Защо там преподават различно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо там преподават различно

Защо там преподават различно

Целта да се произведе качествен продукт води и до различен стил висше образование в САЩ

12649 прочитания

© Reuters


Неотдавнашната реплика на образователния министър, че висшето образование се нуждае от разтърсващи реформи, получи широко отразяване, но все още не е ясно за какво иде реч. Напълно резонно много хора биха искали да изкажат мислите и аргументите си в тази посока.

И аз бих искал да направя същото от една специфична гледна точка. Тя е на човек с опит - и като студент, и като университетски преподавател както в България, така и в САЩ, страната с неоспорвано от никого (все още) пълно първенство по отношение на качеството и резултатите от висшето образование.

Разликите в изходните, може да се каже философските принципи на преподаването в системите на висшето образование между България и САЩ са значителни, но е достатъчно да се споменат само две.

Първата е, че в САЩ крайният продукт на системата има централно значение и всички решения и действия са подчинени на него. При преподавателската функция на университетите (за разлика от изследователската) този продукт е качеството на знанията и подготвеността на дипломантите и способността им пълноценно да се включат в пазара на труда. Непрестанното мерене, сравняване и коригиране на този краен продукт е обект на огромни обществени вложения и усилия. В България процедурите сякаш са по-важни от резултатите. Мери се кой колко часа е учил или преподавал, а не стойността на крайния продукт.

Втората разлика е в максимално и действително гарантираната независимост на преподавателите в САЩ от всякакви възможни влияния – включително тези на държавата, на корпоративните интереси, дори на собствените им началници в университета. Това е пряко следствие на основополагащия принцип на самата държава САЩ – вярата в способността на свободните хора непрекъснато да подобряват живота си, стига възможностите на силните на деня – били те властници, богаташи или началници, да се месят и разпореждат с живота му, да бъдат удържани в някакви разумни и ненакърними граници.

България не е държава, построена на този принцип, и това непосредствено се пренася и в начина на организация на висшето образование. То се доминира от държавно финансиране, държавни стандарти, държавни поръчки, държавни акредитации.

От разликите в принципите на строежа на системите на висше образование в САЩ и в България неминуемо следват и значителни разлики в стила на преподаване. Една от първите, които се набиват на очи, е относителната широчина на обучението в САЩ и относителната стесненост на това у нас. В САЩ, където целта е да излязат възможно най-образовани хора, една от основните роли на университетите, съответно на преподавателите, е да насочат студентите към онази сфера на знания и евентуално развитие, която най-много им импонира, в която техните собствени качества са най-добри и вероятността да постигнат най-много знания е най-голяма. В САЩ е възприет моделът на либералния колеж, в който понякога дори до четвърти курс даден студент не е длъжен да се определя каква специалност учи и дори е стимулиран чрез самите изисквания за дипломиране да взема курсове от най-различни области. Той взема тези курсове по свой избор и със свое темпо, пробва различни предмети и преподаватели и непрестанно получават съвети от преподавателите и от специализирани консултанти за това какви възможности има пред тях. Преподаването е организирано по начин, който дава възможност на всеки студент да достигне до знание по свой собствен, най-подходящ за самия него път.

В България си избираш специалност преди още да си студент и излизането от този път е, меко казано, сложно. От самото начало на първи курс биваш обучаван в тесните граници на специалността, изискванията за по-общи и универсални знания са силно закърнели. За бакалавъра по икономика в България е просто физически невъзможно за четири години да се дипломира и да е взел курсове по история, философия, естествени науки, изкуство и поне още някоя хуманитарна дисциплина. В Америка никой не може да получи бакалавърска степен, без да го е направил. Съответно там преподавателите така строят курсовете си, особено уводните и общите курсове в съответните полета, че да могат да инкорпорират хора с най-различни предпочитания, наклонности, умения, заварени знания.

Второ следствие на разликата в изходните принципи на висшето образование между България и САЩ е в подбора. В България все още е значително по-трудно да влезеш в университета, отколкото да го завършиш. Подборът е на входа и изходът не е от кой знае какво значение в условията на вече споменатата липса на мерене на крайния резултат. Държавата дава поръчка за някаква бройка дипломанти за еди-коя си специалност и задачата на университета е да подбере кои измежду желаещите ще получат тази диплома. Съответно преподаването е относително лежерно, понякога направо формално, разчита се на подготвеността на самите студенти и фетишът е самата диплома накрая. Максимата, че приетият веднъж за студент няма как накрая да не завърши с диплома, отдавна вече е народна мъдрост.

Не така стоят нещата в САЩ. Там обратната монета на дадената значително по-голяма свобода на студента да се развива по избран от него път е непрекъснато затягащият се подбор. В САЩ лесно се влиза и трудно се излиза от университета и от съответната степен. Оценките носят значителна информация за способностите на студентите и целият преподавателски и изпитен процес взема под внимание този факт. Моят спомен за докторската програма по икономика, в която бях, е, че след поне три официални и много неофициални момента на отсяване със степен доктор се дипломираха по-малко от половината от групата, която започнахме. А нашият университет далеч не се славеше като някой от най-стриктните в това отношение. Има програми по икономика в САЩ, за които предварително се знае, че от започващите студенти диплома ще получат под 20%. Този подбор е непрекъснат и безкомпромисен и е една от най-големите отговорности на преподавателите. Те не само са длъжни да дадат знания на хората, но и да подберат най-подходящите хора за тези знания. И имат съвсем ясния интерес да го правят, защото именно по този начин е най-вероятно резултатите на дипломантите на пазара на труда да са добри и университетът да се ползва с престиж и ресурси.

Със споменатите дотук примери не искам да звуча сякаш единият стил на преподаване непременно и във всичко е по-добър от другия. Но определено са различни. И ако в едната система се налагат разтърсващи реформи, другата може да е един от ориентирите. Но не бива да се забравя, че само резултатите на изглеждащата по-добре система не могат да се имитират. За да бъдат постигнати, е необходимо да се следват основополагащите принципи на строежа й. В този смисъл "разтърсващи" би трябвало да означава "из основи".

Неотдавнашната реплика на образователния министър, че висшето образование се нуждае от разтърсващи реформи, получи широко отразяване, но все още не е ясно за какво иде реч. Напълно резонно много хора биха искали да изкажат мислите и аргументите си в тази посока.

И аз бих искал да направя същото от една специфична гледна точка. Тя е на човек с опит - и като студент, и като университетски преподавател както в България, така и в САЩ, страната с неоспорвано от никого (все още) пълно първенство по отношение на качеството и резултатите от висшето образование.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

73 коментара
  • 1
    pesheff avatar :-?
    Пешката

    "То се доминира от държавно финансиране, държавни стандарти, държавни поръчки, държавни акредитации."
    - със извинение към автора но в САЩ обществените поръчки и държавното финансиране са номер 1 в икономиката в доста области особено в отбраната където корупцията е невъобразима и става въпрос за много милиарди долари пуснати от техните батко на братко и надолу по веригата! Да сте чували за cost + bidding или за последните приватизации на автомобилните компании, bailouts, AIG, а да не отварям дума за финансовите институций....

    На кратко Америка не е това което е била и каквато идея имат повечето хора за нея и това си го признават повечето хора с които съм говорил надлъж и на шир

    Иначе хубава статия и напълно подкрепям реформите предложени в този брой на Капитал

  • 2
    igr81 avatar :-|
    antropos

    Към автора на статията:Ако висшето образование в САЩ беше на такова високо ниво,както вие го представяте,защо те все още "внасят " интелект откъдето имат възможност????

  • 3
    sergeevo avatar :-|
    Олег Сергеев

    Елементарно antropos,

    От 10 000 новородени,се ражда един талант.Но обществото инвестира цели 20 г.във всички.Накрая хамериканците го прибират,дооформят го,слагат му етикет "МАДЕ ИН УСА"и го пускат да създава висока принадена стойност.Само че тяхната,не нашата.

  • 4
    milenio avatar :-|
    milenio

    Първо не мога да разбера този наш манталитет да искаме една шепа народ да искаме да сме първи и в спорта, и в интелектуалната сфера, и изобщо във всичко. Първо ако искаме реформа да се намали броят на университет4етата - мои те били над 100. Студентите не копнеят за знания, а над половината се стягат главно за студентският живо, откакто "градчетата" станаха популярни места занощенживпт. Предполагам авторът може да каже колко дискотеки има на кв. м В Йеил, Принстън, Харвард и да стигнем до по - малкоте - ами нула..., а тук и жилищни блоковепостроиха, пък то не било трябвало. НЕ се дейстава, първо се мисли. Не би ни оправила САМО реформа, а когато влезеш да учиш - учи, а не да се претупва. Какво са тези подписио и присъствия на лекции и упражнения?! Това да не мярка за неотклонение "Подписка". Това са преподаватели не пъдари. Нека да се гонят резултати (не оценки) пък ти си ходи където щеш.

  • 5
    sinbad avatar :-|
    Сандокан

    Хубав материал. Много добре структуриран и издържан. Личи си, че автора е "вкусил" и от двата свята и може да анализира разликите и приликите. И материала е изключително точен за обхвата си.

    По отношемие на коментарите следващи статията, венага се забелязва бунтарският дух на родните форумци. Това е добре, разбира се, защото трябва да се търси собствения път в развититето на която и да е система вместо да се копира чуждото, но случаите в които "топлата вода бива измислена" са изключителна рядкост и обикновено винаги се базират на предишен опит.

    Примери има много. Бил Гейтс и Стив Джобс например изкарват 2-3 години в университет и се отказват от дипломиране за да преследват мечтите си. Години по-късно са удостоени с дипломи от уневиерситетите си за техния принос в технологичното развитие на цивилизацията, въпреки че не са завършили курсовете на обучение. Въпросът е, ако те не нямаха достъп до академичното поприще биха ли се развили по начина по който се утвърдиха в сферата на технологиите? Отговорът е вероятно не. Самият интернет се "ражда" в МИТ преди 40 години, а последният мегахит Феисбук се ражда в Хрвард точно от студент, който не знае какъв точно път да поеме.

    Изобщо сравнението между САЩ и България е доста нереалистично. Само града Ню Йорк има население надвишаващо три пъти целокупното българско население. Ако на 10 000 човека има един талант то в България би имало 700 такива, докато в САЩ те са над 30 000 според тази логика.

    Някой по-горе спомена, че САЩ "внасяли" интелект от всякъде. Не мога да се съглася с това твърдение по простата причина, че таксата на един чуждестранен студент в САЩ е 4 пъти по-висока от тази на местния судент. Това не включва учебниците, който са рядко под $100 на парче. Т.е.таксата за една бакалавърска степен за чуждестранен студент в щатски (т.е.държавен) университет се връзва от порядъка на $35 000 без учебиците. Разбира се има вратички, чрез които тази сума може да бъде драстично намалена и дори елиминирана.

    Предимството, което САЩ предоставя е свободата на изява. Свободта в преследването на идеите и мечтите на отделния индивид. Защо родителите на Сергей Брин, един от създателите на Гугъл, избраха САЩ като дестинация за емиграция от задушаващия Съветски Съюз и по този начин дадоха шанс на потомството си да бъде нещо повече от учител по математика в местния колхоз?! Защо Никола Тесла, геният на когото съвременната цивилизация дължи 2/3 от основта на която е изградена, избра САЩ като поле за изява, а не остна да твори в стара Европа?

    Може би е време Българският народ да си припомни, че 2 от първите четири школи за висше образование в Европа са основани в Българската империя през 9ти век, а именно Охридстката(Номер 2) и Преславската(3) школа наред с Болоня (1) и Константинопол (4).

    Дали съвременните управници от Симеоновската и физкултурната школа имат капацитета на средновековните ни владетели за да проумеят, че образованието дефинира една нация като такава?!?!?!

  • 6
    cap_shakespeare avatar :-|
    Captain Shakespeare

    До коментар [#2] от "antropos":

    Отговорът на въпросът ти е много елементарен, но хора с бради като твоята, просто не могат да го възприемат./обикновено се дължи на склероза/.Ако те интересува можеш да видиш в Уикипедията лауретите на Нобелови награди през последните 10-20 години.

  • 7
    bohrmottelson avatar :-|
    BohrMottelson

    До коментар [#2] от "antropos":
    Те не внасят, той "интелектът" им идва на крака.

    По темата:
    Още основни разлики между двете системи:
    Голямото натоварване на студентите през семестъра -контролни(в много случаи- всяка седмица), домашни, проекти и задания за допълнителен прочит-и съпътстващ засилен текущ контрол.
    Много от дисциплините нямат 'упражнения' (с изкючение на лабораторните секции). При много от теоретичните дисциплини 'лекции' и 'упражнения' са едно.
    Неформална комуникация между преподаватели и студенти.
    .....

  • 8
    vat69 avatar :-|
    Dwight Schrute

    Един щрих и от мене - още от средното образование в Щатите учениците седят на едни смешни на пръв поглед едноместни чинчета, което чисто психологически още със сядането ти внушава, че сам отговаряш за знанията и действията си, а не разчиташ да се скриеш в тълпата - every man is an island. В този контекст, думата за безобидното БГ преписване е cheating, което всъщност означава "измама" - точно такова е и отношението към преписвачите.

  • 9
    jj avatar :-|
    J.J.

    "В САЩ лесно се влиза и трудно се излиза от университета и от съответната степен."
    Това просто не е вярно. Е, ако имаш пари да плащаш над 50,000-60,000 долара на година за НОРМАЛЕН университет, не за Харвард, може и да е. Но за повечето американци и влизането и излизането са трудни. В статията, обаче, забелязвам и друга голяма грешка: че системата при която учиш всичко е по-добра. Еми, като студент първи курс в UK мога да кажа, че това беше една от основните причини да не избера Щатите. Просто не мога да си представя първо 4 години да се мъча с неща, които са "общи глупости," а не да наблягам върху това, което наистина ме интересува: Правото. За тези 4 години в UK вече ще съм завършил бакалавърската си степен, докато в САЩ тепърва щях да почвам Graduate School и т.н. Българското образование е достатъчно пълно с насилствено учене на неща, които не са нужни на всеки. Това е остатък от комунизма. И това е и един от най-големите проблеми у нас. Нека не взимаме от Щатите единственото нещо, което не ни е нужно. Имаме достатъчно обща култура от гимназията, за да трябва да пълним и висшето образование с това. Напротив, много по-продуктивно ще е, ако в 11 и 12 клас учениците имат право да избират колкото се може повече предмети, като се концентрират в/у това, което наистина ги интересува. Тогава може да има и адекватно оценяване и т.н., както в Англия с A-levels.

  • 10
    bbc avatar :-|
    BBC

    Казвал съм го много пъти - Америка са на светлинни години и ние не можем да се мерим с тях. Най-много имитирайки ги да си докараме някоя карикатурна ситуация. Нека по-добре гледаме системи като Чешката или Полската които са идеологически и исторически близки до нашата, а в същото време са на прилично световно ниво и са близко до нашата черга. А ако се почудим или тръгнем да правин някакви експерименти, най-много и те да станат на светлинни години пред нас, защото сега са само МНОГО по-напред.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ще съмне ли след НОЩ?

Ще съмне ли след НОЩ?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.