С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
73 3 сеп 2010, 17:10, 11881 прочитания

Защо там преподават различно

Целта да се произведе качествен продукт води и до различен стил висше образование в САЩ

Георги Ганев | Център за либерални стратегии
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

В момента няма връзка с този свят

Рейтингът на университетите показа нагледно как бизнесът и образованието продължават да не говорят на един език

5 ное 2010

Дързост и фантазия

Има много рецепти за сътрудничество между бизнеса и университетите. Важното е да опитваш.

5 ное 2010

Тук и там

Какво прави образованието във Великобритания далеч по-висше от това в България

3 сеп 2010

Шест идеи, които ще разтърсят висшето образование

Какво трябва да се случи в университетите, за да произвеждат знание, а не дипломи

3 сеп 2010
Неотдавнашната реплика на образователния министър, че висшето образование се нуждае от разтърсващи реформи, получи широко отразяване, но все още не е ясно за какво иде реч. Напълно резонно много хора биха искали да изкажат мислите и аргументите си в тази посока.
И аз бих искал да направя същото от една специфична гледна точка. Тя е на човек с опит - и като студент, и като университетски преподавател както в България, така и в САЩ, страната с неоспорвано от никого (все още) пълно първенство по отношение на качеството и резултатите от висшето образование.

Разликите в изходните, може да се каже философските принципи на преподаването в системите на висшето образование между България и САЩ са значителни, но е достатъчно да се споменат само две.
Първата е, че в САЩ крайният продукт на системата има централно значение и всички решения и действия са подчинени на него. При преподавателската функция на университетите (за разлика от изследователската) този продукт е качеството на знанията и подготвеността на дипломантите и способността им пълноценно да се включат в пазара на труда. Непрестанното мерене, сравняване и коригиране на този краен продукт е обект на огромни обществени вложения и усилия. В България процедурите сякаш са по-важни от резултатите. Мери се кой колко часа е учил или преподавал, а не стойността на крайния продукт.

Втората разлика е в максимално и действително гарантираната независимост на преподавателите в САЩ от всякакви възможни влияния – включително тези на държавата, на корпоративните интереси, дори на собствените им началници в университета. Това е пряко следствие на основополагащия принцип на самата държава САЩ – вярата в способността на свободните хора непрекъснато да подобряват живота си, стига възможностите на силните на деня – били те властници, богаташи или началници, да се месят и разпореждат с живота му, да бъдат удържани в някакви разумни и ненакърними граници.

България не е държава, построена на този принцип, и това непосредствено се пренася и в начина на организация на висшето образование. То се доминира от държавно финансиране, държавни стандарти, държавни поръчки, държавни акредитации.

От разликите в принципите на строежа на системите на висше образование в САЩ и в България неминуемо следват и значителни разлики в стила на преподаване. Една от първите, които се набиват на очи, е относителната широчина на обучението в САЩ и относителната стесненост на това у нас. В САЩ, където целта е да излязат възможно най-образовани хора, една от основните роли на университетите, съответно на преподавателите, е да насочат студентите към онази сфера на знания и евентуално развитие, която най-много им импонира, в която техните собствени качества са най-добри и вероятността да постигнат най-много знания е най-голяма. В САЩ е възприет моделът на либералния колеж, в който понякога дори до четвърти курс даден студент не е длъжен да се определя каква специалност учи и дори е стимулиран чрез самите изисквания за дипломиране да взема курсове от най-различни области. Той взема тези курсове по свой избор и със свое темпо, пробва различни предмети и преподаватели и непрестанно получават съвети от преподавателите и от специализирани консултанти за това какви възможности има пред тях. Преподаването е организирано по начин, който дава възможност на всеки студент да достигне до знание по свой собствен, най-подходящ за самия него път.



В България си избираш специалност преди още да си студент и излизането от този път е, меко казано, сложно. От самото начало на първи курс биваш обучаван в тесните граници на специалността, изискванията за по-общи и универсални знания са силно закърнели. За бакалавъра по икономика в България е просто физически невъзможно за четири години да се дипломира и да е взел курсове по история, философия, естествени науки, изкуство и поне още някоя хуманитарна дисциплина. В Америка никой не може да получи бакалавърска степен, без да го е направил. Съответно там преподавателите така строят курсовете си, особено уводните и общите курсове в съответните полета, че да могат да инкорпорират хора с най-различни предпочитания, наклонности, умения, заварени знания.

Второ следствие на разликата в изходните принципи на висшето образование между България и САЩ е в подбора. В България все още е значително по-трудно да влезеш в университета, отколкото да го завършиш. Подборът е на входа и изходът не е от кой знае какво значение в условията на вече споменатата липса на мерене на крайния резултат. Държавата дава поръчка за някаква бройка дипломанти за еди-коя си специалност и задачата на университета е да подбере кои измежду желаещите ще получат тази диплома. Съответно преподаването е относително лежерно, понякога направо формално, разчита се на подготвеността на самите студенти и фетишът е самата диплома накрая. Максимата, че приетият веднъж за студент няма как накрая да не завърши с диплома, отдавна вече е народна мъдрост.

Не така стоят нещата в САЩ. Там обратната монета на дадената значително по-голяма свобода на студента да се развива по избран от него път е непрекъснато затягащият се подбор. В САЩ лесно се влиза и трудно се излиза от университета и от съответната степен. Оценките носят значителна информация за способностите на студентите и целият преподавателски и изпитен процес взема под внимание този факт. Моят спомен за докторската програма по икономика, в която бях, е, че след поне три официални и много неофициални момента на отсяване със степен доктор се дипломираха по-малко от половината от групата, която започнахме. А нашият университет далеч не се славеше като някой от най-стриктните в това отношение. Има програми по икономика в САЩ, за които предварително се знае, че от започващите студенти диплома ще получат под 20%. Този подбор е непрекъснат и безкомпромисен и е една от най-големите отговорности на преподавателите. Те не само са длъжни да дадат знания на хората, но и да подберат най-подходящите хора за тези знания. И имат съвсем ясния интерес да го правят, защото именно по този начин е най-вероятно резултатите на дипломантите на пазара на труда да са добри и университетът да се ползва с престиж и ресурси.

Със споменатите дотук примери не искам да звуча сякаш единият стил на преподаване непременно и във всичко е по-добър от другия. Но определено са различни. И ако в едната система се налагат разтърсващи реформи, другата може да е един от ориентирите. Но не бива да се забравя, че само резултатите на изглеждащата по-добре система не могат да се имитират. За да бъдат постигнати, е необходимо да се следват основополагащите принципи на строежа й. В този смисъл "разтърсващи" би трябвало да означава "из основи".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Читателите на "Капитал" вече могат да се абонират за новия правен бюлетин Читателите на "Капитал" вече могат да се абонират за новия правен бюлетин

В бюлетина ще показваме най-важното в света на правото през изминалата седмица

19 юли 2018, 2210 прочитания

Размерът на тол-таксите - в зависимост от качеството на пътя Размерът на тол-таксите - в зависимост от качеството на пътя

Платено ще е преминаването по 16 хил. км от републиканската пътна мрежа от 16 август догодина

19 юли 2018, 651 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Спрете, искам да сляза

Какво бихте променили в обществения транспорт, ако бяхте министър?

Най-голямото притеснение пред Facebook: тийнейджърите

Интернет гигантът вече не е предпочитаната социална мрежа сред младежите

Хапка вкусно и полезно

Константин и Сана Драгови произвеждат сурови десети, като предлагат здравословна алтернатива на познати вкусове

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Бургаски киновечери

Фестивалът разчита на интересна концепция и богата програма

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 28

Капитал

Брой 28 // 14.07.2018 Прочетете
Капитал PRO, Китайската концесия на летище Пловдив се провали, Миролио купи "Дика", "Идеал стандард" увеличава продажбите си

Емисия

DAILY @7AM // 19.07.2018 Прочетете