С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
108 3 сеп 2010, 14:17, 60924 прочитания

Шест идеи, които ще разтърсят висшето образование

Какво трябва да се случи в университетите, за да произвеждат знание, а не дипломи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


В България висшето образование отдавна не произвежда знание. Продуктът му са дипломи. И колкото по-висше става, толкова по-зле – годишно над десет хиляди българи избират да правят магистратурите си където и да е в чужбина, само не у нас. Голяма част от преподаването няма нищо общо с реалния свят, още по-малко с правенето на наука. В аулите се четат лекции, голяма част от които, в най-добрия случай, могат да попаднат в графата "история на науката". Така, колкото и да е нов университетът, той изглежда като музей, за който хората плащат билетчета и получават не много красива "грамота", която удостоверява тяхното посещение. Много наблюдателните може и да научат нещо, ако имат късмета да попаднат на някой от по-мотивираните преподаватели. 

При тези обстоятелства, призивите за реформи във висшето образование следват един след друг, но резултатът е обикновено запазване на статуквото. Миналата седмица министърът на образованието Сергей Игнатов поиска разтърсваща реформа на системата. И уточни няколко стъпки, от които трябва да се започне - анализ и преосмисляне на специалностите и учебните програми, допълнителни средства за нужни за пазара специалности и финансиране спрямо резултатите на университетите както в преподавателската, така и в научната сфера. Любопитното беше, че репликата беше изтървана, докато министърът награждаваше учениците, победители в олимпиади по химия, физика, информатика и биология – деца, които много вероятно ще станат част от онези 25 хил. младежи, които всяка година се отправят да търсят образование навън (по данни на "Евростат" и агенция "Интеграл").


Нуждата от разтърсващи реформи е ясна отдавна. Лошото образование е причина не само за липсата на квалифицирани хора в България, за по-бавния икономически растеж, но и за нестихващата вълна от емигранти. Досега обаче призивите за реформи потъват дълбоко в академичните дебри, а промените, ако и да има такива, са почти невидими. "Начинът, по който се говори за образованието, поначало е объркан, защото се търсят сламки за извличане, а не за решаване на проблема", казва доц. Георги Димитров от Софийския университет.

Обърканият дебат 

Инфографика


"Дискусиите за въвеждане на платеното образование са класически пример за механизъм за запазване на статуквото", казва Димитров, който от години се занимава с проблемите на образованието в България. Спорът дали да има или не платено образование в държавните университети, който в последните месеци вълнува академичните среди, с нищо няма да подобри качеството на крайния продукт – знанията на завършващите студенти. Ако в началото на 90-те години от него имаше смисъл, за да се разшири достъпът до висше образование, то сега неговото въвеждане обслужва единствено желанието на някои университети да оцелеят на фона на демографския срив и огромната конкуренция от европейските ВУЗ-ове, без да се реформират.

Вторият основен признак за сгрешения дебат е дискусията около финансирането на университетите - вместо как да се печелят повече пари, въпросът е винаги как да се налеят повече средства от държавата. Универсалният аргумент за липсата на съществени промени в почти всеки публичен сектор е, че парите са малко и преди те да бъдат увеличени, нищо не може да се случи. Освен че парите никога не стигат, това оправдание прикрива факта, че университетите не правят наука, от която пазарът има нужда.



Друга любима теза е за разрастването на броя на учебните заведения, което разводнявало не само финансовите средства, но и сваляло като цяло образователните стандартите. Проблемът всъщност не е в броя на учебните заведения. Сравними по големина страни като Австрия например имат почти същия брой висши учебни заведения. "Имаме един образователен Илиянци, в който на всичкото отгоре се вкарва и китайско карго под формата на знайни и незнайни университети", казва преподавателят в катедра "Политология" на Софийския университет Румяна Коларова. По думите на Коларова либерализацията на образователния пазар без налагане на ясни стандарти е довела до това положение. Факт е обаче, че ако държавните учебни заведения поддържаха високо качество, едва ли щеше да се стигне до този академичен битпазар. В момента на студента му е все едно откъде ще вземе диплома в България, защото получените знания или престиж не му дават съществено предимство на пазара на труда.

За да е още по-неприятна картината, качеството, особено на фона на отворения западноевропейски образователен пазар, пада, но не е ясно с колко. "Ние всъщност нямаме измерител къде точно се намираме", смята икономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Усещането обаче е за постоянно плъзгане надолу - потвърждават го студентите, които заминават да се обучават в чужбина, липсата на български университети в световните класации, нищожният дял на български публикации в международните списания.

"Основната реформа на висшето образование трябва да е в средното", смята образователният експерт и председател на УС на Българското училище за политика Юлиан Попов. Според него първото, което трябва да се направи, е да се стабилизира базовото качество на средното образование, защото без по-високо качество на входа на университета ще е много трудно да се получи качество вътре. Освен това много от дефектите на училищното образование изцяло се пренасят във висшето - ученето наизуст, вместо дискусии и логическо мислене, преподавателят, който се слуша мълчаливо, но с когото не може да се спори, архаични учебници и никаква връзка с практиката.

Докато чакаме да се задвижи бавното колело на средното образование обаче, не може да спрем да говорим за висшето. По-долу ще се опитаме да формулираме няколко идеи, които биха могли да доведат ако не до разтърсване, то поне до помръдване на системата. Целта ни е да не оставим дебатът да продължи в руслото на досегашната дискусия, която не води до нищо конкретно. Много от предложените тук идеи може и да изглеждат неприложими, но най-малкото трябва да бъдат обсъждани, за да се спре с преливането от пусто в празно за реформите във висшето образование.

1. Пазарни стимули


Каквото и да се говори, едва ли има измислено нещо по-добро от икономическата принуда. В момента финансирането на образованието се базира на стария социалистически принцип "на калпак" – независимо от качеството и търсенето. Държавните университети имат гарантирани средства по държавната си поръчка, което с нищо не ги стимулира да са адекватни на изискванията на студентите и пазара. Вероятно това е първата и най-важна промяна, която трябва да дойде. Това няма непременно да доведе до намаляване на финансирането, дори напротив – търсените специалности ще получат повече, тези които не са търсени – не. Държавата може да гарантира определен брой места, но само ако има ясна и точна логика – едва ли някой друг ще наеме макроикономистите в България, но няма логика за гарантиран прием на политолози, примерно. Много програми, които на пръв поглед, изглежда, ще потънат при такава схема, могат да се дофинансират от изследвания – особено фундаменталните науки, и всъщност да печелят повече. Министерството на образованието вече мисли в тази посока. Предвижда се в новия бюджет да се увеличи коефициентът за издръжка на инженерните специалности. За да има интерес към тях обаче в бъдеще ще се търси възможност и за стипендии (както сега има за бъдещи учители). Приоритетно ще се финансират специалности, които заемат първо място в рейтинга на университетите. Единственото ограничение трябва да бъде капацитетът на висшите училища. 

Оригинална система би била тази, в която се установява единна цена за образованието по дадена специалност, а университетите се съревновават само според предлаганото качество – така е във Великобритания и повечето западноевропейски страни (най-добрият модел като икономическа логика вероятно е холандската здравноосигурителна система, в който осигурителните фондове са частни, но предлагат една и съща цена). По този начин ще се преодолее до известна степен и социалната спирачка пред свободния избор на университет - частните ще станат по-малко недостъпни. Всеки студент получава ваучер, който покрива примерно 60% от стойността на определената такса, докато 40% се финансират със собствени средства, за да се гарантира заинтересоваността на студентите (парите винаги имат този ефект). Студентите, които имат желание да учат, но нямат финансовата възможност, могат да се стимулират със стипендии за добър успех или с по-лесен начин за студентско кредитиране. Доц. Бойчо Кокинов от департамента "Когнитивна наука и психология" на Нов български университет казва, че така университетите биха започнали реално да се конкурират за студенти и биха поели отговорност за формирането на бюджетите си. Според него, свободното управление на бюджетите би довело и до пазар на преподавателите - освобождаване на неефективните и по-високи заплати и стимули за добрите учени. Може би тогава преподавателите ще престанат и да пътуват от университет в университет.

Таксата освен това трябва да е в долната граница на издръжката, за да има стимули за допълнителни приходи, които всъщност ще разграничат добрите от лошите университети. Те ще се набират от научна дейност, предлаганите услуги, спонсорство или привличане на чуждестранни студенти. Аргументът, че те биха били недостатъчни за издръжката на висшите училища, е абсурден – той би означавал, че има университети, които съществуват единствено заради държавната хранилка, а не заради качествата си на научни центрове.

"Ако не се въведат стимулиращи пазарни механизми за университетите в България, те винаги ще се чувстват защитени и ще живеят на ръба на оцеляването и посредствеността и никога няма да станат част от международната академична общност", е мнението на Бойчо Кокинов.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща

И още: Кьовеши официално е европейски главен прокурор; Борисов свиква Съвета за сигурност заради Сирия

14 окт 2019, 1912 прочитания

Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти

В МВР е постъпила информация за потенциална заплаха, свързана с журналистически разследвания и публикации в "Капитал"

14 окт 2019, 771 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Тук и там

Какво прави образованието във Великобритания далеч по-висше от това в България

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света