Законов аватар*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Законов аватар*

Законов аватар*

Регулацията на горите трябва да разреши поне два проблема - за собствеността и за управлението им

Силвия Радославова
5331 прочитания

© Цветелина Ангелова


Гората е най-голямото ни богатство. Подобно клише може да се чуе всеки ден в началното училище, като на мястото на "гората" може да седи "водата", "фауната" и т.н. Истината обаче е, че за много хора - еколози, администрация, бизнесмени и др., случващото се в горския сектор е важно по различни причини. Интересите към гората са сериозни - добивът на дървесина е доходоносен бизнес, а и напоследък в доста такива територии има планове за изграждане на големи туристически обекти. Именно за това новият Закон за горите, които се подготвя от кабинета, се чака с толкова смесени чувства. Очаква се той да бъде внесен за приемане от Министерския съвет в средата този месец и да бъде разгледан в парламента през октомври.

Проблемите в сектора идват и от остарелия сега действащ закон, писан през 1997 г., признават от бранша. По това време никой не е мислел за концепция за устойчивото управление на горите, нито за икономическа ефективност от тяхното стопанисване.  И този път интересите са достатъчно силни, за да се твърди, че законът във вида, в който е публикуван в момента на страницата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), ще остане в сегашния си вид. Като цяло идеите в него се определят като добри и от експерти, и от представители на неправителствени организации. Сред тях са въвеждането на прецизно планиране за устойчиво управление на гората на национално, областно и местно ниво, ограничение за продажба на територии – частна държавна собственост, рестрикции за всякакъв вид строителство, различен от този, който обслужва целите на стопанството и дивеча. Регламентирани са две форми за отдаване за ползване на горски територии – наем и аренда.

Въпреки всички плюсове обаче все още има детайли, които будят съмнение за качеството на законопроекта. Един такъв е статутът на земята на

постройките, изградени в природни паркове

Спорният казус, който законопроектът трябва да уреди, е дали собствениците на постройките да притежават и земята под тях, когато тя е в природен парк. Законопроектът е да се регламентира правото им на собственост върху тази земя, тоест да могат да я купят от държавата. Така обаче се оказва, че защитени територии ще могат да бъдат собственост на частни лица, която не се харесва особено на еколозите. Те отсега очакват с интерес решението на парламента, още повече че според тях собственици на такива постройки са бизнесмени като Васил Божков, шефа на "Минстройхолдинг" Николай Вълканов, един от двамата големи акционери в Първа инвестиционна банка – Цеко Минев, и собственикът на футболен клуб "Левски" адвокат Тодор Батков.

Директорът на дирекция "Горска политика и стопански дейности" Тони Кръстев не се ангажира да коментира законността на тези имоти поотделно, но обясни, че най-големи проблеми с частната собственост има в три природни парка – Витоша, Сините камъни в Сливен и Златни пясъци.  "Предвиденото в закона решение, което предлагаме (което обаче не трябва да наричаме узаконяване на сградата, защото това са сгради, които са узаконени по тогава действащите документи и закони), цели да предпази някои от тези сгради от разруха. Когато имотът не е законен, върху него може да извършва нито реконструкция, нито ремонт", обяснява Тони Кръстев. В момента той и експерти от министерството търсят варианти за компромис, а един от тях би могъл да е собствениците да получат право на строеж върху застроената площ. Това предложение е изпратено за съгласуване в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. "Желанието ни е да решим този проблем и да се приближим до исканията на неправителсвтения сектор", твърди Кръстев.

Мачът обаче тепърва ще се играе, защото не е изключено между четенията в пленарна зала текстът да бъде отново изменен, твърдят еколози. Според техните думи има и депутати, които имат интерес от това, защото участват в управлението на фирми, свързани с дърводобив.

Концентрация на отговорностите

Законопроектът има две основни цели – да позволи на горските и ловните стопанства да получават икономическа полза от горите чрез дейността си, без да зависят от бюджета, и административно да се разделят стопанските от контролните дейности на компетентните органи. Тоест управлението ще бъде в ръцете на собствениците, било то държава, община или частни лица, а дейността на Изпълнителната агенция по горите да се насочи главно към контрола и охраната на горските територии.

Разделянето на тези функции, що се касае до държавните гори, ще се случи чрез и се дължи на създаването на държавни горски предприятия. Колебанията при писането на законопроекта бяха между това дали предприятието да бъде едно или да са шест и да обслужват различни области на страната. В крайна сметка се стигна до политическото решение предприятията да са шест. Те ще имат клонове - горските или ловните  стопанства, които обаче няма да бъдат юридически лица. Правомощията на държавните горски предприятия ще са приравнени с тези на юридическите лица - техният директор ще е работодател, ще могат да сключват договори за бизнес, ще плащат данък на държавата.

"Държавните предприятия ще бъдат подчинени на МЗХ, Агенцията по горите, която също е на това подчинение, само ще осигурява контрол чрез регионалните си дирекции", пояснява Кръстев. Тази агенция ще контролира дейността на всички, които извършват дейности в горите, не само на предприятията, на частните лица и на кооперациите.

След приемането на закона формата на контрол върху управлението на горите ще е от първостепенно значение. Оказва се обаче, че и управляващият, и контролиращият орган са на подчинение на едно и също министерство. Това може да създаде предпоставка за съмнения в независимостта на институциите, още повече когато обществото е чувствително към темата за горите след скандалните заменки.

Важно е независимостта контролният орган да бъде гарантирана не само на хартия. Иначе няма да бъдат изключение случаи, като този в Доспат. Там преди два месеца Изпълнителната агенция по горите отстрани от работа директорът на Държавното ловно стопанство - Вергил Байкалов. Той беше в основата на съпротивата срещу неправомерното раздаване на държавната горска собственост на 28 реститути от Доспат. Всички дела, които заведе горското стопанство Доспат, бяха спечелени във ВКС, а "реститутите" - принудени да върнат земите, но и да заплатят искове за ползваната дървесина, сечена в тези гори. Отстраняването на Байкалов от поста среща съпротива и от местното население, което инициира подписка в негова защита. Мотивите за отстраняването му по неговите думи са свързани с това, че е водил нередовен дневник на стопанството и е назначил на работа двама работници в стопанството, които нямали необходимата квалификация. Уволнението на Байкалов не е първото в 22-годишната му кариера, според разказа му всяко ново правителство го е отстранявало от длъжност. Директорът на дирекция "Горска политика и стопански дейности" в МЗХ Тони Кръстев и директорът на дирекция "Гори" Стойчо Белков изключиха вероятността отстраняването на Байкалов да има връзка с новия закон и предстоящата административна реформа в сектора. Ден след разговора с тях директорът на държавното ловно стопанство беше възстановен на работа.

Този случай е показателен, защото в него прозират слабостите на механизма за контрол. Концентрацията на власт и функции, каквато има сега, но се очертава да съществува и в бъдеще, никога не е била гаранция за демократичност и надеждно управление. То може да се гарантира само чрез силен закон с ясно определени отговорности и независимост на компетентните органи. Всяко богатство има нужда именно от това.

* - в компютрите, изображението, с което един потребител избира да се представи. Действието на едноименния филм се развиваше на горската планета Пандора

Българската гора в числа

Според данни на Изпълнителната агенция по горите държавният горски фонд е над 3 млн. хектара (малко над 27% от територията на страната) и съставлява 74,4% от всички горски територии - в това число влиза площта на националните паркове, природните и поддържаните резервати, които се стопанисват от Министерството на околната среда и водите. Те са около 4.1% от територията на фонда.

Недържавните гори са около 1 млн. ха. Най-голям при тях е процентът на общинските – 12.1%, 10.2% са собственост на физически лица, 0.7% на юридически лица, а 0.6% - на религиозни общности. 2% е са горите, създадени върху бивши земеделски гори.

Сега действащият закон е приет през 1997 г., когато все още не е имало такова разнообразие на собствеността. Към днешна дата реституцията на земите и горите от горския фонд на практика е приключила, а над 90% от операциите в горите се извършват от частни субекти. Нуждата от нов закон трябва да отговори именно на тази нова реалност.

Какво ще се промени?

В законопроекта има идея за въвеждането на т.нар. зелена такса. Идеята е всичко, с което гората допринася, да бъде заплатено на нейния собственик, а не министерствата. Предстои да се изработи методика на таксите.

Въвежда се и горска сертификация в удостоверение на това, че гората се управлява устойчиво и балансира екологичните и икономически интереси чрез набор от стандарти. Тя ще е доброволна.

Разграничена е общинската и публично-общинска собственост. Втората копира идеята на публично-държавната собственост. С това се очаква да се защитят някои територии, тъй като кметовете няма да имат право да сключват разпоредителни сделки, ако статутът е публично-общинска собственост.

Досега за изграждането на по-малки обекти от типа на минивецове се предвиждаше процедура за изключване от горския фонд, сега в новия закон вече не се предполага такова изключване и промяна на предназначението, а учредяване на право на строеж и сервитут.

Законопроектът разширява възможностите за съвместни дейности (публично-частни партньорства) в областта на ползването на дървесина и недървесни горски продукти.

Гората е най-голямото ни богатство. Подобно клише може да се чуе всеки ден в началното училище, като на мястото на "гората" може да седи "водата", "фауната" и т.н. Истината обаче е, че за много хора - еколози, администрация, бизнесмени и др., случващото се в горския сектор е важно по различни причини. Интересите към гората са сериозни - добивът на дървесина е доходоносен бизнес, а и напоследък в доста такива територии има планове за изграждане на големи туристически обекти. Именно за това новият Закон за горите, които се подготвя от кабинета, се чака с толкова смесени чувства. Очаква се той да бъде внесен за приемане от Министерския съвет в средата този месец и да бъде разгледан в парламента през октомври.

Проблемите в сектора идват и от остарелия сега действащ закон, писан през 1997 г., признават от бранша. По това време никой не е мислел за концепция за устойчивото управление на горите, нито за икономическа ефективност от тяхното стопанисване.  И този път интересите са достатъчно силни, за да се твърди, че законът във вида, в който е публикуван в момента на страницата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), ще остане в сегашния си вид. Като цяло идеите в него се определят като добри и от експерти, и от представители на неправителствени организации. Сред тях са въвеждането на прецизно планиране за устойчиво управление на гората на национално, областно и местно ниво, ограничение за продажба на територии – частна държавна собственост, рестрикции за всякакъв вид строителство, различен от този, който обслужва целите на стопанството и дивеча. Регламентирани са две форми за отдаване за ползване на горски територии – наем и аренда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    liben46 avatar :-|
    liben46

    Баба Ванга беше предрекла: ше дойде време да си затваряте вода в буркани! Има ли гора има вода! Турци, гърци, македонци и още незнам какви ни изкутуват дървесината, пазят си тяхната!

  • 2
    vladimiryosifov avatar :-(
    Владимир Йосифов

    Проблемите с горите в България са
    циганите / ромите / френските туристи /
    с каруци.
    ---
    Интересно, вярна ли е информацията, че циганите не смеят да сечат в църковните гори ?
    ---
    Защо няма адвокатски кантори,
    които да се наемат да организират общи искове на собственици на гори и да осъдят България в Европа ?
    Защо адвокатите не инвестират в нещо добро ?
    ---
    Може би знаят кои са организаторите на сечтта и се страхуват не за парите, а за главите си ?



  • 3
    moreni avatar :-|
    moreni

    Само не мога да разбера как все излиза, че на еди коя си защитена местност я не й били съвсем точни границите (Камчийски пясъци), я защитените видове уж вече ги нямало там (Корал, Иракли), я някоя и друга формалност не била спазена и докато се обърнеш – хоп, нямаме я вече защитената местност. На мястото й има бетонирани реки, хотели, лифтове, мутри, в най-добрия случай (ако не си русофоб) – пионерския лагер на Лужков. Ахаа, обаче стане ли дума за незаконни строежи, гусин Тони Кръстев и себеподобните му изведнъж възкликват: “Трябва ли да бутнем цялото строителство там, защото е незаконно? Природата под хотел "Щастливеца" например няма да се възстанови от това.” (http://www.dnevnik.bg/intervju/2010/07/12/931728_toni_krustev_stroejite_na_vitosha_triabva_da_se/)
    Изводът е, че на рушителите на природата, задължително ще им се размине. На природата – задължително няма.

  • 4
    moreni avatar :-|
    moreni

    А конкретният ми въпрос по закона е: ще позволите ли на Цеко Минев да стори на Витоша това, което стори на Пирин? Напомям, че съвсем скоро ски курортът над Банско беше изключен от националния парк и от закрилата на ЮНЕСКО, защото “вече е урбанизирана зона”. И че сега ВАС (О, Андрей Икономов!) трябва да пусне или спре проект за седемкратно по-голяма ски зона на Витоша.

  • 5
    gorskiqt avatar :-|
    gorskiqt

    В годините на миналите правителства когато чрез различни порочни и много честно незаконни практики държавни земи преминаваха в частни ръце за жълти стотинки и това се поощряваше от управляващите тогава партии, инж. Байкалов чрез много съдебни дела успя да върне на държавата около 2000 дка неправомерно възстановените гори в повереното му горско стопанство. ВАС отсъди и “собствениците” на неправомерно възстановените гори да върнат изсечените дървесни материали на стойност от 5 милиона лв. Делата за неправомерно възстановени земи (над 2500 дка) още продължават. Засегнатите от тези дела лица, както и други инвеститори, чийто инвестиции намерения не са в синхрон със законодателството в ДГС Доспат използват различни механизми – жалби, политически натиск и други, целящи отстраняването на инж. Байкалов от длъжност. В резултат е назначена комплексна проверка, която открива дребни пропуски и леки нарушения, които представя тенденциозно. Уволнението на доказан професионалист като инж. Байкалов е негативен сигнал в системата на горите и ще демотивира служителите да защитават държавните интереси под страх да бъдат уволнени!

    Поздравления на всички, които се застъпиха за инж. Байкалов, а на премиера, който го възстанови!

  • 6
    vankata2 avatar :-|
    Lyubomir Lambov

    До коментар [#4] от "moreni":

    Да ще му позволят ! Само трябва да намери някои да го вкара при Боко и да го представи като арабски шейх спонсор на ГЕРБ!
    Ако зависи от гл архитект ще може да построи каквото си иска където си иска! Икономов той е ясен!

  • 7
    agrotuz avatar :-|
    тимирут'

    Горите са за бизнес точно толкова колкото и земеделските земи. Какво нелогично и страшно има в закона?!
    Ще се секат гори - да, нормална практика. Но после ще се залесява по планове. МЗХ и ИАГ да се концентрират върху залесяването и да наказват тези, които не са спазили ангажиментите си. Ежегодно в горите се формира маса от по няколко милиона кубични метра дървесина, но реално се ползват нищожни проценти от нея, затова балансът е силно положителен. Неизползваната дървесина се похабява, поради което като цяло състоянието на горите се влошава. Точно затова трябва да активизират дейностите в горите (сечи, залесяване, устройство на територията, пожаро-защитни дейности и т.н.), за което има много голям ресурс по ПРСР.

  • 8
    hrige avatar :-(
    hrige

    До коментар [#4] от "moreni":

    Ами, не виждащ ли, те хората се учат!
    Сега ще направят "съвременен " закон за да узакончт всички идиотии.
    Като ка щяло да се накърнят интересите на Цеко?
    Ако не ме лъже паметта ББ обеща и маса НПО-та биха тирирамби в негова реклама, да отнеме и върне всички заменки с гори?
    Що стана и какво е логичното продължение?
    Иначе има доста сносен проект пратен на ГЕРБ в НС, колко ли от него ще влезе в закона?
    И къде го прословутото гражданско общество да упражни своя натоск?
    Във форумите....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK