Ивайло Калфин: Партиите и обществото да не се страхуват
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ивайло Калфин: Партиите и обществото да не се страхуват

"Трябва да се стимулира обществото, медиите, хората, които мислят, да обсъждат политиката и нейните алтернативи"

Ивайло Калфин: Партиите и обществото да не се страхуват

Ръководителят на българските евродепутати от левицата пред "Капитал"

Елена Старидолска
3551 прочитания

"Трябва да се стимулира обществото, медиите, хората, които мислят, да обсъждат политиката и нейните алтернативи"

© Цветелина Ангелова


Името на бившия секретар на президента Георги Първанов, а после вицепремиер в правителството на тройната коалиция - Ивайло Калфин, тези дни отново се появи в публичното пространство. Въпреки че в момента той е водач на българските евродепутати от левицата в Европейския парламент и полето за изявата му е разпределено между Брюксел и Страсбург, обсъждания в някои среди в БСП от последните седмици му отреждат друга роля за 2011 г. - като евентуален кандидат за президент от името на левицата. Калфин бяга от категоричен отговор, но всъщност не изключва подобна възможност. А заради политическото му минало и кариера други го виждат като основна фигура в новия проект на Георги Първанов. Кой път ще избере бившият вицепремиер, скоро ще стане ясно.

Как изглежда България през очите на Страсбург и Брюксел, където заседава Европейският парламент?

- Трудно е да се постави оценка "отличник" или "много лош ученик". България вече трета година е член на ЕС и част от проблемите, с които се сблъсква, решава успешно, а друга друг част стоят пред нея като достатъчно сериозни препятствия. Оценките зависят от областта и резултатите - различно е в сферата на икономическа политика или в усвояемостта на еврофондовете, в съдебната реформа или пък във вътрешните работи... Очакванията към България са да успява в много по-голяма степен да използва възможностите, които има като страна член.

Мислите ли, че системата за усвояване на еврофондове в страната работи?

- Не, не работи. Критерий за това би трябвало да са средствата, които усвояваме. Ние сме далеко от добрите резултати. Понеже разчетите са до 2013 г., се страхувам, че тогава ще осъзнаем, че сме загубили безвъзвратно голяма част от европейските фондове. Проблемът е в няколко области. Едната е административният капацитет на страната - очевидно това се признава, след като министърът по европейските фондове иска да назначи още експерти. Въобще в България допълнително се усложняват и без това достатъчно сложните европейски процедури, но основната причина за слабия резултат е липсата на желание да се поеме отговорност. Това правителство наплаши администрацията и бизнеса и вече се вижда резистентност в областта на еврофондовете. Вместо да помага за движението на проектите, администрацията предпочита да не прави нищо или да ги спре, за да не трябва утре да се обяснява.

Управляващите демонстрират, че имат прекрасни контакти и връзки в ЕС с председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, с Брюксел? Така ли изглежда на място?

- Какво означава добри контакти и връзки? Това, че премиерът е участвал в заседания на Съвета на ЕС? Същото правят премиерите и президентите на 27 държави. Имат общи снимки, познават се, говорят си на малки имена, но това съвсем не означава, че отношението към България е непременно приятелско. Ето един пример от последните седмици, свързан с българските роми във Франция. Като правителството има толкова добри връзки с г-н Саркози, защо си мълчи гузно за политиката му, за която се обадиха неправителствени организации, обсъжда се в Европейския парламент. Скандално е не само отношението към ромите, но и поставянето на етикет на България. Колкото и клипове с нестинарки да пуснем по всички възможни телевизии, остават публикациите за това "Колко са лоши българските роми" и как "В България нямат прилични условия за живот". Ето за това трябва да се използват добрите връзки.

Какво да направи правителството според вас?

- Премиерът Бойко Борисов да вдигне телефона на президента Саркози и да му каже: "Уважаеми приятелю, 30 или 50 български роми едва ли са заплаха за огромна Франция. Ако български граждани са нарушили правилата, има законов ред, по който това нещо да бъде установено. И моля те, не говори и не обобщавай за етническия или национален произход на тези хора, защото България не е страна, която заплашва Франция с миграционен натиск." Това означава добри връзки, а не да се снимат, да се потупват по рамото и да измерват гърба на министър-председателя с педи. Важното е да може, когато има подобен проблем, българският премиер да вдигне телефона и да получи съответното отношение.

Участвахте в дебата в Народното събрание по доклада на премиера за участието на България в решенията на ЕС. В отговор на някои от забележките Бойко Борисов беше саркастичен с БСП, отбеляза дъвката на Емилия Масларова.

- Това беше много показателно. Премиерът монотонно изчете едно докладче от шест страници, пълно с общи приказки и констатации без никаква конкретика. Колко жалко, ако това са приоритетите на България за цяла, и то тежка и наситена година в ЕС. А накрая се появи пък в залата и се оплака, че дебатът не се водел както трябва. Тон за обсъжданията се задава от правителството и от управляващите. Подобни теми трябва да се обсъждат дълго и многостранно от Народното събрание, а не с хулигански език, който в Банкя сигурно върви, но е срамен за българския парламент.

В кои случаи България не е защитила достатъчно националния си интерес в ЕС?

- Тя първо не го е формулирала, за да го защити. Страната ни понякога има странни и неразбираеми действия. За първи път Европейската комисия започна с голямо удоволствие и усърдие да прилага новите си правомощия за контрол върху българската икономическа политика. Ние правим точно обратното на това, което правят европейските страни. Когато миналата година те увеличаваха публичните разходи, за да омекотят намаленото търсене, ние ги намалявахме, с което преохладихме икономиката и голяма част от фирмите катастрофираха. Прехвърлихме част от плащанията за догодина. Тази година пък точно когато заседаваше Съветът на ЕС и сваляше ограниченията в разходите, защото европейските страни започнаха да ограничават разходите си, ние актуализирахме бюджета и увеличихме три пъти дефицита. Освен това през три-четири месеца променяме прогнозата за финансовата си рамка. Страх ме е, че България от страна, давана досега за пример заради финансовата си политика, ще стане пак за пример, но за това как се прилага европейският контрол. И защо се съгласихме фондът от 750 млрд. евро за подпомагане на икономики в затруднение да бъде само за членки на еврозоната? Ние чрез европейския бюджет участваме косвено в гарантирането на тези средства, без да имаме правото да получаваме от тях. Къде е логиката? И защо поне не се чу, че имаме различно отношение? Защо България е подписала писмо за смяна на методиката за изчисление на дефицитите, така че да не се признават за дефицити публичните средства, които се разходват в пенсионната система? Доколкото ми е известно България няма намерение, няма и средства да подсилва пенсионната система, особено в капиталовата част, с публични средства. С действието си предизвикахме много острата реакция на германския финансов министър, на френския финансов министър. Къде беше българският интерес? Защо го направихме?

Може би това ще се отрази положително на българският дефицит?

- Няма. Ние не правим публични разходи за капиталовата част на втори и трети стълб на пенсионната система. Няма такива пари и такива планове. Имам чувството, че някой е звъннал на финансовия министър да подпише едно писмо, а той дори не е прочел какво подписва. Само че по подобен начин се изгражда представа за страна, която не знае какъв й е интересът и как да го защитава.

А вие участвате ли по някакъв начин в подготовката или дискусията около т.нар. президентски политически проект?

- Аз не знам на какво се казва президентски проект. В никаква подготовка не участвам. С президента поддържам контакти, виждам се периодично. Участвам в организацията и провеждането на тези публични дискусии, които държавният глава започна от миналата година. Те трябва да дадат алтернативно мнение по редица важни политики - здравеопазване, образование, социална политика. В момента подготвяме подобен публичен дебат по икономическите алтернативи на това, което се случва в България.

И какво мислите по тази тема?

- Ние излизаме извън рамките на това, което прави ЕС. Навличаме си допълнително внимание и контрол върху нас и постигаме обратния резултат. Големият проблем не е във фискалната политика, а че правителството не говори за икономическа политика. Това са темите в последните месеци в ЕС - къде европейските държави инвестират и малкото публични средства, за да са конкурентоспособни след края на кризата. За България това не се знае. В началото кабинетът твърдеше, че няма да се занимава с инфраструктурните проекти на предишното правителство, а започна с тях, ама май не е съвсем сигурно дали ще ги реализира. Изгонихме едни инвеститори за АЕЦ "Белене", сега търсим нови. Няма ясна, структурирана икономическа политика, в която да знаем как си представяме българската икономика. У нас се води една счетоводителска политика, при това доста неуспешно.

Дали в българската политика има място за президентска партия?

- Не мисля, че президентът ще тръгне да прави нова партия, а и няма нужда. Това, от което има нужда, е гражданското общество, неправителствените организации, по-малките и по-големите партии да са активни, да не заспиват и да не се страхуват. Правителството компенсира слабата си политика със злоупотреба със силовите инструменти на властта. Това трябва да се преодолее. В една държава, която се развива нормално и свободно, няма място за политически страх. Трябва да се стимулира обществото, медиите, хората, които мислят, да обсъждат политиката и нейните алтернативи. В България има много място за това. Правителството все по-трудно прикрива некомпетентност и лоши резултати в управлението. И това, което прави президентът, е полезно в този смисъл.

Мислите ли, че след края на мандата му президентът има място в БСП, в политиката?

- Трудно е за един човек, който е стигнал до най-високия пост в държавата, да има пред себе си голямо предизвикателство. Аз в никакъв случай не мога да говоря от името на Георги Първанов. Това е негово решение. Той е във възраст, в която би могъл да се занимава с политика, но въпросът е свързан с хоризонта пред него, след като е стигнал до най-високото място в държавата и е реализирал два мандата там.

А за вас предизвикателство ли е да се кандидатирате за президент от името на левицата например?

- Много е рано да се говори за такива кандидатури. Най-напред има нужда левицата да се консолидира. Надявам се, че следващите президентски избори ще бъдат конкуренция не на политики, защото държавният глава няма правомощия да ги определя, а на виждания за тип политика. Едното е хулиганското подвикване на футболното игрище и в парламента, а другото е разговор, и то с максимално широк кръг хора по сериозни въпроси. Не си представям изборите само като кастинг за достойни личности. А дали аз лично бих се включил в това, ми се струва, че е прекалено рано да се говори. Не е сега моментът за тези решения. Изключително интересно ми е да работя в Европейския парламент и в личен план се чувствам достатъчно удовлетворен.

Профил

Ивайло Калфин е ръководител на българската делегация на депутатите социалисти в Европейския парламент. Той е зам.-председател на комисията по бюджети и член на специалните комисии по финансовата, икономическата и социалната криза и по политическите предизвикателства и бюджетните средства на ЕС след 2013 г. Бивш икономически секретар на президента Георги Първанов, а в правителството на Сергей Станишев - вицепремиер и министър на външните работи. Три пъти е избиран за депутат. Напусна БСП през 1996 г., сам се определя като социалдемократ. Завършил е УНСС със специалност "Международни икономически отношения", има магистърска степен по международно банкиране от университета в Лофбъро, Великобритания. От няколко години чете лекции по финанси там. Почетен професор е и в Източнокитайския университет в Шанхай.
Името на бившия секретар на президента Георги Първанов, а после вицепремиер в правителството на тройната коалиция - Ивайло Калфин, тези дни отново се появи в публичното пространство. Въпреки че в момента той е водач на българските евродепутати от левицата в Европейския парламент и полето за изявата му е разпределено между Брюксел и Страсбург, обсъждания в някои среди в БСП от последните седмици му отреждат друга роля за 2011 г. - като евентуален кандидат за президент от името на левицата. Калфин бяга от категоричен отговор, но всъщност не изключва подобна възможност. А заради политическото му минало и кариера други го виждат като основна фигура в новия проект на Георги Първанов. Кой път ще избере бившият вицепремиер, скоро ще стане ясно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    reveal avatar :-|
    Reveal

    Лошото е, че единственото сигурно е това как страха работи добре у нас. Но каква значи всъщност определението политически

    страх? Може би поредната неяснота от която да те хване страх? И доста е странно да призоваваш за активност и смелост

    като си в един кюп с хора, които трябва да стоят далеч от държавните институции и да попадат под ударите на закон за лустрацията.

  • 2
    4itatel avatar :-P
    Elena Dimitrova

    Бесепар да ни насъсква да не се страхуваме и да плюеме сегашното правителство???!!!Цирк.Пълен.Само един комуняга е способен на такава евтина "агитация"!Калфин,смешен си!

  • 3
    4itatel avatar :-P
    Elena Dimitrova

    Глупак!Масларова,която отдавна трябваше да е в затвора,видите ли мляскала дъвка,защото докладът а Борисов бил скучен?!

  • solen

    ..."Премиерът Бойко Борисов да вдигне телефона на президента Саркози и да му каже: "Уважаеми приятелю, 30 или 50 български роми едва ли са заплаха за огромна Франция. Ако български граждани са нарушили правилата, има законов ред, по който това нещо да бъде установено. ...Важното е да може, когато има подобен проблем, българският премиер да вдигне телефона и да получи съответното отношение...."
    =====================
    ?!?

    Европейският съюз е въвел правила.
    "Телефонното управление" е изобретение на друга система. Но това е пример за това как човек не може да се откъсне от навиците си.

    И това ли е същият Калфин, който без конкурсен изпит назначи секретарката си за държавен служител/дипломат? Къде е познаването и спазването на законите?

    Защо са ни закони, като има телефони :-)

  • 6
    ariman_info avatar :-P
    Ariman

    Дам, друго си е пускането на смс-и на журналисти.

  • 7
    bbc avatar :-(
    BBC

    Мутрата и приставащият му Костов ще докарат Гоце на бял кон!

  • 8
    hrige avatar :-P
    Hristo Genev

    Летоброенето сигурно започва с мандата на ББ.
    Ами какво щяло да биде "еврофондове" през мандата на тройната коалиция?
    Сега пък си имаме министър! :)
    До тук резултатът е оспорван и съдията е време да се намеси, иначе ...
    ами ще дойдат ромите от Франция и ще оправят работата!
    Те, зер, французите за това си ни ги връщат, нали ни липсвали специалисти...
    А е доказано, че ромите са много добри в професията....дип една джебчийка на колко може да научи министъра !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ще съмне ли след НОЩ?

Ще съмне ли след НОЩ?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.