят с Германия, която направи връзка с механизма за мониторинг, който беше наложен на България и Румъния, и Шенген."



Какво мислят по темата Съветът на Европа и Европейският съюз?
Реакциите на Европейската комисия към действията на френските власти са сдръжано критични. Европейският комисар по правосъдие Вивиан Рединг изрази съжаление в свое изказване от средата на седмицата, че в "някои страни членки през последните седмици" се води дебат, който съдържа елементи на дискриминация. По думите й е задължение на всяка страна членка да осигури едновременно "обществен ред и социална интеграция" на всички европейски граждани, които живеят на територията й. "Европа не е просто общ пазар, в същото време е общност на стойности и фундаментални права. Европейската комисия ще наблюдава това", беше категорична Вивиан Рединг.
Европейският комисар за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакция при кризи Кристалина Георгиева коментира, че ситуацията притеснява Брюксел и че "винаги е добре да се работи с търпимост и уважение с хората".
Далеч по-остра бешe реакцията на Съвета на Европа в лицето на Европейската комисия срещу расизъм и нетолерантност (ЕКРН), която обяви, че е силно притеснена от "отношението към ромите във Франция" и най-вече практиката те да бъдат "колективно обвинявани" за криминални престъпления и нарушения на европейското законодателство.

Нарушават ли се човешки права?
Спорно е. През годините Франция е била осъждана от Европейския съд по правата на човека в Страсбург именно заради практиката за масово експулсиране. Най-често става дума за нарушаване правото на личен живот, коментираха правозащитници. Понякога сред изселените има и деца, които са започнали да се интегрират в обществото.
Според Европейската комисия срещу расизъм и нетолерантност Франция има и задължение да осигури правото на ромите на подслон, здравно обслужване и образование.

Защо в дебата се появиха и Европейските фондове?
Един от ходовете на френското правителство за решаване на проблема, който обаче остана неотразен от по-голямата част от медиите, беше насочен именно към създаването на механизми, по които европейските фондове, предвидени за социално слабите, да стигат до ромите в техните страни по произход. В прессъобщение от седмицата Европейската комисия припомни, че има три структурни фонда, насочени към интеграцията на ромите. Сред тях е и Европейският социален фонд, който в България обаче е представляван от оперативните програми "Административен капацитет" и "Човешки ресурси", които не са насочени към ромските малцинства.
По данни на ЕК 27% от бюджета на Европейския социален фонд средно за България, Чехия, Испания, Финландия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Полша, Румъния, Словения и Словакия е насочен към социално слабите и ромите. Като позитивна тенденция се посочва, че в Унгария и Румъния този процент е над 50, а целта на Ирландия е до 2013 г. почти всички средства да отиват за тази част от населението.

*Равенство, братство, чартър- свободен превод на популярна шега с лозунга на френската революция
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Летящите линейки, които властта не дава на хората Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

19 сеп 2019, 12 прочитания

Висшият адвокатски съвет категорично против кандидатурата на Иван Гешев 6 Висшият адвокатски съвет категорично против кандидатурата на Иван Гешев

Гешев не притежава нужните качества за главен прокурор, кандидатурата му трябва да се отхвърли и да започне нова процедура

18 сеп 2019, 3068 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
До Багдад и обратно

Ирак беше първата война, в която България участва от половин век насам. За уроците от нея явно е още рано

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Изкуството, майна

Нощта на музеите и галериите се завръща в Пловдив (13-15 септември) със силно международно участие

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател