Тук и там
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тук и там

Тук и там

Какво прави образованието във Великобритания далеч по-висше от това в България

7367 прочитания

Моника Запрянова е една от многото български студенти, които са решили да продължат образованието си в чужбина. В момента Моника учи социология с човешки ресурси в University of Bath, а преди това е била студент по международни отношения в УНСС. Разказът й е нагледен пример за пропастта между висшето образование в България и "там".

1. Оценяването

Някои се оправдават, че в България се учат много ненужни неща и тогава защо да уча всичко, но това е факт и във Великобритания. Ако не ни устройва - поляни бол. Има професори, които дават едни и същи въпроси всяка година, но темите изискват мисъл и разбиране на материала и присъствие на лекциите и упражненията. Има и изпити, които са голяма изненада. Ще се падне нещо от някоя от десетте основни теми. И после - "колеги, всичките 6 въпроса са само от тема 5 и 6", на печелившите - честито, на другите - вадете молитвениците. Последният вариант ми напомня най-много на БГ версията, но заменяме "молитвеници" с "пищови".

По някои модули оценката се определя 100% от есе. Четеш яко, преди да седнеш да пишеш, защото иначе... тук плагиатството се третира като долно прегрешение. А изпитите са строго контролирани. Хванат ли те да преписваш, си минало, така че защо да си обричаш бъдещето.

2. Достъпните преподаватели

Втората разлика, която много преди мен са забелязали и споделили, а аз само си я потвърдих за себе си, е, че във Великобритания отношението преподавател - студент е много по-топло. Професорите с радост приемат за консултации. Нещо повече - това е почти задължително, ако искаш висока оценка по въпросния предмет. В това се убедих след първата си година във Великобритания. Есе, което прекарах много безсънни нощи да шлифовам, получи средна оценка, а есе, което написах между другото за един-два дни бе оценено изключително високо. Разликата бе, че за второто есе няколко пъти се консултирах с преподавателя. Показах интерес, а той ми даде точни насоки, които ми спестиха много дълги часове безсмислено четене. Ако се върна към опита си в България... истината е, че проблемът не е само в преподавателите. Имах много ентусиазирани преподаватели в УНСС, които обаче невинаги срещаха ентусиазъм в лицето на отегчени студенти. За мен самата бе странно да търся лично помощта на професор, защото това не е нещо характерно за нашата образователна система. Много хора (и аз бях сред тях) го тълкуват като подмазване или му лепват някакъв друг негативен етикет. От малки ни учат да спазваме дистанция едни от други (това не означава непременно уважение), но гарантира дуалистичното отношение учител - ученик, което пречи на създаването на подходяща образователна среда.

3. Библиотеката

Библиотеката на университета в Бат е отворена 24/7, разполага с адски много литература, компютри, читални, страхотна система, която осигурява достъп до учебници по всяко време на денонощието. Много от услугите, които предлага, се ползват и онлайн. Можеш да завършиш, без да си купиш един учебник, защото библиотеката ти осигурява всичко необходимо. Хората си носят дори четки за зъби и одеяла, защото буквално живеят там. Нека сега си представим Ориент 33 в разгара на сесиите... тежка картинка. Не ме разбирайте погрешно - УНСС и СУ имат библиотеки, но те имат нужда от повече книги и повече място, за да се ползват тези помагала. Това само по себе си няма да накара студентите да учат, но ще им предостави възможността да четат. Тези, които имат желанието да се развиват, ще могат.

4. Университетските клубове

В университетите на Острова има много клубове - от сърфинг, жонглиране и сомелиерство до предприемачество, инвестиции и фондонабиращи организации. Това дава възможност на студентите да създадат нови контакти, които не само да подобрят социалния им живот, но и да им осигурят професионални връзки. Какво? Трябват им клубове по интереси, за да имат социален живот? Е, вярно в България студентите не могат да се оплачат от липса на контакти, но е много по-трудно да създадеш връзка с бъдещия си работодател, кибичейки на традиционно социално събиране - купонче. Има и изключения, разбира се, българските клонове на AIESEC например (уточнение - време за реклама). Чрез тази организация можеш да си намериш и стаж, и да се развиваш, и да създаваш контакти с авторитетни фирми, ако си достатъчно амбициозен. Във Великобритания, често големи имена като Deloitte, KPMG, HSBC, Airbus поддържат връзки с различни университетски клубове. Изнасят лекции или помагат като ментори в бизнес начинания. Това дава страхотно преимущество на студентите, когато кандидатстват за работа или стаж.

5. Връзката с бизнеса

Тук идва и петата разлика - има я връзката между компаниите и университетите. Фирмите не оставят образователната система сама да им подготвя кадрите, а се опитват да участват в моделирането на бъдещите си работници. Като присъстват в университетите, компаниите си осигуряват и интереса на студентите, а следователно и многобройни кандидати за обявените позиции във въпросните компании. Не знам дали тази връзка съществува в България, но по мои наблюдения такава няма.

6. Таксите

Последното е финансовата страна на нещата. Цената на образованието в България е смешна, сравнена с таксите на британските вузове. Но и нашият месечен доход е смешен при същото сравнение. За да не ставаме за смях, трябва да изреформираме нещичко. Може би по-високи такси, стипендии за тези, които могат, и изгодни заеми за тези, които не могат толкова много, но искат, по-добро качество и материална база в замяна на по-високите такси. Иначе потокът на студенти към Великобритания няма да секнат - тези условия вече се предлагат там.

Моника Запрянова е една от многото български студенти, които са решили да продължат образованието си в чужбина. В момента Моника учи социология с човешки ресурси в University of Bath, а преди това е била студент по международни отношения в УНСС. Разказът й е нагледен пример за пропастта между висшето образование в България и "там".

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    pesheff avatar :-?
    Пешката

    Много точна статия и идва в правилния момент за този дебат
    Същите съ условията и в САЩ но там има наистина и много специалности със съмнителен потенциал за реализация - забелязъл съм след 6 години по колежите там че и те си имат проблеми като раздуване на щат и разрастване на колежа на всяка цена
    Много колежи получават пари и от щатските правителства така че бюджета не се прави само от такси
    Но нека вземем най доброто от практиката по света

  • 2
    shikata avatar :-|
    MrBrightside

    До автора: не AISEC, а AIЕSEC ;) Колкото до клубове и организации - една камара са само в София. Освен гореспоменатата студентска организация, която предлага добри възможности за младите хора, съществуват и НПОта, които работят в същата насока.
    Как обаче се възприемат тези организации от администрациите на родните вузове е друг въпрос...

  • 3
    znayko avatar :-(
    Знайко

    относно AISEC или AIESEC или каквото е там - за мен това е секта, а не организация. Аз лично не бих препоръчал на никого да влиза в нея. Както каза Mr. Brightside има НПО-та, които са далеч по-читави...или поне не толкова обсебващи

  • 4
    postingcanter avatar :-|
    Posting Canter

    университетите в южна африка също са основани на този модел (във витватерсрандския университет в йоханесбург, където сега завършвам право, дори академичните тоги са моделирани по тези в оксфорд) и гореописаното е част от нормалното студентско всекидневие.
    въпросът с редицата специалности без пазарна реализация е неразрешим и поне отчасти това е защото университетите са също и подходящите форуми за придобиване на именно такъв тип маловажни и малоизвестни научни познания. не е задължително всеки с университетско образование да навлиза в "гонката на плъховете" гламоризирана от корпоративния свят и за много (и не задължително само измежду родените със сребърна лъжица в устите) една академична кариера е много по-привлекателна алтернатива.
    според мен статията не посочи почти пълната липса на пазарно-ориентирани програми в българските университети, които са стандартна диета в англо-саксонските, като например "политика, философия и икономика" (известна още като "модерна класика"), "бакалавър на търговията" или "магистър по бизнес администрация". за една развиваща се страна, този род кадри са критични, като се вземе предвид приносът им към растежа на една икономика. на българия са й необходими специалисти, които разбират и могат да прилагат успешни бизнес модели, а не да изобретяват топлата вода.

  • 5
    avp01573010 avatar :-|
    Monika LOVEinsky

    Сигурно БГ университеите имат нужда от реформи, но не мога да се съглася с наливането на акъл само и единствено на принципа: "Чакай да ти кажа сега как е там". Там е истината от последна инстанция.
    БГ има образователни традиции. Разбира се има безумни изкривявания и напълно недопустими практики, но специалисти, завършили БГ университети са често много ценени и реализирани на много места по цял цвят, което е показателно за образователния продукт тук.
    Много често се повтаря мантрата, че тук нищо за нищо не става, а не е така. Имам много примери, но не ми се пише повече. :)

  • 6
    nixonanim avatar :-|
    Nixonanim

    До коментар [#5] от "umberta":

    да, може би е било така преди 10 години, но сега не е. Самите правила са променени. Даже и в специалностите, които са останали добри преподаватели и има смисъл да се записва, студентите не учат, защото е далеч по-добре да си намерят работа и да изкарват пари. Те са отражение на ценностите на българското общество в момента: много по-фешън е да имаш яка кола и много кинти, отколкото знания и умения за справяне с най-различни проблеми.

  • 7
    borninchaos avatar :-|
    DMilanov

    "Някои се оправдават, че в България се учат много ненужни неща и тогава защо да уча всичко, но това е факт и във Великобритания"

    Извинете? Факти, подкрепящи това безумно твърдение

  • 8
    avp01573010 avatar :-|
    Monika LOVEinsky

    До коментар [#6] от "Nixonanim":

    Не, не мога да се съглася напълно. Ако говорим за криза на ценностите, то тя касае всички сфери и цялото общество. Не мога да се съглася, че мнозинството от студентите, "студентите" са на това ниво. Или другояче казано, не че няма, но това даеч не е правилото. Мисля, че е време да потърсим позитивен поглед и към собствената си къщичка, а не само да гледаме със завист "у съседите" и да цъкаме, че за нищо не ставаме.

  • 9
    veselakuzmova avatar :-|
    veselakuzmova

    До коментар [#8
    Там е проблемът, че гледаме винаги "със завист "
    у съседите"" и цъкаме, вместо да вземем пример и да подобрим положението си там, където куца...Не можем в ситуация като тази да търсим положителните страни на българското образование, тъй като трябва да си смучем от пръстите и насила да изкараме 1-2 такива...Съгласна съм с Моника, че проблемът е двустранен - идва както от преподавателите, така и от самите студенти. Мисля, че за да се извърши реформа в образованието е нужно промяната да бъде инициирана именно от нас, студентите...да покажем, че ни е грижа и че в действителност искаме да се учим, и то не къде да е, а в България.

  • 10
    bbc avatar :-P
    BBC

    По време на студентските ми години СУ остана без място, където студентите да играят футбол. А преди това се ползваше една асфалтова площадка до стадион Академик, която стана гараж.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK