До Багдад и обратно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

До Багдад и обратно

Подполковник Костадин Кузмов, който води последния български боен батальон в Ирак през 2005 г., смята, че българският войник се учи бързо

До Багдад и обратно

Ирак беше първата война, в която България участва от половин век насам. За уроците от нея явно е още рано

Огнян Георгиев
14946 прочитания

Подполковник Костадин Кузмов, който води последния български боен батальон в Ирак през 2005 г., смята, че българският войник се учи бързо

© Надежда Чипева


Привечер на 4 март 2005 г. в иракската провинция Дивания един конвой се движи по основния снабдителен път за коалицията - Тампа, който пресича страната от Багдад до границата с Кувейт. Внезапно джиповете с българско знаме  попадат под автоматичен обстрел. Редник Гърди Гърдев, картечар от І взвод на І рота на Четвърти пехотен батальон на българската армия, е тежко ранен. Малко по-късно в база "Еко" редникът Гърдев от село Долно Сахране, община Павел баня, ще стане първият български войник, загинал в сражение от Втората световна война насам. Година и половина по-рано, през декември 2003 г., България вече е дала първите си жертви в Ирак - петима войници загиват при атентат в база "Индия", в Кербала.

Това не е първата международна мисия на българската армия след 1989 г. - Камбоджа се покри с тази печална слава. Нито е  първата след влизането в НАТО - технически в Афганистан имаше контингент от по-рано. Независимо как я наричат обаче, мисията в Ирак  де факто е първата война, в която страната ни участва като член на НАТО, макар по ирония на съдбата тя да не беше под ръководството на алианса. В Ирак българските военни се сблъскаха с новите заплахи на XXI в., а обществото - с факта, че съюзничеството понякога те задължава да участваш в неща, които не одобряваш (макар това също да не беше за първи път - спомнете си Косово). Приключването на американската военна операция в Ирак е добър повод за равносметка - "Капитал" потърси двама от командирите на батальони, както и посланика ни там по време на мисията, за да разбере техните изводи от операция "Иракска свобода".

От джунглата до пустинята

Озовали се с цяла страна в ръцете си и никаква местна подкрепа, след като през март светкавично свалиха режима на Саддам Хюсеин, американците и британците започнаха спешно да търсят съюзници. Така след дипломатически совалки на конференция в Лондон беше решено кои ще са участниците в "коалицията на желаещите", в която България попадна под командването на Полша в Южен Ирак, смятайки (както се оказа - погрешно), че това ще е по-лека задача. Оказа се училище за новия тип война.

Когато трябваше да се участва в мисията на ООН в Камбоджа, българската армия събра, екипира и подготви 850 войници за точно 45 дни. Повечето участници там бяха запасняци, а резултатът от това доста неразумно приключение - 10 загинали за по-малко от година. "В Камбоджа отидохме с цял батальон – днес към такава задача ще подходим изключително внимателно, като към огромно предизвикателство", казва Валери Рачев, военен и бивш посланик на България в Ирак. "А тогава, без да имаме никакъв сериозен опит, или да знаем какво е това джунгла, какво представляват камбоджанските политически и военни реалности, ние отидохме и имахме много тежки ситуации." За Ирак заминаха двойно по-малко хора след тройно по-дълъг подготвителен период. Това не спаси армията от жертви - общо 13 души загинаха за две години и половина на активни бойни задачи. Военните обаче са единодушни, че опитът от тази мисия е далеч по-ценен и дългосрочно важен.

"Това е уникален шанс в кариерата на един военнослужещ", казва полк. Петко Лилов, командвал втория от петте ни бойни батальона там. Неговите войници попадат в преходен момент - България влиза в НАТО, а в Южен Ирак избухва шиитско въстание. "Имаше 53 атаки срещу нас в рамките на 6 месеца. Всяка от тях е свързана с тежки преживявания и спомени", казва Лилов. На 6 април, два дни след избухването на въстанието на "армията на Махди", преводачът на полковника - доц. Иван Дюлгеров от СУ, е ранен и трябва да бъде върнат в България. Рачев твърди, че българската армия е трябвало да се учи и на нова тактика, и на нови стандарти на действие, и на нов начин на реагиране. "Тактиката и правилата взимахме чрез партньорството си с другите армии. С адекватна техника и оборудване се снабдявахме непрекъснато, от контингент на контингент и от ротация на ротация. В същност най-трудното, според мен, беше да постигнем този тип лидерство, което е жизненоважно за командването в мисии. За него нямахме достатъчно традиция, практика и нормативна уредба. Всичко зависеше от личните качества на командирите и старшите национални представители; именно те изнесоха тежестта на мисията в Ирак".

Сред тези, които усвояват подобни знания в движение, е и подполковник Костадин Кузмов, който води последния българския боен батальон в Ирак през 2005 г. "Българският войник се учи бързо, независимо какво казват някои", твърди той. Признава, че основният проблем е, когато някой "започне да се прави на мъж". "Един от войниците при изпразване на оръжието пред столовата се простреля в ръката и замалко да си откъсне пръста." Трудностите идвали от комуникацията с американците например - когато се извършват операции по издирване и унищожаване на заплахи край прословутия път Тампа, българските и американските войници разговарят трудно. Работата с чужди контингенти носи и други, по-сериозни неприятности. Кузмов разказва например как поляците прехвърлили върху българските войници вината за смъртта на едно иракско дете. "Имаше доста проблеми при нас специално, тъй като американците бяха по-нервни, а в нашата зона преминаваха доста конвои. Често американците стреляха по цивилни автомобили. Ако му подадат сигнал и той не се отклони от пътя на конвоя веднага, откриват огън."

Всичко това обаче е част от опита в съвместни мисии, казват военните. Той ще е необходим и занапред - армията няма намерение да провежда самостоятелни операции и затова нуждата да се разбира и съвместява със съюзниците си е ключова - в Афганистан коалиционната ситуация е дори по-сложна от онази в Ирак. "Българското общество трябва да знае, че не може да разчита на въоръжени сили, които са готвени само на теория. Особено в съвременния свят, където са важни коалиционните усилия", казва Лилов.

Защо все пак бяхме там?

Колкото и полезен да е военният опит, разбира се, не той е причината България да стъпи в Ирак. Официално според мандата на парламента от 29 май 2003 г. мотивът е "поддържане на стабилността и сигурността". "Пред нас имаше три основни задачи: чисто военни, поддържане на сигурност и подобряване на условията за живот в провинция Кербала. Основното ни послание беше "ние сме там като гости на иракския народ, не за да търсим противници, а да търсим и намираме приятели и да им помагаме", твърди полковник Лилов. Българските военни са отговорни за 97 възстановителни проекта на стойност над 2.5 млрд. долара. Сред тези проекти влиза строежът на пътища, възстановяване на болници и училища, водоснабдителни системи.

Преди да започне мисията, имаше доста мнения, че българският бизнес ще спечели от участието ни в тази мисия и ще се "завърне" триумфално в Ирак, където работеше по време на комунистическия режим. "Това е бедност на политическото говорене", казва разпалено Валери Рачев. "Не може да влезеш в такава операция с презумпцията, че ще правиш бизнес там. Преди имаше политически разпределена активност - Саддам просто даваше на комунистическите държави парчета от бюджета." Рачев твърди също така, че иракчаните не са направили кой знае каква положителна връзка между присъствието на български фирми преди и армията сега. "Сега изпращаме военни, а те познават инженерите и лекарите ни." Подполковник Кузмов е директен. "Извън чисто военната аз не виждам къде имаше полза. При мен идваха много бизнесмени с определени предложения, но в моите правомощия не беше да давам позволения, обещания или да създавам тесни връзки с тях."

Това усещане за липса на полза е следствие от по-голям провал: ако войната е продължение на политиката с други средства, то българските политици не успяха да формулират целите, които мотивират участието ни в тази война. Така обществото остана с убеждението, че страната е там, за да угоди на САЩ. Рачев е на различно мнение. "Политиците трябва да обясняват, че създаването на нова среда за българската нация в нейното европейско и по-широко обкръжение си има своя цена. И тя се плаща по различен начин. Не можеш да си само бенефициент на най-прекрасните неща."

Така по-общият въпрос - спечелихме или загубихме от присъствието ни в Ирак, засега е само констатация – беше си война и бяхме там.

Преглед на оригинала

Привечер на 4 март 2005 г. в иракската провинция Дивания един конвой се движи по основния снабдителен път за коалицията - Тампа, който пресича страната от Багдад до границата с Кувейт. Внезапно джиповете с българско знаме  попадат под автоматичен обстрел. Редник Гърди Гърдев, картечар от І взвод на І рота на Четвърти пехотен батальон на българската армия, е тежко ранен. Малко по-късно в база "Еко" редникът Гърдев от село Долно Сахране, община Павел баня, ще стане първият български войник, загинал в сражение от Втората световна война насам. Година и половина по-рано, през декември 2003 г., България вече е дала първите си жертви в Ирак - петима войници загиват при атентат в база "Индия", в Кербала.

Това не е първата международна мисия на българската армия след 1989 г. - Камбоджа се покри с тази печална слава. Нито е  първата след влизането в НАТО - технически в Афганистан имаше контингент от по-рано. Независимо как я наричат обаче, мисията в Ирак  де факто е първата война, в която страната ни участва като член на НАТО, макар по ирония на съдбата тя да не беше под ръководството на алианса. В Ирак българските военни се сблъскаха с новите заплахи на XXI в., а обществото - с факта, че съюзничеството понякога те задължава да участваш в неща, които не одобряваш (макар това също да не беше за първи път - спомнете си Косово). Приключването на американската военна операция в Ирак е добър повод за равносметка - "Капитал" потърси двама от командирите на батальони, както и посланика ни там по време на мисията, за да разбере техните изводи от операция "Иракска свобода".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    jj avatar :-|
    J.J.

    Разбира се, че загубихме. Кажете ми една реална полза. Създаването на 3231 човека, напълно променени и увредени от войната, не мисля че е голямо постижение... Но, това беше достатъчно, за да влезем в НАТО, така че...

  • 2
    pesheff avatar :-P
    Пешката

    Подполковник Костадин Кузмов, който води последния български боен батальон в Ирак през 2005 г., смята, че българският войник се учи бързо
    - дано да е така баце че оставаме със 20 000 армийка и всеки войник ще трябва да се бие за 5има
    - евалата ББ досъсипахте армията

  • 3
    davidov09 avatar :-P
    Starec

    Пешке,
    Ето малко факти и цифри:
    - светът отива към малък брой високотехнологични и мобилни армии и ги съкращава (и като брой военни, и като техника) - правят го и "големите" - Русия, САЩ, и малките.
    - Турция - има 360 000 военни (в трите рода войски)
    - Гърция - 150 000 има военни (също).
    - България има 7.5 млн. жители.
    Питам: според тебе колко над "20 000 армийка" да имаме, като сметнеш, че всеки войник ни струва - на мен, на тебе, на всички, минимум 100 000 лв. годишно?
    Пиши някаква цифра и я обоснови - за да докажеш думите си, че "армията е досъсипана" - и то специално от Б.Б.
    А на аватаря "Левски" (#1) да обясня. Първо: занаятът на войниците е да убиват неприятеля на страната ни. За целта трябва да се научат и да се пазят от него. Двете неща се научават най-добре в мисия, където реално се стреля. Така наши бойци и командири станаха още по-добри. Второ: Рачев ни обясни - тепърва армията ни ще участва в коалиционни мисии (дори и ако не дай Боже ни нападат). Значи - работата в коалиции е полезна. Трето: светът (и големите в него, вкл. Русия) са решили, че наркотиците трябва да се спрат на мястото. Значи - България също трябва да помогне според силите си - защото не може да си само "бенефициент на най-прекрасните неща". Четвърто: НАТО ни дава сигурност и когато иска и ние да допринесем за нея, сме длъжни - дори и заради принципа.
    Или - според тебе трябва да се "скатаваме" - както правехме в соц.казармата???

  • 4
    antisocial avatar :-|
    antisocial

    Военните са му намерили цаката, зад булото на секретността крият своята простота. При положение че няма пари основни ресори - здравеопазване, образование, инфраструктура и т.н., държавата продължава упорито да отглежда търтеи и да плаща за следобеден сън.

  • 5
    vasil_j avatar :-|
    vasil_jordanov

    гусин Starec,

    и аз имам малко цифрички за Вас:
    Швейцария
    население: 7.7 млн.
    военни: 134 886 души
    военен бюджет за 2007: 3.9 млрд. шв. фр. ($3.6 млрд.) - 0.9% от БВП

    Военни операции, в които е участвала Швейцария в последните 100г. - 1 (една) от 1996-2001 като част от мисията на OSCE в Босна и Херцеговина, като ролята на Швейцария е била да осигурява логистична и медицинска подкрепа!

    И тъй като Швейцария не участва в Ирак и Афганистан, според Вас тя е "бенифициент на най-прекрасните неща" и се "скатава"?

    Залагам си месечното възнаграждение, че гусин Starec-a има портрет на Дж. Буш-дж. в хола си, редом до портретите на Б.Б. и Ц.Ц.

  • 6
    aha avatar :-|
    aha

    До коментар [#5] от "vasil_j":
    Къде е Швейцария и къде е България? България харчи повече като процент от БВП, има потенциални проблеми със съседите си, защото такава е реланоста която са ни оствили Великите сили на Балканите и не на последно място военната подготовка в Швейцария е една от най добрите ако не и най-добрата в света. В Сръбско-Българската и Балканската войни за офицери са били назначавани само ''отстреляни'' войници. Как предполагате може да стане това сега без международни мисии? Ако имах достатъчна власт бих направил един от горните командири военен министър, войната винаги е бил занаят в който можеш да имаш перфектна подготовка, но се учи в престрелка с истински амуниции. И нека не се заблуждаваме за ролята на БА, тя не е да отглежда фуражки и дебели шкембета или да позлатява по малко или повече известни мутри. БА е, недай си Боже, за да отстоява държавните интереси във всякакви конфликти, в повечето случаи да се надяваме само с превантивна цел.

  • 7
    mil4o avatar :-|
  • 8
    ruslantrad avatar :-(
    Ruslan Trad

    Нали трябваше да изпълняваме "дълга си" към НАТО и нашите приятели от Алианса. Това е равносметката, която най-добре знаят роднините на загиналите.

  • 9
    bilbo avatar :-|
    Сашо

    Поздрави за Starec - единствения адекватен коментар дотук. ;)
    Ще добавя, че това е начинът да сме част от НАТО и световната общност - да, на много хора не им харесва не за друго, защото сме рамо до рамо с "лошите капиталисти от запад". Това е положението и предишното няма да се върне, почвайте да свиквате. А и честно казано силно предпочитам настоящия вариант пред тотална международна изолация тип Македония или дори Сърбия. ;)

  • 10
    stg avatar :-|
    stg

    радвам се че има нормални адекватни коментари като този на Starec, а за останалите дай да направим армия от 1 милион като това ще ви успокои :) явно сте хора които са чували думата армия само по медиите


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK